Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2011

Представка О-/Об-
1.Към глаголи, за да се обозначи, че действието се довежда до резултат и се разпростира върху цялата повърхност на обекта (обеля, обсипя).
2. Към прилагателни или съществителни , за да се означи, че обектът на действието получава качеството на произвеждащото име (оздравява, осмисля).
Представка У-
1.Към глаголи, за да се означи, че действието се насочва към дълбочина, към центъра на обекта (убода) или надолу (увисна).

Но ако правим уеднаквяване и не сме езиковеди, трудно ще преценим дали трябва да се ръководим от “разпростиране”, “получаване на ново качество” и да напишем оеднаквяване или  от “насочване към дълбочина” и да сложим правилната представка уеднаквяване.

Практически е невъзможно да се дадат лесни за запомняне и прилагане препоръки как да определим О ли да напишем в думата или У. Затова тук са посочени само някои думи, при които неправилното изписване е по-масово явление.


С буквата У се пишат:

актуален
акумулатор
вакуум
евакуация
евентуално
конкуренция
манипулирам
монумент,
убеждавам
убождам
уважавам
уведомявам
увековечавам
увеличавам
уеднаквявам
уличавам
уповавам се
упражнявам (се)
усвоявам
усмихвам (се)
успивам се
успокоявам
успявам
установявам
усъмнявам се
уточнявам
ухажвам
учудвам (се)

С буквата О се пишат:

oсмелявам се
дреболия
колиба
обесвам
обиждам
обичам
обособявам
одобрявам
одухотворявам
окуражавам
олекна (ми)
опаковам
оплаквам (се)
оползотворявам
опора
опростявам
опрощавам
опържа
организирам
оръдие
оръжие
освежавам (се)
ослушвам се
тротоар
щуротия

Специално внимание заслужават две двойки думи, от които едната от които се пише с “О”, а другата – с “У”, но имат различен смисъл:

оказвам – указвам

оказвам помощ, натиск; възникнал резултат – оказа се прав
указвам посока, начин; синоними: показвам, посочвам

образовам – образувам

образовам (уча) някого или себе си; образование – вид, насока, степен на обучение
образувам (правя, създавам) нещо; образувание – резултат от образуване

Примери за оказвам-указвам

  • На пострадалите при инцидента беше оказана помощ с храна и медикаменти
  • Върху обвиняемия е бил оказан натиск по време на разпита
  • Върху нея е бил оказан сексуален и психически тормоз
  • Беше им оказано голямо внимание
  • Той му оказа радушен прием
  • Това, което бях взел за мощен тласък, се оказа люлеенето на кораба
  • Оказа се, че личният лу лекар е в отпуск
  • Дистанционното обучение се оказа извън закона
  • Етикетът указва предназначението на продукта
  • Този параметър указва езика, на който е написан документът
  • Знакът указва опасности, които могат да доведат да тежки наранявания
  • Допълнителна табела указва разстоянието от пътния знак до обекта
  • В полето се указва датата на издаване
  • Скица от действащ регулационен план с указан начин на застрояване

Примери с образовам-образувам

  • Кандидатът трябва да има висше образование по някоя от специалностите …
  • Да си културен и образован не винаги е достатъчно – трябват решителност и характер …
  • Както правя разлика между човек с диплома и човек образован
  • Скалното образувание “Халката” е символ на град Сливен
  • Селищното образувание e вид селище и териториална единица
  • Тези окръглени образувания по кожата се оглеждат със специална оптична система
  • Мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен …

А ето и илюстрация на допуснати грешки

  • Избраната картинка се зарежда в оказания прозореца
  • Ако е оказан порт, сървърът ще се опита да …
  • Вдигането на тежести указва влияние върху растежа
  • Ако бъде указан натиск върху мен като кмет, ще разчитам на подкрепа от партия ГЕРБ
  • “Като нямам образувание за счетоводител как да си подпиша ГФО и декларацията?” (председател на кооперация задава въпроса във форум, ето и един от отговорите: “Ами образУвай си образУвание, иначе трябва да се образОваш.”)
Advertisements

Read Full Post »

Когато се чудим дали в дадена дума се пише „пре-“ или „при-„, най-добре е да обърнем внимане на смисъла, семантиката на думата. Ако става въпрос за ПРЕминаване, ПРЕодоляване, ПРЕскачане на нещо, представката трябва да е „пре-„, а когато значението на думата изразява ПРИближаване, ПРИобщаване, трябва да се пише „при-„.
Например:

Трябва да преведа книгата в срок.
Трябва да приведа стаята си в ред.

