Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2018

КАК СЕ ПИШЕ ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

Най-лесно е, когато разполагаме с готов план. Ако случаят е такъв, работим по него, сглобявайки опорните точки в единно цяло.

При всички случаи, е необходимо да се познава произведението.

1.Част от предварителната подготовка е запознаването с текста– време на създаване; принадлежност към определено течение (модернизъм, символизъм, авангардизъм, експресионизъм и т.н.), тъй като от това произтичат много от особеностите на текста; жанр на творбата (поема, ода, повест, разказ и т.н.), които определят авторовите похвати, образност и език; теми; идеи; основно чувство и образи (ако е поетически текст). Обикновено този предварителен етап преминава в лекционните часове или в часовете за упражнение и за успешното създаване на ЛИС е необходимо да не са били пропуснати, защото това би довело до затруднения при писането.

2.Анализ на заглавието.
Правилното вникване в съдържанието на заглавието на ЛИС е, може да се каже, половината от работата по съчинението. То ни дава ключа, който ще ни позволи да разгърнем мисълта си и да открием онези важни моменти от разглеждания текст, които ще осмислят съчинението ни, както и ще ни насочат към формулирането на тезата.

Примерен анализ: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина. В конкретния случай заглавието на съчинението поставя само един проблем за разглеждане- трябва да се представи един от разказите на Елин Пелин като разказ, в който главна тема е тази за жизнелюбието. Уточнено е, че става дума за жизнелюбието на българина. Това ни насочва към необходимостта да се достигне едно по-широко обобщение и да се разгледат героите като типизирани характери, като представители на тази национална черта.
Хубаво е да си отговорим на въпроса кои са героите в творбата, които са олицетворение на тази черта, и по какъв начин- с кои свои действия или убеждения, я изразяват и доказват, че я притежават. Познаването на съдържанието на творбата особено помага. Затова е и задължително като предварителна подготовка. В разглеждания разказ това са дядо Корчан и Лазар Дъбака- от една страна, като образи символи на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота в творчеството. От друга страна, това е Христина, която танцува заедно с Лазар един от националните ни танци- ръченица. Чрез надиграването, празника и веселието, чрез красотата на своята младост те изразяват своето жизнелюбие и стремеж към осъществяване на любовта и постигане на радост от живота. С този анализ сме конкретизирали и тезата- остава ни само да я формулираме и оформим с две-три изречения. Тези заключения пък от своя страна очертават двата основни момента от композицията на разказа, които ще представляват двете основни ядра, около които ще изградим доказателствената- аргументативна, част на съчинението: творческите пориви на дядо Корчан и Лазар и моментът на надиграването между Лазар и Христина, които ще трябва да проследим.
От тук следват две възможни посоки- да преминем към увода или да формулираме тезата. Ако решим да следваме строгата последователност на съчинението, би трябвало да се насочим към първата. Съществува и друг вариант, който за някои е по-нормалният ход, а именно- да напишем тезата, а увода да добавим чак накрая. Въпрос на лично предпочитание, на стил на работа, на навик и т.н. Аз лично, оформям приблизително тезата си, защото тя е нещо като център, около който се изгражда всичко останало и ми дава пълна яснота за какво ще пиша, но първо записвам увода. Както и ще постъпя в настоящия момент.

3.
Увод.
     Казахме вече, че анализът на заглавието маркира основните моменти в съчинението. Казахме, че „Ветрената мелница“ е един от разказите на Елин Пелин, които утвърждават национални черти. Следователно, можем да започнем с това в увода- да посочим творбата като част от кръг творби на певеца на селото, в които той се съсредоточава върху национално характерологичното, и да представим жизнелюбието като нравствена добродетел на народа ни.

Втори вариант: бихме могли да го обвържем и с мечтателството като стремеж за постигане на удовлетворение от живота; да говорим за хедонизма (хедонизъм- способност за извличане на удоволствие от живота) в творбата.

Трети вариант (може да бъде наречен „стандартен“)за Елин Пелин като „певец на селото“ и за жизнелюбието като част от тази негова голяма тема.

Четвърти вариант: връзка и тълкуване на заглавието на разказа. То съдържа, носи и предава идеята за мечтателството и стремежа на българина към сътворяване, към изграждане на свят, различен от ежедневието, който носи наслада и удовлетворение.

Примерен увод„Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Стремежите им ги разкриват като обичащи живота и всички блага, които той предлага. С това авторът утвърждава хедонистичното начало в света и разкрива умението на българския селянин да изживява и пресъздава красотата.

3.Формулиране на тезата.       Всъщност, тя ни е почти готова, благодарение на извършения от нас анализ. Остава ни само да я запишем и оформим. Последните три изречения от увода са подготвили прехода към тезата, в която представяме героите като изразители на жизнелюбието. Той може да се направи и с отделно изречение, изведено на нов ред. При мен обаче се получи естествено и няма рязка граница между двете части на съчинението и не ми е необходим преход. Разбира се, съществуват варианти.

Примерна теза: Чрез своите герои- Лазар Дъбака и дядо Корчан, Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака. Те откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са главни носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота.    Видно е, че тезата е разделена на две, с което очертава и двата ключови момента от изложението на съчинението. В нея се съдържат двете му подтези- творчеството, изобретателският дух и майсторлъкът като израз на жизнелюбието на героите, от една страна, и красотата им в изкуството на танца- от друга.

4.Изложение / Доказателствена, аргументативна частПримерна първа подтезатворчеството и изобретателният дух на Лазар Дъбака и дядо Корчан като израз на жизнелюбие и съзидателна дейност.   Следва да потърсим в текста онези моменти, които доказват това твърдение. Желателно е да наблюдаваме и авторовото отношение към него. Да следим за негови думи, изрази и похвати, които разкриват и аргументират нашата идея.          -психологически портрет на героите, чрез който те са представени като олицетворение на идеализма и мечтателството: дядо Корчан и Лазар Дъбака са с „похватни майсторски ръце“; „изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, а „неуморните ръце“ на дядо Корчан ги осъществяват; -съзидателната дейност на героите- проектите, реализацията им, емоционалният заряд и ентусиазъм на героите; единият им проект е за тепавица, но сушата ражда ново желание и нов план- ветрена мелница. И двете начинания остават недовършени, а действието им автора нарича „ветрено“. С това скрито сравнява характера на героите с този на променливия нрав на природата. Така утвърждава близостта на човека с естественото му начало, а стихийността му като израз на лична свобода.
Представили своята първа подтеза, е добре да направим кратък извод- обобщение на нашата идея.

Примерен извод: Своята творческа сила героите влагат в труд, който няма практическо приложение или цел. Той е израз на желанието за себеизразяване и реализиране на личната свобода на личността да бъде създател и да преобразява света, в който живее. Чрез своите герои авторът внушава, че не е важно постигането на една идея или цел, а стремежът към нея, защото всяко ново начало е нов живот, както всяка промяна е белег за развитие и търсене на нова емоция и предизвикателство.

Примерна втора подтезаспособността на българина да се весели и надиграването между внучката на дядо Корчан- Христина и Лазар Дъбака- висш израз на жизнелюбие и на авторовите естетически възгледи (на представите му за красиво).             -проследяване поведението на Христина като олицетворение на младостта, на зараждащия се живот, на жаждата за любов и красота; наблюдения върху портретната и психологическа характеристика- девойката е закачлива, необуздана, непокорна и игрива

(примеренцитат: „Каква е дива кокошчица!“);

-предизвикателството на облога за надиграване с ръченица;

-красотата на българина в образите на Христина и Лазар, впуснали се в лудешки танц- наблюдения върху сравненията и епитетите (примерни цитати: Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“; Дъбакът е „елен“, а движенията му- „чудни“);

авторовите похвати сякаш се опират на народните песни и черпят енергия от самата природа- героите са изобразени като едни от най-фините, най-красивите, най-нежните природни създания, като идеал за красота;

проследяване на движенията- героите се носят, ситнят, дебнат се един друг- динамика в изображението; надиграването е представено като борба между мъжкото и женското начало, между земното и небесното;

танцът като разтваряне на човешката душа;

-победата на Лазар- символ на мъжкото надмощие и нежна власт.

Примерен извод: Силата на творчеството е надмогнато от друга творяща сила- любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар (християнска символика на имената и алюзия с Евангелието) и това е знак за могъществото на природата, част от която е човекът. Неговото щастие и любов към живота се състои в подчиняване на нейните правила, в следването на нейната логика и естествен ход.

5.Заключение.      То представлява обобщение на всичко казано до момента. В него събираме изводите, които сме направили в хода на аргументацията. Примерно заключение: С разказа си „Ветрената мелница“ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава ново начало, води към промяна и прави живота му красив.

Интерпретативно съчинение

 

Интерпретацията е писмен аргументативен текст, в който пишещият има възможност да изложи своето мнение по зададен проблем, свързан с неговия житейски опит или заложен в художествено произведение. Както показва наименованието на жанра, в него на преден план са разсъжденията. Но това не означава, че в текста не трябва да бъдат включени описания или повествования, но тези типове текст играят второстепенна роля – те само подкрепят разсъжденията.

Съчинението  дава възможност тези два аспекта да се съчетаят и вие, изхождайки от своя жизнен и читателски опит, да разкриете своите виждания за някои от основните послания на изучаваните литературни произведения. Така младите хора усвояват по естествен път културния опит на своя народ и изработват своя задълбочена гледна точка към съвременните проблеми.

Разсъжденията в този тип съчинение трябва да бъдат строго обмислени. Способността да се разсъждава в писмена или устна форма означава да се създаде ясен, точен и свързан текст, който може да бъде разбран еднозначно. И най-оригиналните и задълбочени разсъждения, ако са изложени хаотично, не могат да достигнат до слушателя или читателя. Този проблем е в основата на обучението по литература, което цели не само усвояването на научни знания, но и тяхното използване в житейската практика, а също и развитие на мисленето на ученика, на неговата способност да излага мнението си в текст, който да звучи логично и убедително.

Такъв тип съчинение може да бъде успешно създадено вследствие на натрупани читателски впечатления от литературната творба, чрез наблюдение и разсъждение върху нейните елементи. Умението за написване на интерпретацията се изгражда с помощта на системни упражнения за изразяване на мислите в логичен, ясен и верен текст.

 

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА АНАЛИЗА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТВОРБА

 

  1. ТЕМА И КОНФЛИКТИ:

Отговор на въпросите:

  • За какво се говори в творбата?
  • Какви противоречия/конфликти/ съществуват между героите.
  • Какви противоречия между ценностните системи се наблюдават в постъпките/чувствата/ на героите?
  1. ОСНОВНА ИЗКАЗНА ФОРМА:

Какво е основното речево действие, залегнало в основата на творбата? /Възможни отговори: разказване, описание, повествование, спор, изповед, молитва, разговор, въображаем разговор, размишление и др/

  1. МОДЕЛ НА ОБЩУВАНЕ:

Кой говори?

На кого говори?

Извънтекстови структури /заглавие, епиграф, посвещение/

Анализ на изразните средства / композиционни особености, тропи и фигури на речта/

  1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗОБРАЗЕНИЯ СВЯТ:

Време

Място

Характеристика на героите – мотивация, пътища за изграждане на образ на литературен герой

  1. МОДЕЛИ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ:

Отношение на автора към героя

Отношение на читателя към героя /Възможни отговори: подражава му, поставя се на негово място, симпатизира му, иронизира го, разсъждава над постъпките му, проверява себе си в ситуацията на героя/

  1. МЯСТО НА ТВОРБАТА В ЦЯЛОСТНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АВТОРА И В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ

Въздействието, което оказва на отделния читател и на обществото като цяло.

 

Структура на коментара

 

Композицията на интерпретацията е сравнително свободна, но в нея трябва да се откроят ясно няколко структурни елемента.

1) Увод: Изискването писмената работа да започва с ясно откроена уводна част не е задължително, но уводът помага и на пишещия, и на читателя да осъществят логическа връзка между поставения проблем и тезата. Въведението разкрива как вие свързвате поставения в заглавието проблем с посланията на литературната творба, както и със своя житейски и читателски опит.

Какъв трябва да бъде уводът?

  • той трябва да е свързан с ключовите думи от поставената задача
  • да е кратък и стегнат
  • да въвежда името на автора, жанра на литературната творба и името на творбата
  • може да свързва поставения проблем с неговото традиционно тълкуване или със съвременното му звучене от гледна точка на общите внушения на творбата
  • не трябва да повтаря шаблонни истини, които нямат връзка с поставения проблем.

2) Теза: В писмената работа по поставения проблем трябва да има ясно изразена теза. По-прегледно и по-естествено е, когато тезата е разположена в началото на текста – след увода, ако сте написали такъв. Тази част трябва точно и ясно да изразява вашето мнение по поставения проблем. Тезата играе основна роля в писмения текст, защото въз основа на нея се подбират аргументите и се изгражда изложението. Следователно твърдението, изразено в тезата, определя структурата и съдържанието на останала част от текста.

Каква трябва да бъде тезата?

а) Тя трябва да бъде целенасочена, да изразява вашето мнение именно по поставения проблем. За да постигнете това, е необходимо да анализирате задълбочено заглавието, като зададете въпроси към ключовите думи в него.

б) След като си отговорите на въпросите към ключовите думи в заглавието (добре е да запишете своите отговори), можете да пристъпите към съставяне на твърдението (тезата) по темата.

в) Тезата трябва да съответства на фактите от творбата, но може и да включва вашата лична преценка за общочовешките измерения на проблема.

г) Тезата трябва да включва само най-важното от мнението на пишещия, т.е да бъде точна, стегната и ясна.

В твърдението (тезата) не трябва да бъдат включвани допълнителни, излишни подробности, които да разводняват мисълта. Затова трябва да се избягват цитати, преразкази на текста и позоваване на факти, които не са предмет на художествения текст. Ако съчинението започва с теза, началото трябва да е премислено и да не се нуждае от допълнителни разяснения.

д) Твърденията в тезата трябва да бъдат свързани смислово, за да бъде тя точна и ясна.

ИЗВОД: Тезата като част от писменото съчинение играе голяма роля за оформяне на крайната му оценка, тъй като чрез нея се разкрива равнището на разбиране на литературната творба.

3) Изложение: Тезата трябва да бъде аргументирана, защитена с избрани от творбата художествени факти, като в отделните абзаци на съчинението се оформят ясно различни подтези.

а) Необходимо е тезата да се разчлени на отделни подтези, всяка от които се записва като отделна точка в плана на изложението.

б) Изложението се разделя на няколко абзаца в зависимост от поставената тема, броя на подтезите и обхвата на аргументите, които смятате да приведете в потвърждение на тезата.

в) Всеки абзац трябва още в първото изречение да насочва към конкретната подтеза, да бъде свързан споставения проблем и да защитава обща теза.

