ДИМИТЪР ДИМОВ (1899г.-1966г.) -роден в Ловеч -баща му е офицер и като такъв загива в Междусъюзническата война; 2-рият му баща също е офицер, а после и тютюнев експерт -завършва ветеринарно-медицинския факултет в СУ -работи като участников ветеринарен лекар->специализира в Испания за 1г. и 3 месеца->връща се и става професор по анатомия, ембрионология и хистология във Висшия стопански институт Творби-Порутчик Бенз, осъдени души, Тютюн(1951 и 1954г –издаден) Човекът и историята в романа “Тютюн” 1. Историята на романа -издание(1951г.)-на преден план е интимната драма на Ирина и Борис; романът е колкото психологически толкова и социален, чрез съдбите на геройте се оценява и обществото; -издание(1954г.)-включва нови герой, доразвива други образи, въвежда образа на Лила като контрапункт на образа на Ирина(любовта м/у Лила и Павел не получава същата задълбоченост както при Ирина и Борис);засилва се акцента върху социалния конфликт; 2. Сюжет -историята на Борис и Ирина -историята на семейство Мореви(3-мата братя се включват към 3 различни класи или политически идей) -историето, развитието на фабрика “Никотиана” -разкрива се съдбата на едно поколение -исторически сюжет-събитието започва от средата на 20г. на 20в. до 9 септември 1944г.(период от около 20-25 години); отразени са и събитията около Втората световна война 3. Особености в представянето на историята а)разкриват се отделни етапи в социално-политически поврати-обществените противоречия м/у работниците и работодателите ->избухване на социално недоволство->организирана борба->в края смяна на власта б)разкриват се принципите на обществено икономическия и политически живот, проследяват се механизмите за навлизане във власта(парите, измамите) в)разкриват се разнообразните човешки идеали, пориви, амбиции; г)историята се представя като необратимо изменение в човешкото мислене, психология като развиване само напред, към по-добро; д)”Никотиана” е мини модел на общественото устройство; рязка социална поляризация; противоречията пораждат борба 4. Изображение-многопластово а)исторически план б)битов план-изобразява ежедневието както на бедните така и на богатите; в)психологически план-разкрива човешките преживявания; прониква в интимния, мисловния и емоционален свят на геройте; г)философски план-изследва проблеми като пътуването към идеала, постигането на мечтите, смисъла на човешкото съществуване и ценностите в него; д)нравствено етичен-в романа се разглеждат принципите, мотивите на поведение, човешките страсти, проследява се наравствената деградация на някой герой; 5. Композиционна рамка на романа а)първа част,1-ва глава-разкрива, загатва за греховния свят и обречеността на миналото -гроздоберът-в апокалипсиса се свързва с пройзнесената от небето присъда над хората(есента и гроздоберът създават очакване за разруха, за бъдеща апокалиптична картина) -дребният римски път по който се движи Ирина може да се свърже с нейната съдба-намек за обречеността на красотата и, за греховността и; -тютюнът-свързан е с основните събития в романа, част от човешките страсти и от темата за апокалипсиса -първата среща м/у Борис и Ирина загатва бъдещето-Борис пресича пътя на Ирина, в ръка с немска книга за тютюна(по пътя си към издигането в тютюневата индустрия, Борис по-късно отклонява Ирина от медицината, от стремежа и да прави добро); още на тази среща тя усеща властта на очите му, който са “остри”, “тъмни” и “пронизващи” -края на романа потвърждава присъдата над тези герой, които успяват в един греховен свят б)втора част, последна глава-присъстват образите на “светлото бъдеще”(днес те могат да се разчетат двойнствено) -майския ден –внушение за възкресение, за ново начало, надежда, свързано с идеята за справедливия свят -Варвара и Пвеле са свързани, носители на светло бъдеще -скрити знаци за бъдещето им нещастие-1)името Варвара се свързва с великомъченица, която покровителства омъжените жени и децата, а в случея героинята е отдадена на идеята, обречена е на самота;2)Варвара се отказва да бере цветя, защото няма на кого да ги даде-фанатичната идея обезмисля красотата и щастието;3)Павел(името на единия от апостолите)също е обречен на лишение от дребни радости (лесно подтиска чувствата си към Ирина и вестта за смърта й); идеята властва над душата му; -финалната фраза “животът вървеше неспирно напред” отразява изискванията на 50-години 6. Образна система в романа а)Борис и Ирина -по произход са от по-нишите слоеве-бащата на Ирина (Чакъра) е полицай, а на Борис-учител по латински -и двамата са недоволни от съществуването си в провинциалното градче -и двамата са притеснени от мястото на бащите им в обществото -копнеят за други слоеве-1)Ирина мечтае за романтични, непознати страни(отразено е в заглавията на книгите който чете);2)Борис копнее за света на богатите, за властта на парите -и при двамата е загубен диалога в рода-децата се отричат от заветите на бащите си(Ирина рядко се завръща в родния си дом, изпитва скука и досада и дори при погребението на баща си се чувства неудобно заради отчуждението) -и двамата са във фалшиви семейни връзки -1)бракът м/у Борис и Мария е по сметка;2)връзката м/у Борис и Ирина е незаконна -свързани са с мотива за