В първия случай става въпрос за пренасяне на нещо от едно в друго – в случая определен текст от един език в друг. Във второто изречение се касае за приближаване на нещо до друго – видът на стаята трябва да се приближи до представата за ред.

или
Наказаха го, защото е престъпил закона.
Беше пристъпил само една крачка към нея.
Пак в първото изречение става дума за преминаване на нещо, а във второто – за приближаване до нещо (някого).

По същия начин можем да проверим правописа в думи като: пренасям (багаж) и принасям (жертва); преписвам (на изпит) и приписвам (качества); преставам (да пиша) и приставам (на мъж) и т.н.

ПРЕ преадресирам преамбюл пребарам пребаране пребарвам пребарване пребая пребежка пребелвам пребелване пребеля пребивавам пребиваване пребивам пребиване пребивание пребия преблаг пребледнея пребледнявам пребледняване пребогат пребогато преболедувам преболедуване преболявам преболяване преборвам преборване преборя пребоядисам пребоядисане пребоядисвам пребоядисване пребрадка пребрадя пребраждам пребраждане пребродвам пребродване пребродя преброен преброждам преброждане преброител преброителка преброя преброявам преброяване пребулвам пребулване пребуля пребъда пребъдвам пребъдване пребъркам пребъркане пребърквам пребъркване пребърша пребягам пребягане пребягвам пребягване пребял превадя превадяне преваждам преваждане превал Превала преваля превалявам преваляване превалям преваляне превантивен превантивно преванториум превара преварвам преварване преваря преварявам преваряване преварям преваряне преведа преведен превеждам превеждане превес превея превзема превземаем превземам превземане превземка превзет превзето превзетост превзимане превиваем превивам превиване превиша превишавам превишаване превишение превия превключа превключвам превключване превключвател превод преводач преводачески преводачка преводен преводим превоз превозвам превозване превозвач превозен превозя превра преврат превратаджия превратен превратно превратност превръзка превръщам превръщане превря превъзбуда превъздигам превъздигане превъзмогвам превъзмогване превъзмогна превъзнасям превъзнасяне превъзнеса превъзпитавам превъзпитаване превъзпитам превъзпитане превъзпитание превъзпитателен превъзходен превъзходителство превъзходно превъзходство превъзхождам превъзхождане превъоръжа превъоръжавам превъоръжаване превъплътявам превъплътяване превъплъщавам превъплъщаване превъплъщение превържа превързвам превързване превързочен превърна превъртам превъртане превъртя превъртявам превъртяване прегазвам прегазване прегазя прегарям прегаряне прегладнея прегладнявам прегладняване прегладя преглаждам преглаждане преглас преглася прегласявам прегласяване прегласям прегласяне преглед прегледам прегледане прегледен прегледно прегледност преглеждам преглеждане преглътвам преглътна преглъщам преглъщане преговарям преговаряне преговор преговорен преговоря преголям прегоря прегорявам прегоряване преграбча преграбчвам преграбчване преграда преграден преградка преградя преграждам преграждане преграквам прегракване прегракна прегракналост прегреша прегрешавам прегрешаване прегрешение прегрея прегриза прегризвам прегризване прегрупирам прегрупиране прегръдка прегръщам прегръщане прегрявам прегряване прегъвам прегъване прегъвка прегъна прегънатост прегънка прегърбвам прегърбване прегърбеност прегърбя прегърбям прегърбяне прегърна пред преда предаваем предавам предаване предавател предавателен предавка предам предан предание предано преданост предател предателка предателски предателствам предателстване предателство предателствувам предателствуване предач предачен предачка предачница Предбалкан предбалкански предбрачен предваканционен предварвам предварване предвардвам предвардване предвардя предварителен предварително предваря предверие предвестие предвестител предвестник предвестница предвестя предвестявам предвестяване предвечен предвечерен предвечерие предвещавам предвещаване предвещание предвещател предвещая предвзет предвзето предвзетост предвид предвиден предвидим предвидимост предвидлив предвидливо предвидливост предвидя предвижа предвижвам предвижване предвиждам предвиждане предвкусвам предвкусване предвкуся предводител предводителка предводителствам предводителстване предводителство предводителствувам предводителствуване предвоенен предвождам предвождане предговор предградие предел Предела