г) Същинската част на абзаца трябва да съдържа аргументи от художествения текст, които доказват правотата на твърдението в първото изречение на абзаца и заедно с това – на общата теза на съчинението.

е) В абзаците могат да се използват афоризми и крилати фрази от културната традиция, но осмислени като част от аргументацията.

ж) За да се постигне убедителност в изложението, е необходимо да се наблюдават и художествените средства, с които писателят постига образността та текста.

з) Абзацът трябва да завършва с извод по поставената тема, за да звучи като завършена цялост.

Той трябва да изглежда по следния начин:

  • първо изречение – да посочва темата на абзаца и връзката й със заглавието на съчинението разсъждение
  • второ изречение…
  • трето изречение и т.н. – целенасочени разсъждения, подкрепени с примери от художествения текст и с анализ на художествената образност
  • последно изречение – извод от разсъжденията по поставената тема.

ИЗВОД: Правилното оформяне на абзаците е много важно. Ако покажете умение да изграждате логически връзки между изреченията и абзаците, вашата изпитна работа без съмнение ще бъде оценена високо.

4) Заключение: Това е последната структурна част на съчинението и трябва да бъде оформена така, че да създаде впечатление за завършеност на текста и още веднъж да изрази личната позиция на пишещия.

а) Заключението може да представлява обобщение на изводите, до които сте стигнали в предните части на съчинението.

б) В тази част от текста може да се свърже поставената тема с внушенията на цялата творба или вниманието да се насочи към актуалното звучене на проблема, заложен в темата.

  1. Работа върху проблема и съставяне на теза

а) Задайте си най-напред следните въпроси: към кои страни от нашето ежедневие, от живота на обществото, от развитието на човека; към какво от преживяното и прочетеното; към какво от общоприетата трактовка на литературния материал ви насочва поставения проблем.

б) Определете ключовите думи в заглавието и запишете подходящи синоними към тях – така ще си изяснявате съдържание на ключовите думи и същевременно ще си съставите синонимен речник, с помощта на който по-нататък ще избегнете повторенията в своя текст.

в) Припомнете си какви са вашите конкретни знания по определената тема, защото често срещана грешка е учениците да пишат за всичко, което знаят за даденото произведение. Запишете си в свободен списък всички ваши хрумвания, после ги съпоставете с анализа на ключовите думи. Така ще можете да подберете онези идеи, за които сте уверени, че са най-подходящи и важни.

г) Въз основа на подбраните идеи изработете вашата теза, която трябва:

  • да изяснява поставения проблем
  • да не противоречи на смисъла на художествения текст
  • да изразява вашето лично мнение

Гледайте на първата теза, която съставите, като на един работен вариант, който може да бъде променян. Написването на аргументативен текст е сложен процес и вие не бива да се безпокоите, ако в хода на работата се наложи да преработите, дори да промените своята първоначална теза. Дори да се наложи да преминете през няколко варианта, не приемайте това за слабост. Защо? Защото след като се спрете на един по-добър и по-подходящ окончателен вид на тезата, вие ще можете да я защитите по-успешно, като обмислите по-задълбочено поставения проблем и изработите вярно и логично изложение.

Въз основа на предварителната си работа до този момент вие сте уточнили целта на съчинението, изяснили сте си с каква информация трябва да разполагате, а вероятно и какви са слабите места във вашата подготовка.

  1. Планиране на изложението

Този етап от работата е особено важен, защото без да обмислите предварително обема на съчинението, логиката на изложението, съотношението между отделните части и връзката на разсъжденията по темата с данните от литературната творба, ще ви бъде трудно да съчините логичен и ясен текст. Необходимо е да овладеете умението да създавате разширен план , по който после да съставите текст.

а) Подберете най-напред аргументи от художествения текст, които подкрепят вашата теза. Ако не можете да намерите такива аргументи, твърдението (тезата), както видяхме, трябва да се промени. Запомнете, че теза без убедителни аргументи няма стойност. Към аргументите трябва да бъдат обмислени и елементи от формата на литературната творба, които да потвърждават правилността на тезата.

.

б) Аргументите могат да бъдат почерпени и от вашия читателски опит, от вашите представи за морала в човешкото общество. Това ще направи съчинението по-увлекателно, но тези аргументи не трябва да изместват напълно примерите от художествената творба, върху която е поставен проблемът, а да се свързват в една органична цялост с останалия текст.

в) Подбраните аргументи трябва да бъдат подредени в ясна схема:
Всяка от микротезите трябва да бъде аргументирана в отделен абзац.

 

г) Старайте се да пишете за някого, т.е. вашата речева стратегия да бъде да покажете на другите достойнствата на вашето мислене. Затова  текстът трябва внимателно да се редактира. Този етап от работата върху съчинението е толкова важен, колкото и предходните етапи. Ако не поправите текста си, има опасност част от труда ви да се обезсмисли.

При редакцията трябва да обърнете особено внимание на граматическата и смисловата свързаност между изреченията. Добре е да подчертаете повторенията и от предварително направения синонимен речник да подберете подходящи заместители на повторените думи или изрази.

Важно е също така да избягвате многословието, което често се получава  като резултат от неизясняване предварително какво точно ще се твърди.

Добра идея е вие самите да направите опис на грешките, които най-често допускате, и да търсите в писмената си работа именно тези грешки, като използвате правилата за проверка.

 

  1. Критерии за оценка

1) Писмената работа се оценява на първо място по това дали отговаря на особеностите  аргументативния текст:

2) Голямо значение за оценката играе и композицията на текста. Трябва ясно да бъдат разграничени:

  • уводна част (която не е задължителна)
  • теза
  • изложение – всяка микротеза в изложението се оформя в отделен абзац
  • заключителна част.

Трябва да има ясна логическа връзка между увода и тезата; тезата и всяка една от подтезите; между изреченията в подтезите; между отделните подтези; между тезата, подтезите и заключението.

Отделните смислови части трябва да бъдат пропорционални по обем, така че текстът да изглежда примерно по следния начин:

Увод: ………………………………………………

………………………………………………………..

Теза: ………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Изложение:

Първа микротеза: …………………………….

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Втора микротеза: …………………………….

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

Трета микротеза: ……………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

………………………………………………………..

(следват толкова микротези, колкото определя тезата)

Заключение: ……………………………………

………………………………………………………..

 

ИЗВОД: Правилното оформяне на писмената работа улеснява нейното разбиране, указва къде започва новата смислова цялост и същевременно разкрива умението да се използва уместно абзац. Без ясното оформяне и разграничаване на тези части, не можете да разчитате да получите висока оценка.

 

3) Важна роля при оценяването играе езиковото оформяне на вашето съчинение.

а) писмената работа трябва да е издържана в сегашно историческо време;

б) за груби грешки се приемат пропускането на букви и ненужното вмъкване на букви; замяната на буквите за едни гласни звукове с тези за други гласни звукове; замяната на звучни съгласни с беззвучни и обратно. Основната причина за тези грешки е непознаването на фонетичния и морфологичния строеж на думата.

в) Често срещани са пунктуационните грешки – пропускане или неправилно поставяне на препинателни знаци в края на изречението; изпускане на запетайки при обособени и вметнати части; изпускане на запетайки, отделящи подчинено изречение. Пропускат се и двоеточието и кавичките при цитиране.

г) Не трябва да допускате и синтактични грешки – неправилно поставяне на пълния член; неправилно разместване на думите в изречението; несъгласуване на думите в изречението.

д) Трябва да внимавате да не допускате и лексикални грешки – неправилно използване на синоними; паронимия; неправилна замяна на предлози.

е) Много често в писмените работи се срещат стилистични грешки – повторения; двусмислици, неправилно свързване на родови и видови понятия; използване на думи и изрази от разговорния стил, на шаблонни изрази; на паразитни думи и изрази.

4) Фактологическите грешки се смятат за грубо нарушаване на правилността на текста. Това са случаите на променяне на художествените факти или вмъкване на такива, които не присъстват в художествения текст.

Всички тези изисквания определят какви качества трябва да притежава писмената ви работа, за да получи висока оценка.

 

 

 

 

 

 

 

Писане на отворени отговори върху цитат:

             

  1. „умря сиромах за правда, за правда и за свобода”
  2. „Ние се жертваме за свободата на България”
  3. „Да направя това добро… клетнику”
  4. „Няма веч оръжие! Има хекатомба!”
  5. „о, език страдални!”
  6. „Едно безгранично благоговение бе отпечатано по лицата на всички”
  7. „И едните, и другите са маскари”
  8. „Друго слънце мене вече грееше в сърцето”
  9. „ний можехме с докраен жар да водим бой”
  10. „песента се ширеше, волна и млада”
  11. „и ще оздравееш, чедо, не бой се…”
КАК СЕ ПИШЕ СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРЕН ПРОБЛЕМ
Съчинението по литературен проблем се базира върху анализа на творбата, който включва изследване на нейния пряк и скрит смисъл, на нейните вътрешни връзки и взаимозависимости, мястото є в цялостния литературен процес и жанровата є специфика. Анализът обаче е възможно най-цялостно и всестранно осмисляне на произведението, а съчинението винаги има определен зрителен ъгъл към него и конкретен фокус на разсъждение.
Съчинението е следващата, по-висока степен на овладяване на художествения текст след преразказа с елементи на разсъждение (ПЕР). Методическото съседство между двата жанра е следствие от тяхната близост, но все пак разликите са съществени и е необходимо добре да се осмислят. В общи линии те са следните:
а. Докато при ПЕР преобладава преразказът, а разсъжденията са вторични, защото са следствие от него, при съчинението преобладават разсъжденията, а преразказът, доколкото го има, служи само за илюстрация на мисълта.
б. Докато при ПЕР се следва сюжетът на творбата, при съчинението се следва логиката на мисълта, а със сюжета се борави свободно. Възможно е да се даде пример от края, после от началото на текста, после от средата и така нататък.
в. Различна е степента на осмисляне и тълкуване на текста при двата жанра. ПЕР има главно информативна цел – да запознае слушателя или читателя с непознато нему произведение или да регистрира степента на познаването му от преразказващия и, естествено, неговите езикови и интелектуални възможности. Съчинението по литературен проблем има интерпретативна цел – то “оглежда” скрития, непостигнатия досега смисъл на вече познатата по съдържание творба. При съчинението степента на аргументация е много по-голяма, а търсенето на необходимите доказателства – много по-активно.
Литературното съчинение има своя задължителна структура, която включва
а. Кратък увод – прави се встъпление към темата; казва се нещо за автора, за произведението, за героите и конфликтите в него или се изразява лично отношение към поставения проблем; уводът не бива да бъде шаблонен, а конкретен, съобразен с онова, за което ще се разсъждава.
б. Теза – основна мисъл; в няколко изречения се формулира главното, по което ще се разсъждава в доказателствената част; тезата трябва да съдържа в необходимия ред подтезите – съставките на мисълта, нейните вътрешни ядра; от правилната формулировка на тезата зависи логиката на изложението по-нататък.
в. Доказателствена част – основният структурен компонент на съчинението; подтезите се разгръщат обстоятелствено и детайлно; използват се методите на аргумента, доказателството, сравнението и обобщението; за илюстрация на мисълта могат да бъдат цитирани възлови моменти в повествованието; необходимо е да има граматическа и смислова връзка между авторовия текст и цитата; цитатите на проза са задължително вътре в текста и се поставят в кавички; цитатите на поезия са два вида – вътре в текста (сравнително кратки, поставят се в кавички, след тях мисълта може да продължи) или на нов ред (без кавички, спазват графичната подредба на текста, трябва да завършват авторовата мисъл, а не да я предхождат).
г. Извод обобщение – също кратък и синтетичен; не бива да повтаря вече изказана мисъл, а да внася нов смислов акцент, да обобщава и убеждава.
Възниква въпросът, за какво обикновено се разсъждава в литературното съчинение. Посоките са различни – за мотивите в поведението на героите, за отношението на автора към тях, за нашето отношение като читатели, за онова, което не е казано пряко, но се подразбира, за ролята на художествените похвати… При разсъжденията можем да се ръководим от следните три евристични (откривателски) въпроса:
а. Какво казва авторът? Проблемът е, че всеки текст казва и подсказва безброй неща. С оглед на темата обаче тълкувателят трябва да постави необходимите акценти върху най-важните от тях, да ги изтъкне, да ги открои и подчини на своята доказателствена стратегия.
б. Защо го казва? Всяко произведение има крайна цел на внушението, логика на осмисляне на конфликта, свои скрити вътрешни връзки, свой подтекст.
в. Как го казва? Този въпрос насочва към специфично литературното, към поетиката на творбата и връзката между форма и съдържание. Разсъждението за художествените похвати обаче не бива да е самоцелно и откъснато от разсъждението за идеите. Напротив – трябва постоянно да се изяснява как използваният литературен похват води до съответното внушение.
Текстът, който се тълкува, принадлежи към художествения стил, а съчинението върху него – към научния. Затова е задължително да се спазват нормите на тоя стил, а те включват логика на изложението, проблемност, яснота, целенасоченост на внушението, задължителна употреба на литературно-научната терминология. Трябва да се отбележи обаче, че в ученическите съчинения се допуска повече експресивност, а анализът на литературна творба борави не само с термини, а и с новосъздадени от тълкувателя метафори. Което не променя съществено неговата характеристика като дял на научния стил.
Писането на съчинение разсъждение по литературен проблем е сложна интелектуална дейност. Въобще изучаването на художествената литература има за задача да развива мисленето на ученика и да го приобщава към значими нравствено-хуманистични ценности. Трудността на жанра обаче е предизвикателство за умния, а не удобен повод за дискредитация на предмета роден език и литература и за обидна спекулация с така наречения субективизъм в оценяването. При правилен подход субективизъм няма. Има подготвени или неподготвени проверители, интелигентни или посредствени ученици. Нещо повече – никаква друга форма на изпитване не може така цялостно и комплексно да оцени подготовката и умствените възможности на ученика, както тази. Решаването на тестове регистрира само повърхностни знания и е функция на една кръстословична култура. Ученическото съчинение за учителя е като рентгеновата снимка за лекаря – то показва в детайли вътрешното състояние на организма и е най-съвършен метод за изследването му.
Накрая ще припомним на нашите млади приятели, че изпитът по литература проверява както степента на овладяване на знанията по предмета и нивото на общата култура, така и възможностите за творческото им прилагане в конкретна ситуация. В единството на ерудиция и творчество е залогът за успех – не само в училището, но и в живота.

СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ

Същност

Съчиненението разсъждение е вид аргументативен текст. В него се анализира дадена тема или цяло произведение . То е най-сложният вид текст.

Структура

I.Увод

Въвеждащи думи , които може и да не се отнасят прако за самия текст .

