Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2011

скилиДка

сФера

сеФте

сиМвол

ситУация

скУдОумен

растеж

раЗСтояние

никАкЪв

 

млекар,-ят

иманяр, – ят

писател, -ят

 

анцуГ

виСша, свиСше

въплЪщение

 

загаДка, НО загаТвам

 

имеННо, НО имен ден

раСтеж – пораСТна

потвърждавам – твърдя

 

поТиска,- на

пунктУация

пустоШТа

пустоШ

 

пубертет

пЪстърва

пЪрзалка – пЪрзалям, пЪрзулна

пЪржола

пЪртУшина

пЪрпоря

 

пясЪк

пЪрчотина, НО парче

 

първоразрЯден

пЪдар

пЪдпЪдък

пУлверизатор

 

врЪтня

врабка

формообразУвателен

не зачитайки

незачитащ

тЪршувам

 

шпеРПлат

щеПСел

Акъл

ямУрлук

чаршаФ

Здание

свеЩеНо

скрап

скучнОвато

случАй

смрАдлив

смЪрдя

 

лакЪт

лакЪтЯт

два лакЪтЯ

 

§ същ. на –ар,-яр,-тел, -й  – –чл. –Я/-ЯТ

 

Млекар – млекарЯТ

Овчар – овчарЯТ

иманЯр- иманярЯТ

писател – писателЯТ

 

––––––––––

мътнозелен

мътножълт

седемцветен

червеникавокафяв

червеникаворъждив

оранжевеникав

златистожълт

златожълт

пурпурночервен

пясъчножълт

 

жълто-зелен

жълто-кафяв

жълто-червен

желязно-никелов

зелено-жълтеникав

зелено-син

черно-бул

бяло-зелено-червен

бял-червен

сиво-черен

сиво-бял

сиво-кафяв

сиво-зелен

сиво-жълт

сивкаво-червеникав

 

сЕшОар

фоайе

безспорен

зЕфир

бранденбурГски

 

землемерие и земемерие

 

бЪрборя, -ко

жар-птица

жартиера

жасминен и ясминен

желЕзобетон

 

забърникам

забЪлбукам

забЪрборя

 

рЕзил

орЕзИлявам

 

червеноармеец

здравно-медицински

земетресение

 

оронвам –  за царевица

уронвам – за достойнство

 

усамотение

чеГъртам

чекмеДЖе

 

черковнославянски и църковнославянски

 

пЪрпоря

пясЪк- пясЪчници

 

перО

перУшина

перодръЖка

перфоратор

пиетет

пикиране

платоничен

пластИлин

пластИчен

пИрограФ

петхидядотонов

5-хилядотонов

25-годишен

двадесет и пет годишен

осемхилядник

осемстотингодишен

писЪмце

 

планинско-горски

планинско-ливаден

 

фемИниСТка

фиЛоЛогия

фино,фина, фини

финансово-кредитен

 

У

увертюра

увековеча

увълчвам

увЯхвам

угнетява

умирисвам

умозрителен

умозаключение

усмъртя

увоня

увесвам

умилостивя

улразвуков

умаля

упадЪк

укЪсея

усамотявам

уролоЖка

уцелвам

учетворя

 

два упрека

двама ученици

два учебника

двама професори

 

45 чина

23-ма чиновници

учебно-спортен

учебно-производствен

учебно-възпитателен

 

уякчавам

уяснявам

 

учащ и учещ

 

успОредник

 

мускЕтар

мУшама

мОкет

мушитрън

мУтолевене

мУшмОрок

 

музикалнодраматичен

мъгляв , мъглявина

мъчноизлечим

 

овъгля

огрубея

олекотя

оперно-филхармоничен

опушвам

осАкатя

опортюнистичен

омаломощавам

оширочал

оширочи

ошашавен

 

омиротворение и умиротворение

 

очовечен

очовечал

ощурява

оям

обаяние

отварачка

отдушник

отвинтване

два отвода

 

два пестника

пестници(мн.ч.)

 

отвъртие

отвъртия и отвърерстие

 

отдялам

отдялвам

отеГча

отяждам си

 

памфлет

паНтомима

паралЕлЕпипеД

паралелизъм

 

парафразирам и перифразирам

парафразирания и перифразиране

 

пароксизъм

партийнополитически

 

пасища и пасбище

пасищни пасбищен

пеене и пение

 

паЦифизъм

 

паЯжина

педагожка

педаНТСТво, но педантка

 

пясЪк

пЕсЪкодобивен

песЪкоутаител

 

кАрфица

полутъмен

полусън

 

поТисничество

поТискам

поТичвам

 

подтикна

поддържам

поддръжка

 

подрЯмвам и подрЕмвам

побЪрборя

 

впредвид

 

взе- взЕма

сянка – сенки – сенчест – сенчица

 

словеСност

словеса

 

ентусиазъм, но ентусиазмът

теорИя, но теорЕтичен

теорЕтикоструктурен

 

структУра

 

тенЕкИджийница

тенЕкия

художник футурист

младши сержант

рЕДкостта

аМфитеатрален

темпорален

началник-влак

 

Казанлък, но

казанлъчанин

 

венециАнка

италиАнка

софиЯнец

двама софиЯнци

сомнамбУлизъм

 

дЕветка

дЕсетка

 

петнайсетина и петнадесетина

 

нИшесте

фармацеВт

терапеВт

логопеД

 

кАрфица

Сборник

 

небрежността

неврастеничен

неврели-некипели

неврастения,-ии

невропатологичен

 

невиден  и  невидян

злъчност (злоба) и жлъчност(и болестта, и злобност)

земемерство и землемерство

боботя и буботя

 

каменовъглен

каменно-земен

каменно-бетонен

бръснаро-фризьорски

 

звуково-буквен

змукоподражателен

звуконепроницаем

 

брЪшлян

брЪщолевя

брЪмчило

 

буДка

будоари

 

брЪмбАзък

брЪтвеж

фоайе

 

сеФте

 

сеЦвам, сеЦване и сеКвам(кръста)

 

секНа (носа)

 

къщата музей

къща музей

мач реванш

мачът реванш

 

вагон-ресторант

вагон-ресторантът

заместник-директорът

заместник-директор

 

вагонресторантски

кандидатстудентски

заместникдиректорски

 

сАрма

дроб сАрма

фитнес клуб

шкембе чорба

алфа-лъчи

у-лъчи

 

Агенция за приватизация

Бели Искър

Нова Загора

Северна Америка

Южна Каледония

 

Министерство на здравеопазването

Национална служба за охрана

Технически университет

Българска народна банка

БАН

 

донкихотовски

Дон-Кихотови

горнобански

Иван-Вазови

Елин-Пелинова

елинпелиновски

 

медиатор

милион

колониАлен

пионка

венециАнец

пиАно

гьол

фотьойл

христиЯнин

Златовръх

сешоар

Обуславям

помеНик

префасонирам

 

УбодОх се

форми на –вувам са остарели

участвам, а не участвувам

структурнофункционален (правописен речник)

функционално-структурен

структуроопределящ

струпей

струпеи

стЪбло

стЪблен и стЕблен

стЪкЪлце

струдено-влажен

 

българомохамеданин

християнски

австро-унгарски

руско-турски

 

очи-череши

 

по-С-грея

порядък – порЯдки

порицател(порицател,-ва)

прорицател(пророк-ува)

пирдопски

пиктограма

пивък

 

пендар

пейоративен

пекинез

пергамент

перИтонит

 

пече(сег.вр.)

печене

пека се

печеш

печем

пекох

пече(мин.вр.)

печах

пекъл

пекли

печал

печен

печащ

печеше

 

пЕрИфразирам и пАрАфразирам

пЕрИфраза и пАрАфраза

 

паус

ошмуля

ошушквам

ошетам

ошашавя

 

пеньоар

пенИцИлин

пЕлЕнгатор

перИскоп

памукотъкачка

памфлет

палет

пансионер

панафриканески

панафриканец

папИрос

 

папУняк

два папуняКа

много папуняци

 

парабОла

хипербОла

ФЛанела

анцуг

два анцуга

 

апотеоз

артък=излишък

 

артериосклероза     и атеросклероза

 

асфалт

сФера

фоАЙе

архИтектоника

аситигматичен

атавизъм

аспержа

 

политико-икономически

пЪстърва

плюлея

 

полилей

два полилея

полека-лека

 

антидот

бихейвиоризъм

 

бицепс

битпазар

бит-пребит

 

благоговеене и  благоговение

 

богоугоден

богочовек

 

бомбаРдировач

бомбардировъчен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Read Full Post »

думи – правопис

Неопределителни, отрицателни и обобщителни местоимения

1. Неопределителни – заместват названия на неопределени лица и предмети, признаци и числа:

– за лица – някой, някоя, някое
– за предмети – нещо
– за признаци – някакъв, някаква, някакви, някакво
– числа, количество – няколко

Образуват се с частицата -ня

2. Отрицателни – с тях се отричат лица и предмети, признаци и числа. Образуват се от въпросителните местоимения с помощта на частицата -ни

а) Видове:

– за лица и предмети – никой, никоя, никое, никои
– за признаци – никакъв, никаква, никакво, никакви
– за предмети и животни – нищо
– за притежание – ничее, ничий, ничия
– за количество – николко

б) Когато местоимението „никой“ не е подлог в изречението и се отнася за лица, се пише „никого“.

Пример: В стаята няма никой.

3. Обобщителни местоимения – с тях се означават обобщено всякакви лица и предмети, признаци и числа. Образуват се от въпросителните местоимения с частицата -вся и -все

а) Видове:

– за лица и предмети – всяка, всеки, всяко
– за предмети и животни – всичко
– за признаци – всякакво, всякакъв, всякаква, всякакви
– за притежание – на всеки, на всяка, на всяко, на всички
– за количество – всичко, всички

 

Членуване

Съществителни имена (същ. име) от мъжки род (м.р.), единствено число (ед.ч.), когато изпълняват служба на подлози, се пишат с пълен член: -ът, -ят, а когато изпълняват служба на допълнение – с кратък член: -а, -я
Подлогът може да се замени с местоимението – той, а допълнението с местоимението – него, – го.

Определенията на подлога – с пълен член, а определенията на допълненията – с кратък.

Победеният фен си тръгна от игрището като стискаше здраво пушката си.
След предлог никога не се пише пълен член!

Съществителни имена, които означават професии и окончават на деятелните наставки -ар, -тел, -яр, а също така които окончават на -й, се пишат с пълен член -ят, и кратък член -я.

Примери:
герой – героят
млекар – млекарят – млекаря
маняр – манярят – маняря
писател – писателpят – писателя

катинар – катинарът > не означава професия
пазар – пазарът > не означава професия

 

Изключения: сън, цар, лакът, нокът, път, огън

Съществителни имена от женски род (ж.р.), които окончават на -т, при членуване приемат двойно „т“

 
Примери:
пролет+та = пролетта
действителност+та = действителността
нощ+та = нощта
мощ+та = мощта

мост (м.р.) + а = моста

След формите на спомагателен глагол „съм“ („е“) се пише пълен член:

Виртуален речник на често бъркани думи

A

aбревиатура
АбсурД

анцуГ
–––––––––––––––––––––––––––

Б

боНбон

–––––––––––––––––––––––––––

В

виСш, виСша, веСше, виСши

въплЪщение

вмъкни – слято изписване

впрочем – слято изписване

–––––––––––––––––––––––––––

Г

горе-долу

–––––––––––––––––––––––––––

Д

–––––––––––––––––––––––––––

Е
–––––––––––––––––––––––––––

Ж
–––––––––––––––––––––––––––

З

загаДка и загаТвам

–––––––––––––––––––––––––––

И

имеННо

иЗСтрел

иЗтича

иЗтребител
–––––––––––––––––––––––––––

Й
–––––––––––––––––––––––––––

К

копнеЖ

красиВ

креНвирш

кУлминация

кУпувам

конкурентНоспособен

–––––––––––––––––––––––––––

Л

лЪжица

лакЪт
–––––––––––––––––––––––––––

М

Множествено число: думи, завършващи на -ия (революция, акция и др.) в множествено число завършват на -ии (с “и”, а не с “й”): революцИИ, акцИИ, муницИИ, квитанцИИ

манИЯ; манИЯк
–––––––––––––––––––––––––––

Н

нАКрая – една дума>>> Напр. Накрая видях сградата.
на _ края – oтделно >>> Напр. Чашата е на края на масата

НЕ – частица за отрицание – пише се отделно от глаголите и деепричастията:
– не знам
– не мога
– не искам
– не разбирам

Пише се слято „не“ със същ. имена, прил. имена, наречия и останалите причастия:

– ненапразно
– невъзможност
– незнание
– неискрен
– непочтен

например – една дума и БЕЗ „но“ накрая
нокЪт
–––––––––––––––––––––––––––

О

обикновеНо (само едно „н“, обикновен)

образОвание

Обръщам

обЯснявам, обЯснение

Одобрение

Означава

Оживление

опаСНост (без „т“, опасен)

Опорочавам

осигУрявам

особеНо

отВсякъде

–––––––––––––––––––––––––––

П

перспектива

пласТмаса

порасТна (раста, растеж)

портмоне

пОТвръждавам

пОТисничество

пунктУация

пустоШТа

пЪстърва

пЪдпЪдЪк

полОвина

пУловер

предвид – БЕЗ „в“ отпред

примерно- БЕЗ „на“ отпред
–––––––––––––––––––––––––––

Р

раЗкрепостен

–––––––––––––––––––––––––––

С

Сграда

сериАл – не се пише сериЯл или сИрЯл

сиМвол

среЩна

съжАлявам; съжАлЕние
сваТба
сигУрно
случАй
стартиРАт ( Не стартирВат )

стандарТ
–––––––––––––––––––––––––––

Т

току-що

тЪй

–––––––––––––––––––––––––––

У

Уговарям; Уговорка

Усмихвам се, Усмихнат

уреДба

Усложнявам

Усъвършенствам

Учудвам
–––––––––––––––––––––––––––

Ф

фЪстък

–––––––––––––––––––––––––––

Х
–––––––––––––––––––––––––––

Ц
–––––––––––––––––––––––––––

Ч

часТна, часТно, часТни – частен

чу ли – това са 2 отделни думи

чесТно

някои допускат следната грешка“

добавя се едно ненужно вече „в“ в глаголите
например: „телепортирВат“, „стартирВат“,
това допълнително „В“ е остаряла форма и вече не е нужно да се изписва

същият е и случая с „чувстВУвам“ <- също остаряла форма на изписване, която след последните правописни промени в българския език отпадна окончателно!

Когато дума от женски род, единствено число завършва на „Т“ или „Щ“, при членуване задължително се пише още едно „т“, което всъщност е част от сричката „та„, съставяща пълния член!