пределен пределно пределност преден предефинирам предефиниран предефиниране предзнаменование предзнаменователен предзнаменувам преди предиво предивременен предивременно предидущ предизборен предизвестие предизвестител предизвестя предизвестявам предизвестяване предизвикам предизвикане предизвикател предизвикателен предизвикателно предизвикателност предизвикателство предизвиквам предизвикване предикат предикативен предикативно предикативност предимно предимство прединфарктен предискретизирам предискретизиране предисловен предисловие предисторичен предисторически предистория предишен предказармен предклас предкласика предколеден предкрилка предлагам предлагане предлог предложа предложен предложение предмайски предмет предметен предметност предмостие предмостов предназнача предназначавам предназначаване предназначен предназначение предназначеност преднамерен преднамерено преднамереност предначертавам предначертаване предначертание предначертая предник преднина предница предобед предобеден предоволен предоволно предоктомврийски предоперативен предопределен предопределение предопределеност предопределя предопределям предопределяне предосвободителен предоставя предоставям предоставяне предостатъчен предостатъчно предотвратим предотвратителен предотвратя предотвратявам предотвратяване предохранителен предохраня предохранявам предохраняване предпазвам предпазване предпазен предпазител предпазителен предпазително предпазлив предпазливо предпазливост предпазя предпечатен предписание предписвам предписване предпиша предпланина предпланински предплата предплатя предплащам предплащане предполагаем предполагам предполагане предположа предположение предпоследен предпоставка предпотопен предпочета предпочитаем предпочитам предпочитан предпочитане предпочитание предпочитателен предпразничен предпредпоследен предпремиерен предприема предприемам предприемане предприемач предприемчив предприемчиво предприемчивост предприятие предпролетен предразполагам предразполагане предразположа предразположение предразположеност предразсъдък предразсъдъчен предреволюционен предрека предремвам предремване предремя предреша предрешавам предрешаване предрешвам предрешване предрешение предричам предричане предрямвам предрямване председател председателка председателски председателствам председателство председателствувам председателствуване предсеитбен предскажа предсказание предсказател предсказателка предсказвам предсказване предсказвател предсказвач предсказуем предсмъртен предсмъртно предсрочен предсрочно представа представител представителен представителка представителност представителство представка представление представлявам представляване представя представям представяне предстартов предстоя предстоящ предсърдие предтеча предубеден предубеденост предубедя предубеждавам предубеждение предугадлив предугадя предугаждам предугаждане предумам предумане предумвам предумване предумисъл предумишлен предумишлено предумишленост предумка предупредителен предупредително предупредя предупреждавам предупреждаване предупреждение предусет предусетлив предусетливост предусетя предусещам предусещане предусловие предутрин предутринен предучилищен предходен предходник предхождам предхождане предци предчувствие предчувствувам предчувствуване предшествам предшестван предшестване предшественик предшественица предшествувам предшествуване предшествуващ предъвквам предъвкване предъвча предявител предявителка предявя предявявам предявяване предястие преекспонирам преекспониране прежаднея прежаднявам прежадняване прежалвам прежалване прежаля прежда преждевременен преждевременно преждевременност преженвам преженване преженя преживелица преживен преживея преживявам преживяване преживям преживяне прежилване прежиля прежиляне прежулвам прежулване прежуля прежулям прежуляне прежуря прежурям прежуряне прежъднея прежъднявам прежъдняване прежълтея прежълтявам прежълтяване през презаангажираност презаверя презапасявам презапасяване презапис презаписвам презаписване презапиша презареден презаредя презареждам презареждане презастраховам презастраховане презастраховка презбалкански презвитер презвитерианец презвитериански презвитерски презглава презентация презерватив президент президентски президентство президентша президиум презиме презимувам презимуване презирам презиране презморски презмостов презобя презобявам