II.Теза

Твърденията които изтъкваме за дадената тема , които имат своя клалификация :

-жанрови особености

-сюжет и композиция

-структурни елементи

-реторически фигури и тропи

За всяка трябва да се наблегне и да е добре изтъкната в тезата.

Важно : В тезата не трябва да се обосноваваме нито да прилагаме цитати !

III.Изложение

Обосноваване на нещата изказани в тезата като всяко трябва да е прикрепено с доказателствен цитат от текста.

IV.Заключение

Заключителни думи , един от основните стилове е Заключението да е огледало на Тезата .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ НЕЩА :

  1. Само изложението може да е прикрепено с цитати.
  2. Увода е на един Абзац (Параграф).

3.Тезата е на нов ред.

4.Всяко тезисно твърдение от Изложението е на нов ред.

5.Заключението е на нов ред.

6.При С.Р. е ВАЖНО да се използват литературни термини , богат речник и описателен похват.

  1. Фактологичните грешки се наказват много строго
  2. Пунктуационните и Правописни грешки не се наказват строго , но взимат от оценката
  3. Структурните грешки се наказват строго

 

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ПО   ЛИТЕРАТУРЕН ПРОБЛЕМ

І.Структура на съчинение разсъждение

 

1.Умение за създаване на логически последователен, цялостен и смислово завършен и адекватен на поставения литературен проблема текст.

2.Правилна композиция,състояща се от четири части:

УВОД, ТЕЗА,  ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЗАКЛЮЧЕНИЕ

а/ уводът вярно да насочва към проблема и да поставя темата

б/ ясно изразена теза по проблема-конкретна,точна, пълна и сбита

в/ в доказателството – логически последователни, целенасочени и подкрепени от литературния текст разсъждения.

г/ обобщителен извод/заключение/, който придава смислова завършеност на съчинението, без да повтаря увода или тезата.

 

3.Умение за правилен подбор на художествени факти от творбата,което означава познаване и правилно осмисляне на художествения текст.

 

ІІ. Литературни компетентности

 

1.Литературна компетентност  – правилно тълкуване на художествените похвати, владеене на литературната терминология и използването й при аргументацията.

 

ІІІ. Езикови компетентности:

 

1/ Овладян научен стил на съчинението,смислово адекватна, точна и стилово уместна употреба на думата, ясни изречения

2/ Владеене на синонимното богатство на езика, изразителни и въздействащи думи

3/ Овладени правописни правила

4/ Овладени пунктуационни правила

5/ Овладени правила за цитиране

6/ Правилно графично оформяне в абзаци

7/ Владеене на глаголните времена

8/ Владеене на логическото съгласуване

 

КРИТЕРИИ

ЗА ОЦЕНКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТ ОТ ТИПА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ

ПРЕПОРЪКИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ:

ОЦЕНКА ОТЛИЧЕН: Умение за създаване на цялостен, логически последователен текст, адекватен на поставения в заглавието проблем. Въведението вярно насочва към проблема и поставя темата. Ясно изразена, пълна и точна теза. Подходящ подбор на художествени факти от творбата. Умение за смислово обвързване на композиционните и структурните елементи на ученическия текст. Логически последователно и целенасочено изведени аргументативни микротекстове (подтези), обосновани посредством убедителни, задълбочени разсъждения, подкрепени от литературния текст (цитати и/или преразказ с функция на илюстрация на аргумент) и изградени върху него. Показани знания и проявени умения за работа върху текстовите структури, структурните елементи на художествения текст и фигурите на езика. Овладени основни правописни и пунктуационни норми. Незначителни пропуски в езиковата култура.

ОЦЕНКА МНОГО ДОБЪР: Логически последователен и цялостен текст, адекватен на поставения проблем. Тезата (частична или цялостна) е вярно насочена към основните моменти, върху които се гради аргументацията. Целенасочен подбор на художествени факти. Умение за композиране и структуриране на ученическото съчинение. Верни, точни знания, но недостатъчни разсъждения. Точно и вярно позоваване на литературния текст. Баланс между рационално и емоционално отношение към художествените факти. Познаване на литературната терминология, свързана с жанра, текстовите структури и структурните елементи на художествения текст. Стилово уместен изказ. Отделни правописни и пунктуационни грешки.

ОЦЕНКА ДОБЪР: Логически последователен текст, но липсва ясно заявена теза. Недостатъчно целенасочен и съобразен с поставената тема избор на художествени факти на творбата. Аргументите не са задълбочени и стойностни. Знанията върху текстовите структури и структурни елементи са крайно повърхностни. Не е използвана литературна терминология. Добра езикова култура и умение за графично оформяне на ученическия текст. Повторения, стилови неточности и стилово неуместни думи и изрази.

ОЦЕНКА СРЕДЕН: Създаден е текст, но той не е подчинен на темата в заглавието. Не е изразена теза по поставения проблем. Не е направен подходящ подбор на художествените факти. Съжденията не показват разбиране и вярна интерпретация на литературния текст. Липсва аргументация. Няма наблюдение върху структурните елементи, художествените похвати и фигурите на езика. Неовладени книжовни норми. Груби правописни, пунктуационни и стилистични грешки.

ОЦЕНКА СЛАБ ДВЕ: Не е създаден смислово единен и езиково свързан текст. Проявена е явна некомпетентност.

 

                              АЛГОРИТЪМ

 за изготвяне на съчинение разсъждение по  литературен проблем

 

  1. РАБОТА ВЪРХУ ЗАГЛАВИЕТО

а/ откриване на ключовата дума в заглавието /ако се налага, ключовата дума се тълкува/

б/ откриване на скрития в заглавието въпрос, ако темата е формулирана като израз или цитат

в/ определяне насоката на разсъждения

г/ определяне на художествените факти от текста, върху които ще се разсъждава

 

  1. РАБОТА ВЪРХУ ТЕЗАТА

а/ що е теза – пряк, конкретен, пълен, но сбит отговор на поставения проблем

б/

нахвърлят се във вид на изрази всички идеи и хрумвания по поставения проблем, работи се по правилото: ”Няма глупава идея, всяка идея е добре дошла.” – времетраене 5 – 8 минути

3.РАБОТА ВЪРХУ УВОДА

 

а/ уводът е въведение по поставения проблем и свързва заглавието и тезата

б/ примерна схема на увода

 

 

4.РАБОТА ВЪРХУ ДОКАЗАТЕЛСТВОТО

А /изработва се план въз основа на мозъчната атака—планът се състои от същите части като тезата, но към всяка точка се вписват художествените похвати  и епизодите от творбата

б/ по плана се пише доказателството

 

5.РАБОТА ВЪРХУ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

а/ заключението е обобщителен извод от написаното съчинение в нов аспект

б/ примерна схема за заключение

 

6.ПРОВЕРКА И РЕДАКТИРАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕТО

 

Съчинения разсъждения:

1.Стихотворението  на Добри Чинтулов „Вятър ечи , Балкан стене“-призив за борба – 7 КЛАС
2.Ролята на песента в лирическия увод на поемата „Хайдути“ – 5 КЛАС

Сбити преразкази: 1.“Радини вълнения“ 2.“Представлението“

 

 

 

СЪЧИНЕНИЕТО ОПИСАНИЕ

Ивелина Савова

web

  1. Текстът описание (дескрипция) е предназначен да поднася информация за външния облик, структурните характеристики, устройството, функциите, начина на проявление на предмети, лица, явления, ситуации, процеси и др. Реализира се например като представяне на устройството на уред, характеристика на лице, словесно изобразяване на природна картина, обстановка, поведение, облекло, ритуал, трудов процес, научен експеримент, приготовление на ястие, медицинско излагане на болестни симптоми и състояния, разкриване на чувство или душевно преживяване и т.н. Описанието служи за попълване на познанията за съответните обекти и се отнася до по-общата дейностна област информиране.

Дескриптивните текстове се реализират в разнообразни жанрови форми, специфични за различните сфери на комуникацията. В училищната практика ученическите текстове описания се създават по разнообразни поводи и с различни цели в устна и писмена форма както в сферата на репродуктивното, така и в сферата на продуктивното текстопроизводство. Във втория случай те се продуцират основно под формата на съчинения от описателен тип. Ученическият продуктивен текст с описателен характер се реализира в специфична за училищния дискурс жанрова форма, наречена съчинение описание.

Училищното описание се строи по специфични за жанра канони и във връзка с тях залага пред изпълнението си определени „капани“, в които по непредпазливост могат да попаднат както авторите на съчинението, така и инициаторите му. „Капани“ следва да се очакват във всяка фаза на съчиняването – при „поръчването“ на описанието, при неговото създаване и при оценяването му. Няма съмнение, че демаскирането на тези „капани“ има важна превантивна стойност.

  1. Пораждането на съчинение описание, като всяка мисловна творческа дейност, изисква значителни интелектуални усилия, защото предполага от „нищо“ да се създаде „нещо“, да се произведе продукт, който преди това не е съществувал. В случая с описанието на обекти умственото напрежение е функция на два верижни процеса. Преди самия творчески акт на пораждане на текста авторът трябва да ангажира интелектуалната си енергия, за да обобщи нещата, които знае или вижда в момента за обекта, или измисля за него, да отдели тези, които са му необходими според целта на описанието, да ги систематизира, да планира последователните „ходове“ на съчиняването. Този предварителен мисловен процес е свързан с общите психични и интелектуални способности на човека – с умението му да наблюдава нещата от света, да забелязва отличителното в тях, да отделя основното от съпътстващото, важното от маловажното, необходимото от ненужното. От развитостта на всички тези умения до голяма степен зависи успехът на същинския творчески процес. Самото създаване на текста като конкретна „тъкан“ на свой ред изисква сериозно умствено напрежение за въплъщаване на мислите в оригинални езикови единици, за подходящо и съобразено с условията на общуването представяне на характерните обектови белези, за композиране на цялото.

Довеждането на продуктивната описателна дейност до резултатен финал е обвързано с няколко основни предпоставки (извън необходимостта теоретично да са усвоени общите особености на описанието като тип текст).

Изключително важно за успешното съчиняване е да се подбере подходящ обект за описание. Той трябва да бъде съобразен с възможностите на учениците да се справят с характеризирането му (напр. да им е достатъчно познат, да е подходящ за възрастта) и с прагматическите им потребности (с какъв вид описания най-често ще им се налага да боравят в настоящата си и в бъдещата всекидневна практика). В началния етап на обучението е подходящо да се подбере обект, който се възприема пряко, после такъв, който се възстановява по памет; разумно е в началото обектите да бъдат по-конкретни и да са от всекидневието, после по-абстрактни – нематериални и фантазни обекти, бъдещи събития, обекти, предполагащи динамични описания (в които описваният обект се представя като активен производител на действия, напр. буря в конкретната й проява).

Важно е, от друга страна, как ще бъде формулирана темата на съчинението. Тя недвусмислено трябва да насочва към създаване на текст описание, а не напр. към разказване на случка или към разсъждаване. Много теми обаче, и то от кръга на предпочитаните за училищна работа, могат да изкушат в друго направление. Например темата „Любимият ми музикален състав“ съдържа скрито „защо“ и може да бъде развита чрез мотивиране на тезата „любимият ми музикален състав е този и този“, а не чрез описание на самия състав – музиканти, техните инструменти, особености на изпълняваната от тях музика, известни песни и пр. Разбира се, в подобни случаи от предварителната подготовка в клас ученикът ще знае какво се очаква от него; при самостоятелна работа обаче възможността за тръгване в непредвидена от учителя посока е реална. Едно добро решение за избягване на подобна опасност е уточняването на жанра на съчинението чрез подзаглавие, напр. „…………………….. (Съчинение описание)“.

Доброто формулиране на темата е от значение и във връзка с това, че един и същи обект може да бъде предмет на различни по съдържание описания, да „влиза“ в тях с различни свои особености и това зависи от избраната (чрез формулировката на темата) гледна точка към него. Например различно съдържание се очаква в съчинения описания във връзка с обекта „Коледа“ с оглед на темите „Празникът Коледа“, „Подготовка за Коледа“, „Коледен подарък“, „Коледа – първият ден от зимната ваканция“. Подходящо е отначало да се формулират по-широки теми, позволяващи всичко, което ученикът се сети да каже за обекта, да влиза в обхвата на темата, за да не се санкционират евентуалните отклонения. Постепенно темите могат да стават с по-стеснен обхват, което изисква подбор на признаци – от всички, за които детето се сеща, да подбере само някои, визирани от конкретната тема.

Третото условие за успешно съчиняване е подготовката за работа над конкретното съчинение, при което се припомнят спецификите на текст описание и съответно техниките за постигане на тези специфики, тренира се наблюдаването (или припомнянето) на обекта за отбелязване на характерните му признаци и т.н. Възможността само да се зададат на ученика обект на описание и тема, без да му се дадат никакви инструкции във връзка с тях, е напълно допустима. Това обаче следва на по-късен етап от обучението, когато учениците вече са усвоили особеностите на типа съчинение и са апробирали изпълнението му в текстове, подготвени чрез предварителен коментар върху обекта и темата.

  1. Създаденият от ученика текст трябва да отговаря на предопределените от типа на текста жанрови изисквания.

3.1. Съчинението като цяло трябва да се оформи като представяне на важните с оглед на темата белези и проявления на обекта. Задължително е да не се отмества аспектът на описанието, иницииран от темата. Подобен резултат може да се появи при описания, изискващи показване на обекта от някаква частна гледна точка. Такива описания са по-трудни за изпълнение от „общите“ описания, които са предназначени за опознавателна характеристика на даден обект, без акцент върху някоя конкретна страна, и в които всички признаци, намерени от автора като подходящи за включване в текста, попадат в обхвата на темата и са добре дошли. В „частните“ описания не е така – в тях се изисква не глобално представяне на обекта, а насочване на вниманието само към определена негова страна (вж. цитираните по-горе „коледни“ теми). Тук опасността може да дойде по три линии. Първата е ученикът да не разбере, че трябва да се концентрира само върху конкретен тип прояви на обекта и да го описва по начин, който би довел до общо описание. В такъв случай обикновено се казва, че темата не е „центрирана“, т.е. че авторът не е успял да направи център на съчинението си това, което се изисква от темата. Втората опасност е да се разшири необосновано обхватът на частното описание, като освен „необходимите“ признаци се включат и други, които темата не предполага (но без да се стига до общо описание като цяло, напр. ако вместо от един обектът бъде описан от два аспекта). Така в текста отново ще се появи „излишна“ информация, която сама по себе си може да е вярна за обекта, но да надхвърля целта на поставената задача. В този случай за съчинението се казва, че е недостатъчно целенасочено. Трети вид опасност идва от възможността изцяло или частично да се подменят белезите, визирани от темата и необходими за нейното разкриване, с други, неактуални за конкретната ситуация характеристики на обекта. Такъв резултат би дало напр. съчинение на тема „Последиците от смерча в село Железница“, в което вместо да се опишат щетите от природното бедствие, се коментират какво представлява смерчът като явление или усещанията на автора, докато е преживявал бедствието. Тук всъщност става подмяна на самия обект на описание. В една реална житейска ситуация такъв подход към задачата може да направи описанието напълно безпредметно. Всеки може да си представи какъв би бил резултатът, ако полицията помоли по радиото гражданите за съдействие при издирването на престъпник, но съобщи само че той е рецидивист, че е въоръжен и опасен, без да спомене нищо за отличителните белези, по които би могъл да бъде разпознат. В случаи като коментираните съчинението се квалифицира като нецеленасочено, а текстът практически не може да осъществи резултатна комуникация, защото не съответства на целта й.