Примери:
чест -> чесТТа
част -> часТТа
нощ -> ноЩТа
завист -> зависТТа
хубост -> хубосТТа

 

Списък на правописни грешки
форма с грешка (правилна форма, обяснения, ако са необходими)

А

  • а ми (ами)      Пример: Ами не знам…
  • абитурент, абитюрент, абитюриент, абитьорент (абитуриент)
  • абсолутен (абсолютен)
  • абуруген (абориген)
  • адрез (адрес, проверка: адресирам)
  • азиятец (азиатец)
  • айрогара (аерогара)
  • акомолатор, акумолатор, акомулатор (акумулатор) от      к.лат. accumulātor
  • аксесуар (аксесоар)
  • актоално (актуално)
  • амолет (амулет)
  • анцунг (анцуг) от немски Anzug — костюм
  • апартамен (апартамент)
  • аператив (аперитив)
  • апстрахирам (абстрахирам)
  • аргомент (аргумент)
  • ас (аз – лично      местоимение; ‘ас‘ е вид карта или изтъкнат специалист, летец)
  • асансиор, асансйор (асансьор)
  • асвалт (асфалт)
  • астегматизъм (астигматизъм)
  • атски, ацки, адцки (адски)

Б

  • балха (бълха)
  • Бангладеж (Бангладеш)
  • батерий (батерии) Всички      думи в българския език, завършващи на -ия, в множествено число се пишат с две букви и накрая. (анимации, материи,      претенции, функции)
  • беберон (биберон,      фр. biberon)
  • бег (бек,      когато става дума за футболист, от англ. back)
  • безкруполна (безскрупулна)
  • безледно, беследно (безследно, проверка: без следа)
  • безопастност (безопасност, проверка: безопасен)
  • безпорно (безспорно,      проверка: без спор)
  • безмислен (безсмислен)
  • безучасен (безучастен, проверка: участие)
  • белешка (бележка)
  • бес (без)
  • беспорно (безспорно,      проверка: без спор)
  • благодария (благодаря)
  • бодалкам (будалкам)
  • боксувам (буксувам)
  • бомбони (бонбони, идва от      фр. бон)
  • бомбандирам (бомбардирам)
  • боноси (бонуси)
  • бубина (бобина)
  • буклук (боклук)
  • булонка (болонка)
  • булченски (булчински)
  • бумбе (бомбе)
  • бутка (будка)
  • бърдак (бардак)
  • бъсма (басма)
  • бюджед (бюджет)
  • бяли (бели)

В

  • в (във,      пред думи и съкращения започващи със звук /в/ или /ф/ — „във Варна“, „във      VIP“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение, при      самостоятелна употреба — „във или извън контейнера“, „около и във града“
  • вапрос, въпроз (въпрос)
  • варви (върви)
  • ваком (вакуум)
  • ваща (вашата)
  • весник (вестник,      проверка: вест)
  • верно (вярно)
  • ветрина (витрина,      от vitreous – стъклен)
  • взаимствам (заимствам)
  • визш (висш,      проверка: висок)
  • викъм (викам)
  • вишестоящ (висшестоящ, проверка: висш)
  • виш (висш,      проверка: висше учебно заведение)
  • виш (виж,      проверка: виждам)
  • вище, виште (вижте)
  • воено (военно,      проверка: военен)
  • волкан (вулкан)
  • впечетление (впечатление)
  • в пред вид (предвид)
  • времено (временно)
  • връзник (връстник)
  • възвращаемост (възвръщаемост)
  • въспирам, възспирам (възпирам)
  • възоснова на (въз основа на, 3 думи)
  • възтание, възстание (въстание)
  • възтановявам, въстановявам (възстановявам)

Г

  • генеколог (гинеколог)
  • генитична (генетична)
  • геройте (героите)
  • глетка (гледка)
  • грат (град)
  • грацки (градски)
  • градос (градус)
  • гърк (грък)      – пише се и се произнася грък за благозвучие, въпреки че държавата е      Гърция
  • грацка (гръцка      или градска)

Д

  • далбока (дълбока)
  • дарво (дърво, дървен)
  • даржава (държава)
  • двойнствен (двойствен)
  • дволичник (двуличник)
  • двуеточие (двоеточие)
  • двуични (двоични)
  • двуцефка (двуцевка)
  • дедектив (детектив)
  • детствен (девствен)
  • девственна (девствена)
  • дественост (девственост)
  • децки (детски)
  • димокрация (демокрация)
  • дигам (вдигам)
  • добар (добър)
  • довут (довод)
  • доло (долу)
  • долър (долар)
  • до скоро (доскоро)
  • досък (досег)
  • дохувит (духовит)
  • дразна (се) (дразня се)
  • древногръдски (древногръцки)
  • друид (дроид, когато става дума за робот)
  • думатите (доматите      – мн.ч., домат м.р.,ед.ч.)
  • дуспа (дузпа)
  • дъвчим (дъвчем)
  • дъндания (дандания)

Е

  • едар (едър)
  • еденица (единица,      проверка: един)
  • единственно (единствено, проверка: единствен, не единственен)
  • единтичен (идентичен)
  • елексир (еликсир)
  • ентелигент, ентелегент (интелигент)
  • ентусиас (ентусиаст)
  • ероглиф (йероглиф)
  • еродиран (ерудиран)
  • есено (есенно,      проверка: есенен)
  • ессе (есе)
  • ефтин (евтин)

Ж

  • жарак (жарък)
  • жирав (жираф)
  • жилъв (жилав)

З

  • загатка (загадка)
  • задгърбвам (загърбвам)
  • замесник (заместник,      проверка: място)
  • засложава (заслужава)
  • за това (затова,      пример: Той беше болен, затова не      дойде.)
  • затова (за      това, пример: Ще съжаляваш      за това!)
  • збием (сбием)
  • зблъсквам (сблъсквам)
  • зборник (сборник,      проверка: сбор, събирам)
  • збърка (сбърка)
  • зграда (сграда)
  • згреша (сгреша)
  • здравей те (здравейте)
  • зема (взема)
  • знамли (знам      ли)
  • збогом (сбогом)

И

  • игоист (егоист)
  • идеот (идиот)
  • избранник (избраник)
  • изведнъш (изведнъж)
  • изведро (разделно: из ведро)
  • извесно (известно,      проверка: вест)
  • извземам (изземам)
  • издаиднически (издайнически)
  • издаржа (издържа)
  • изкам (искам)
  • изклучение, исключение (изключение)
  • изкра (искра)
  • израсвам (израствам,      проверка: ръст)
  • изруд (изрод)
  • изстерия (истерия)
  • изтинал (изстинал)
  • изтина (истина или изстина)
  • изтрел (изстрел,      проверка: стрела)
  • изтукан (истукан      = идол, от рус., нещо неподвижно и безучастно)
  • има ме (имаме)
  • имах си аз/ас (има си хас, от арабски/турски (прил.) „чист,      истински“; „струвам хас“ = „обръщам внимание, влияя      се, засягам се“)
  • имено (именно      тук не може да се приложи правилото за „нен“, защото      „именно“ е наречие. Не съществува дума „именен“.)
  • имигрант (емигрант,      изселник)
    • Заб.: Думата имигрант е вярна в случаите когато       става дума за заселник (имигрант), но не на място когато става дума за       изселник (емигрант). Двете думи често се бъркат една с друга поради       звуковата прилика затова е по-добре да се употребяват думите изселник и заселник.
  • инжинер (инженер)
  • интелегентен (интелигентен)
  • интелегентност (интелигентност)
  • интерестно (интересно)
  • инъче (иначе)
  • исконно (изконно,      другото е стар русизъм)
  • искренно (искрено,      проверка: искрен, не искренен)
  • испит (изпит)
  • исползвам (използвам)
  • испускам (изпускам)
  • истинал (изстинал)
  • источник (източник)
  • истрел (изстрел,      проверка: стрелям)
  • истривам (изтривам)
  • италиянски (италиански)

Й

К

  • кадето (където)
  • казъх (казах)
  • какафония (какофония)
  • Калифорниа (Калифорния)
  • калъв (калъф)
  • канафка (канавка)
  • картовки (картофки, към      думата картоф се добавя умалително)
  • касмет (късмет)
  • книшка (книжка)
  • коефицент (коефициент)
  • колидор (коридор)
  • комир (кумир)
  • комисионна (съществителното е комисиона, прилагателното – комисионен, комисионна)
  • комоникация (комуникация)
  • компроментирам (компрометирам)
  • комфитюр (конфитюр)
  • консомация (консумация)
  • конфортно (комфортно)
  • копувам (купувам,      проверка: покупка)
  • корегирам (коригирам)
  • корпурации (корпорации)
  • косвенно (косвено)
  • косинос (косинус)
  • котия (кутия)
  • коФчег (ковчег)
  • крадът (крадат)
  • кремвирш (кренвирш)
  • кулиба (колиба)
  • кумик (комик)
  • кумин (комин)
  • куплонг (куплунг)
  • куповач (купувач,      проверка: купувам)
  • куфраж (кофраж)
  • куфър (куфар)
  • кървъв (кървав)
  • къртечница, картешница (картечница)

Л

  • лажа (лъжа)
  • лакирвам (лакирам)
  • лафка (лавка)
  • лебетка (лебедка)
  • лимонтозу (лимонтузу)
  • линийте (линиите)
  • лисче (листче)
  • лиценс (лиценз)
  • лосче, лошче (лостче) Заб.: Лосче е вярно в случаите, когато става дума за      малкото на лос.
  • лотус (лотос)
  • лъвина (лавина)

М

  • магнитафон (магнетофон)
  • магнитут (магнитуд)
  • макър (макар)
  • маниа (мания)
  • манияк (маниак)
  • маняк (маниак)
  • марморя (мърморя)
  • маршерут, марширутен (маршрут, маршрутен)
  • материял, матерял (материал)
  • междучастие (междучасие)
  • мекошав (мекушав)
  • месни (местни,      от „месо“, например „месни колбаси“; „Местни“ произлиза от „място“,      например „местното население“.)
  • милиярд, милярд (милиард)
  • минъл (минал)
  • мириз (мирис,      мириси, но: миризма)
  • миродавен (меродавен)
  • мисал (мисъл,      проверка: мисля; Миса̀л (от      немски      Missal(e) по латински missalis      ‘литургически’) означава мярка за величина на печатарски букви от 48      пункта. мисалски прил.)
  • младеш (младеж)
  • молиф (молив)
  • мошна (мощна)
  • мощтност (мощност)
  • мутика (мотика)
  • мъркуч (маркуч)
  • мърсотия (мръсотия)

Н

    • Всички глаголи се пишат РАЗДЕЛНО от частицата „НЕ“ при следните изчерпателно       изброени изключения:
      • глаголите с представка „недо-“, когато са в смисъл на непълнота – недогледам (и        недоглеждам), недоизкажа се, недолюбвам, недооценя (и недооценявам),        недоплатя, недоспивам си, недоумявам, недохранвам се, недочуя, недояждам        си (и недоям си), недоволствам,
      • глаголи, които без „не“ не съществуват –        невротизирам (се), немея, ненавиждам        (и ненавидя), нехая,
      • повелителната форма недей (и диал. немой), частицата нека и диал. нечу).
  • на сила (насила)
  • напредвид (предвид)
  • натурален (нотариален, от „нотариус“, пример: „нотариален акт“;      „Натурален“ произлиза от „натура“ (естество), например „натурален сок“)
  • на яве (ная̀ве)
  • надменост (надменност)
  • наименовам (наименувам, наименуване, когато е в смисъл на „кръщавам“, но:      наименование)
  • наистинна, найстинна (наистина)
  • натписване (надписване)
  • невиждам (не      виждам)
  • невироятен (невероятен)
  • невръстеник (неврастеник)
  • незнам (не      знам)
  • неин приятел,      но нейният любовник
  • немърлив (немарлив)
  • немога (не      мога)
  • неознаваемост (неузнаваемост)
  • неотдавнъшен (неотдавнашен)
  • нервени (нервни)
  • неска (днеска)
  • нестава (не      става)
  • несъм (не      съм)
  • несъмненно (несъмнено)
  • неуспорим (неоспорим)
  • неутразим (неотразим)
  • нещасна (нещастна)
  • неястност (неясност, проверка: ясно, или: неяснота)
  • никролог (некролог)
  • ноща (нощта)
  • някаде (някъде)
  • някои (ед.ч. някой)
  • някой (мн.ч. някои)

О

  • обедително (убедително)
  • обеждения (убеждения)
  • обезомял (обезумял)
  • обесилвам (обезсилвам)
  • обеснявам (обяснявам)
  • обещетение (обезщетение)
  • обикновенно (обикновено)
  • обичтта (обичта)
  • облегчен (облекчен)
  • облицовачни (облицовъчни)
  • облошка (обложка)
  • образувание (образование; но      когато се има предвид дадено формирование, се използва образувание)
  • обужавам (обожавам)
  • оважавам (уважавам)
  • оведомя (уведомя,      но: осведомя)
  • овековечавам (увековечавам)
  • овеличавам (увеличавам)
  • овеселителен (увеселителен)
  • овивам (увивам)
  • овличам (увличам)
  • оговарям (уговорям)
  • одавна (отдавна)
  • одари (удари)
  • одачно (удачно)
  • одяло, одеало (одеяло)
  • оеднаквявам (уеднаквявам)
  • озадъчен (озадачен,      проверка: задача)
  • окраса (украса)
  • окопирам (окупирам)
  • окупавам се (окопавам се)
  • олимпияда (олимпиада)
  • оличавам (уличавам)
  • омбуцман, омбутсман (омбудсман)
  • онаследявам (унаследявам)
  • ония (оня)
  • опастност (опасност, проверка: опасен)
  • описаниа (описания)
  • оплашвам (уплашвам)
  • оплътнявам (уплътнявам)
  • оповавам се (уповавам се)
  • оправление (управление)
  • опражнявам (упражнявам)
  • опътвам (упътвам)
  • осигорявам (осигурявам)
  • осмихвам (усмихвам)
  • особенно (особено)
  • оспех (успех)
  • оспивам се (успивам се)
  • оспокоявам (успокоявам)
  • оспявам (успявам)
  • остановена (установена)
  • осъвършенствам (усъвършенствам)
  • осъмнявам се (усъмнявам се)
  • осърдно (усърдно)
  • отатък (оттатък)
  • отварам (отварям)
  • отверка (отвертка —      проверка: въртя, отвъртам)
  • „отдава“ да не се бърка с „удава“ (върви (ми),      успявам)
  • отекчителен (отегчителен)
  • отзова (озова,      пример: Футболистът се озова сам      срещу вратаря.; Отзова      представлява „отговор на зова“, в смисъл на „притичам се“ (на помощ),      „прекратявам мандат“ (на посланик)
  • отностно (относно)
  • отрепвам (утрепвам)
  • оттървах се (отървах се)
  • отъпкан (утъпкан)
  • отъпквам (утъпквам)
  • охажвам (ухажвам)
  • оцелвам (уцелвам)
  • очудвам (учудвам)
  • оште (още)

П

  • палноценен (пълноценен)
  • панахида (панихида)
  • парви (първи)
  • педерас, педераз (книжовно: педераст)
  • пеизаж (пейзаж)
  • переодичен (периодичен)
  • петак (петък) Заб: Пета̀к,      пета̀че означават вид монета с ниска стойност.
  • писменност (писменост)
  • писъл (писал)
  • пицерия (пицария)
  • плевмония (пневмония)
  • площа (площта)
  • по някога (понякога)
  • по-принцип (по принцип)
  • повиност (повинност)
  • повот (повод)
  • полвин (половин)
  • полужение (положение)
  • полюлей (полилѐй,      остаряло: полиелей, от гр.      πολύελαιλον- много елей,      т.е. много маслинови масла, много светлини; означава (1) вид осветително      тяло и (2) вид подбрани псалми)
  • полюст (полюс)
  • порастнал (пораснал)
  • порногравски (порнографски)
  • портукал (портокал)
  • посланник (посланик)
  • посрешна (посрещна)
  • посъщество (по същество)
  • потчинен (подчинен)
  • праздник (празник, другото      е архаична форма)
  • превъплащение (превъплъщение)
  • пребирам се (прибирам се)
  • предверие (преддверие)
  • предвит (предвид)
  • предвърително (предварително)
  • предрасъдици (предразсъдъци)
  • предтекст (претекст)
  • предценка (преценка)
  • преключва (приключва)
  • прелесна (прелестна)
  • преностен (прено̀сен)
  • преобразувание (преобразование)
  • препядствие (препятствие)
  • прецедател (председател)
  • прещипан (прищипан      в смисъл на притиснат)
  • приател (приятел)
  • приатно (приятно)
  • приакор (прякор)
  • пришалец (пришълец)
  • продалжава (продължава)
  • прожина (пружина)
  • проспирира (просперира)
  • пръс (пръст)
  • пръставлява (представлява)
  • пръщи (пращи)
  • пумия (помия)
  • пумияр (помияр)
  • пунктоация (пунктуация)
  • пустощта (пустошта)
  • пъпеж (пъпеш)
  • първеню (парвеню,      от френски)
  • пътнишки (пътнически,      другото е архаизъм)
  • пясак (пясък)