презобяване презокеански презполовен презполовявам презполовяване презра презраменен презрамка презрамча презрамчвам презрамчване презредов презрение презрея презрителен презрително презрителност презрявам презряване презрян презумирам презумиране презумпция презюмция преигравам преиграване преиграя преизбера преизбираем преизбираемост преизбирам преизбиране преизградя преизграждам преизграждане преиздавам преиздаване преиздам преиздание преизказвам преизказване преизказен преизобилен преизобилие преизподен преизподня преизпълвам преизпълване преизпълнение преизпълня преизпълнявам преизпълняване преизпълням преизпълняне преизчислявам преизчисляване преименувам преименуван преименуване преимуществен преимуществено преимущество преинача преиначавам преиначаване преиначено преиндексиран преиндексиране преинсталирам преинсталиране прекадя прекадявам прекадяване прекален прекалено прекаленост прекаля прекалявам прекаляване прекарам прекаране прекарвам прекарване прекатервам прекатерване прекатеря прекатурвам прекатурване прекатуря прекатурям прекатуряне прекача прекачвам прекачване преквалификация преквалифицирам преквалифициране прекипя прекипявам прекипяване прекис прекисел прекиселя прекиселявам прекиселяване преклада прекланям прекланяне прекласирам прекласиране преклонен преклонение преклоня преклонявам преклоняване прекодирам прекодиране прекомерен прекомерно прекомерност прекомпилирам прекомпилиране прекопавам прекопаване прекопая прекопирам прекопиране прекопирвам прекопирване прекосване прекословен прекословие прекося прекосявам прекосяване прекрасен прекрасно прекратя прекратявам прекратяване прекрача прекрачвам прекрачване прекращение прекроя прекроявам прекрояване прекръствам прекръстване прекръстосан прекръстя прекръстям прекръщавам прекръщаване прекупвам прекупване прекупвач прекупвачка прекупя прекълцвам прекълцване прекърша прекършвам прекършване прекъсваем прекъсвам прекъсван прекъсване прекъсвач прекъсна прелат прелез прелест прелестен прелестно прелет прелетен прелетя прелетявам прелетяване прелея преливам преливане преливен преливник прелиминарен прелиствам прелистване прелистя прелистям прелитам прелитане прелитвам прелитване прелитна прелог прелом преломен преломя преломявам преломяване прелъгвам прелъгване прелъжа прелъстител прелъстителен прелъстителка прелъстително прелъстя прелъстявам прелъстяване прелъщение прелюбодеен прелюбодеец прелюбодейка прелюбодействам прелюбодействане прелюбодействие прелюбодейство прелюбодействувам прелюбодействуване прелюбодеяние прелюдия прелют премажа премазвам премазване премала премалея премалявам премаляване премалялост премахвам премахване премахна премачкам премачкане премачквам премачкване премеждие премелвам премелване премеля пременя пременявам пременяване пременям пременяне премервам премерване премеря премесвам премесване премествам преместване преместя преместям преместяне премеся премет премета преметна премиален премигам премигане премигвам премигване премигна премиен премиер премиера премиерен премижа премижавам премижаване премилам премина преминавам преминаване премирам премиране премисля премислям премисляне премитам премитане премия премлясна премного премра премрежа премрежвам премрежване премръзвам премръзване премръзна премъдро премъдрост премъдър премълча премълчавам премълчаване премълчан премяна Премянов премятам премятане пренавивам пренавиване пренавия пренагласа пренагласявам пренагласям пренагласяне пренаема пренаемам пренаемане пренаемател пренаемателка преназнача преназначавам преназначаване преназначение пренаписвам пренаписване пренапиша пренапрежение пренареден пренаредя пренареждам пренареждане пренаселвам пренаселване пренаселеност пренаселя пренаситеност пренаситя пренасищам пренасочвам пренасочване пренасочен пренасям пренасяне пренатегнат пренатоварвам пренатоварен пренебрегвам пренебрегване пренебрегна пренебрежение пренебрежителен пренебрежително пренебрежителност пренеса прение преномерирам преномериране пренос преносвач преносен преносим пренощувам пренощуване Пренс преобладавам преобладаване преобладаващ преоблека преобличам преобличане преображение преобразителен преобразование преобразовател преобразователен преобразувам преобразуване преобразя преобразявам преобразяване преобръщам преобръщане преобувам преобуване преобуя преобърна преодолея преодолим