3.2. Единствените обективни изисквания, на които съдържанието на съчинението следва да отговаря, са то да бъдефактическивярно (да съответства на конвенционалната представа за дадения обект) и да включвадостатъчно белези на обекта (достатъчно, за да бъде той ясно обособен от други обекти и да бъде относително добре характеризиран). Извън тези общи изисквания не могат да се предявяват строги претенции към включените в текста белези по вид и брой. „Виждането“ на двама души за даден обект никога не се покрива напълно; в случая представата на ученика като автор на текста, макар и да не съвпада с представата на учителя (какво самият той би включил в изложението), е доминиращ фактор. По същата причина не следва описанието на даден ученик да се оценява изцяло при сравнение с описанието на друг. Това, че описанието на единия е по-пълно, с повече и по-умело подбрани белези, е естествено да бъде поощрено, но не е основание за негативизъм към второто. Разбира се, ако вниманието предварително е било насочено към определени характеризиращи обекта белези, може да се очаква те да бъдат включени в текста. Дори и тогава обаче е под въпрос доколко липсата на някои от тези белези е правомерно да се санкционира при изпълнени останали изисквания към текста описание. Още по-малко пък могат да се предявяват претенции към присъстващите (и липсващите) в текста характеристики, например при описание на фикционални (измислени) обекти.

3.3. Доброто съчинение описание изисква изчерпателно (според преценката на автора) развиване на всякаотделна микротема, преди да се премине към следващата. На практика това означава, че дадена група белези, характеризиращи обекта от определена страна, трябва да се изложат пълно и окончателно и едва след това да се пристъпи към излагане на следващата група белези, представящи обекта от друга страна. В рамките на целия текст това създава постъпателна линия на описателността, развиване на темата без връщания назад и забележки напред. В съчинението описание тематичните прескоци са нежелани. За тяхното избягване е необходимо предварително добре да се обмислят аспектите, в които ще се описва обектът (т.е. да се определят подредните на общата тема микротеми) и да се планира последователността на тяхното излагане. Практически това предполага при тема „Нашето куче“ например да се реши, че първо ще се опише външният вид на животното, после – неговите навици и предпочитания, накрая – неговите малки. При съставянето на самия текст просто се следва този план, без да се „шари“ напред-назад по тематичните аспекти. Връщането към вече коментирани микротеми, за да се добавят пропуснати характеристики, продължаването отново по вече започната микротема създава лоша композиционна оформеност на съчинението и не се толерира, особено в писмен текст. Писменият текст, за разлика от устния, може да има „чернови“ вариант и вече редактиран официален вариант – „белова“. Недостатъците от посочения тип естествено трябва да останат върху черновата.

3.4. В съчинението описание е задължително осезателно да преобладават описателните микротекстове. Само тогава цялостният текст създава усещането на описателност, въплъщава представата за текстовия тип описание.

Микротекстовете са езиковите реализации на отделните микротеми и са основните структурни единици в текста. Описателните микротекстове се осъзнават като описателни, понеже се изграждат от изречения, въплъщаващи речеви актове (единични речемисловни действия) от вида описание. Във всяко такова действие е вложено съзнателното намерение на говорещия да изкаже единичен признак на даден обект. Изреченията са по вид съобщителни и се построяват чрез предикативен акт, при който за даден предмет се предава характеризираща информация, тип: Котката е … животно. Има … козина, … лапи, … очи. Обича да … Храни се с … и т.н. Това не значи, че в текста не могат да се въвеждат отделни речеви актове с повествователен, аргументативен и пр. характер или пък цели микротекстове с такъв характер. Такива структурни единици дори трябва да се очакват, защото децата често описват, изхождайки от дадена случка, разкриват особености на обекти, разказвайки епизод за тях, използват описанието като аргумент на своя теза (например защо харесват описвания обект) и пр. Ето защо появата на повествователни и други моменти в описанието не следва да се санкционира, ако те са единични, така че да не се разколебава общият описателен характер на текста, и, разбира се, ако са мотивирано включени. Абсолютно противопоказано за съчинението описание обаче е преминаването към преобладаващо използване на други – неописателни – техники в изложението. Най-честа слабост на ученическите описания е преминаването към техниките на повествованието. Структурни компоненти с повествователен характер могат да присъстват, но само като неосновни, добавъчни към основните описателни структурни единици. Превръщането на повествователността в основна текстопораждаща техника унищожава описателния характер на съчинението и го прави съответно съчинение повествование. Също толкова неправомерно е използването на описателна и на повествователна техника като равностойни, тъй като резултатът ще бъде съчинение, което няма да може да бъде определено нито като описание, нито като повествование. Поначало комбинирането на техниките не е несъвместимо и на практика е напълно допустимо да се пораждат текстове от „смесен“ тип1, но не и когато целта е да се създаде съчинение от „чист“ вид (в случая съчинение описание). Наблюденията са, че недостатъци като визираните са чести в ученическите текстове; те се дължат на неразбиране на поставената задача или на теоретична неусвоеност на същността на съчинението описание.

3.5. Композирането на текста не би трябвало да затрудни учениците, тъй като изисква единствено логическиобосновано последователно подреждане на микротекстовете, излагащи информацията по отделните микротеми. Построяването на същинската част на описанието става чрез относително свободно подреждане на компонентите, представящи отделни аспекти на описвания обект (микротекстовете), в последователен ред. Поради приблизително еднаквата смислова и функционална тежест на тези единици за общото характеризиране на обекта техният ред не е твърдо фиксиран и допуска вариативност. общо казано, редът на вътрешнотекстовите компоненти се подчинява на замисъла на автора и следва логиката на неговото виждане за най-уместно представяне на белезите на обекта. Тази принципна композиционна толерантност на описанието следва да задържи в определени минимални граници изискванията на учителя в този аспект. Санкциите трябва да засягат само споменатите по-горе прескачания между микротемите, но не и избрания от ученика начин за линеаризирането на тези микротеми.

3.6. Целите на съчинението описание достатъчно добре се осъществяват в изложението на текста, затова е допустимо изложението да бъде единствената налична композиционна част в него. Оформянето на уводен и заключителен блок не е закон, следователно липсата му не следва да се наказва. Ако той присъства, се оценява неговата уместност, но не и самото му наличие. Не могат да се предявяват претенции и към дължината на уводната и заключителната част. Трябва да се очаква тези части поначало да бъдат кратки, например едно-две изречения.

3.7. „Воденето“ на описанието може да бъде както обективно – без специално изявяване на автора, така исубективно – с ярко афиширане на авторовото присъствие. В първия случай авторът описва обекта от позицията на страничен наблюдател, без да се включва като фигура в текстовия свят; изложението е издържано изцяло в третолични форми. Във втория случай авторът е част от текстовия свят, описваните белези на обекта се представят пречупени през личното му сетивно възприятие; авторското присъствие се изявява чрез употребата на глаголни и местоименни форми в първо лице (… харесвам…, привлича ме …, за мен е … и др. под.). Изборът на обективен или на субективен тип описание е въпрос на лично предпочитание, но се влияе от вида на описвания обект, от това, дали се прави конкретно или генерично описание, от поставени допълнителни задачи. Генеричните (типовите) описания обикновено са неутрални, а конкретните – отворени към субективно интерпретиране; описанията с претенции за научност предполагат обективно изложение, а тези от „художествен“ тип често, макар и невинаги, са свързани със субективен вид изложение. Изборът на ученика за метода на описване трябва да се уважава, освен ако не влиза в драстично противоречие с конвенционалните норми (например водене на „научно“ описание в аз-форма) или с формулираната тема. Някои теми чрез формулировката си задават субективен начин на изграждане на текстовия свят, например „Моят домашен любимец“. Училищните съчинения описания обикновено визират личния свят на детето, позовават се на личния му опит, затова по-често те са субективни описания.

3.8. Основни изисквания към езиковото структуриране на съчинението описание са целесъобразност приподбора на лексикалните средства и поддържане на стиловата хомогенност на изложението. Изборът на езиковите средства трябва да бъде съобразен със спецификата на описвания обект и с функционалната насоченост на съчинението. Подбирането на лексикални единици за оформянето на основния словесен пласт на текста (думи от конкретни тематични и функционални групи) не би следвало да представлява особена бариера, тъй като става въпрос все пак за съчиняване на роден език. Друг е проблемът обаче с намирането на най-подходящите с оглед на конкретния случай елементи. Изходна цел на описващия винаги следва да бъде да създаде у възприемащия колкото е възможно по-ясна представа за това, което описва. Характерните белези на обекта следователно трябва да се обозначат конкретно, точно и вярно; допустими са натрупвания на синонимни изрази, за да се постигне по-„близко“ и „живо“ изображение. Препоръчителни са техниките на сравняването, особено когато се отнася до непознати или малко познати обекти (например при описание на измислен обект). Изискването за целесъобразност засяга и стиловата маркираност на подбираните езикови единици. Специалната ориентираност на съчинението към художествен тип описание например предполага в него употреба на словесни елементи с маркер „поетичност“, на различни тропи и фигури.

Втори важен момент при лексикалното изграждане на съчинението е да не се нарушава хомогенността на стилистичния контекст – да не се употребяват елементи, които принадлежат към друг, различен от основния за изложението стилов регистър. Такива елементи „стърчат“ над общия фон и създават „грапавини“ в изложението, внасят дисхармония в общото „звучене“. Такъв ефект биха породили например поетизми или думи с книжна отсянка в битов тип описание, битовизми, професионализми или терминологични изрази в художествен тип описание и пр. Не изглежда адекватно например описание на дете за преживяна безсънна нощ, в което се чете: „… До съмване не затворихме очи. Сестричката ми получи пилороспазми и рида цяла нощ. Сигурно беше консумирала нещо развалено в детската градина. Наложи се да викаме медицинскиекип…“

Общо погледнато, изграждането на езиковата повърхнина на текста като принцип не е лесно за учениците поради изцяло творческия характер на дейността. Успешното справяне със задачата зависи много от натрупания опит и знания на всеки отделен ученик. От друга страна, самата езикова повърхнина „говори“ много за ученика – за обема на общия му познавателен фонд, за развитостта на асоциативното мислене, за богатството на речника, за умението да подбира необходимите изразни средства, да ги комбинира подходящо и т.н. В този аспект полето за работа както при редактирането на конкретното съчинение, така и в по-дългосрочен план е много широко.

3.9. Типична граматична характеристика на съчинението описание е използването на глаголни форми в сегашно абсолютно време в изявително наклонение. Абсолютната сегашност е съотносима с всяко време на изказване; сегашните форми в случая поставят обекта на описанието като че ли „извън времето“, правят описанието валидно за всяко време. По принцип не е изключено оформянето на изложението в бъдеще и в минало несвършено време – при описване на „неща“ от бъдещето или миналото. Обичайно е поддържането на един темпорален план в цялото съчинение, особено при описване в плана на абсолютната сегашност.

Неправомерно би било обаче единността на темпоралния план в цялото съчинение да се поставя като канонично изискване, тъй като понякога самият подход към обекта налага оформянето на различни темпорални планове. Възможно е например минал темпорален план да се използва за оформяне на увода и/или заключението, като образува рамка на същинското описание в сегашно време – например ако повод за описанието дава случка от миналото и то започне така: „За първи път видях бездомното коте, когато бяхме на село при чичо ми. То изглеждаше беззащитно и жално мяукаше. Реших да го взема и да се грижа за него. Много скоро то стана наш домашен любимец. Козината му е …“ (тук се продължава с актуално описание в плана на сегашността). Друг път описание, водено като цяло в плана на миналото, може да бъде „затворено“ със заключение в сегашен план в аспекта на абсолютната обобщителност, тип: „… Да гледаш тази тъй красива природа, обагрена с цветовете на дъгата, е просто чудесно. Пролетта навява спокойствие и стопля сърцата на хората.“ Възможни са и други конкретни комбинации. Затова препоръката всъщност следва да бъде, че в един темпорален план (сегашен, минал, бъдещ) трябва да е издържано същинското описание. Веднъж избраният план вече трябва да се следва в цялото изложение – именно в изложението са недопустими смесвания на плановете, именно тук нищо не мотивира преходите от едно време към друго. В случаи от типа на визираните, когато се осъществява „игра“ с времената в различните композиционни части, трябва да се следи за целесъобразността въобще на оформянето на различни планове, за „техническото“ изпълнение на това оформление и за начина на осъществяване на преходите. Преценката следва да се прави за всяко отделно съчинение.

  1. Накрая има смисъл разсъжденията върху съчинението описание да се изведат на една по-обхватна плоскост.

Описателното представяне на „неща“ от действителността е речева дейност с широко приложение извън училище. Битово описване на наблюдавани предмети и явления, на изпитвани по някакъв повод чувства, на желани бъдещи придобивки, на изпълними и неизпълними мечти и т.н. е нещо естествено във всекидневието. Затова описанието като продуктивна текстопораждаща дейност получава значително място в образователния дискурс. Контролираното от специалист (от учителя) практикуване на тази дейност има като положителен резултат това, че насочва вниманието към характерните признаци на обектите, упражнява осмислянето на детайлите и на съотношенията между по-важни и по-периферни свойства, че активизира асоциативното мислене, поощрява търсенето на подходящи и разнообразни езикови средства и по този начин стимулира обогатяването на личния словесен запас на детето. Не по-малко важно е и обстоятелството, че се насърчава индивидуалната творческа изява и се тренира умението за съставяне на неголеми монологични текстове, с което се подготвят условията за продуциране на по-дълги и по-сложни като техника словесни продукти в горните класове. Някои типове описания, например тези по въображение, позволяват, от друга страна, да се надникне по-непосредствено в света на детето, което дава ценни преимущества в индивидуалната работа с малкия човек и е основа за прилагането на по-подходящи психологически и други подходи във всяка педагогическа дейност.