Р

  • работиме (работим)“е“      се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам — бягаме      – при глаголи в 3. спрежение)
  • радиятор, радятор (радиатор)
  • радиос (радиус)
  • разочерование, разорачование (разочарование)
  • разспространявам (разпространявам)
  • разста (раста)
  • разтеж (растеж)
  • разтекал (разтекъл)
  • разтрел, растрел (разстрел)
  • разтъкаване (разтакаване)
  • рака (ръка,      проверка: ръчен. ръце)
  • ранклиста (ранглиста)
  • растна (расна)
  • расхотка (разходка)
  • регестрирам (регистрирам)
  • рекал (рекъл)
  • рожденни (рождени      дни, рожден ден)
  • рожденник (рожденик)
  • ръзстояние (разстояние)
  • ръстеж (растеж)

С

  • с (със,      пред думи или съкращения започващи със звук /с/ или /з/ — „със сестра ми“,      „със СССР“, „със CD“; както и когато предлогът получава самостоятелно      ударение — „със или без нея“)
  • савсем (съвсем)
  • садба (съдба)
  • садържание (съдържание)
  • саздавам (създавам)
  • самoчуствие (самочувствие)
  • Сан Франсиско (Сан Франциско) –      градът в щата Калифорния, САЩ
  • Сан Франциско (Сан Франсиско) – имена на обекти в Мексико, Централна и      Латинска Америка и Испания
  • сарце (сърце)
  • сащия (същия)
  • сащество (същество)
  • свадба (сватба)
  • свера (сфера)
  • свесно (свястно,      но свестен [м.р.])
  • свещенна (свещена)
  • свещенно (свещено)
  • сдание (здание)
  • севте (сефте)
  • секи (всеки)
  • сигорно (сигурно)
  • силуз (силоз)
  • синвол (символ)
  • синос (синус)
  • ситоация, ситуациа (ситуация)
  • сички (всички)
  • сичко (всичко)
  • скилитка (скилидка)
  • скодоумен (скудоумен)
  • скраб (скрап)
  • скучнувато (скучновато)
  • словообразователен (словообразувателен)
  • случей (случай)
  • смръдлив (смрадлив)
  • собственна (собствена, проверка: собствен)
  • сомнанбул (сомнамбул)
  • спесификация (спецификация)
  • специялен (специален)
  • справат (справят)
  • спрът (спрат)
  • сретство (средство)
  • сръвнение (сравнение)
  • сръжавам се (сражавам се)
  • сташ (стаж)
  • страно (странно)
  • структори (структури)
  • ступур (ступор,      вцепененост)
  • стълпкновение (стълкновение)
  • сумнамбули, сомнабули (сомнамбули)
  • сушоар (сешоар)
  • сфетофар (светофар)
  • съжелявам, сажалявам (съжалявам)
  • съкрален (сакрален)
  • съкровенна (съкровена)
  • съкровенно (съкровено)
  • сърма (сарма̀      – завито в листо или др. ядене; но съ̀рма      – метална нишка за бродерия)
  • съшност (същност)
  • същественна (съществена)
  • същественно (съществено)
  • съчма (сачма̀,      са̀чмен)
  • сюджет (сюжет)
  • сянки (сенки,      но: сянка)

Т

У убективна (обективна)

  • убесвам (обесвам)
  • убида (обида)
  • убичам (обичам)
  • убърна (обърна)
  • „удава“ (върви ми, успявам) да не се бърка с      „отдава“
  • удобрявам (одобрявам)
  • удър (удар)
  • ужастно, ожастно, ожасно (ужасно)
  • ужениш (ожениш)
  • указвам (оказвам      съдействие, но: указвам в      смисъл на посочвам, нареждам)
  • улекна (олекна)
  • уливам (оливам)
  • улигофрен (олигофрен)
  • улях (олях)
  • умраза (омраза)
  • упаковам (опаковам)
  • уписвам (описвам)
  • уплаквам (оплаквам)
  • уплел (оплел)
  • упора (опора)
  • управдал (оправдал)
  • управия (оправия)
  • упровергае (опровергае)
  • упростявам (опростявам)
  • упрощавам (опрощавам)
  • упържа (опържа)
  • уранготан (орангутан)
  • урганизирам (организирам)
  • уръдие (оръдие)
  • уръжие (оръжие)
  • усвежавам (освежавам)
  • усигорявам (осигурявам)
  • услушвам се (ослушвам се)
  • усмелявам (осмелявам)
  • усмислил (осмислил)
  • успорван (оспорван)
  • устаря (остаря)
  • утказвам (отказвам)
  • утрепка (отрепка)
  • утривалка, отривалка (изтривалка)
  • утривам (отривам)
  • учавствам (участвам, проверка: участ)
  • учовечавам (очовечавам)

Ф

  • фармацефт (фармацевт)
  • фастъци (фъстъци)
  • фелтфебел (фелдфебел)
  • фенолфталейн (фенолфталеин)
  • финансии (финанси)
  • финна, финни, финно (фина, фини, фино, проверка: фин, не финен)
  • фойе (фоайе)
  • фотьоел (фотьойл)
  • фръквам (хвръквам)
  • фтасала (втасала)
  • фтълпявам (втълпявам)

Х халостен (халосен)

Ц

  • царвул (цървул)
  • цензориран (цензуриран)
  • цено (ценно)
  • цероза (цироза)
  • цъвтеж (цъфтеж)

Ч

  • чаршав (чаршаф)
  • челюсна (челюстна)
  • через (чрез)
  • чесно (честно)
  • четах, четъх (четох, четях, пример: „Този вестник вече го четох, но докато      го четях…“)
  • Чибурашка (Чебурашка)
  • човал (чувал)
  • чусвам, чуствам (чувствам)
  • чъсовник (часовник)

Ш

  • шезофрения (шизофрения)
  • шерок (широк,      проверка: шир, нашир)
  • шикаф, шкав (шкаф)
  • шофиорски (шофьорски)
  • шпертплат (шперплат)
  • Шугун (Шогун)

Щ

Ъ [редактиране]

  • ъгал (ъгъл)
  • ъкъл (акъл)
  • ъпсурт (абсурд,      Ъпсурт е вярно, когато става дума за наименованието на музикална група Ъпсурт)

Ю

  • юристконсулт (юрисконсулт, от лат.      ius, iuris — право)
  • юнуша (юноша)

Я

  • ядеме (ядем,      „е“ се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам — бягаме – при глаголи в 3. спрежение)
  • яморлук (ямурлук)
  • яркос (яркост, членувано: яркостта)
  • ярос (ярост,      проверка: яростен)
  • яш (яж,      Яш е вярно в случаите, когато става дума за град Яш в      Румъния)

В началото е даден правилният правопис на думата, като са удебелени „трудните“ букви!

аксесоар – не е аксесУар

анцуг – абсолютно неправилно е да се пише и изговаря анцнуг

безпокоя (не безСпокоя, както и аз съм бъркал)

булчински – не булчЕнски

воин – макар че в някои по-нови издания на правописни речници войн също се приема за правилно, нека не забравяме, че при формата за множествено настъпва сериозно объркване – войни – дали за въоръжени лица иде реч или за военни действия

заимствам – не Взаимствам

двоеточие – в никакъв случай „двУеточие“

коригирам – не корЕгирам

кюмюр – много хора пишат неправилно кюмУр под влияние на диалекта си

уеднаквявам (не Оеднаквявам)

обръщение и обращение – обращение е когато се касае до обращение на пари (например), а обръщение е публично изявление (обръщение на президента)

одобрявам

омбудсман

отвертка – това Т много често се забравя

пуловер (но поло)

удава (имам възможност), а отдава, при отдавам под наем

утъпкан

учудвам

претекст

прищипан

пунктуация

разтакаване

скилидка

трансцендентен

фЪстъци

фелдфебел

цървул

юрисконсулт – не юрисТконсулт

Сегашно   време взе·мам
Мин.   св. време взе·мах
Мин.   несв. време взе·мах
Повел.   наклонение взе·май
Мин.   страд. причастие взе·ман
Мин.   деят. св. причастие взе·мал
Мин.   деят. несв. причастие взе·мал
Сегашно   деят. причастие взе·мащ
Деепричастие взе·май·ки
Всички форми

Глагол, тип 186, несвършен вид, взема-свършен вид

(класификация — ?)

Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране. пазарувам, правя покупки

Етимология

старобълг. възѩти, възьмѫ < *vъz-jenti, *vъz-jьmon ~ старобълг. ѥмлѭ, имати.

Фразеологични изрази

Синоними

улавям, хващам, докопвам, сграбчвам

отнасям, отвеждам, отнемам, турям ръка, изземвам

изваждам, измъквам, изтеглям, изтръгвам

завземам, завладявам, превземам, окупирам

заимствувам, обсебвам, присвоявам

получавам, приемам, печеля, добивам, придобивам, снабдявам се, черпя, извличам

подбирам, избирам

нарамвам, грабвам, задигам

заемам, наемам

спечелвам

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

единствено   число множествено   число
1 лице взе·мам взе·ма·ме
2 лице взе·маш взе·ма·те
3 лице взе·ма взе·мат

 

Минало свършено време (аорист)

единствено   число множествено   число
1 лице взе·мах взе·мах·ме
2 лице взе·ма взе·мах·те
3 лице взе·ма взе·ма·ха

 

Минало несвършено време (имперфект)

единствено   число множествено   число
1 лице взе·мах взе·мах·ме
2 лице взе·ма·ше взе·мах·те
3 лице взе·ма·ше взе·ма·ха

 

[Минало неопределено време (перфект)

единствено   число множествено   число
мъжки   род женски   род среден   род
1 лице вземал   съм вземала   съм вземало   съм вземали   сме
2 лице вземал   си вземала   си вземало   си вземали   сте
3 лице вземал   е вземала   е вземало   е вземали   са

 

Минало предварително време (плусквамперфект)

единствено   число множествено   число
мъжки   род женски   род среден   род
1 лице бях   вземал бях   вземала бях   вземало бяхме   вземали
2 лице беше   вземал беше   вземала беше   вземало бяхте   вземали
3 лице беше   вземал беше   вземала беше   вземало бяха   вземали

 

] Бъдеще време

единствено   число множествено   число
1 лице ще   вземам ще   вземаме
2 лице ще   вземаш ще   вземате
3 лице ще   взема ще   вземат

 

] Бъдеще предварително време

единствено   число множествено   число
мъжки род женски   род среден   род
1 лице ще съм   вземал ще съм   вземала ще съм   вземало ще сме   вземали
2 лице ще си   вземал ще си   вземала ще си   вземало ще сте   вземали
3 лице ще е   вземал ще е   вземала ще е   вземало ще са   вземали

 

Бъдеще време в миналото

единствено   число множествено   число
1 лице щях да   вземам щяхме   да вземаме

2 лице

щеше да   вземаш щяхте   да вземате

3 лице

щеше да   взема щяха да   вземат

 

[редактиране] Бъдеще предварително време в миналото

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

щях да   съм вземал щях да   съм вземала щях да   съм вземало щяхме   да сме вземали

2 лице

щеше да   си вземал щеше да   си вземала щеше да   си вземало щяхте   да сте вземали

3 лице

щеше да   е вземал щеше да   е вземала щеше да   е вземало щяха да   са вземали

 

[редактиране] Преизказно наклонение

[редактиране] Сегашно време

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

вземал   съм вземала   съм вземало   съм вземали   сме

2 лице

вземал   си вземала   си вземало   си вземали   сте

3 лице

вземал   (е) вземала   (е) вземало   (е) вземали   (са)

 

[редактиране] Минало свършено време (аорист)

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

вземал   съм вземала   съм вземало   съм вземали   сме

2 лице

вземал   си вземала   си вземало   си вземали   сте

3 лице

вземал   (е) вземала   (е) вземало   (е) вземали   (са)

 

[редактиране] Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

[редактиране] Минало неопределено време (перфект)

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

бил съм   вземал била   съм вземала било   съм вземало били   сме вземали

2 лице

бил си   вземал била си   вземала било си   вземало били   сте вземали

3 лице

бил (е)   вземал била   (е) вземала било   (е) вземало били   (са) вземали

 

[редактиране] Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

[редактиране] Бъдеще време

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

щял съм   да вземам щяла   съм да вземам щяло   съм да вземам щели   сме да вземаме

2 лице

щял си   да вземаш щяла си   да вземаш щяло си   да вземаш щели   сте да вземате

3 лице

щял (е)   да взема щяла   (е) да взема щяло   (е) да взема щели   (са) да вземат

 

[редактиране] Бъдеще предварително време

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

щял съм   да съм вземал щяла   съм да съм вземала щяло   съм да съм вземало щели   сме да сме вземали

2 лице

щял си   да си вземал щяла си   да си вземала щяло си   да си вземало щели   сте да сте вземали

3 лице

щял (е)   да е вземал щяла   (е) да е вземала щяло   (е) да е вземало щели   (са) да са вземали

 

[редактиране] Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

[редактиране] Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

[редактиране] Условно наклонение

единствено число

множествено число

мъжки род

женски род

среден род

1 лице

бих   вземал бих   вземала бих   вземало бихме   вземали

2 лице

би   вземал би   вземала би   вземало бихте   вземали

3 лице

би   вземал би   вземала би   вземало биха   вземали

 

[редактиране] Повелително наклонение

единствено число

множествено число

взе·май взе·май·те

 

[редактиране] Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране] Минало страдателно причастие

единствено число

мъжки род

взе·ман

непълен член

взе·ма·ния

пълен член

взе·ма·ни·ят

женски род

взе·ма·на

членувано

взе·ма·на·та

среден род

взе·ма·но

членувано

взе·ма·но·то

множествено число

взе·ма·ни

членувано

взе·ма·ни·те

 

[редактиране] Минало свършено деятелно причастие

единствено число

мъжки род

взе·мал

непълен член

взе·ма·лия

пълен член

взе·ма·ли·ят

женски род

взе·ма·ла

членувано

взе·ма·ла·та

среден род

взе·ма·ло

членувано

взе·ма·ло·то

множествено число

взе·ма·ли

членувано

взе·ма·ли·те

 

[редактиране] Минало несвършено деятелно причастие

единствено число

мъжки род

взе·мал

непълен член

взе·ма·лия

пълен член

взе·ма·ли·ят

женски род

взе·ма·ла

членувано

взе·ма·ла·та

среден род

взе·ма·ло

членувано

взе·ма·ло·то

множествено число

взе·ма·ли

членувано

взе·ма·ли·те

 