преодолявам преодоляване преора преоравам преораване преориентирам преориентиране преосвещен преосвещенство преосвидетелствам преосвидетелстване преосвидетелствувам преосвидетелствуване преосигуря преосигурявам преосигуряване преосмисля преосмислям преосмисляне преоткрия преотстъпвам преотстъпване преотстъпя преотстъпяне преохлаждам преоцветявам преоцветяване преоценка преоценя преоценявам преоценяване препалвам препалване препаля препарат препаратор препараторка препарирам препариране препаря препаса препасвам препасване препаска препаша препека препеня препеням препеняне препера препечатам препечатан препечатане препечатвам препечатване препечатка препечатя препея препивам препиване препинателен препипам препипане препипвам препипване препирам препиране препирня препис преписвам преписване преписвач преписвачка преписка препитавам препитаване препитам препитание препитвам препитване препичам препичане препиша препия преплавам преплаване преплавя преплаквам преплакване преплакна препланирам преплета преплитам преплитане преплувам преплуване преповивам преповиване преповия преповтарям преповтаряне преповторение преповторя преподавам преподаване преподавател преподавателка преподавателски преподам преподобен преподобие преподписвам преподписване преподпиша препокривам препокриване препокриващ препокрия преполовя преполовявам преполовяване препоръка препоръчам препоръчан препоръчане препоръчано препоръчвам препоръчване препоръчител препоръчителен препоръчителка препоръчителност преправка преправя преправям преправяне препразвам препразване препразня препратка препратя препращам препращане препращя препреда препредавам препредаване препреча препречвам препречване препроводителен препроводя препрограмирам препрограмиране препродавам препродаване препродавач препродажба препродам препрочета препрочитам препрочитане препускам препускане препусна препъвам препъване препълвам препълване препълзя препълзявам препълзяване препълня препълням препълняне препъна препържа препържвам препържване препъхам препъхане препъхвам препъхване препъхна препявам препяване препявка препятствам препятстване препятствие препятствувам препятствуване преработвам преработване преработвателен преработка преработя преравям преравяне прераждам прераждане преразгледам преразгледане преразглеждам преразглеждане преразделям преразделяне преразкажа преразказ преразказвам преразказване преразпределение преразпределя преразпределям преразпределяне преразход преразходвам преразходване преразходя прерайонирам прерайониране прерасна прераста прераствам прерастване пререгистрация пререгистрирам прередактирам прередактиране прередя прережа пререждам пререждане пререкавам пререкаване пререкание прерия преровя прерогатив прерогативен преродя прерося преросявам преросяване преръмя преръсвам преръсване преръся прерязвам прерязване преса пресадя пресаждам пресаждане пресаташе пресбиопия пресвети пресегна преседна преседя преседявам преседяване пресека пресеквам пресекване пресеклив пресекливо пресекна пресекулка преселвам преселване преселение преселник преселница преселнически преселнишки преселя пресен пресечен пресечка пресея пресилвам пресилване пресилено пресиленост пресиля пресилям пресиляне пресипвам пресипване пресипна пресипнал пресипналост пресипя пресита преситен преситеност преситя пресичам пресичане пресищам пресищане прескачам прескачане прескоквам прескокване прескокна пресконференция прескоча прескочикобила прескъп прескъпо Преслав преславен преславски преследвам преследване преследвач преследвачески преследвачка преслушам преслушане преслушвам преслушване пресметлив пресметливо пресметливост пресметна пресмятам пресмятане преснема преснемам преснемане преснимам преснимане преснова пресноводен пресносолен преснота пресов пресовам пресоване пресоля пресолявам пресоляване преспа преспапие преспивам преспиване преспокоен преспокойно преспя пресрамвам пресрамване пресрамя пресрещам пресрещане пресрещна пресроча пресрочвам пресрочване пресрочен пресрочка преставам преставане преставляващ престана престар престаравам престараване престарание престарая престарея престарявам престаряване престарялост престация престегна престиж престижен престилам престилане престилка престой престол престолен престолонаследник престолонаследница престорвам престорване престорено престореност престоря престоя