Успешното усвояване на продуктивното описване има още една важна дидактическа цел: подпомагането на учениците в осъществяването на репродуктивно възпроизвеждане на съдържанието на други текстове описания. Такива текстове съставят учебната канава на редица „разказвателни“ предмети – природознание, биология, география, отчасти химия, физика. Дейността по запомнянето и препредаването на съдържанието на съответните уроци, които стават все по-сложни с нарастването на възрастта, получава несъмнена опора от натрупания личен опит за съставяне на описателни текстове (със споменатото тренирано внимание към детайлите, към важното и характерното). Разбира се, влиянията в коментирания аспект са двупосочни – и репродуктивната дейност, от своя страна, обогатява опита и шлифова уменията за осъществяване на продуктивни дескриптивни действия. В резултат се получава онова взаимно функционално допълване и стимулиране, което е желано и ценено във всеки дидактически процес.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

1.Същност на сбития преразказ- предава се само  важното, основните моменти от развитието на сюжетното действието

а/пресява се важното от маловажното

б/изпускат се несъществените епизоди и маловажните подробности

в/описанията се предават пестеливо

2.Не се сменя гледната точка-преразказва се в лицето и числото на оригиналния текст

3.Преразказва се вярно, последователно, точно, логически и смислово свързано

4.Не се допускат собствени коментари и преценки

5.Използва се единно глаголно време-сегашно историческо време

6.Пряката реч се преобразува в непряка

7.Използват се кратки и ясни изрази, изказът е стегнат, използват се кратки изречения, използват се пестеливо изразни средства, предават се само най-ярките и въздействащи езикови средства, избягват се повторенията чрез умело подбрани думи и  синоними

8.Спазват се:

а/правописни, пунктуационни и граматически норми

б/пише се четливо

в/абзаците се отделят графически

„Серафим”

/план за сбит преразказ/

1.Срещата между Серафим и Еню

а/ един чудноват човек, облечен в закърпено палто посред лятната жега, приближава Енювото кафене-3 изр.

б/ Еню дълго се вглежда в непознатия и най-после  разбира, че това е Серафим

в/ Серафим е от града, но търси лека  работа по селата

г/ Еню го пита защо  е дошъл тъй рано  тази година

д/ Серафим му разказва за керемидарницата в Белица

е/ Еню го съветва да си купи ново палто

2.Павлина идва при Еню да иска пари за мъжа си

а/ Серафим седи пред кафенето, реже си хляб и храни врабчетата

б/ идва една жена и разказва на Еню, че мъжът й е болен и трябва да отидe в болница

в/ Еню се разкрещява, че няма пари, а Павлина се разплаква

г/ Серафим става свидетел на разговора

д/ той си приготвя легло, за да спи пред кафенето

3.На другия ден Еню разбира, че Серафим е дал парите си на Павлина

а/ Еню пита Серафим как така е дал пари на непознат човек

б/ Серафим отвръща, че между него и Павлина има едно условие – когато Господ й даде на нея, тя ще му върне парите

в/той казва, че палтото му е хубаво, като го закърпи, ще изкара зимата, даже и пред господ ще се яви с него

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОДРОБЕН ПРЕРАЗКАЗ

 І. СЪЩНОСТ НА  ПОДРОБНИЯ ПРЕРАЗКАЗ

1.Видове съчинения-репродуктивни/ предаване на чужд текст/, продуктивни/творчески, авторски/

2.Видове преразказ –подробен, сбит, трансформиращ, подборен, преразказ с елементи на разсъждения

3.Изисквания за подробен преразказ

а/Пълно и последователно предаване на съдържанието на художествения текст

б/Недопускане елементи на разсъждение в преразказа

в/Език и стил, лексикална култура – езикът трябва да е близък до езика на автора, да се избягват повторения, да се търсят най-точните и изразителни думи

г/Спазване на правописната, пунктуационната и граматичната норма

д/Използване на подходящо глаголно време

е/Умения за преобразуване на пряката реч в непряка

ж/Графично оформление на преразказа

ІІ. КАК ДА НАПИШЕМ ПОДРОБНИЯ ПРЕРАЗКАЗ

/как да се науча да запаметявам текста за подробен преразказ/

 ПЪРВИ ПРОЧИТ/обобщена представа за разказа-да се възприеме като цялост/

1.Къде и кога се извършва действието/място и време на случката/

2.Кои са героите на творбата

а/главни герои-имена

б/второстепенни герои

3.Какво се случва-какво действие протича в творбата-в неговата последователност и завършеност-коя е случката

ВТОРИ ПРОЧИТ/детайлизирана представа за разказа/

детайл-подробност

1.Запаметяват се подробности за времето и мястото на действието

-името на мястото

-подробности за това място-къде се намира,описания,пейзажи

-подробности за времето на действието-описания, период от време-дни, месеци, години или части от денонощието

2.Подробности за героите

-портретно описания-облекло, израз на лице, на очи

-произход и социално положение

-възраст

-душевно състояние, преживявания на героите, мисли

3.Случката /сюжет-случки, действия/

-ядро на сюжета-най-важен момент в разказа-той осмисля останалите събития, носи основната идея на разказа и основните му послания

-действията в тяхната последователност: начало, развитие на действието, развръзка и край на действието

-да направя план на разказа по епизоди

 Изисквания:

1.Времето е сегашно -ТОЙ СЕГА, ТЕ СЕГА

2.Пряката  реч се преразказва

3.Не може да има наши преценки

 

 ІІІ.Преобразуване на пряка реч в непряка

 

1.Авторова реч

а/авторът води повествованието, той разказва -тоест той е разказвачът

б/авторовата реч пояснява пряката реч  -авторови ремарки -запазва се смисъла им при преобразуването на пряка в непряка реч, защото изразява оценка или чувство

-Ще те изям!-изръмжала мецана./заплашителност/

-Не ме яж!-замолила се бабата./молба/

-Ох, колко ме боли!-проплакало момичето./страдание/

-Брей, колко си хубава!-възкликнал принцът./възхищение/

-Не мога да ти помогна! -съжалило овчарчето/съжаление/

  1. Пряка реч -думи на героите, разговор, диалог между тях /реплики/

3.Правопис при пряка реч

а/двоеточие и тире, главни букви

Мецана заповядала:

-Слизай, бабо!

б/само тирета и една малка буква, без двоеточие

-Слизай бабо! – изкомандвала мецана

4.Непряка реч – преобразуваната пряка реч заедно с авторовите ремарки в съобщително изречение- начини на преобразуване в зависимост от това какво изречение е пряката реч

а/съобщително изречение

Принцът казал:

-Аз яздя само своя кон.

Принцът казал, че язди само своя кон.

б/въпросително изречение

Попитали принца:

– Чий кон яздиш по време на война?

Попитали принца чий кон язди по време на война.

Ученикът задал въпроса:

– Кога ще е контролното ни?

Ученикът попитал кога ще е контролното им.

в/подбудително изречение

– Върви да ми донесеш вода!-изкомандвала мащехата.

Мащехата изкомандвал да й се донесе вода.

г/възклицателно изречение

– Олелеееее! Колко ме боли! – завайкало се момичето.

Момичето горчиво се завайкало, че много я боли.

 

Синоними на глагола „казвам”: говоря, отговоря, изричам, думам, питам,  попитам, отвръщам, допълвам, добавям, обяснявам, промълвявам, продумам, заръчвам, обръщам се с думите, моля, искам, командва, задава въпрос, вайка се, заклева се, заповядва, възкликва, проплаква;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА ГЕРОЙ

1.Това е трансформиращ преразказ със смяна на гледната точка

2.Особености:

а/преразказва се в 1 л. ед.ч., основно глаголно време- минало св.време-„АЗ РЕШИХ”, спомагателни времена-мин. несв.вр., минало предварително време-за минали действия, бъдеще време в миналото-за бъдещи действия

б/подбират се епизоди от текста, в които участва героят или е пряк свидетел на случващото се

в/трансформира се преразказът така, че текстът да се предаде през погледа на героя-той има сведения само за себе си и за онези неща, които може да види, чуе и усети

в/изисква се осмислянето на случващото се само от позицията на героя; възможно е да се поставят различни акценти, които зависят от личното мнение на героя или от оценката му за случващото се

г/в резултат на това може да се стигне до промени както в подредбата на сюжета,така и в цялата постройка на текста

д/преценяват се епизодите по степен на важност-могат да се разместят отделни епизоди и да бъдат изпуснати някои.

3.Изготвя се план на текста в зависимост от дидактическата задача

а/епизоди, в които героят не участва и не е свидетел- не се предават

б/възможни са промени в строежа -може да е необходимо въведение, което да не променя съдържанието на оригиналния текст и в което героят да се представя

в/възможно е преподреждане на епизоди според тяхната хронология

4.Общи изисквания за преразказа :

а/не се променя съдържанието на оригиналния текст

б/не се допускат лични преценки и коментари

в/пряката реч се преобразува в непряка

г/спазва се едно основно глаголно време

д/съдържанието на текста се предава със свои думи

г/преразказът трябва да е смислово свързан, логичен, последователен и завършен текст

е/ употребяват се стилово уместни думи и изрази; използват се подходящи синоними при замяна на думи и синтактични конструкции, специфични за езика на писателя

ж/спазват се изискванията за графично оформление на писмения текст-открояване на абзаците, ясна графика на буквите, отделяне на думите, четливо оформяне на редакциите

з/не се допускат отклонения от книжовната, лексикална, граматична, правописна и пунктуационна норма

 

 

   КРИТЕРИИ ЗА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

 

1.Съдържанието е предадено вярно, изчерпателно, в съответствие с развитието на действието-6т.

2.Ученическият текст е напълно съобразен с дидактическата задача -6т.

3.Преразказвано е, като не са допуснати елементи на разсъждение -2т.

4.Пряката реч е правилно преобразувана в непряка и полупряка, като не са допуснати необосновани лексикални повторения -4т.

5.Преразказвано е в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения -4 т.

6.Не са допуснати граматични, правописни, пунктуационни грешки, използвани са разнообразни синтактични конструкции -7т.

  1. Употребени са стилово уместни думи и изрази, използвани са подходящи синоними при замяна на думи, специфични за езика на писателя -3т.

8.Всички абзаци са графично откроени – 3 т.

ОБЩО: 35 т.

 

 

 

ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА НЕУТРАЛЕН РАЗКАЗВАЧ

 

ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА НЕУТРАЛЕН    РАЗКАЗВАЧ
1.При трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач още в началото трябва да се предаде героя, който разказва; в оригиналния текст той е разказвач и не дава много сведения за себе си, но в преразказа трябва да го предадем като герой -да назовем при възможност името му, пола му, възрастта, поведението, чувствата, като говорим за него в  3-то лице.

2.Този вид преразказ се отнася само за текстове, които са написани в АЗ-форма – 1л. ед.число-в противен случай не може да има смяна на гледната точка и не може да има трансформация.

  1. Сюжетът на оригиналния текст не се променя:

а/не се размества последователността на епизодите

б/сюжетът се предава вярно, точно и последователно, така както е написан от автора

в/неутралният разказвач разполага с цялата информация за мислите, чувствата и действията на героя, за намеренията и усещанията му, затова преразказът има пълно покритие с оригиналния текст-този разказвач е всевиждащ и всечуващ!!!!!!

4.Преобразуването засяга само стилово-езиковото оформление:

а/при този вид преразказ от съществено значение е умението със свои думи да се предаде текстът

б/използват се изрази на автора само в краен случай-набляга се на творчеството при езика и стила

5.Смяната на гледната точка се осъществява, като се използва 3 лице на сегашно историческовреме.

6.Преценяват се епизодите по важност и се използват двете преразказни техники-сбит и подробен преразказ, но преобладава подробният преразказ.

Advertisements

Read Full Post »

„ЕДНА БЪЛГАРКА”

      І част

    Разказът „Една българка” поставя деликатната тема за светлото и тъмното в българския национален характер. Иван Вазов разкрива умението си да покаже как в сблъсъка, в конфликта се ражда истинският подвиг. Първата част на творбата е експозиция на сюжетното действие. Уточняването на датата – „20 май 1876 година”  – поставя повествованието в конкретна историческа рамка и включва малкия сюжет на разказа в големия сюжет на национално – освободителните борби. С няколко щриха повествователят очертава времетокато неспокойнобунтовно и преломно. Експозицията ни въвежда в историческата епоха на погром. Вазов не само бележи деня, в който ще се развие сюжетното действие, но очертава характера на епохата. Това е време на прекършен порив към свобода, на разбити надежди,  ден, в който пада пронизан във Врачанския балкан Ботев. Това историческо събитие бележи края на Априлското въстание. Бунтът на юнаците в Балкана поставя на изпитание готовността на българите за свобода.  Фактологичната истина за незрелостта на народа е подчертана чрез поведението на хората от околните села. Страхът и робското примирение са затворили мъжете вкъщи. Уплашени, те не смеят да излязат навън. Но по-страшно от малодушието на мъжете е примирението и безразличието към борбата за свобода. Битките в Балкана с нищо не променят обичайния ежедневен ритъм на жените от селата. Гневно звучи обобщението на Вазов: “Повечето слабо знаеха какво става сега, а някои и нехаеха.”. Преломното времеизпитва героите и голяма част от тях не издържат на неговите предизвикателства.

        Първата композиционна част очертава пространствената опозиция Балкан – поле. Горе, във високото пространство на Балкана Ботевите четници умират със  смъртта на героите, а долу, в полето, тяхната саможертва остава неразбрана и посрещната с равнодушие и безразличие. Във времето на робски ужас  и потъпкана вяра подвигът и страданието в името на свободата остават чужди на народа. Ето как Вазов очертава едно размирно, преломно и смутно време на погром, изпълнено с робски страх, с примирение и малодушие. Така той ни въвежда в историческата епоха. Това е време на турска ожесточеност и свирепост. Поробителят е настръхнал от дързостта на роба да се бори за свободата си. Тази жестокост е разкрита чрез поведението на заптиетата на брега на Искъра. Турците са ненужно, излишно жестоки към беззащитните селянки, които чакат ладията. Пред размахания турски бич, символ на сила и жестокост, жените се разбягват уплашено и с писък. Те не се засягат от обидните думи „хънзъри”, „кучка” и „свини гявурски”, защото робството е заличило тяхното човешко достойнство. На фона на робския страх и примиреност писателят въвежда образа на своята главна героиня. Илийца е очертана чрез контраст с поведението на останалите селянки. Контрастът е първоначално пространствен. Докато лютибродчанките „се връщатназад покрай нивята”, то Илийца иде „тичешката”  откъм Челопек. Селянките са покорни,примирени и безмълвни, а челопеченката единствена се осмелява да говори с турците, да ги моли и настоява: ”Аго, чекай, чекай, молим те!” Поведението и речта й показват колко различна е тя от останалите жени. Глаголните императиви / повелително наклонение на глагола, изразяващо заповед ,молба, настояване / ”чекай”, ”дай да минем”, „пусни”, „направи” издават характера и силата на духа й, нейната смелост и дързост. Старата жена не притежава робския дух, страха и примиреността на останалите си сънароднички. Тя не се страхува да оспорва забраните на поробителя за преминаването на реката: ”Дай да минем, аго, пусни ме!” Голяма тревога се чете в погледа й, но въпреки умолителния тон, се долавя нейната категоричност и решителност. Нейният образ е въведен в повествователната струя на разказа лаконично: „Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на вид”. Контрастът е основен похват за изграждане на портретната характеристика. Челопеченката се отличава от другите жени, които страхливо се разбягват от  грубостите на турците.  Инверсията “мъжка на вид” създава внушение за силната и волева натура на жената, зад чиито груби черти прозира женствеността и майчинството: тя държи в ръцете си детеИстинските изпитания за баба Илийца започват тук, на брега на Искъра. Сцената е белязана от жестокост и грубост – единствените оръжия на поробителите.  Тяхната ожесточеност подлага на изпитание човешкото достойнство на старата жена. Демонстрацията на власт от страна на заптиета и уплашените писъци на лютибродчанките не я стъписват. Търпението, натрупано през годините на робството, я кара да понесе обидите към нея и внучето й /”червей”, ”магарице”, “гявурко”/, за да постигне целта си и да премине през реката.