[редактиране] Сегашно деятелно причастие

единствено число

мъжки род

взе·мащ

непълен член

взе·ма·щия

пълен член

взе·ма·щи·ят

женски род

взе·ма·ща

членувано

взе·ма·ща·та

среден род

взе·ма·що

членувано

взе·ма·що·то

множествено число

взе·ма·щи

членувано

взе·ма·щи·те

 

[редактиране] Деепричастие (отглаголно наречие)

взе·май·ки

 

 

 

Read Full Post »

езиков тест

Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант ТЕСТ №2 Тестът включва 40 задачи. Време за работа 90 минути. За всяка задача има 5 възможни отговора, от които само един е верен. Съсредоточете се върху теста, внимателно прочетете условията и се постарайте да от- говорите вярно на всяка задача. Отбележете отговорите си върху бланката за отговори, като запълвате кръгчетата плътно, както в дадения по-долу пример: À Á Â Ã Ä Внимавайте номерът на всяка задача, на която давате отговор, да съответства на номера на реда в бланката за отговори. *** След като приключите работа, сравнете вашите отговори с тези, дадени в края на теста. Най-накрая попълнете дадената оценъчна карта и пресметнете получените точки. За всеки верен отговор се получават 4 точки, а за всеки грешен се отнема 1 точка. За непо- пълнен отговор не се дават точки. По номерата на задачите може да се ориентирате в кои от темите правите повече греш- ки – тях трябва да преговорите. 18 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 БЛАНКА ЗА ОТГОВОРИ 1. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 2. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 3. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 4. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 5. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 6. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 7. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 8. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 9. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 10. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 11. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 12. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 13. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 14. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 15. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 16. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 17. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 18. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 19. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 20. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 21. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 22. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 23. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 24. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 25. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 26. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 27. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 28. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 29. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 30. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 31. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 32. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 33. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 34. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 35. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 36. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 37. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 38. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 39. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< 40. 8?9>А:=;< 8?9>Б:=;< 8?9>В:=;< 8?9>Г:=;< 8?9>Д:=;< ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 19 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 Прочетете текста. С него са свързани задачи от номер 1 до номер 10 включително. Денят на Земята: „Призив за действие срещу изменението на климата“ „Призив за действие срещу изменението на климата“ е водещата тема в тазгодишното честване на Деня на Земята – 22 април. Учени алармират, че изменението на климата вече има неблагоприятно въздействие върху човешкия живот: нивото на морското равнище се покачва, полярните „шапки“ се топят, бурите и наводненията зачестяват. Ако не бъдат предприети действия, изменението на климата ще наруши нормалното функциониране на природната система, благодарение на която се снабдяваме с храна и ресурси, отбелязват екоексперти. Голяма част от световните учени споделят мнението, че изменението на климата се дъл- жи основно на повишаване на концентрацията на парникови газове заради човешката про- мишлена дейност. Парниковите газове в атмосферата функционират като невидима стена – пропускат видимата светлинна енергия и задържат излъчваната инфрачервена топлинна енергия подобно на похлупак от тенджера, който задържа топлината в нея. Това явление е известно като „парников ефект“. Без него температурите на Земята щяха да са средно около −18◦C, докато сега варират до +15◦C, сочат екологични изследвания. 90-те години на миналия век се считат за най-топлото десетилетие през последното хи- лядолетие. През изминалия век средната температура на ниските атмосферни слоеве се е покачила с 0.6 градуса в световен мащаб и почти с един градус в Европа. Тази тенден- ция продължава и през новия век. Според данни, предоставени от НАСА, петте най-топли години са подредени така: 2005, 1998, 2002, 2003 и 2004, съобщават от Министерство на околната среда и водите. Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и прилежащият и` Протокол от Киото установяват световната институционална рамка за борба с измене- нието на климата. Страните, които са ратифицирали документите, се задължават да изра- ботят национални програми за намаляване на количествата парникови газове, изпускани в атмосферата, и да изготвят ежегодни доклади за тази дейност. Денят на Земята се отбелязва от 1970 г. Първото честване на Деня на Земята се органи- зира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата. В проявите на първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат се оформя мощно дви- жение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ, отбелязват от Министерство на околната среда и водите. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на по- вече от 12 000 партньори в над 170 държави, насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. По информация на екоминистерството, на 22 април 1992 г. президентът на БългарияЖелюЖелев е подписал клетва в името на Земята. 20 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 Над 30 хиляди български деца са се подписали под Декларация за пълномощие за живот на Земята, която е връчена на конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио деЖанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята. БТА http://www.socialrights.org/article1804.html 1. Към коя социокултурна сфера принадлежи текстът? А) стопанската; Б) официално-деловата; В) обществено-политическата; Г) образователната; Д) медийната. 2. Какъв е текстът според своята жанрова характеристика? А) информационна емисия; Б) репортаж; В) информационна бележка; Г) коментар; Д) уводна статия. 3. Каква е основната функция на текста? А) да информира читателите за причините и последиците от изменението на климата на Земята; Б) да съпостави различни гледни точки за Деня на Земята; В) да коментира конвенциите и декларациите, свързани с опазването на околната среда; Г) да осведоми читателите за същността, историята и настоящата тема на чествания- та на Деня на Земята и свързаните с него действия за опазване на околната среда; Д) да забавлява читателите, като предостави любопитни факти, свързани с измене- нието на климата и с честването на Деня на Земята в миналото и днес. 4. Какво означава подчертаният израз и какво изразно средство е използвано в него? Учени алармират, че изменението на климата вече има неблагоприятно въздейст- вие върху човешкия живот: нивото на морското равнище се покачва, полярните „шапки“ се топят, бурите и наводненията зачестяват. А) ледовете наЮжния полюс; метонимия; Б) ледовете на двата полюса; метафора; В) подвижните ледове на Северния полюс; метонимия; Г) айсбергите; синекдоха; Д) полярни ледени блокове с шапковидна форма; символ. 5. Кой от редовете съдържа термини или терминологични съчетания само от текста? А) инфрачервена топлинна енергия, атмосферни слоеве; Б) екосистема, светлинна енергия; В) магнитен полюс, атмосфера; Г) честване, парников ефект; Д) топлинна енергия, ми©нИизсдтаетрелссттввоо.„Регалия“, тел. 979-38-42 21 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 6. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение за текста: А) В текста се употребяват научни термини, които са широко известни. Б) Има изразен стремеж към избор на езикови средства, осигуряващи еднозначно разбиране на смислите. В) Текстът се отличава с изразеното от журналиста собствено аргументирано мне- ние. Г) Текстът се характеризира със силно намалена употреба на тропи. Д) Текстът съдържа точна и обективна информация за конкретни факти. 7. В текста липсва информация за: А) последиците от изменението на климата; Б) средното покачване на температурата в света през ХХ век; В) същността на явлението, наречено „парников ефект“; Г) причините, поради които датата 22 април е избрана за Ден на Земята; Д) причините за изменението на климата. 8. Какво означава подчертаната глаголна форма в изречението: Страните, които са ратифицирали документите, се задължават да изработят национални програми за намаляване на количествата парникови газове, изпускани в атмосферата, и да изготвят ежегодни доклади за тази дейност. А) са утвърдили, са одобрили; Б) са разрешили, са присъединили; В) са отказали, са отхвърлили; Г) са написали, са съставили; Д) са преписали, са узаконили. 9. Кое от посочените твърдения е вярно според текста? А) Над 30 години Денят на Земята се чества само в Съединените американски щати. Б) Най-топлото десетилетие през миналия век са осемдесетте години. В) В първото честване на Деня на Земята участват 20 милиона американци от щата Уисконсин. Г) Организирането на второто честване на Деня на Земята принадлежи на бивш гу- бернатор на щата Уисконсин. Д) България се присъединява към честването на Деня на Земята две години след на- чалото на международното му отбелязване. 10. Кое твърдение НЕ е вярно според текста? А) Българските деца се включват към борбата за опазване на околната среда още през миналия век чрез масово подписване на важна декларация. Б) Организацията на обединените нации е изработила институционална рамка за борба с изменението на климата. В)Международна мрежа за Деня на Земята е името на организацията, координираща действията на множество партньори по света, посветени на опазването на живота на нашата планета. Г) Българският президент подписва клетва в името на Земята през 1982 г. Д) Авторът на текста е получил информацията за историята на честванията на Деня на Земята от Министерството на околната среда и водите. 22 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 11. „Смъртта“ в стихотворението „До моето първо либе“ НЕ е: А) духовен абсолют; Б) очаквана перспектива; В) самореализация; Г) поетически образ, внушаващ безизходност; Д) естетизиран сблъсък със света на злото. 12. Какво езиково средство НЕ е използвано в цитираните стихове: … там дето баща и братя черни чернеят за мене … А) етимологична фигура; Б) алитерация; В) метафора; Г) апокопа; Д) синекдоха. 13. Посочете кой основен мотив е застъпен в строфата: Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити! А) за победената вяра; Б) за неунищожимата вяра; В) за всеобхватната вяра; Г) за бленуваната вяра; Д) за религиозната вяра. 14. В коя лирическа творба е заложена идеята за личния бунт, който гради нова родова история на лирическия субект, противопоставена на обичайното и статичното възп- риемане на понятието „фамилно наследство“? А) „Ний“; Б) „Помниш ли, помниш ли“; В) „Да се завърнеш…“; Г) „Потомка“; Д) „Стаята“. 15. Идеята за личната свобода е застъпена най-ярко в: А) „Кукувица“; Б) „Ний“; В) „Повест“; Г) „Песен за човека“; Д) „Романтика“. 16. Коя творба представлява лиро-епически разказ за боевете през историческия месец август 1877 г.? А) „На прощаване“; Б) „Опълченците наШипка“; В) „Кочо“; Г) „Сливница“; Д) „Хаджи Димитър“. ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 23 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 17. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение: А) С обидното си безкултурие Бай Ганьо е ярка антитеза на западноевропейската култура. Б) Супата, поднесена на трапезата у Иречек, символизира европейската цивилизова- ност и в този смисъл противостои семантично на традиционния продукт на ориентал- ската кухня – чорбата. В) Влиянието на храната над Бай Ганьо се експлицира в думите – „хлебец“, „чушчи- ца“, „сиренце“, „кафенце“ и др. – контрапункт на огромния му апетит, изразяващ се звуково в мляскане, грухтене, оригване и други прояви на ниска култура. Г) „Бай Ганьо“ е творба, уникална както с нееднозначното място на автора в собст- веното `и фикционално пространство, така и с безкрайно усложнения статут на раз- казващата институция. Д) Пътуването на Бай Ганьо из Европа не означава стремеж към интегриране в не- познатото географско и културно пространство. 18. Любимата в „Две хубави очи“ НЕ е въведена като: А) серафичен образ; Б) образ, който губи веществените си очертания; В) абстрактен безплътен образ на музиката и светлината; Г) съчетание от детска невинност и порочна греховност; Д) съвършен и непорочен образ на дете. 19. Романът „Тютюн“ разкрива най-всеобхватно проблема за: (Посочете неверния отговор.) А) себеразрухата на буржоазната личност; Б) страшната самота на индивида, който не зачита традиционните норми на хуман- ността; В) духовно погубената интелектуална енергия; Г) преследването на химерични идеи, лишени от нравствено съдържание; Д) намерения душевен покой по пътя на нравственото пречистване. 20. Посочете от коя лирическа творба е строфата и кой основен мотив е застъпен в от- къса: По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. А) „Ний“ – борбата на човека за извоюване на свободен от тирания свят; Б) „Септември“ – човекът и мисията му да поеме в свои ръце Божието дело; В) „Вяра“ – вярата на човека, че на Земята ще дойде Раят; Г) „Червените ескадрони“ – революционното преобразяване на света; Д) „История“ – градивната роля на историята в настоящето. 24 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 21. Кой персонаж проявява явен стремеж към афиширане на познанията си за чуждия свят, изричайки думите „Знам ги аз, тукашните жени“; „Супа готвите? Зная аз“; „Нали ги зная аз тях! Славяни!…Бошлаф!…“ А) БорисМорев; Б) Герака; В) Бай Ганьо; Г) Серафим; Д) Рафе Клинче. 22. Коя от изброените творби НЕ интерпретира темата за трагичната обреченост на съ- зидателните усилия на човека? А) „Градушка“; Б) „На нивата“; В) „По жътва“; Г) „На браздата“; Д) „Ветрената мелница“. 23. Двумерният образ на любимата има ясни очертания в стихотворението „На Лора“. Тя е представена като средоточие на: (Посочете неверния отговор.) А) невинност и порок; Б) два крайни поведенчески модела; В) земно и ефирно; Г) младост и старост; Д) плът и дух. 24. Кой от посочените поети взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въс- тание? А) Христо Ботев; Б) Любен Каравелов; В) Димчо Дебелянов; Г) Пейо Яворов; Д) Иван Вазов. 25. Кой от творците нарича Пенчо Славейков „Жрец и войн на живота“? А) Димчо Дебелянов; Б) Теодор Траянов; В) Пейо Яворов; Г) д-р Кръстев; Д) Петко Славейков. 26. В кое от стихотворенията женският образНЕ се свързва със серафическото начало? А) „Вълшебница“; Б) „Благовещение“; В) „Ще бъдеш в бяло“; Г) „Обичам те“; Д) „Калиопа“. ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 25 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 27. Конфликтът между свободния избор и принудата НЕ е основен за творбата: А) „Последна радост“, Й. Йовков; Б) „Шибил“, Й. Йовков; В) „Ралица“, П. Р. Славейков; Г) „Потомка“, Ел. Багряна; Д) „Пловдив“, Д. Дебелянов. 28. Поемата „Септември“ на Гео Милев осмисля по нов начин традиционните в българ- ската лирика отношения: (Посочете невярното твърдение.) А) варварство–цивилизация; Б) любов–омраза; В) народ–Бог–цар–отечество; Г) народ–вяра–църква; Д) бунт–власт–история. 29. На мястото на многоточието поставете отговора, който прави твърдението вярно: ………………………………..проза задава модела на нов тип литературен герой – съзерца- тел, чудак и мечтател, взрян в себе си и заслушан в тайните на битието, търсещ механизми за възстановяване на погубената от грях или престъпление хармония. А) Христо-Ботевата; Б) Иван-Вазовата; В) Елин-Пелиновата; Г) Йордан-Йовковата; Д) Димитър-Талевата. 30. Довършете изречението, като спазите логиката на текста: Сблъсъкът между действителния свят на хаоса и абсурда с идеалното битие на красота и хармония изисква своите жертви – уязвимите „чудаци“ и мечтатели, какъвто е ………. А) Борис от „Тютюн“; Б) Стоян от „Железният светилник“; В) Люцкан от „Последна радост“; Г) Чорбаджи Марко от „Под игото“; Д) Помощник-регистраторът от „Разни хора – разни идеали“. 31. Коя от думите е излишна? А) олицетворение; Б) персонификация; В) синекдоха; Г) антропоморфизъм; Д) одухотворяване. 32. Кое от твърденията е вярно? А) Повестта „Септември“ е написана от Гео Милев. Б) Атанас Далчев е автор на сонета „Пловдив“. В) Елегията „Да се завърнеш…“ има първоначално заглавие „Скръбна песен“. Г) Ирина е лирическа героиня на Димитър Димов. Д) Христо Смирненски пише разказа „Очи“. 26 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 33. Кой писател дава на Пейо Крачолов творческия псевдоним Яворов? А) ПеткоЮ. Тодоров; Б) Иван Вазов; В) Петко Славейков; Г) Пенчо Славейков; Д) Димчо Дебелянов. 34. Кое художествено изразно средство НЕ е използвано в цитираната строфа? Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не – за ядове отровни. А) инверсия; Б) епитети; В) сравнение; Г) анафора; Д) анжамбман. 35. Символните образи мъглата, хижите, улицата са характерни за лириката на: А) Атанас Далчев; Б) Елисавета Багряна; В) Гео Милев; Г) Христо Смирненски; Д) Никола Вапцаров. 36. Коя от изброените творби на ЕлинПелин интерпретира темата за пагубното влияние на града върху селото? А) „Гераците“; Б) „Ветрената мелница“; В) „На оня свят“; Г) „Косачи“; Д) „Самодивските скали“. 37. Нарушаването на родовия закон е основен мотив в творбата: (Посочете невярното твърдение.) А) „Потомка“ от Елисавета Багряна; Б) „Албена“ от Йордан Йовков; В) „Грешница“ от Йордан Йовков; Г) „Кал“ от Елин Пелин; Д) „Вечната“ от Елисавета Багряна. 38. Каква е по жанр творбата „Елате ни вижте“? А) ода; Б) елегия; В) сонет; Г) памфлет; Д) поема. ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 27 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 39. Характеристиките от кой ред са присъщи на лирическия герой на Вапцаров от сти- хотворението „Писмо“ („Ти помниш ли морето…“)? А) романтичен и реалистичен; Б) трагичен и обречен; В) отчужден и самотен; Г) свободолюбив и борбен; Д) чувствителен и мелодраматичен. 40. От коя лирическа творба е цитираната строфа и кое изразно средство НЕ е използ- вано в текста? Моите очи се ненаглеждат, моите уши се ненаслушват. Не допридам свилената прежда, недогаснал огъня потушвам… А) „Вечната“ – анафора; Б) „Потомка“ – синекдоха; В) „Кукувица“ – сравнение; Г) „Стихии“ – инверсия; Д) „Амазонка“ – синтактичен паралелизъм. КЛЮЧ ЗА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ 1.Д 2.В 3. Г 4.Б 5.А 6.В 7. Г 8.А 9.Д 10. Г 11. Г 12.Д 13.Б 14. Г 15.А 16.Б 17. В 18. Г 19.Д 20.Б 21.В 22.Д 23. Г 24. Г 25.А 26.Д 27.Д 28.Б 29. Г 30.В 31.В 32.Д 33. Г 34.В 35. Г 36.А 37.Д 38.Б 39.А 40.В 28 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 Издателство РЕГАЛИЯ примерен вариант Тест №2 КАРТА ЗА САМООЦЕНКА Въпроси Брой на верни грешни празни Отбележете верните отговори сВ, грешните сХ, а непопълнените сО. Работа с текст 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 2 3 1 3 3 2 2 2 2 2 Българска литература 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 1 4 3.4 3.4 3.4 2 2 3.3 3.5 3.4 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 2 3.2 3.3 3.3 3.3 3.3 3.3 3.4 3.4 3.4 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 4 3.5 3.1 4 3.4 3.2 3.4 2 3.4 3.4 ОБЩО Резултат от теста = 4×(брой верни) − (брой грешни) = Ориентирайте се в кои от темите правите повече грешки и съответно трябва да прего- ворите. ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42 29__