безплодието, безродовостта-1)Мария е болна и умира без да остави дете;2)а за Ирина се казва “тя беше станала безплодна като камък”; идеята е, че света на греха не може да бъде продължен; -и двамата се анализират и самоанализират, осъзнават грехопадението си, но не правят усилие да го преодолеят, да намерят нов смисъл на живота си -смъртта им е като присъда на техния свят; загива “Никотиана”, загиват и всички свързани с нея; Ирина не може да се приспособи към новите колективни интереси и затова е обречена б)Борис и Павел - и за двамата им майка им казва, че са “еднакво силни и жизнени в това що преследват” -устремени са към глобални идей-1)Борис към властта на парите;2)Павел към властта на “парийте”(народа, бедните” -и за двамата родният им край дори и България са тесни-1)Борис се стреми към западните пазари и гръцките тютюни;2)Павел е навсякаде където има революция –Аржентина, Испания, Москва -и двамата са пристрастни за себедоказване -1)Павел не се примирява с разсъжденията на Лукан;2)Борис спори с офицерите от запас, генерал Марков и Баташки -и двамата откриват свободата си в осъществяването на свойте мечти, но всъщност те ги заробват в)Ирина и фон Гайер -и двамата са пристрастени към необикновеното -и двамата са истънчени, духовни, интерес към културата, но им липсва трезвост -не могат да приемат и разберат многообразието на битието и човека -интелектуалната им драма е в презрението към обикновеното;неспособни изцяло да обичат човека г)Лила -герой-схема-включена заради нормите на 50-те години -тя е фанатичен човек, “сектантка дори и в любовта”, съзнателно отстранява всичко което би и попречило в борбата д)обобщение -жертви са на собствените си амбиции, на маниакалните си страсти -образите от буржоазния свят са “умни и покварени, изтънчени и егоистични, опустошени и греховни”(Тончо Жечев); постигането на мечтите им обезмисля живота им , опустошава душите им.
„Тютюн” – главни и второстепенни герои
Основните художествени цели на Димитър Димов са многостранни и осъществени чрез множество разнородни по своя произход, положение в обществото и идейна ориентация герои.
- Главни герои в романа са Борис Морев, Ирина, Работниците(Лила, Павел, Варвара, Динко)
1.1. Борис Морев е човек с безгранична сила на волята, която го довежда го върховете на тютюневата олигархия.Той е дяволски хитър, умен, пълен с енергия и безкрайни възможности.Притежава дарбата да обхваща едновременно много неща, енергия която струи от очите му и силна жажда и страст да печели пари.И не случайността а тези негови лични качества го издигат до върха.Той е герой без минало и бъдеще, безроден и самотен.Умира само на 38години, а имаме чувството, че е изживял няколко човешки живота.Човешкото у него атрофира под въздействието на безкруполността и бруталността му.Той се отказва от пълноценен личен живот в името на лични вещи, като дори любовта му към Ирина е проява на егоценризъм.Борис Морев е в истинският смисъл на думата трагичен герой – страдащ злобей, който се саморазрушава в борбата за постигане на своята фантастична мечта.
1.2. Ирина е жена от народа стигнала до върховете на хайлайфа.Тя е дълбоко трагичен и покъртителен образ, защото в живота й непрекъснато се преплитат трагичната случайност и трагичната вина.Любовта към идеалният мъж е единствената упора в живота й, тя изпитва ненавист към еснафщината и мечтае за красив личен живот, но възгледите й са прекалено ограничени.Нейните самоанализи многократно доказват, че докрай неприема морала на света, в който попада.Остава вярна на чувствата си, докато Борис Морев сам я тласка към падение.Тя не скъсва с обречения свят, защото с него загубва всичко.Останала без никого и без никаква чистота в живота си, отчуждена от род и родина тя загива.
1.3. Индивидуално-фаталното в живота на Борис и Ирина е показано на фона на големи исторически събития(Лила и Павел, Варвара и Динко) са герои, които не са идеализирани.Димитър Димов показва грешките, слабостите и увлеченията им, за да постави основният акцент върху човешки земното в образите на другите може да се каже основния герои.Двата свята в романа са противопоставени чрез контраста между героите(Ирина и Лила, Борис и Павел Мореви, Ирина и Динко), чрез показване социалният характер на класовата борба породена от различния начин на живот на двете класи, чрез смъртта на героите(героична или нищожна).
- Второстепенни герой в романа са Мария, Магнатите(татко Пиер, Костов, Барутчиев, Торосян, Кондоянис,Фон Гаер)
2.1. Със съчувствие, достигащо дори до съжаление, Димов ни показва ужаса на безмълвната драма на Мария, заключен в нейните формули за живота, които я довеждат до безумие.Целият й живот бе оплетен в тези формули с които обличаше и маскираше нищожеството, паденията и глупостите на хората между които живееше.
2.2. Макар и епизодично, авторът надниква и в интимният свят на магнатите, за да ни покаже колко безпощаден, мръсен и подъл е той.Само с една мисъл, с едно изречение Димов прави оценка на образа на Фон Гаер „един германец неможеше да прояви никога нравствената сила на славяните – да се смее над самият себе си”.Втората световна война, помага на икономически независимите тютюневи магнати да се превърнат в политически фактор.