Заради болното дете челопеченката е забравила за себе си  и с вяра в своя християнски бог търси път към сърцето на друговереца. Диалогът между нея и  хаджи Хасан ага разкрива дълбокото упование на старицата в доброто у човека. Трогателно е напомнянето, че независимо от вярата си хората са равни пред съдбата на децата си. Старата жена вярва, че има ценности, които обединяват хората,  и това е вярата в бога, любовта към децата. Доброто у нея, човечността събужда бащинското чувство на турчина. Тя не се бои да сподели със заптието, че в християнския храм молитвата за здраве може да спаси болното дете. И успява – друговерецът отстъпва пред силата на майчинското й чувство. Първото препятствие баба Илийца надмогва с добро – така, както повелява вярата й.

Природната картина на реката в края на първия повествователен откъс е не само времеви и пространствен ориентир. Образът на Искъра, мътен, “придошъл голям от дъждовете”, е метафора на изпитанията, през които трябва да премине героинята по пътя си към доброто и спасението.

                           


   ЕДНА БЪЛГАРКА”

                                                 

                         ІІ част

 

 

 Втора част от разказа „Една българка” е завръзка на сюжетното действие. Чрез кратка, но вълнуваща ретроспекция Вазов проследява битката на Илийца за живота на нейното малко внуче. Началото на епизода приобщава читателя към тревогите на старата жена. Едва сега става ясно защо тя е толкова настоятелна пред хаджи Хасан ага, защо говори с такава „ голяма тревога в погледа”. От две недели Илийца се бори за живота на внучето си, не помагат ни „ бабешките лекове, ни баянета, ни хекиминът във Враца”, нито селският поп. Чрез детайлите „полуживо”,”сираче” и „болно” писателят разкрива голямата лична драма на своята героиня, огромната трагедия, която я сполетява. За челопеченката човешкият живот е висша ценност. Като истинска християнка тя решава да стори всичко възможно, за да съхрани крехкия детски живот. Илийца е дълбоко религиозна жена, тя вярва в божията милост, в помощта на божията майка. Затова последна надежда за нея остава Черепишкият манастир „Пресвета Богородица”: ”При всичко, че лошо време беше сега, тя тръгна днес за Черепишкия манастир „Пресвета Богородица.” Ретроспекцията е разказ за борбеността на баба Илийца, за нейния несломим дух, за вярата й в доброто и в божията милост. Тя е всеотдайна жена, с високо чувства за дълг. Илийца е истински грижовна, смела и силна. Детайлът за лошото време показва, че тя не е безразлична към големите исторически събития на епохата. Старата жена знае какво се случва в момента, разбира колко размирно и жестоко е времето, колко опасно и рисковано е за нея да поеме на път сама в тази епоха на погром и турска жестокост. Но нищо не може да я сломи, да пречупи чувството й за дълг пред малкото дете

     Улисана в грижи, погълната от голямата си лична болка, Илийца се стъписва, когато в церовата гора пред нея излиза непознат момък. Тя е стресната и уплашена от това момче „в чудати опнати дрехи, с ширити по гърдите и с пушка”, с лице „измахнато и бледо”. Тази среща се превръща в завръзка на разказа. От този епизод зависят останалите случки в творбата. Героинята е поставена в ситуация на риск, на трудност и изпитание. Баба Илийца трябва да направи своя избор, да вземе важно решение. Точно затова срещата й с бунтовника се явява завръзка. Защо се уплашва старата жена? Осъзнава ли тя с кого се среща? Илийца не е безразлична като останалите жени към големите исторически събития на епохата. Вазов пресъздава нейния образ чрез описание на душевното й състояниеВътрешният монолог ясно разкрива чувствата и размислите на героинята: „От ония е, дето ги гонят сега!….Боже,господи!-пошушна си Илийца уплашена.” Старата жена разбира, че пред нея е застанал български бунтовник, четник, преследван от турците. Дали тя се страхува за живота си?  Дали и тя като останалите жени е уплашена  и обхваната от робско малодушие и страх? Следващият жест на Илийца дава отговор на този въпрос. Тя спонтанно бърка в торбата си, за да даде хляб на гладния и изтощен четник. Този жест показва желание да помогне, да не изостави в беда непознатото момче. Не за себе си се бои старата жена, а за момъка, изтощен, измъчен, гладен и подгонен. Тя разбира, че пред нея стои човек в беда. Илийца изпитва майчинско съчувствие, жалост и състрадание, любов и грижа. Тя вижда в четника съдбата на свое чедо, затова няколко пъти го нарича „синко”. Непознатият й става близък, тя се чувства сродена с него. Илийца е истински добра и благородна жена, тя не може да подмине с безразличие страдащо човешко същество. Нейното грижовно сърце се изпълва с болка, когато го вижда така изтощен, очите й се наливат със сълзи, когато гледа как той куца. Старата жена оценява, че бунтовникът се разкрива точно пред нея. Може би момчето е видяло излъчването на мъжество и сила в непознатата селянка, открило е майчинска грижовност в тази жена, носеща дете на ръце. Това го е мотивирало да потърси помощ от нея. Затова момчето с надежда в гласа я пита: ”Бабо, в това село може ли да се скрия?” Отново Вазов предава размислите на героинята си чрез вътрешен монолог/вътрешна реч на героя/. Илийца не смее да каже на момъка, че сънародниците им са обхванати от робски дух, че страхът от турците се изражда в подлост и предателство. Тя спестява на бунтовника тази страшна истина, за да не го обезкуражи съвсем, за да не се отчае той от това, че борбата и саможертвата му са безсмислени:  ”Как ще се скрие в Челопек? Там е огън сега – ще го предадат на турците.”  Вътрешната реч издава ясното съзнание на Илийца, че народът е уплашен и готов на предателство. Тя разбира, че няма кой друг да помогне на момчето освен нея. Защо старата жена взема решение да спаси бунтовника? Тя е не само милостива и добра, благородна и грижовна като майка. Илийца мисли „малко”, преди да даде своя отговор. Това наречие е натоварено с дълбок смисъл – старата жена мисли малко не защото разсъждава повърхностно или прибързано, а защото  не й е нужно много време, за да направи своя избор. Тя бързо разбира, че в сърцето си вече е взела своето решение. За нея е достатъчен само един мотив: ”Ние сме христиени.” Християнската вяра във вековете на робство ни е съхранила духовно, тя е запазила националните ни и морални ценности. Християнството е синоним на български дух, на национална принадлежност, затова Илийца няма да остави в беда свой сънародник. Като истинска християнка тя изпитва дълг, състрадание и милосърдие към друго човешко същество. Това повелява християнският морал – да бъдеш полезен на ближния си, да не изоставиш човек в беда. Но старата жена изпитва и възхищение от саможертвата на момчето: ”Света Богородичке….закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става.” /курбан -жертвоприношение/  Челопеченката се възхищава, че момчето е решило да пожертва младия си живот за България, за вярата и за свободата ни. Затова да помогне на четника, за Илийца означава да изпълни дълга си на българка. Нейното решение е мотивирано от родолюбието й. Спасението на българина, “тръгнал за християнска вяра курбан да става”, се превръща в дълг за Илийца и тя дава свещен обет пред своя Бог. Над всичко застава нейното милосърдие, което й дава сили да се бори с изпитанията на времето. Направила своя нравствен избор, Илийца духовно се преобразява.  Финалът на епизода внушава това преображение чрез хипербола /преувеличение/: “И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде бог, два живота”. Старата жена вярва в силата на доброто: ”Да направя това добро ….клетнику! Какъв беше!…..Беки и бог се умилостиви и поживи детето.” Тя е уверена, че бог ще я възнагради с добро за благородното й дело. Илийца тръгва по пътя на спасението и доброто, убедена, че няма да остане сама. Тя вярва, че в манастира ще получи помощ и подкрепа от игумена, ”старец милостив и добър българин”,  в опасното и рисковано намерение. Решението на баба Илийца да помогне на преследвания бунтовник е израз на нейната смелост, доброта, християнско милосърдие и родолюбие.  

 

Read Full Post »

ДЗИ 21 МАЙ 2018

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 Maй 2018 г.

ПЪРВИ МОДУЛ (60 минути)

Отговорите на задачите от 1. до 30. вкл. отбелязвайте в листа за отговори.

1. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?
А) спрени, мятана, стреляли
Б) улеснение, осъзнавам, куловози
В) таинствен, фотьойли, фоайе
Г) издържлив, задлъжнял, сълзлив
2. В кой ред е допусната правописна грешка?
А) правдив, преход, амбалаж
Б) разкъсан, безкръвен, подхвърлен
В) зависник, хищник, финалистка
Г) беритба, отвивам, сгрея
3. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?
А) От здравословното му състояние зависи продължителноста на диетата.
Б) Италиянският отбор ще пропусне предстоящото световно първенство.
В) Обявени са стоките с промоционални цени в големия мебелен магазин.
Г) Имам стара травма от падане и при влажно време трудно движа лакъта си.
4. В кой ред е допусната правописна грешка?
А) Днес жълточерният отбор ще се бори за победа в местното дерби.
Б) Професорът ще изнесе още една лекция пред четвъртокурсниците.
В) Пациентката направи проверка на своя здравноосигурителен статус.
Г) Заместникдиректорският кабинет е разположен на последния етаж.
5. В кой ред е допусната правописна грешка?
А) Статистиката показва, че населението на Западна Европа през последните десетилетия значително намалява.
Б) В много произведения на Българския фолклор откриваме изключително интересни сюжети за митологични същества.
В) В Българската академия на науките се проведе конференция, посветена на новите технологии в медицината.
Г) Действието на френския филм пренася зрителите в годините преди избухването на Втората световна война.
6. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
За участие в международния фестивал пристигнаха двадесет музиканта (А) – шестима млади и награждавани в конкурси китаристи (Б) и трима утвърдени саксофонисти (В), разпределени в три екипа (Г).
7. В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.
8. В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Вчера българският и чешкият премиери проведоха работна среща в Брюксел.
Б) Бихме могли да въведеме специфични изисквания към бъдещите служители.
В) Проверявайки финансовия отчет, счетоводителят откри неизправни документи.
Г) В интервю зрителят не одобрява и протестира срещу насилието над животните.
9. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) В гардероба в коридора откриха не само празни куфари, но и няколко кашона.
Б) Маргарита, неговата голяма и единствена любов, неочаквано замина за чужбина.
В) Разхождайки се по тесните улици на притихналия град, тя се озова на площада.
Г) По всяка вероятност, той беше разбрал за предстоящото пътуване на сестра си.
10. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) Тя се вцепени от ужас, отвори уста, но не успя да каже нищо.
Б) Той понечи да отвори вратата, бравата на която беше счупена.
В) Учениците, без да изчакат своя учител се качиха в автобуса.
Г) Прибрах се вечерта вкъщи и забелязах, че чантата ми я няма.
11. В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?
А) След връчване на наградата режисьорът произнесе благодарно слово.
Б) Обръщението към публиката бе написано прочувствено и трогателно.
В) След завършването на колежа започна да работи като рехабилитатор.
Г) Катастрофата на магистралата се случи благодарение на заледения асфалт.
12. Кое фразеологично словосъчетание означава внимавам да не сгреша?
А) опирам на камък
Б) обирам си крушите
В) опичам си ума
Г) оставам в сянка
13. От коя творба са стиховете?
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
А) „Цветарка“
Б) „Моята молитва“
В) „Черна песен“
Г) „Кукувица“
14. В кой ред авторът на всички творби е Елин Пелин?
А) „Андрешко“, „Занемелите камбани“, „Косачи“
Б) „Ветрената мелница“, „Гераците“, „Ралица“
В) „Задушница“, „Заточеници“, „На оня свят“
Г) „Мечтатели“, „Последна радост“, „Андрешко“
15. Зара, Динко и Костов са герои от творба на:
А) Йордан Йовков
Б) Димитър Талев
В) Иван Вазов
Г) Димитър Димов
16. Коя от творбите е ода?
А) „Спи езерото; белостволи буки“
Б) „Моята молитва“
В) „Стария музикант“
Г) „Българският език“
17. В коя творба е заложена идеята за пречистващата сила на любовта?
А) „Cis moll“
Б) „Ще бъдеш в бяло“
В) „До моето първо либе“
Г) „Прощално“
18. Коя от творбите на Иван Вазов се откроява мотивът за разочарованието от следосвобожденската действителност?
А) „Линее нашто поколение“
Б) „Чичовци“
В) „Опълченците на Шипка“
Г) „При Рилския манастир“
19. Стремежът към лично облагодетелстване, презрението към обществените идеали и към културните ценности са характерни проблеми в творби на:
А) Йордан Йовков
Б) Димчо Дебелянов
В) Алеко Константинов
Г) Елисавета Багряна
20. Коя от творбите може да се определи като принадлежаща на реализма?
А) „Да се завърнеш…“
Б) „Книгите“
В) „Дядо Йоцо гледа“
Г) „Маска“
21. Каква композиционна роля в разказа „На оня свят“ изпълнява вестта за смъртта на дядо Матейко?
А) завръзка
Б) кулминация
В) развръзка
Г) епилог
22. Какво е подчертаното изразно средство?
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
А) гротеска
Б) антитеза
В) епитет
Г) литота
Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 23. до 30. включително).
ТЕКСТ 1
– Защо българските издатели се насочват към електронните книги?
– През последните години електронните книги от новост се превръщат в нещо ежедневно и намират все повече читатели. Търсенето на електронни ресурси непрекъснато се увеличава. Съвременните технологии вече са неизменна част от ежедневието ни, а това
няма как да не се отрази и върху политиките на всяко издателство. Малкият размер на самите устройства, наречени четци за електронни книги, допринася в голяма степен за тяхната популярност сред читателите. При това те са удобни за пренасяне и дават възможност за едновременно съхранение на много голям брой електронни книги в едно устройство. Електронната книга, освен че е удобна и може да се носи в джоба, буквално е в състояние да побере цяла една библиотека.
– Ще измести ли електронната книга традиционната, тази, която разгръщаме страница по страница?
– За мен като читател няма разлика между двете, важно е съдържанието, а не форматът на една книга. Както в други държави в Европа, така и у нас класическата хартиена книга все още е по-търсена от електронната ѝ версия, но електронните книги са бъдещето. Малко по-различно стоят нещата обаче в Америка, където се наблюдава по- висок ръст на продажби на електронни книги за сметка на хартиените.
– Кои са предимствата на електронните книги?
– Електронната книга не оставя отпечатък върху околната среда. За нейното производство не са нужни хартия, химикали за обработката ѝ, мастило, електричество и машинно масло за печатните преси, лепило. Транспортирането ѝ не се осъществява от превозни средства, работещи с гориво. От тази гледна точка електронните издания са по-екологични. Електронните книги са и по-евтини от печатните им аналози, защото при тях е елиминиран рискът, свързан с реализирането на отпечатания тираж.
ТЕКСТ 2
     Съвременен технологичен аналог на печатната книга е електронната книга. Тя представлява в общи линии същото текстово произведение, съдържащо се и в хартиената книга, но в електронен формат. Електронната книга е файл, обединяващ в себе си информация под формата на текстово, визуално или звуково съдържание, което позволява по-лесното му съхраняване. Електронните книги се разпространяват на различни преносими носители, но най-често се предоставят за закупуване от специализирани сайтове. Има варианти, при които може да се разрешава отваряне на електронната книга на ограничен брой устройства (напр. от 1 до 6), както и да се контролират правата за отпечатване и копиране на части от текста.
     Електронни книги могат да се четат на всякакви електронни устройства с дисплей и с инсталиран специален софтуер като: стационарните и преносимите компютри, таблетите, мобилните телефони, електронните четци. Електронното устройство съхранява файловете и ги представя на читателя във вид, подобен на хартиената книга. Един електронен четец е в състояние да побере до 2 000 електронни книги.
     Налични са и много функции, които са в полза на читателя. Така например при приключване на четенето автоматично се запомня мястото в текста, до което е стигнал читателят. Допълнителни функции могат да бъдат също така изборът на шрифт на текста, добавянето и премахването на отметки, промяната на цвета и размера на шрифта, инсталирането на други шрифтове, промяната на фона или на ориентацията на изгледа (т.нар. завъртане), бързо преместване до определена страница от книгата и т.н.
23. От коя сфера на общуване е Текст 1?
А) естетическата сфера
Б) институционалната сфера
В) медийната сфера
Г) битовата сфера
24. Кое от посочените твърдения е вярно за Текст 1?
А) В текста се опровергават предимствата на електронните книги.
Б) Текстът осведомява за преимуществата на електронните книги.
В) Текстът акцентира върху функциите на дигиталните технологии.
Г) В текста се анализират недостатъците на дигиталните технологии.
25. Кое твърдение е вярно за Текст 1?
А) Състои се от въпроси и отговори, защото е откъс от интервю.
Б) Оформен е като диалог, защото е част от художествен текст.
В) Включва термини, защото представлява откъс от научна статия.
Г) Използвани са чужди думи, защото е публикуван в интернет.
26. Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 1?
А) Създаването на електронни книги се очертава като един от основните приоритети на съвременните издателства.
Б) Електронната книга е малко по размер устройство, което съхранява информацията под формата на файл.
В) В европейските страни в последните години се тиражират повече електронни книги в сравнение с хартиените.
Г) При издаването на електронните книги се влагат в пъти по-малко материали като хартия, мастило и др.
27. В коя сфера на общуване се използва Текст 2?
А) научната сфера
Б) битовата сфера
В) институционалната сфера
Г) естетическата сфера
28. Текст 2 е част от:
А) инструкция за употреба
Б) документален разказ
В) рекламна брошура
Г) научна статия
29. Словосъчетанието електронен четец, употребено в Текст 2, е:
А) разговорен израз
Б) терминологичен израз
В) жаргонна фраза
Г) фразеологично словосъчетание
30. В кой ред е посочено вярно твърдение според Текст 2?
А) При четене на електронни книги отсъства възможност за промяна на шрифта и размера на буквите.
Б) Поради удобния си размер електронните книги могат да съдържат единствено текстови файлове.
В) Електронните четци притежават достатъчно памет за едновременно съхранение на много електронни книги.
Г) Електронните книги се разпространяват благодарение на безплатното им сваляне от специализирани сайтове.
ВТОРИ МОДУЛ (60 минути)
Отговорите на задачите със свободен отговор запишете в свитъка за свободните
отговори на предвиденото място.
Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 31. до 34. включително).
– Защо българските издатели се насочват към електронните книги?
– През последните години електронните книги от новост се превръщат в нещо ежедневно и намират все повече читатели. Търсенето на електронни ресурси непрекъснато се увеличава. Съвременните технологии вече са неизменна част от ежедневието ни, а това
няма как да не се отрази и върху политиките на всяко издателство. Малкият размер на самите устройства, наречени четци за електронни книги, допринася в голяма степен за тяхната популярност сред читателите. При това те са удобни за пренасяне и дават възможност за едновременно съхранение на много голям брой електронни книги в едно устройство. Електронната книга, освен че е удобна и може да се носи в джоба, буквално е в състояние да побере цяла една библиотека.
– Ще измести ли електронната книга традиционната, тази, която разгръщаме страница по страница?
– За мен като читател няма разлика между двете, важно е съдържанието, а не форматът на една книга. Както в други държави в Европа, така и у нас класическата хартиена книга все още е по-търсена от електронната ѝ версия, но електронните книги са бъдещето. Малко по-различно стоят нещата обаче в Америка, където се наблюдава по- висок ръст на продажби на електронни книги за сметка на хартиените.
– Кои са предимствата на електронните книги?
– Електронната книга не оставя отпечатък върху околната среда. За нейното производство не са нужни хартия, химикали за обработката ѝ, мастило, електричество и машинно масло за печатните преси, лепило. Транспортирането ѝ не се осъществява от превозни средства, работещи с гориво. От тази гледна точка електронните издания са по-екологични. Електронните книги са и по-евтини от печатните им аналози, защото при тях е елиминиран рискът, свързан с реализирането на отпечатания тираж.
ТЕКСТ 2
     Съвременен технологичен аналог на печатната книга е електронната книга. Тя представлява в общи линии същото текстово произведение, съдържащо се и в хартиената книга, но в електронен формат. Електронната книга е файл, обединяващ в себе си информация под формата на текстово, визуално или звуково съдържание, което позволява по-лесното му съхраняване. Електронните книги се разпространяват на различни преносими носители, но най-често се предоставят за закупуване от специализирани сайтове. Има варианти, при които може да се разрешава отваряне на електронната книга на ограничен брой устройства (напр. от 1 до 6), както и да се контролират правата за отпечатване и копиране на части от текста.
     Електронни книги могат да се четат на всякакви електронни устройства с дисплей и с инсталиран специален софтуер като: стационарните и преносимите компютри, таблетите, мобилните телефони, електронните четци. Електронното устройство съхранява файловете и ги представя на читателя във вид, подобен на хартиената книга. Един електронен четец е в състояние да побере до 2 000 електронни книги.
     Налични са и много функции, които са в полза на читателя. Така например при приключване на четенето автоматично се запомня мястото в текста, до което е стигнал читателят. Допълнителни функции могат да бъдат също така изборът на шрифт на текста, добавянето и премахването на отметки, промяната на цвета и размера на шрифта, инсталирането на други шрифтове, промяната на фона или на ориентацията на изгледа (т.нар. завъртане), бързо преместване до определена страница от книгата и т.н.
31. Изброени са факти от двата текста, както и факти, които липсват в тях. В свитъка за свободните отговори запишете САМО буквите на ЧЕТИРИТЕ факта, които ОТСЪСТВАТ в посочените текстове.
А) Новите технологии неминуемо оказват своето влияние върху книгоиздаването.
Б) Всеки електронен четец е в състояние да побере повече от 1 000 електронни книги.
В) Електронните книги успяват да привлекат вниманието на всички подрастващи.
Г) Хартиените книги у нас все още се продават повече от електронните им варианти.
Д) Електронните книги имат по-малко редове на страница в сравнение с хартиените.
Е) Първият електронен четец е пуснат на пазара преди повече от петнадесет години.
Ж) Издаването на електронни книги се отразява благоприятно върху околната среда.
З) Различните производители на електронни четци разработват разнообразни функции.
32. В свитъка за свободните отговори запишете кое е ОБЩОТО, за което се говори в ДВАТА текста.
33. В свитъка за свободните отговори формулирайте в 2 – 3 изречения собствена теза по ЕДНА от посочените теми:
За или против печатните книги
Бъдещето на четенето
34. В свитъка за свободните отговори запишете сбито и кратко основното от съдържанието на Текст 2.
35. За всяко празно място изберете НАЙ-УМЕСТНАТА от думите и я запишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори.
Белият бор е едно от най-разпространените иглолистни растения, което заедно с други ………… (А) видове …………. (Б) обширни гори в планинските райони.
Стъблото му се издига до 20 – 30 метра ………… (В). Листата му са игловидни, ………… (Г) върху силно скъсени клонки.
А) дървени, дърводелски, дървесни
Б) формулира, образува, извежда
В) широчина, дебелина, височина
Г) разположени, изложени, приложени
36. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете правилните ФОРМИ на думите, поставени в скоби.
А) Членуване
Във (Варненски) археологически музей се съхраняват едни от най-забележителните паметници на световната култура, открити в (околност). (Музей) посещават както организирани групи, така и индивидуални посетители от страната и чужбина.
Б) Местоимения
(Кой/кого) избраха за директор на строителната фирма, предстои да разберем утре.
Учителят, (чийто/чиито) ученици спечелиха призови места на спортното състезание, беше награден.
Родителите за пръв път отидоха през лятото на почивка в чужбина без децата (си/им).
Повикаха по спешност момчето, за да предостави необходимите документи, но (той/то) не се отзова.
В) Учтива форма
Госпожице, Вие сте (пропуснал) уговорения час, въпреки че бяхте (уведомен) да дойдете навреме. Бихте ли (изчакал) в приемната?
37. В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете текста в свитъка за свободните отговори, като поставите пропуснатите знаци.
На рождения си ден, който бе отбелязан в залата на театъра актьорът призна пред публиката Скъпи приятели цял живот съм на сцената. Съвсем различно обаче е усещането да си сред публиката. Развълнувани от думите му неговите колеги започнаха да го аплодират.
Прочетете откъса от творбата „Градушка“ и изпълнете задачите към него (38. задача и 39. задача).
38. В свитъка за свободните отговори запишете ДВА ЦИТАТА, които представят бедите на селските труженици.
39. В свитъка за свободните отговори със СВОИ ДУМИ запишете ДВА ПРИМЕРА, които са основания за определянето на живота на селяните като неволя клетнишка.
40. Свържете името на героя с името на автора, от чиято литературна творба е съответният герой. В списъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете името на автора.
А) отец Никодим
Б) поп Андрей
Пейо Яворов
Гео Милев
Елин Пелин
Йордан Йовков
Свържете името на героя с литературната творба, от която е съответният герой. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете заглавието на творбата.
В) Климент Бенков
Г) Павел Морев
„Железният светилник“
„Бай Ганьо“
„Гераците“
„Тютюн“
Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете името на автора.
Д) „Моята молитва“
Е) „Тиха победа“
Димчо Дебелянов
Димитър Димов
Христо Смирненски
Христо Ботев
ТРЕТИ МОДУЛ (120 минути)
Аргументативния текст напишете в свитъка за свободните отговори на предвиденото място.
41. Прочетете творбата на Никола Вапцаров „Вяра“ и в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Човекът и вярата. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел
да гледам как
горе небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете – колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

 
Матура 2018г. - сесия МАЙ-ЮНИ

Read Full Post »