Read Full Post »

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

31 август 2010 г.

ВАРИАНТ № 2

Read Full Post »

УНСС – езикови тестове

 

1

1700 София, Студентски град “Христо Ботев”, http://www.unwe.acad.bg

ТЕСТ

МОДУЛ 1 + МОДУЛ 2 + МОДУЛ 3 “БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА”

ПРОЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО СЛЕДНИТЕ УКАЗАНИЯ:

Преди началото на изпита получавате книжка с теста, калъфче с две химикалки (тънкописци),

линийка и голям плик, в който се намират картата за отговори и малък плик.

Книжката с теста

На левите страници са въпросите, на които трябва да отговорите.

Десните страници са празни и там можете да си водите бележки, които ще ви помогнат да

намерите верния отговор.

Книжката с теста не е официален документ и няма да бъде проверявана.

Картата за отговори

Това е официалният документ за вашия изпит, който се проверява от скенер – затова я

попълвайте особено внимателно. Тази карта е уникална за всеки участник в теста и не може да бъде

подменяна. Отговорите на всички въпроси в картата за отговори имат поредни номера, обозначени с

арабски цифри. За всички въпроси са посочени по пет възможни отговора, оградени с кръгчета и

обозначени с главни букви от А до Д.

Когато определите верния според вас отговор, маркирайте съответната главна буква с

химикалката – тънкописец.

Попълвайте отговорите в кръгчетата като внимавате да покриете цялата буква и да не

излизате извън кръгчето, което сте избрали за верен отговор – така ще се избегнат грешки при

сканирането на вашата карта. Не е позволено изтриване, забелване и всякакви други средства за корекция

в картата за отговори. В полетата за отговори е позволено маркиране само вътре в кръгчетата за

отговори. Имайте предвид, че не се допуска обжалване и преразглеждане на картата при неправилно

маркиране. За всяка грешка и неправилно маркиране отговорността е ваша. Според чл. 46 ал.2 от

Правилника за прием на студенти в УНСС «при неспазване на което и да е изискване от указанията

за попълване на теста, работата се анулира».

ПРАВИЛНО МАРКИРАН ОТГОВОР

Всяко друго маркиране е неправилно – скенерът не чете отговора:

губят се точки от въпроса или работата се анулира

Всеки въпрос има само един верен отговор и затова в реда от кръгчета трябва да маркирате само

една от посочените главни букви. Маркирането на повече от един отговор ви носи 0 точки, дори единият

от тях да е верен.

Контролната карта

Тя се намира под перфорацията в долния край на картата за отговори. Попълнете я внимателно.

Контролната карта и картата за отговори са единен документ и имат един и същ идентификационен

номер – баркод. Това е вашият идентификационен документ, който ще удостовери, че картата за

отговори е вашата карта.

ВНИМАНИЕ! Размяната на вашата контролна карта с друга карта за отговори и обратното е

недопустима, защото води до различна идентификация и работата ви се анулира. Проверявайте лично

за това!

Запълвайте верните отговори само с предоставените ви тънкописци, които са черни (проверете

това!) – иначе работата ви също се анулира.

Работата се анулира и когато: 1. върху баркода е драскано; 2. драскано е върху празните

полета между отговорите; 3. е направен опит да се изтрие вече маркиран отговор; 4. картата за отговори е

сгъната; 5. повече от еднократно е прегъната контролната карта.

Успех!

2

МОДУЛ 1 „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЕЗИКОВА КУЛТУРА”

1) Изберете правилния вариант за попълване на празните места в изречението.

__________ цех е спрян, a в __________ цех работи само една пещ, поясни пред агенцията

__________ на „Производство и планиране“ в __________ Константин Стаменов.

А) Листопрокатният / стоманодобивният / директорът / комбинатът

Б) Листопрокатният / стоманодобивния / директорът / комбината

В) Листопрокатния / стоманодобивният / директора / комбинатът

Г) Листопрокатния / стоманодобивният / директорът / комбината

Д) Листопрокатния / стоманодобивния / директора / комбината

2) В коя от подчертаните позиции има грешка?

Парадигмата е модел за разбиране и обяснение на определени (А) аспекти на

действителността (Б). Макар че физикът (В) Томас Кун пише за науката, терминът (Г) бива

широковъзприет (Д).

3) В коя от подчертаните позиции има грешка?

Кой не е завиждал поне веднъж (А) на големите писатели! Не за славата, чиято цена ни

плаши, нито за привилегиите (Б), който (В) ги приравняват с простосмъртните. А за

таланта (Г) им да откриват истината и за смелостта да я защитят. За елегантната им

безцеремонност (Д) да заявят като Шоу: „Моят начин да се шегувам е да казвам истината!“

4) Посочете в коя от думите има правописна грешка.

А) омайвам

Б) осигурявам

В) оредявам

Г) опустушавам

Д) осмивам

5) Кой от вариантите за пунктуационно оформяне на изречението е правилният?

А) За първи път в човешката история определени хора се надигат, при това с

нарастваща увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на

обществото и да ги лекуват със собствения си, неподпомогнат от външни сили,

интелект.

Б) За първи път, в човешката история определени хора се надигат, при това с

нарастваща увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на

обществото и да ги лекуват със собствения си, неподпомогнат от външни сили

интелект.

В) За първи път в човешката история определени хора се надигат при това с нарастваща

увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на обществото и

да ги лекуват със собствения си, неподпомогнат от външни сили интелект.

Г) За първи път в човешката история определени хора се надигат, при това с нарастваща

увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на обществото, и

да ги лекуват със собствения си, неподпомогнат от външни сили интелект.

Д) За първи път в човешката история определени хора се надигат, при това с

нарастваща увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на

обществото, и да ги лекуват със собствения си неподпомогнат от външни сили

интелект.

3

6) С коя от изброените думи е най-подходящо да се замени подчертаната дума, така че

смисълът на изречението да се запази?

Капитанът на футболния отбор прояви находчивост, прехвърли вратаря и откри резултата в

мача.

А) настойчивост

Б) духовитост

В) изобретение

Г) остроумие

Д) съобразителност

7) В кое изречение „не“ е написано погрешно?

А) Напоследък нещо недовиждам.

Б) Бебето недоволства и плаче.

В) Ненавиждам злобата у хората.

Г) Няма майка, която да нехае за детето си.

Д) Мъжът недочуваше ясно какво точно си говорят в другата стая.

8) За следващия микротекст

Седях вбесен в буика отвън пред къщата и наблюдавах развоя на нещата: Каров и другия

полицай успяха да разбият входната врата и влязоха вътре. Третият остана да ме пази.

е вярно твърдението:

А) Неправилно е написана думата „буика“.

Б) Неправилно е членувана думата „развоя“.

В) Неправилно е членувана думата „другия“.

Г) Неправилно е членувана думата „третият“.

Д) Неправилна е липсата на запетая преди „да ме пази“.

9) В кой ред има графична грешка?

А) Декан на факултета е доц. Петров.

Б) Купих от селото 5 л домашно вино.

В) Столица на Албания е гр Тирана.

Г) Всеки ден взема по 500 мг от лекарството.

Д) Днес ще се обсъждат учебниците за 9. клас.

10) Изберете правилния вариант за следващото заглавие от „Дарик онлайн“.

А) Свадбени камбани бият за Фърги и актьорът Джош Дюамел

Б) Сватбени канбани бият за Фърги и актьорът Джош Дюамел

В) Свадбени камбани бият за Фърги и актьора Джош Дюамел

Г) Свадбени канбани бият за Фърги и актьорът Джош Дюамел

Д) Сватбени камбани бият за Фърги и актьора Джош Дюамел

11) Коя от подчертаните думи е написана правилно?

Новият симолатор (А) за убочение (Б) на шофйори (В) предлага възможности за придобиване

на знания при усложнени (Г) пътни ситуаций (Д).

12) Думите „брокер” и „борса” се съотнасят помежду си така, както двойката думи:

А) артист – сцена

Б) делегат – кръгла маса

В) парламент – парламентарист

Г) наемен войник – бойно поле

Д) съдебна зала – адвокат

4

13) Попълнете празното място с най-точния за микротекста израз.

Когато сте в заведение в присъствието на изискано общество, __________ трудни за

консумация ястия.

А) поръчвайте си

Б) не си поръчвайте

В) предпочитайте

Г) наблегнете на

Д) изберете си

14) В кой ред има правописна грешка?

А) Трябва да Ви съобщя нещо неприятно – страдате от астма.

Б) Не съм срещала по-завистлив човек от него.

В) Уплашен от силния гръм, той несъзнателно направи кръстния знак.

Г) Неговата идея за решаване на проблема е доста опастна.

Д) Това понятие е много уместно за случая.

15) Посочете в кое изречение има пропусната запетая.

А) Ние не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем (Сократ).

Б) Сега, когато говоря за това време сякаш говоря за някакъв “свят от вчера”, а не за

нещо от преди три десетилетия (Здравко Петров).

В) Престъпникът може понякога да избегне наказанието, но никога не може да избегне

страха от него (Сенека).

Г) Не е такъв случаят с трагичния образ на Дон Жуан, какъвто ни го описват някои

поети (Атанас Илиев).

Д) Трябва да се покоряваш на модата като на скръбно задължение и да й даваш само

това, което не може да й се откаже (Б. Фонтенел).

16) В кой ред има погрешно използвана дума?

А) Грижиш ли се за някого?

Б) Току-що срещнах господина, който спечели конкурса.

В) Тя е нещастно момиче – няма си никого.

Г) По всичко личи, че никой не е влизал в стаята.

Д) Ти си първият човек, който виждам днес.

17) В кой ред има грешка при употребата на графични знаци?

А) Основният доклад на конференцията беше изнесен от проф. Киров.

Б) Името на инж. Хлебаров се свързва с много научни открития.

В) Писта от 1500 м беше разрушена след наводненията.

Г) Митничарите откриха 10 кг кокаин.

Д) От 01.04.2000 г влизат в сила новите цени на бензина.

18) В кой ред има правописна грешка?

А) Като студенти бяха в една група. Мисля, че са връстници.

Б) Въпросът беше зададен неумесно.

В) Оказах се права в предчувствията си.

Г) Беше облечен в оригинален шотландски костюм.

Д) Ситуацията се оказа безнадеждна.

5

19) В следващото изречение има една грешка. Посочете я.

Историята в забавната комедия „Меню за трима“ е доста шантава и необичайна (А): насред

полето е намерен трупа (Б) на Хенри Левъл, а местните (В) зевзеци и полицията започват

разследване (Г) по няколко версии (Д).

20) В следващия микротекст има една грешка. Посочете я.

Витус Беринг е мореплавателя (А) с най-много заслуги за проучване на земите на

североизток (Б) от Русия. През 1728 г. при една от своите експедиции (В) той открива, че има

90-километрова (Г) водна ивица между Азия и Америка, наречена в негова чест Берингов (Д)

проход.

10

МОДУЛ 3 “БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА”

Прочетете долния текст. С него са свързани задачи от номер 1 до номер 10

включително.

Нима е чудно, че милиони хора по света стават все по-взискателни към външния си вид

и настояват да изглеждат поне толкова млади, колкото се чувстват. Повече от всякога мъже и

жени се нуждаят от посещение при своя лекар, който да им даде магически антидот за

остаряващата кожа.

Ходът на времето, атмосферните влияния, удоволствията и стресът в ежедневието дават

своя отпечатък върху жизнеността и външния вид на кожата, като я правят да изглежда стара и

повехнала. Излагането на слънце, основният виновник за кожен дискомфорт, само ускорява

процеса. Щетите по кожата – бръчки, лунички, пигментни петна, повърхностни капиляри,

белези по лицето и шията се асоциират с остаряващата кожа.

Забележителна нова технология, наречена Intense Pulsed Light™ – IРL™, успява

ефективно да се справи с този кожен дискомфорт посредством широк спектър от терапевтична

светлина, проникваща в дълбочина, до нивото на кожния колаген.