1
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ЦЕНТЪР ЗА ОЦЕНЯВАНЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
VII клас
21 МАЙ 2018 г.
ВАРИАНТ 2
УВАЖАЕМИ УЧЕНИЦИ,
Тестът съдържа 25 задачи по български език и литература.
Задачите са два вида: с избираем отговор с четири възможности за отговор, от които само
един е правилният, и с кратък свободен отговор.
Отговорите отбелязвайте със син цвят на химикалката в листа за отговори. Може да
работите и върху тестовата книжка, но напомняме, че листът за отговори е официалният
документ, който ще се оценява. Поради това е задължително верните според Вас отговори
да отбелязвате внимателно в листа за отговори.
За да посочите своя отговор, срещу номера на съответната задача зачертайте със знака X
буквата на избрания от Вас отговор.
Например:
Ако след това прецените, че първоначалният Ви отговор не е верен, запълнете кръгчето с
грешния отговор и зачертайте със знака Х буквата на друг отговор, който приемате за верен.
Например:
За всяка от задачите със свободен отговор в листа за отговори е оставено празно място.
Използвайте това място, за да запишете своя отговор. Ако след това прецените, че записаният
свободен отговор не е верен, задраскайте го с хоризонтална черта и запишете до него отговора,
който според Вас е правилен.
Запомнете! Като действителен отговор на съответната задача се приема само този,
чиято буква е зачертана със знака Х. За всяка задача трябва да е отбелязан не повече от
един действителен отговор.
ПОЖЕЛАВАМЕ ВИ УСПЕШНА РАБОТА!
2
Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 16.
включително.
Лавини падат при натрупване на няколко пласта сняг по планински склонове с
определен наклон, като най-опасен е този между 30 – 45%. Когато наклонът е по-малък от
20%, снегът трудно би нарушил своята стабилност. Ако е по-голям от 50%, не се задържат
големи количества сняг.
Лавинната опасност зависи не толкова от количеството на снега, колкото от
състоянието му, затова е необходимо да се познават някои основни негови качества.
Издигайки се в атмосферата, водните пàри преминават през все по-студени слоеве въздух,
докато и те самите се охладят, но за да започнат да се превръщат в ледени кристали, не е
достатъчно да достигнат 0°С. Образуването на ледения кристал започва при температура
под -10°С/-12°С на височина между 6 хил. и 11 хил. метра. След това ледените кристали
започват да падат през по-долните, но и по-наситени с водни пàри слоеве на атмосферата
и от ъглите на всеки кристал израстват връхчета, като така се образуват снежинки.
Колкото по-близка до нулата е температурата (дори до +1/+2°С), толкова по-големи стават
снежинките.
При температура от -15°С/-18°С вали т.нар. див сняг, а натрупаният от него пласт
е пухкав, много лек и с изключително голямо съдържание на въздух. Сухият сняг вали при
температура от -8°С/-10°С и от него трудно може да се направи снежна топка. При
температури, близки до 0°С, вали мокър сняг.
Вид лавина Характеристики
Сухи лавини от мек
сняг
Състоят се от сух пръхкав сняг. Падат след обилни снеговалежи,
като се движат със скорост от 20 до 90 км/ч. Разрушителни са
само лавините с особено големи размери. Характерни са за гори
по стръмните склонове на Пирин.
Лавини от мокър
мек сняг
Падат със скорост до 60 км/ч по време на снеговалеж или скоро
след него, но поради голямото водно съдържание на мокрия сняг
са много разрушителни. Когато падат през гора, те я
унищожават. Типични са за склонове на Пирин и на Рила.
Лавини тип
„снежни дъски“
Може да са изградени както от сух, така и от мокър сняг. Те са с
огромна маса и с висока плътност, а поради това имат и голяма
разрушителна сила. Наричат ги и „скиорски лавини“, тъй като
най-често са предизвикани от невнимателни скиори, заблудили
се от твърдия сняг на повърхността.
1. Кое твърдение е вярно?
А) Текстът и таблицата представят различни гледни точки.
Б) В таблицата се допълва информацията от текста.
В) Текстът анализира информацията от таблицата.
Г) В таблицата е обобщена информацията от текста.
2. Информацията в текста е представена чрез:
А) отправяне на предупреждения
Б) съобщаване на факти
В) аргументиране на становища
Г) оценяване на мнения
3
3. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията в текста?
А) По склоновете с най-голям наклон има малка вероятност от падане на лавини.
Б) Съществуват няколко вида сняг в зависимост от температурата при образуването му.
В) Водните пàри притежават свойството постепенно да се издигат в земната атмосфера.
Г) Снежинки се образуват само при отрицателна стойност на температурата на въздуха.
4. От какъв сняг НЕ може да се направи снежна топка според информацията от
текста?
А) див
Б) мокър
В) сух
Г) твърд
5. В кой ред условието за образуване на ледените кристали НЕ отговаря на
информацията от текста?
А) Ледените кристали се образуват на височина над 6 км.
Б) Ледените кристали са образувани от охладени водни пàри.
В) Ледени кристали се образуват единствено при достигане на 0°С.
Г) От ледените кристали, падащи надолу в атмосферата, се образуват снежинки.

6. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията от текста и от таблицата?
А) Лавини се образуват и падат по планински склонове.
Б) От състоянието на снега зависи дали ще паднат лавини.
В) В България падат лавини единствено от мокър мек сняг.
Г) Лавини се образуват при снеговалеж или след него.
7. С коя физична величина НЕ е характеризиран в таблицата третият вид лавина?
А) скорост
Б) сила
В) маса
Г) плътност
8. В кой ред е посочен синоним на думата стабилност, употребена в текста?
А) уседналост
Б) устойчивост
В) уравновесеност
Г) установеност
9. В кой от случаите съществува най-голяма вероятност от падане на лавина, като се
има предвид информацията от текста и от таблицата?
А) Наклонът на склона е повече от 20%, но не надхвърля 50%.
Б) Снегът е образуван при -10°С и е с голямо съдържание на въздух.
В) Температурата на въздуха пада до 0°С и снегът започва да се топи.
Г) Има обилен снеговалеж над хоризонтална земна повърхност.
4
Прочетете подчертаното изречение в таблицата и изпълнете задачите от 10. до 13.
включително.
Наричат ги и „скиорски лавини“, тъй като най-често са предизвикани от
невнимателни скиори, заблудили се от твърдия сняг.
10. Глаголната форма са предизвикани е:
А) за изявително наклонение
Б) за повелително наклонение
В) преизказна глаголна форма
Г) за условно наклонение
11. С коя съюзна връзка може да се замести съюзът тъй като, без да се промени
смисълът на изречението?
А) които
Б) сякаш
В) обаче
Г) понеже
12. Кое твърдение е вярно за изречението?
А) В изречението има два вметнати израза.
Б) Втората запетая отделя обособена част.
В) Двете запетаи отделят подчинени изречения.
Г) Изречението е сложно смесено изречение.
13. Защо в изречението са употребени кавички?
Прочетете подчертаното изречение в текста и изпълнете задачите от 14. до 16.
включително.
Когато наклонът е по-малък от 20%, снегът трудно би нарушил своята
стабилност.
14. Запишете съставното сказуемо, употребено в изречението.
15. Запишете вида на изречението по състав.
16. За какво служи запетаята в изречението?
17. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като се съобразите с
правилата за пунктуационно оформяне и запазите основното глаголно време.
– Скоро ще ви дам възможност да се изявите и се надявам да не ме разочаровате –
каза треньорът на двамата нови волейболисти.
5
18. Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунктуационни
грешки, както и грешките при членуване.
Във град Пиза се издига заплъшително наклонена кула. Постройката всъщност е
канбанария към катедралата на града. Причината да стане известна, е една подробнос
пропусната от инженерите през ХІІ век, които не са саобразили, че под основите ѝ има
не стабилни земни пластове, подавали още при завършването на вторият етаж. Кулата
е строена дълго време, тъй като през годините на нейното издигане, избухват воини и
революций. Според учените, спирането на строителството е довело до слягане на
земните пластове поради което тя не се е сринала още в онези времена.
19. Кой от хъшовете в повестта „Немили-недраги“ е поет, „написал и напечатал
тайно вече цяла патриотическа поема“?
А) Бръчков
Б) Македонски
В) Странджата
Г) Владиков
20. От кого се страхува калугерът Евтимий, като казва в III част на разказа „Една
българка“:
Хай върви да спиш, да не свети свещ, че може да видят отгоре някои и да ни
дойдат на гости…
А) поробителите
Б) селяните
В) бунтовниците
Г) монасите
21. С кой художествен образ се свързва изразът „чудната игра на природата“?
А) Ниагара от пътеписа „До Чикаго и назад“
Б) бялата лястовица от разказа „По жицата“
В) река Дунав от повестта „Немили-недраги“
Г) родната реч от одата „Българският език“
22. В коя творба НЕ присъства мотивът за саможертвата в името на родината?
А) „Опълченците на Шипка“
Б) „На прощаване в 1868 г.“
В) „Заточеници“
Г) „Неразделни“
23. Творба в стихове, в която се изразяват чувства на дълбока скръб и разочарование,
е:
А) ода
Б) елегия
В) балада
Г) повест
6
24. В първата колона на таблицата запишете буквата, след която са представени
цитати от изучени в VII клас произведения, а във втората колона – заглавието на
литературната творба, от която е съответният цитат.
А) „дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца, мили за мене…“
Б) „И кораба се носи леко / с попътни тихи ветрове…“
В) „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла…“
Г) „Изведнъж Радецки пристигна със гръм.“
25. Запишете в 2 – 3 изречения какво е внушението на стиховете от Вазовата творба
„Опълченците на Шипка“:
(…) „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци! …“
Дидактическа задача: Прочетете текста и напишете подробен преразказ от
името на неутрален разказвач.
Из „Седем хайдути и едно магаре“
Бранислав Нушич
Една вечер сладко се наядох. […] Погладих с ръка корема си… и легнах
да спя. И сънувах страшен сън. Уж съм цар, ама истински цар. Седя си аз на
трона, а всички около мен наклякали. Гледам, гледам и послe викам:
– Идвай!
И започват хората да идват един след друг, целуват ми дрехата и си
казват молбите и жалбите.
– Ти какво искаш? – питам първия.
– Царю честити, лоши хора ми откраднаха кравата, а тя е всичко, което
имам.
– Да му се намери кравата! – заповядвам на първия си дворянин.
– Навсякъде я търсихме, но никъде я няма! – огъва се пред мен
дворянинът.
– Тогава да му се даде една от моите крави! – нареждам аз, а сиромахът
целува дрехата ми и благодари.
– Ти какво искаш? – питам втория по ред.
– Царю честити – казва той, – голяма неправда ме сполетя. Моето
магаре влязло в чужда нива, смачкало посевите, а съдията отсъди да ми ударят
двайсет и пет тояги. Да беше осъдил магарето, не бих се оплаквал; то смачкало
посевите, нека го удрят за това; ама магарето свършило магарешка работа, а аз
плащам – може ли така? Та ако аз ям бой винаги, когато магарето заслужи,
тежко ми и горко!
– Магарето е виновно, защото е магаре, а ти си виновен, защото знаеш,
че магарето е магаре и не го пазиш. Затова заповядвам ти и твоето магаре да си
поделите двайсет и петте тояги.
[…] И така, питам подред и давам колкото и каквото мога, а когато
молителите се разотиват, идват при мен дворяните, ниско се кланят и ме питат:
– Имаш ли някаква заповед за нас?
– Имам – казвам им аз. – Първо – да ми се купят бонбони; второ – да ми
се направи торта за обяд; трето – да ми се приготви много, много сладолед;
четвърто – да се впрегне каляската, защото искам да се повозя, но сам да карам
конете.
– Всичко ще бъде както желаеш, царю честити! Имаш ли още някое
желание?
– Имам! – казвам. – Искам утре да ме коронясате. Направете парад, но
да свири военна музика. […]
И всичко беше, както заповядах. Най-напред ми донесоха бонбони.
Страшни бонбони. С кеф ги изядох. Голям кеф, царски!
А каква торта само донесоха! Отгоре на тортата – звезда от захар направена,
пет метра висока; най-отгоре камбани бият – едно момче седи на тортата и удря
камбаните. Истинска царска торта, ама не знам как да почна да ям. Ако започна
отгоре, ще трябва да изям и камбаните; започна ли отдолу – ще се разруши
камбанарията. Мислих, мислих и най-сетне реших да започна отдолу. Таман да
взема ножа, та да отрежа едно парче, и се събудих. […]
Не разказах съня си нито на мама, нито на сестра си, страхувах се да не ми
се смеят. Разказах го само на нашата стара слугиня Мария. Тя умее да тълкува
сънищата. Пита ме какъв цвят били бонбоните. Казах ù – червени. Като чу това,
рече, че много скоро ще ми се случи нещо. За тортата каза, че ми предстои
голяма радост, а за коронясването, което бе насрочено за пладне, дума по дума
рече:
– Да знаеш, още днес, по пладне, ще ти се случи радостно събитие, ще имаш
истинско коронясване.
Като чух това, започнах да чакам с нетърпение пладне и радостта, която
трябваше да ме споходи.
И ето какво се случи. Татко бил на черква и след службата срещнал учителя
по история и този учител му казал, че съм слаб ученик, че не уча, че съм
мързелив, че сигурно ще повтарям класа; казал му също, че трябва да ми стегне
юздите и да бъде по-строг с мен.
Татко си дойде по обяд бесен като рис и още от двора се развика:
– Къде е оня?
Аз си седях в стаята в очакване на радостното събитие и коронясването.
Баща ми връхлетя вътре и само рече:
– Тук ли си, непрокопсанико? – и ми дръпна такъв бой, какъвто в живота си
не помня.
Пищя аз с всичка сила и си мисля: „Това ли му е коронясването и
радостното събитие?“
Не получих обяд, разбира се, макар че мама беше правила макарони с орехи,
а аз страшно ги обичам.
Когато следобед влязох в кухнята при Мария, та да си открадна малко от
яденето, с горчивина ù рекох:
– Ех, лельо Мария, ама и ти ми разгада съня.
– Е, все нещо познах – рече тя. – Казах, че бързо, много бързо ще се случи
нещо. И ето, случи се.
От този ден … никога вече не сънувам, че съм цар.
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И
ЛИТЕРАТУРА
VII клас
21 МАЙ 2018 г.
КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ
Вариант 2
№ на
задача
Отговори Точки
1. Б 1 т.
2. Б 1 т.
3. Г 2 т.
4. В 2 т.
5. В 2 т.
6. В 2 т.
7. А 2 т.
8. Б 2 т.
9. А 2 т.
10. А 1 т.
11. Г 2 т.
12. Б 2 т.
13. Възможни отговори: защото са употребени при
цитиране/защото има цитат
2 т.
14. Възможни отговори: е по-малък/е по-малък от 20% 2 т.
15. Възможни отговори: сложно съставно изречение/
сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение
2 т.
16. Възможни отговори: отделя главно от подчинено
изречение/отделя подчинено от главно изречение/
отделя главно и подчинено изречение/отделя подчинено
и главно/отделя подчинено обстоятелствено от
главно изречение
2 т.
17. Възможен отговор: Треньорът каза на двамата нови
волейболисти, че скоро ще им даде възможност да се
изявят и (че) се надява да не го разочароват.
Общо 3 т. – по 1 т.
за всеки елемент от
условието
18. В град Пиза се издига заплашително наклонена кула.
Постройката всъщност е камбанария към
катедралата на града. Причината да стане известна,
е една подробност, пропусната от инженерите през
ХІІ век, които не са съобразили, че под основите ѝ има
нестабилни земни пластове, поддавали още при
завършването на втория етаж. Кулата е строена
дълго време, тъй като през годините на нейното
издигане избухват войни и революции. Според учените
спирането на строителството е довело до слягане на
земните пластове, поради което тя не се е сринала
още в онези времена.
Общо 14 т. – по 1 т.
за всяка
редактирана
грешка
19. А 1 т.
20. В 2 т.
21. А 2 т.
22. Г 2 т.
23. Б 2 т.
24. A) – „На прощаване в 1868 г.“; Б) – „Заточеници“; В) –
„Неразделни“; Г) – „Опълченците на Шипка“
Общо 4 т. – по 1 т.
за всеки верен
отговор
25. Примерни посоки за размисъл:
 Думите (на генерал Столетов), които:
– мотивират;
– въодушевяват.
 Призивът към:
– чувството за историческа отговорност;
– съзнанието за патриотичен дълг;
– саможертва в името на свободата.
 Лавровите венци – символ на:
– победа;
– на героизъм, съчетан с мъдрост;
– на безсмъртие.
 Ролята на:
– сродните думи (венчайте, венци);
– на обръщението;
– на епитета млади (опълченци);
– на подбудителното изречение.
Общо 6 т.
Всичко: 65 точки
Забележки:
 Когато в ключа към задачата няма детайлизиране на точките, те са 0 т. или 1 т.; 0 т.
или 2 т.
 Когато според условието задачата не проверява компетентности за граматична, за
правописна или за пунктуационна норма, не се отнемат точки за допуснати граматични,
правописни или пунктуационни грешки в отговорите на учениците.

Read Full Post »