IPL Photorejuvenation e най-новата, ефективна и иновационна терапия в естетичната

медицина. Тази интелигентна и лесна за приложение процедура се използва за успешно

заличаване на пигментни петна, лунички, повърхностни капиляри, разширени вени и нежелано

окосмяване. Тя дава възможност посредством неинвазивно третиране да се получи съществено

подмладяване на кожата, при това без да се нарушава нормалният ход на ежедневието с време

за възстановяване. Процедурата е безопасна и най-често се прилага върху местата, най-пряко

засегнати от процеса на остаряване – врата и шията, лицето и ръцете.

След три до четири повторения повърхността на кожата е много по-гладка и млада на

външен вид. Заличават се дребните линии и бръчки по лицето – около горната устна, бузите и

челото. Кожата около клепачите става много по-гладка, равна и стегната. Намалява се

изразителността на серията бръчки около очите – т. нар. “пачи крак”.

Смекчават се линиите на съществуващите белези и следи от акне. Тенът на лицето става

равномерен, а след като са третирани пигментните участъци и разширени съдове, кожата става

видимо по-жизнена и свежа.

Звучи ли ви примамливо? IPL Photorejuvenation е реализация на върхова технология и

истинска находка за Вашата кожа и самочувствие. Благодарение на мекото въздействие и

напредъка на технологиите, можете за заличите следите на времето и да се почувствате отново

млади, щастливи и пълни с живот.

1) Сферата на общуване, за която е предназначен текстът, е:

А) научна

Б) институционална

В) лична

Г) стопанска

Д) естетическа

2) Посочете кое е най-подходящото заглавие на текста:

А) Нова технология за подобряване на кожата в естетичната медицина

Б) Необходимост от подмладяване на кожата

В) Убиецът на бръчките

Г) Безопасна процедура

Д) Революция в медицината

3) Посочете каква е основната функция на текста:

А) оценяваща

Б) естетическа

В) подтикваща

Г) коментираща

Д) развлекателна

11

4) Посочете каква е целта на текста:

А) да информира за актуално събитие в естетичната медицина

Б) да рекламира нова технология в естетичната медицина

В) да представи конкретно описание на лесна за приложение естетическа

процедура

Г) да разкрие ефекта от третирането на кожата с новата технология

Д) да изтъкне значението на естетичната медицина в живота на съвременния

човек

5) Посочете в кои изрази най-силно е концентрирано рекламното послание към

читателската аудитория:

А) Нима е чудно, че милиони хора по света стават все по-взискателни към

външния си вид и настояват да изглеждат поне толкова млади, колкото се

чувстват.

Б) След три до четири повторения повърхността на кожата е много по-гладка

и млада на външен вид.

В) Благодарение на мекото въздействие и напредъка на технологиите, можете

да заличите следите на времето и да се почувствате отново млади,

щастливи и пълни с живот.

Г) Звучи ли ви примамливо? IPL Photorejuvenation е реализация на

върхова технология и истинска находка за Вашата кожа и самочувствие.

Д) IPL Photorejuvenation e най-новата, ефективна и иновационна терапия в

естетичната медицина.

6) Посочете кой израз не е използван като контекстов синоним на рекламираната нова

технология в естетичната медицина IPL Photorejuvenation:

А) ефективна и иновационна терапия

Б) интелигентна и лесна за приложение процедура

В) реализация на върхова технология

Г) истинска находка за вашата кожа и самочувствие

Д) широк спектър от терапевтична светлина, проникваща до колагена на

кожата

7) Посочете кое твърдение не е вярно:

А) Ходът на времето, влиянието на атмосферата, удоволствията и стресът

дават отражение върху кожата.

Б) Бръчките, луничките, пигментните петна, повърхностните капиляри,

белезите по лицето и шията се свързват със застаряващата кожа.

В) С новата технология успешно се заличават пигментни петна, лунички,

повърхностни капиляри, разширени вени и нежелано окосмяване.

Г) Процедурата не е безопасна и затова най-често се прилага върху

местата, най-малко засегнати от процеса на остаряване – врата и

шията, лицето и ръцете.

Д) Поради мекото въздействие на новата терапия и напредъка на

технологиите, могат да се заличат следите на времето.

8) Посочете кое твърдение е вярно:

А) Излагането на слънце не е основната причина за кожния дискомфорт.

Б) Новата технология дава възможност чрез инвазивно третиране да се

получи съществено подмладяване на кожата.

В) След три до четири процедури повърхността на кожата става много

по-гладка, заличават се дребните линии и бръчки по лицето, а кожата

около клепачите се изглажда и се стяга.

Г) Процедурата нарушава нормалния ход на ежедневието и изисква време за

възстановяване.

Д) Фиксира се сполучливо т.нар. “пачи крак”.

12

9) Посочете кои езикови средства не са характерни за дадения текст:

А) термини

Б) чужди думи

В) повторения

Г) архаизми

Д) оригинални наименования на английски език

10) Посочете кои са значенията в текста на думата антидот и на израза пачи крак:

А) „Антидот” означава „хватка”, а „пачи крак” – „крак на патица”.

Б) „Антидот” означава „противоотрова”, а “пачи крак” – „бръчки около очите”.

В) „Антидот” означава „метод”, а „пачи крак” – „патешко месо, полезно против

бръчки”.

Г) „Антидот” означава „отрова”, а „пачи крак” – „мястото, където се отлага

отровата”.

Д) „Антидот” означава „перспектива”, а „пачи крак” – метафора на необходимия

минимум средства, с които може да се направят чудеса в естетическата

медицина.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

11) “__________на смърт, братко, на смърт да вървим!” е финалът на

стихотворението__________и разкрива__________:

А) “Борба” – готовността за саможертва.

Б) “Към брата си” – призив за включване в борбата.

В) “Патриот” – опит за пробуждане на съотечествениците.

Г) “Делба” – осмислената стойност на свободата, заради която си заслужава да

умреш.

Д) ”Елегия” – противопоставянето на търпеливия роб, който се страхува да

умре за свободата си.

12) Посочете коя Ботева творба започва с епиграфа Дали се зора довърши, или се две

нощи смесиха? :

А) “Eлегия”

Б) “Политическа зима”

В) “Смешен плач”

Г) „На прощаване в 1868 г.”

Д) “Обесването на Васил Левски”

13) В откъса от стихотворението “Борба” на Ботев е внушена идеята за:

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват,

нему се кланя дивак учител

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на всяка мъдрост…

А) водещата роля на религията, образованието и журналистиката в

обществото

Б) предателството на онези, които би трябвало да бъдат духовни водачи на

народа

В) нравствените принципи в съвременното общество

Г) трите основни съсловия на възрожденската интелигенция

Д) дълга на духовенството, просветителите и журналистиката към народа и

обществото

13

14) Думите „Преди него и след него в българската литература има много

големи автори. Но Вазов не е голям. Той е единствен.” разкриват:

А) категорично отрицателното отношение на д-р К. Кръстев към Вазов,

който според критика е “създател на една цяла литература в миниатюр”

Б) подчертаното предимство на широката тематика в творчеството на

Вазов, което компенсира липсата на голям талант у твореца

В) специфичния индивидуален стил на Вазов, което не е достатъчно, за да

направи “голям” поета

Г) огромната литературна и книжовна дейност на Иван Вазов едва след

когото “имаме литература”

Д) първенството на Вазов пред другите творци по отношение на големия

брой произведения, които е написал

15) Кулминационният момент във вълненията на дядо Йоцо е изразен чрез следните

авторови ремарки:

А) запъхтян от вълнение …

Б) въздиша от радост …

В) в смирено положение с наведена беловласа глава …

Г) разтресе като с чук душевната му летаргия …

Д) сълзите от “мъртвите” очи…

16) Посочете с кое от твърденията не може да се продължи текстът

Одата “Левски” е поставена в началото на цикъла“Епопея на забравените”,

защото:

А) Левски е първият народен будител от Българското възраждане.

Б) без делото на Левски Априлското въстание би било невъзможно.

В) в монолога на лирическия герой е заложен идейният смисъл на “Епопеята”

– разкриването на личностното израстване на борците за национално

освобождение, тръгнали по пътя на разкрепостяването на човешкия дух и

дръзнали да премахнат робството.

Г) Левски е любимият исторически герой на Вазов.

Д) Левски, пред когото всички се прекланят, е най-безспорният народен и

национален герой.

17) Цикълът “Разни хора, разни идеали” се състои от:

А) два фейлетона и един очерк

Б) три фейлетона, една притча и един разказ

В) пет фейлетона

Г) четири фейлетона

Д) две басни и два хумористични разказа

18) След кое събитие в живота на Алеко Константинов творецът е възприеман

като “съвестта на нацията”:

А) след завръщането му от Америка

Б) след написването на “До Чикаго и назад”

В) след завръщането му от Одеса (1885 г.), когато започва да работи като

съдия, прокурор и адвокат

Г) след излизането на “Бай Ганьо”

Д) след като става известен с псевдонима си Щастливеца

14

15

9) Посочете правилното твърдение. Думите на__________го характеризира

като__________:

-Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц..ц..ц! Ти остави Едрене, Цариград,ами във

Влашко! Ти вярваш ли? – Туй Гюргево, Турну Мъгурели, Плоещ, Питещ, Браила,

Букурещ, Галац…

А) Ганьо Сомов – истински балкански човек, макар и в Америка

Б) Бай Ганьо – пътуващия нашенец, невпечатлен от “чуждото”

В) А. Константинов – любител на пътешествията

Г) Хаджи Генчо – човек, който фантазира,за да изглежда “важен”

Д) Македонски – човек, обходил и познаващ съседните земи на

отечеството си

20) В „Неразделни” философско-модернистичният аспект на поверието поставя

проблемите за:

А) фолклорната образност

Б) “греховната” любов

В) платоничната любов

Г) осъществяването на личните копнежи

Д) самоубийството като начин за постигане на “вечната любов”

21) Пенчо Славейков не е известен като автор на :

А) мистификации

Б) лирически миниатюри

В) драми

Г) сатири

Д) баладични творби

22) За инверсията не е вярно, че:

А) е вид троп;

Б) е стилистична фигура;

В) означава нарушаване на правилния словоред на думите в изречението с

определена художествена функция;

Г) целта й е да се изтъква емоционалната изразителност на инверсираните думи;

Д) се употребява преди всичко в стихотворната реч;

23) Посочете правилното твърдение:

А) Образът на любимата в поезията на П. К. Яворов е също двойствен,

както и образът на лирическия герой.

Б) Любимата в поезията на Яворов не може да възвиси и пречисти човека,

защото тя е порочна и деспотична.

В) Любовното чувство в лириката на Яворов е себично и откъснато от

духовния мир на индивида.

Г) Романтичният порив на Яворовия лирически герой не съществува,защото

страдащият човек е убеден в трагичната предопределеност на нещата в

живота.

Д) Единственото точно определение за образа на любимата в поезията на

П. К. Яворов е думата “чудовище”.

24) Посочете неправилното твърдение:

А) Яворовият лирически герой е страдащият човек.

Б) Яворовият лирически герой е изгубеният в лабиринта на живота човек.

В) Яворовият лирически герой се слива с тълпата, за да изживее все пак и

вечното.

Г) Яворовият лирически герой е самотен търсач на всемирния покой.

Д) Яворовият лирически герой е винаги противоречив.

16

25) Кулминационният момент в повестта „Гераците” е:

А) пристигането на Павел

Б) кражбата на парите на стария Герак

В) смъртта на Елка

Г) отсичането на бора

Д) смъртта на стария Герак

26) Посочете кой от Елин-Пелиновите герои не проявява стремеж към хармония,

щастие и любов:

А) циганчето Рустем от “Мечтатели”;

Б) Лазо от “Косачи”;

В) Лазар Дъбака от “Ветрената мелница”;

Г) свещеникът от “Напаст божия”;

Д) Перун от “Самодивските скали”.

27) Посочете коя от героините не е от творба на Елин Пелин:

А) Милена

Б) Магдалина

В) Христина

Г) Елка

Д) Димана

28) Строфата

ТИХАТА бащина стряха!

Тамо шумяха

някога тъмни лози;

своята тайна мълвяха,

сякаш не бяха,

сънни брези

е на:

А) Димчо Дебелянов

Б) Николай Лилиев

В) Христо Ботев

Г) Пейо Яворов

Д) Иван Вазов

29) За стихотворението “Миг” не е истина, че:

А) негов автор е П. К. Яворов

Б) е едно от най-ярките поетически достижения на българския символизъм

В) в него лирическият аз потъва в скръб и меланхолия, в тегота и

отчуждение от света

Г) е с характер на творба с философско-психологическо проникновение

Д) заглавието на творбата насочва към идеята за Мига на жадуваното

прозрение за висшата истина

30) Жалбата по загубената мечта определя__________тон на__________“Пловдив”

от__________:

А) оптимистичния – лирическата миниатюра – П.П.Славейков

Б) елегичния – сонета – Д. Дебелянов

В) драматичния – поемата – П. Яворов

Г) трагичния – рондото – Д. Дебелянов

Д) патетичния – одата – П. Славейков

17

31) Посочете с кое от твърденията не може да се продължи изречението

Стихотворението “Братчетата на Гаврош” започва и завършва с една и съща

строфа, с което се внушава :

А) по-силно идеята за града като символ на благоденствието;

Б) осъдителното отношение на самия поет към фалшивия блясък на града,

подчертано с думата “всуе”;

В) алегорично “омагьосаният кръг”, от който бедните гаврошовци не могат

да излязат и затъват в социалната си безизходица;

Г) цикличността в екзистенциалната съдба на “малкия” човек, който много

лесно може да се озове сред “братчетата” на Гаврош;

Д) идеята за безнадеждната изоставеност на “децата на града”;

32) Прочетете следната строфа от Хр.Смирненски и посочете неправилното

твърдение:

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък

и разплуха древен замък се отрони в пепелта,

вий слезнете от конете и земята целунете –

възцарете вечна обич, вечна правда над света.

(„Червените ескадрони“)

А) Целуването на земята е ритуален акт, означаващ края на света.

Б) Образът на революцията е свързан с митологичния символ за Страшния

съд.

В) Ескадроните символизират вестителите и сътворителите.

Г) „Обгърнатият в разплуха древен замък“ е образна проекция на света на

миналото.

Д) В тази строфа се съдържа идеята за възтържествуването на вечната

справедливост

33) “Септември” е__________и излиза през__________в__________:

А) роман-поема / 1923 г. / сп. “Везни”

Б) поема / 1924 г. / сп. “Пламък”

В) елегия / 1926 г. / сп. “Пламък”

Г) поема / 1923 г. / сп. “Везни”

Д) елегия / 1923 г. / в отделна книжка

34) Стиховете Но през деня отвън го не съзира / на минувача празното око. /

Стопаните дори не подозират, / че къщата им имала балкон./ са от Далчевото

стихотворение__________.„Празното око” е символ на__________и

изразява__________:

А) „Балконът” – неспособността да се – кризата в общуването

установява контакт

Б) „Книгите” – познанието – значимостта на

самовглъбението

В) „Дяволско” – прозрението – смисъла на съществуването

Г) „Болница” – смъртта – идеята за неизбежния

жребий

Д) „Вратите” – живота – призрачността на

съществуването

35) Идейното ядро на красотата като нравствена категория според Йовковите

разкази е:

А) копнежът по човешкото щастие

Б) несъобразяването с моралните ценности на общността

В) естетизацията на смъртта

Г) състраданието и добротворството

Д) себичната любов

18

36) Посочете правилното твърдение. Другоселецът от едноименния разказ на

Йордан Йовков остава ненаименуван, защото:

А) така авторът внушава идеята за изначалното и безименно зло, което

връхлита трудовия човек

Б) като не го назовава, писателят изтъква неговата безличност

В) той е “другият” човек, към когото белетристът ориентира отношението на

социума – хората от селото

Г) оставяйки го анонимен, авторът засилва читателския интерес към него

Д) акцентът в творбата е страданието на болното животно и затова героят

остава неназован

37) Никола Вапцаров е роден в__________през__________и умира през __________:

А) Поморие /1905/1945 г.

Б) София /1901/1944 г.

В) Бургас /1902/1937 г.

Г) Банско /1909/1942 г.

Д) Разлог /1898/1952 г.

38) Най-ярката характерологична черта на Вапцаровата поетика е :

А) романтичната идеализация, честата употреба на перифразата, за да се

избегне директното назоваване на нещата от живота, грубостта и

жестокостта, съществуващи в делничното битие на човека.

Б) антиномното изграждане и осмисляне на света; диалогизирането на

поетическото послание, наличието на подчертана сюжетност в

повечето Вапцарови стихове.

В) присъствието на монологичен изказ и изградените дискретно-

алюзивни образи на интимния човешки свят.

Г) наличието на емоционалната приповдигнатост и химнично

идеализираните образи на света.

Д) заимстването на поетически образи от символистите – наши и чужди.

39) Чрез образите на Павел, Борис и Стефан от романа “Тютюн” се интерпретира в

нов социално-исторически контекст фолклорният мотив за:

А) греха

Б) вграждането

В) тримата братя

Г) пътуването

Д) завръщането

40) Посочете с кое от твърденията не може да се продължи изречението

Родолюбецът Д. Талев:

А) търси националните добродетели предимно в патриархалния човек.

Б) възприема родината като свято място.

В) създава богата галерия от образи, въплътили черти от националния

характер.

Г) осмисля родината и родовия свят в тяхната свързаност.

Д) утвърждава идеята за саможертвената отдаденост на родината и на

националната кауза.__

 

 

 

 

                       

Read Full Post »

ЗА ОДАТА „ПАИСИЙ“

ОДАТА „ПАИСИЙ“ НА ИВАН ВАЗОВ

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика – за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години; годината на свой ред има 12 месеца; при християнството светите апостоли са 12. Така от пръв поглед “Епопеята…” прокарва нишките към различни културни пластове, ориентира мисълта в различни посоки.

От друга страна, самите заглавия на одите актуализират знанието на читателската аудитория за ред изявени личности и за основните събития, в които те са участвали. Моделират определен времеви, исторически и културен образец, който в сгъстен вид представя същността на Българското възраждане. И действително – отец Паисий Хилендарски поставя началото, свързано с националното самоосъзнаване на българите, с консолидирането им като народ и нация. Той трасира посоките в по-нататъшното им развитие, като според проф. Боян Пенев чертае три основни задачи: 1) развитие на българската национална просвета; 2) извоюване на църковна независимост; 3) политическа свобода. В този план, обръщайки се към личността на хилендарския монах, в “Паисий” Иван Вазов задава ключа към осмисляне и възприемане на Възраждането в неговата сложност. В “Братя Миладинови” поетът засяга продължаващия във времето процес на просвещение и народностно самоидентифициране, на национално организиране; визира дейността на двамата братя по съхраняване на националните ценности, както и събираните от тях фолклорни материали, включени във внушителен сборник с 665 песни. Одата “Раковски” актуализира спомена за идеолога на революционното движение и борбата за национална независимост. По-нататък заглавията на поетичните творби извеждат представата за най-изявените водачи, за лидерите на народното движение за свобода (“Левски”, “Караджата”) и организаторите на Априлското въстание от 1876 г. (“Бенковски”, “Каблешков”, “Волов”), както и изобщо за героичната саможертва на българите в името на националния идеал (“Кочо”, “Братя Жекови”, “1876”). За да се достигне до финализирането на този изключителен в същността си исторически етап, до действителното освобождение и възкръсване на “България цяла” в “Опълченците на Шипка” – творбата, с която “Епопеята…” завършва и която Иван Вазов възприема като “едно от най-силните” свои “стихотворения” (по признанието му пред проф. Иван Шишманов – 1976: 233).

Говорейки за самата ода “Паисий”, Иван Вазов споделя: “Великото значение на Паисия познавах още от статията на Дринова в браилското “Периодическо списание” (Шишманов 1976: 232). Става дума за статията на проф. Марин Дринов “Отец Паисий, неговото време, неговата “История” и учениците му” (1871 г.). Запознат с наблюденията на известния историк, както и със самия текст на светогорския монах, повлиян от “тържествения, възвишения, философския тон”, от “патоса и формата” на одите на Виктор Юго (Шишманов 1976: 232), Иван Вазов посвещава своята творба на 120-годишнината от завършването на “Историята”, или според пълното й заглавие: “История славеноболгарская о народах и о царех и святых болгарских и о всех деяния и бытия болгарская”.

Конкретния повод поетът посочва неколкократно: 1. В метатекстовото пространство: веднага след мотото той посочва годината на завършване на Паисиевата книга (1762-ра), а в края на своята творба маркира времето – 1882 г., и мястото – Пловдив, свързани с появата на одата. 2. Още с навлизането в художествената тъкан на творбата, в първия стих, внезапно и ударно отсича: “Сто и двайсет годин…” – изразът завършва с многоточие, в което творецът побира вълнение, възхита, преклонение, своя дълбок поклон пред делото и прозренията на великия светогорец. А после и във финалната поанта: “тъй мълвеше преди сто и двайсет годин”. В контекста на тази, привична за Иван Вазов, демонстрирана документалност се вписват и останалите метатекстови знаци: 1. Заглавието, което директно отпраща към личността на хилендарския монах; 2. Мотото, цитиращо откъс от втория, авторския, предговор на неговата “История…”.

И ако портретът на Паисий следва да се разгръща през цялото фикционално пространство нататък, то тук именно: на границата между заглавието, което поставя задачата – да се говори за Паисий, и самото говорене за него, Иван Вазов вклинява мотото. Един пространен цитат, натоварен с особени по значимост функции. Цитат, чрез който живото Паисиево слово зазвучава с характерната си непримиримост към родоотстъпничеството, със страстно желание да провокира, да събуди, да изостри усета за национална идентичност и национална гордост. Слово, което иде от дълбините на времето и със своята истинност и воля да въздейства на психиката, на разума прониква в пластовете на бъдещето. Слово, в което тезисно, лаконично се посочва истината за миналото на българите и паралелно с това с невъздържан гняв се бичуват отцеругателите. Същевременно в гнева, в сарказма, в иронията отец Паисий влага своята бащинска загриженост – това е тревогата, но и поучението на бащата към непокорния му син. Защото блудният син (родоотстъпникът) – както учи библейският текст, ще се завърне към корените си, но преди това сам трябва да изстрада, за да достигне до бащините истини и изконните нравствени норми. Паисий разобличава отцеругателите, аргументирано ги побеждава във въображаемия спор с тях, за да ги приобщи към рода и истината за българското.

Из текста на втория предговор на хилендарския монах, в който, естествено и логично, в края – към все още колебаещите се, но вече спечелени за каузата на рода хора, следва обръщението “българино” (“Ти, Болгарино…”), Иван Вазов подбира най-силните възклицателни изречения (“О, неразумне и юроде!”), реторични въпроси (“Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин?”; “Или не са имали Болгаре царство и господарство?”) и дидактично-назидателни формули (“Ти, Болгарино, не прелщайся [не се мами], знай свой род и язик…”). За аудиторията на Иван Вазов тези формули са познати, разбираеми, известни. Както във времето на самия Паисий са познати и близки библейските персонажи и фолклорните поетически формули. Казано иначе, светогорският монах тръгва от познатото – като богослужение, като езикови средства, за да убеди, да докаже поставената теза, да пробуди интерес към българското и историята. Аналогично подхожда и Иван Вазов – той тръгва от познатото Паисиево слово, за да изгради чрез него “неръкотворен паметник” (по Ал. С. Пушкин) на автора му.

*

Както бе споменато вече, първият стих на одата визира разстоянието между времето на завършване на “История славянобългарска” и времето на Иван-Вазовата творба. По принципа на обратната перспектива поетът насочва своя взор назад, към миналото, към онзи не толкова далечен в исторически план, но твърде различен в човешки план период – времето на Паисий. Затова през призмата на своето собствено време (80-90-те години на XIX век) Иван Вазов се взира назад, към Паисиевия ХVIII век, откъдето ъгълът на погледа се пречупва още веднъж – към миналото, за което говори светогорецът. Тази, периодично пречупваща се перспектива, включена в общата времева дистанция, се изразява в лаконичната дефиниция: “Тъмнини дълбоки!”

После зрителният ъгъл се връща обратно, за да спре тъкмо в определеното време и пространство – в онова неясно, тайнствено, мистично-загадъчно кътче “вдън горите атонски високи”. В непознатото за обикновените хора, трудно достъпно място на “убежища скрити от лъжовний мир”. Семантичната синонимия: “тъмнини дълбоки” – “вдън горите” – “убежища скрити”, акумулира усещането за непроницаемост, неизвестност, отделеност; за целенасочена диференцираност от общочовешкото и познато пространство. С оглед на архаичните противопоставяния “център – периферия”, “обитаемо – необитаемо” (“усвоено – неусвоено”) пространство като израз на опозицията “добро – лошо”, попадането в атмосферата на далечното, необитаемо и тъмно пространство е заплаха, опасност, несигурност. То е попадане в хаоса и само по себе си е равнозначно на смърт.

Но от гледище на по-късните християнски ценности дистанцирането в пустинни места, скриването от ежедневието, от “лъжовний мир”, в който властват изкушенията и греховността, е желателно, целесъобразно, добро. Това е специфичното за строго религиозния човек целомъдрено битие, свързано с бягство от действителността и аскетизъм. Провокирано е от стремежа към близост с Бога и постигане на Божия промисъл по пътя на самолишения и себевглъбяване, чрез молитвата. С оглед на времето, за което се говори – средата на XVIII век, това е разбираемо. Неслучайно в третата смислова цялост от одата Иван Вазов говори за пустинническия живот като път към разгадаването на “тайните на мрака и волята божа” – път, на който се посвещават малцина, път за избраници. Съответно и разгърнатото от поета в първата цялост мистично, тайнствено, трудно достъпно пространство е източник на благословените “места за молитва, за отдих и мир”. “Онова” място е неподвластно на времето: то е безвременно или надвременно. То е в лоното на вечността. Явленията, свързани с него, са също толкова вечни, безначални и безкрайни, неисторични: там “се чува само ревът беломорски”, звучи “вечний шъпот на шумите горски”, “на звона тежкий набожният звън”. Един свят от звуци, недосегаем за обикновените човешки страсти и конфликти. Свят, над който витае тъмнината – странна, необичайна за човешките възприятия картина, изваяна от поета многостранно и интересно.

Преди всичко Иван Вазов свежда до минимум глаголната употреба – по протежение на началните седем стиха от първата текстова част той използва само един личен глагол (“се чува”), един безличен (страдателното причастие “скрити”), както и един подразбиращ се, но липсващ, отказан като присъствие (“Тамо вдън горите… / [са, има] убежища скрити”). Използва сложни форми на прилагателните имена (“лъжовний”, “вечний”, “тежкий”), които сами по себе си архаизират речта, доближават я до черковнославянския език като русифицирана редакция на старобългарски. Прибягва до диалектни или принципно по-архаични употреби като “тамо”, “шъпот”, “звон(а)”. Всичко това ритуализира текста, превключва го в стила на сакралното богослужебно слово, превръща го в част от ритуала. Освен това Иван Вазов насища текста със словосъчетания, построени на принципа на инверсията: “горите атонски високи”, “убежища скрити”, “ревът беломорски”, “шумите горски”, “звона тежкий”, посредством което изказът зазвучава тържествено, приповдигнато, величествено. Прибягва до специфичен звукопис, разчитайки на алитерация (“мир / места за молитва, за отдих и мир” > начално “М”; “шъпот на шумите” > “Ш”) или консонанс (“на звона тежкий набожният звън” > 5 пъти “Н”; по 2 пъти “Ж”, “З” и “В”), при което общата тържественост получава и съответна музикална оркестрация. Като цяло тази наситено звукова картина потвърждава усещането за трайност и непроменимост на свръхестествения, облъхнат от изключителното свят. Свят, потънал в “тъмнини дълбоки” – светът на предисторията.

Всред този свят – строго ритуализиран и почти нечовешки, Иван Вазов маркира образа на своя лирически персонаж:

във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен,
пред лампа жумеща пишеше наведен.

Три стиха от края на първата текстова цялост, които, противопоставяйки се на предходната звуковост, сега чертаят изображение. Картината е значително по-различна. На фона на всеобщата тъма и непрогледност се проявява някакво смътно просветление, едва доловима видимост – проясняват се чертите на човешкото присъствие и слабата “лампа жумеща”. Всичко е смътно, неясно, като “в сън”, но все пак – зримо. Образът е единичен, самотен, отделен от всичко останало, но го има. Оттук и прокрадващото се чувство за очовечаване на свръхестественото, на космично-недоловимото. Различен е и характерът на звуковостта. Срещу онези извечни и величествени звуци, идещи от плясъка на морските вълни, от шума на вековните непристъпни гори, от звъна на камбаните, който сякаш не е провокиран от човешки ръце, а от непостижимото – “набожният звън”, застава приглушената тишина в килията. Срещу необятността на природата – затвореното тясно пространство. Същевременно обаче един детайл обвързва двете картини дълбоко и непреодолимо – сънно-самотното съществуване на монаха се успоредява и вгражда в уникалната космическа самота. Ако има нещо, което да нарушава това единение, тази странна неподвижност, то е подтекстово доловимо и е постигнато от поета благодарение на спецификата на особения звукопис. Иван Вазов и тук прибягва до консонанс (наслагва звуците “Н” – 11 пъти; “Л” и “М” – по 4 пъти), включва ролята и на асонанс (“Е” – 11 пъти; “И” – 5 пъти; “Ъ” – 4 пъти), при което тихото проскърцване от перото на пишещия монах и на жумещата лампа стават осезаеми, доловими.

Усамотението, единичността на монаха се акцентират и в първия стих от втората текстова цялост: “Що драскаше той там, умислен, един?” Неопределителното “един” се включва в спирално, макар и дистанционно организирано определение: “един монах тъмен…” (в I текстов блок) – “един” (в края на цитирания стих). Едва финалът на втората част дава да се разбере, че монахът всъщност не е сам. Той далеч не е захвърлен там, в полузрачната килия, в “онова” място, а живее в общност, в обител, подчинена на ред и строга йерархичност. Това става ясно от реторичния въпрос: “Или туй канон бе тежък и безумен/ наложен на него от строгий игумен?” Тук въпросът не очаква и не получава отговор, но допуска в себе си своеобразна предходна волност или недобросъвестност на монаха към повседневните му, свързани с вярата, задължения. Условният отговор идва по-късно – в третата смислова цялост: “той забрави всичко, дори и небето!” Разгръща се и в предпоследната част – чрез конкретното, явно непрецизно изпълнение на религиозния ритуал: “много бденья, утринни пропусна”. Но докато стигне до спецификата в отстъплението на монаха от задължителните прояви, т.е. докато отговори на поставения въпрос, Иван Вазов успява да разгърне цялостното дело на своя персонаж, извежда и доказва величието и изключителността му.

Междувременно в поредицата реторични въпроси, акумулативно натрупващи се по протежението на втората смислова цялост, поетът постъпателно разгръща представяния образ. Въпросителният характер на изказа рязко се противопоставя на основно изявителния изказ, разказността, в първата част. В натрупването на въпроси, които остават без отговор, Иван Вазов представя жанровата специфика на средновековната литература, разкрива възможните литературни съчинения, с които най-вече има възможност да се запознае читателят от XVIII век. Такива са написаните още от патриарх Евтимий жития (на Иван Рилски, на Иларион Мъгленски, на Параскева/Петка Търновска, на Филотея Темнишка); също и жития от други автори (известни или анонимни); похвални слова за светци, пострадали в името на Бога; поучителни слова; проповеди, четени в черква; дамаскини . Такава е масовата за времето култура. Евентуална възможност, която Иван Вазов “допуска” чрез реторичните въпроси е и това, монахът да пише философски трактат. В границите на възможното е дори своеобразно гранично, може би екстазно състояние, в което да е отшелникът: “Или бе философ? Или беше луд?”

Реторичните въпроси във втората текстова цялост спират рязко и внезапно, почти анжамбманно. Започва третата част, която демонстрира нов тип на изказ. Въвежда се своеобразен драматургичен ефект. Като че ли досега поетът е градил експозицията, сцената, на която да изведе своя герой. В този момент “сцената” е вече осветена и близка, ставащите неща са видими и чуваеми. Персонажът излиза от рамките на най-общото графично изображение и заявява живото си присъствие: “Най-после отдъхна и рече”, нещо повече – той получава и речева характеристика: “Конец!/ На житие ново аз турих венец.” Тук е отговорът, тук е ключът – това е своеобразната завръзка в (условно казано) “драмата”. Защото репликата на персонажа включва познат средновековен жанр – житие, но и веднага го отрича. Това житие е “ново”, и тази му новост го изтръгва не само от всичко, познато дотогава, но и от строго каноничните принципи. То е в разрез с жанра, включващ описание на живота и делото на определен светец, чрез което той да бъде прославен.

По-нататък характеристиката на персонажа отново се поема от твореца. Поетът описва действията, жестовете на монаха; спира се на блестящия му поглед – “любовен, приветен”; прониква в душата му. Той е дълбоко съпричастен с неговите изживявания, с трепета в сърцето му, с творческата му радост – радост, дълбоко лична, неизразима, неописуема. Но радост, от която и монахът, и килията, и всичко около него сякаш заблестява, затова Иван Вазов натрупва слова, изразяващи, внушаващи светлина. Същевременно той оценява труда, на който монахът е посветил “полвина живот” (Паисий е на 40 години, когато завършва своято “История…”). Оценява го с възторг, с почуда и преклонение: “труд довършен, подвиг многолетен,/ на волята рожба, на бденьето плод”. Дава определение – “житие велико!”, допълващо новостта, но и осмислящо ролята, значимостта на труда за цял един народ. Значимост, с която е наясно не само поетът, но и самият монах. Въпреки че двамата са разделени от 120 години, че между тях стоят дълъг ред важни исторически събития, които променят смисъла и характера на времето, те – книжовник-просветител и модерен поет, са сродени от светлината на “идеал нов, чуден, светлозрачен”. Те двамата са обзети от необикновен, неповторим трепет, какъвто на човеците рядко е съдено да изпитват: “той фърли очи си, разтреперан, бляд”. В този момент е естествено пределното концентриране на природата – тя е същата, онази от началната първа цялост, но и много променена. Защото тук вече не става дума за тъмнината на хаоса, за бушуващото море, а обратно – за замиране, укротяване, смиряване на свръхестественото пред силата на човешкия разсъдък, ум и воля. Пред силата на човешкия дух: “към хаоса тъмний, към звездния свят,/ към Бялото море, заспало дълбоко”. Тук е кулминацията на Иван-Вазовата ода, постигната чрез активно-действената изява на светогорския монах:

и вдигна тез листи, и викна високо:
“От днеска нататък българският род
история има и става народ!”

Слово, жест, дихание са насочено концентрирани в точката на великото трансформиране: родът български има писмена история, има документ, доказващ миналата му слава. Достатъчно условие за гордост, за личностна и национално гордост от принадлежността към това именно племе – българското. Самоосъзнаването на рода български е достатъчно условие за надеждата, че народ, който е имал своето минало, своите златни дни, не може да няма и бъдеще. На фона на познатото тогава – библейското знание за живота на евреите, отец Паисий прави своето най-голямо откритие: редуват се упадък и разцвет, поробване и освобождение, тъмнина и светлина, която на фона на тъмнината изгрява още по-ярко, по-ослепително. Затова и временно (именно ВРЕМЕННО) поробеното българско царство очаква своето светло бъдеще. Временният упадък неминуемо трябва да бъде заменен от нови и славни дни. Това откритие пронизва по-нататък културата на цялото Българско възраждане. То витае в съзнанието и в мисълта на работещите след отец Паисий интелектуалци, културни дейци, в творбите на всички следващи писатели.

Започва четвъртата смислова цялост, в която, както и в петата, Иван Вазов дава сбит “преразказ” на “История славянобългарска”. В стихове и ритмика поетът претворява словото Паисиево. С това той мислено се връща към мотото като директен цитат. Повтаря истините, изречени от светогорския монах. Напомня величието на нацията. Извежда най-ценното, което са сторили българите: “че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси словене книга да четът”. И отново преповтаря откритието на светогореца за българския род: “голям е той бил и пак ще да стане”.

Като композиционен похват – разказ в разказ – вграждането на “Историята” в одата е находчиво и интересно хрумване на поета. То е аргумент, доказателство. То е и възможност за победа над въображаемите опоненти. Затова и в съпоставка с текста на цялата ода тази част заема по-голям относителен дял, по-голям брой от общото количество стихове.

Едва след като доказателството за делото на монаха е дадено, Иван Вазов отново се връща към конкретно-религиозните му длъжности. Отговорът на начално поставените въпроси идва от само себе си, но вече е на по-високо равнище. Защото оправданието за пропуснатите утринни, ако е нужно такова, е повече от категорично. То е оправдание, което се превръща в славослов. Той, монахът, който “работи без отдих, почива без сън”, е дал на рода си неизмеримо повече в сравнение с другите, по-прецизно изпълняващи монашеския ред. Той може да е “за рая негоден”, но неговото дело го възвисява до равнището на най-праведните и свети мъже. Той не само се изравнява по слава с античния Прометей, а и сам засиява в светлина. Защото:

и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.

 

Read Full Post »

СТИЛОВЕТЕ В БЕ

НАУЧЕН ОФИЦИАЛНО-ДЕЛОВИ ПУБЛИЦИСТИЧЕН ХУДОЖЕСТВЕН РАЗГОВОРЕН Всеки   книжовен език притежава:

 

Научният   стил се среща в интелектуалната сфера. Зад всеки термин стои само едно   понятие. Езикът и стилът на учебниците се характеризират с терминология,   сложност, причинно-следствени връзки и др. Между научния и разговорния стил   съществуват следните няколко разлики:

сфера   на общуване;

функция   научният стил съобщава;

научният   стил не е експресивен.

Основната   цел на научния стил е точно, логично и еднозначно предаване на мислите.   Най-важни черти са абстрактност, обобщеност, точност, липса на емоционалност,   строгост, сухост. Характерна особеност на научния стил е употребата на   терминологична лексика, като във всеки отрасъл на науката се срещат строго   определени термини. Основните подстилове са следните:

академичен;

научнопопулярен;

научноучебен;

научноинформационен.

Основните   жанрове в научния стил са монография, статия, речник, енциклопедия и   др.

 

Официално-деловият   стил се използва в администрацията, законодателството, съдебната власт, бизнес   средите и др. Подобно на научния, официално-деловият стил

-не   предава емоции.

–Има   собствена терминология, но също така използва терминология от други езикови стилове.

Официално-деловите   текстове са предвидени от обществото за обществото, т.е. те са за всички.   Лицата се изразяват безлично в деловите текстове.

За   официално-деловия стил са характерни:

-строго   нормативни езикови предписания. -В документите се избягват съзнателно   индивидуални стилизации и езикова оригиналност.

–   Авторът на документа и адресатът се намират в официални отношения.

-Официално-деловият   стил обслужва официално-деловите и правните отношения. -Регулира отношенията   между държавата и гражданите.

-Характерна особеност на общуването е, че не   се говори от свое име, а също така се наблюдава и повторяемост на речевата   ситуация.

-Деловото   общуване е изключително формално има модели, които се спазват.

–   Характерни за него са устойчивостта, затвореността, безличността.

Деловата сфера е сферата на бюрокрацията.

Официално-деловият   стил се отличава със

-стилистична едноцветност,

-строгост и

-констатиращ   х-р.

-Този   стил се основава на език от   нехудожествен тип.

-Не   се наблюдава двузначност.

-Служи   за връзка между населението и структурите на властта.

Отличителните   средства, които деловата реч използва, са следните:

1.точност;

2.лаконичност;

3.конкретност;

4.яснота   на формулировките;

5.формализация;

6.стандартизация.

7.Характерна   за официално-деловите текстове е употребата на клишета.

За   останалите езикови стилове клишето се счита за стилистичен минус, приема се   като признак за бедност на езика.

При О-Ф   стил обаче, който е стилът на документите, клишето е необходимост.

Характерните   особености на официално-деловия стил на различните езикови нива са:

лексикално   ниво думи, терминология (както специфичната за официално-деловия стил   терминология, така и терминология от различни науки). Среща се висок процент   на терминология:

терминология   за лица и функцията им в официално-деловите отношения директор, мениджър,   супервайзър и др.;

терминология   за названия на документи молба,   уверение, автобиография, декларация, чек и др.;

терминология   за части на документи алинея, параграф   и др.;

терминология   за процеси на утвърждаване и съгласуване на документи договор, споразумение, законопроект и др.;

използване   на абревиатури и съкращения ДДС, БТК,   ЕС, МС, НАП, домсъвет, изпълком и др.;

-употребата   на устойчиви думи и клишета долуподписаният;

официално-делови   изрази;

морфологично ниво по-често се срещат   именни конструкции, вместо глаголни.

Например:   На основание на; За   сведение; В изпълнение и др. Използват се и сложни съюзи предвид, възоснова, вследствие и др.;

синтактично ниво   изречения. Те са задължително книжовни. Най-често се употребяват разширени   изречения, абзацно разчленени на глави, точки, алинеи.

Официално-деловият   текст си има характерни особености. Той се изгражда по строго определен   модел, за да бъде достоверен, стандартен и да улеснява обработката.   Официално-деловият текст е унифициран. Изграден е при спазване на строго   определен ред на частите и думите. Самите документи пък се кодират по жанрове   според предназначението и конкретните цели на общуване.

Официално-деловият   стил може да бъде разделен на следните няколко подстила:

дипломатически   обслужва сферата на междудържавните отношения. Този подстил е достоверен. Характерно   за него е отсъствието на публичност при протичане на комуникацията между   представителите на държавата. Реално авторът на документите е анонимен и   подписва съответния документ формално, в ролята си на институционализирана   личност. Организираща функция изпълняват договорът, конвенцията, спогодбата.   Предупредителна функция нотата и меморандумът. Информационна функция   съобщението, декларацията, комюникето. Поздравителна функция   тостът и поздравлението;

законодателен   свързва се с държавните организации и гражданите, по-точно с отношенията   между различните държавни организации и гражданите от гледна точка на техните   права и задължения, изразени в правови документи. Използва се в дейността на изпълнителната и   законодателната власт. Законодателните текстове се създават от законодателни   органи и имат конкретен обобщен адресат гражданите. Целта е да се обобщят   правата и задълженията на всеки гражданин в обществото. Основна характерна   черта на този стил е неговата императивност. Законодателните текстове се   изграждат по строго определени модели, със специфична терминология и   фразеология, които трябва да бъдат разбираеми за адресата, за да може той да   знае и познава своите права и задължения;

административно-канцеларски   свързва се със съдебните власти. Гражданите са както създатели, така и   получатели на документите от сферата на административно-канцеларския подстил.   Административните текстове могат да бъдат   представени от предварително приготвена бланка, която се попълва от частно лице и от   упълномощено лице. Тези документи трябва да бъдат унифицирани, достоверни и   да подлежат на бърза обработка.

Често   документите с частен характер имат ограничена сфера на употреба и се   отличават с краткосрочно действие. Този вид   документи изпълняват няколко основни функции:

информативна   автобиография, доклад и др.;

удостоверителна   разписка, свидетелство, удостоверение;

съобщителна   призовка, обява и др.

 

Публицистичният   стил се среща в медиите вестници, списания, телевизия, радио, интернет.   Характерна за този стил е употребата на шаблонни изрази. Публицистичният език   е предназначен за голяма аудитория. Шаблонните изрази се употребяват с цел   по-лесно раазбиране и достигане до аудиторията. Фактите в научния стил са в   по-голяма или по-малка степен доказани, докато в публицистичния текст не са.   Публицистичният стил си прилича с разговорния по следното:

използват   се разговорни думи и изрази;

има   автор.

Публицистичният   стил обслужва сферата на политическите, социалните, спортните и   културните взаимоотношения. Характеризира се с безкрайно тематично   разнообразие, което се дължи на разнообразието на м обществения живот.

Публицистичният   текст е особен вид литература, създадена в   специфична речева ситуация от социално обобщен, подчертано индивидуален   адресант при кратък срок и масов получател. Публицистичният текст се проявява   в писмена и устна форма и изразява позицията на автора.

Публицистичният   стил непрекъснато се развива, тъй като пряко отразява развитието на   обществените процеси. Често се употребяват езикови шаблони, стандартни   изразни конструкции

 

Художественият   стил е стилът на художественото творчество. Езикът на художествения стил   разполага с най-широкия диапазон от езикови и изразни средства. Използва се   цялото лексикално богатство на езика. Ролята на автора в художествения стил   създава светове.

Най-важната   особеност на художествения стил е широката употреба на думи с преносно   значение, авторови неологизми и др. В художествения стил се използват

всички   езикови средства, а   авторът заема особена позиция. Основните подстилове са следните:

поетичен;

прозаичен;

драматургичен.

Жанровете   в художествения стил са стихотворение, ода, поема, роман, пиеса, новела и др.

 

Разговорният   стил е основен в българския език. Това е стилът   на ежедневното общуване. Съвременните книжовни езици са възникнали на основата на   разговорния стил. Това, което се избягва в този езиков стил, е   терминологията.

Разговорният   стил е устната проява на комуникативния акт. Използва се предимно в сферата   на ежедневните битови отношения. Съзнателно се избягва употребата на термини.   Използват се оценъчни и емоционално-експресивни епитети, което осигурява   прост и естествен разговор между хората. Разговорният стил отговаря на   непринудената, неподготвената, предварителна форма на общуване, която може да   се осъществи във всяка една ситуация. Разговорният стил обслужва   комуникативната сфера.

 

сравнително   стабилен лексикален състав с ясно определено значение, произношение и   правопис на думите;

фиксирано   произношение на думите;

граматически   правила;

описателна   фонетиката, граматика, морфологията и синтаксиса на езика;

ясна   стилистика, благодарение   на която може да се говори за художествен стил, публицистичен стил,   юридически стил

лингвистична   институция определяща нормите на употреба, например Френската академия (Académie française), Кралска испанска   академия, в   България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен   език има Институт за български език към БАН [1].

ефективна   публична употреба

литературен канон

 

 

 

 

 

Read Full Post »

Older Posts »