престоявам престояване престраша престрашавам престрашаване престрелка престройвам престройване престроя престроявам престрояване преструвам преструван преструвана преструване преструвка преструктурирам преструктуриране престъпвам престъпване престъпен престъпление престъпник престъпница престъпнически престъпно престъпност престъпя престъпям престъпяне престъргвам престъргване престържа престягам пресукан пресуквам пресукване пресуквачка пресуча пресуша пресушавам пресушаване пресцентър пресъздавам пресъздаване пресъздам пресърдвам пресътворявам пресътворяване пресъхвам пресъхване пресъхна пресъхналост пресявам пресяване пресягам пресягане пресядам пресядане претакам претакане претапям претапяне претворение претворя претворявам претворяване претегля претеглям претегляне претегна претекст претендент претендентка претендирам претендиране претенциозен претенциозно претенциозност претенция претичам претичане претичвам претичване претоварвам претоварване претоварен претовареност претоваря претопля претоплям претопляне претопя претопявам претопяване преторианец преториански Претория преточа претренирам претрепвам претрепване претрепя претривам претриване претрия претроша претрошавам претрошаване претрупам претрупан претрупане претрупаност претрупвам претрупване претруфен претръпвам претръпване претръпна претупам претупане претупвам претупване претъка претълкулвам претълкулване претъпкан претъпканост претъпквам претъпкване претъпча претъпя претъпявам претъпяване претъркам претъркане претърквам претъркване претърколя претърпя претърпявам претърпяване претърсвам претърсване претърся претършувам претършуване претягам претягане преувелича преувеличавам преувеличаване преувеличение преумора преуморен преуморя преуморявам преуморяване преуспея преуспявам преуспяване преустановя преустановявам преустановяване преустроител преустройвам преустройване преустройствен преустройство преустроя преустроявам преустрояване преуча преучвам преучване префасонирам префасониране префект префекторски префектура преферанс преференция префикс префинвам префинване префинен префиненост префиня префиням префиняне преформулирам префуча префучавам префучаване префърцунен префърцунено префърцуненост префърцуня префърцуням префърцуняне прехапвам прехапване прехапя прехвалвам прехвалване прехваля прехвана прехващам прехващане прехвръквам прехвръкване прехвръкна прехвърквам прехвъркване прехвърля прехвърляемост прехвърлям прехвърляне прехвърча прехвърчавам прехвърчаване прехвърчам прехвърчане прехлас прехласвам прехласване прехласна прехласнато прехласнатост преход преходен преходник преходност прехождам прехождане прехрана прехранвам прехранване прехраня прехрипвам прехрипване прехрипна прехрусквам прехрускване прецапам прецапане прецапвам прецапване прецеден прецедент прецедентен прецедя прецеждам прецеждане преценка преценя преценявам преценяване прецесия прецизен прецизирам прецизиране прецизно прецизност прецъфтя прецъфтявам прецъфтяване прецъфтял преча пречеша пречист пречиствам пречистване пречистеност пречистя пречка пречкам пречкане пречукам пречукане пречуквам пречукване пречупвам пречупване пречупвател пречупя прешлен прешленест прещипвам прещипване прещипна прещипя прещраквам прещракване преяждам преяждане преям

при прибавка прибавъчен прибавя прибавям прибавяне прибалтийски прибегна прибежище прибежка прибера прибирам прибиране приближа приближавам приближаване приближен приближение приближеност приблизителен приблизително приблизителност прибода прибой приболя приболявам приболяване прибор приборен приборостроене прибран прибрежен прибрежие прибълвам прибълване прибързам прибързан прибързане прибързано прибързаност прибързвам прибързване прибягам прибягане прибягвам прибягване прибягна приватизирам приватизиране привдигам привдигане привдигна приведа приведен привеждам привеждане привет приветен приветлив приветливо приветливост приветно приветствам приветстване приветствен приветствено приветствие приветствувам приветствуване привечер привечерен прививам прививане привиден привидение привидно привидност привидя привиждам привикам привикане привиквам привикване привикна привилегировам привилегирован привилегироване привилегия привичен привичка привично привия привкус привлека привлекателен привлекателно привлекателност привличам привличане привнасям привнасяне привнеса привод приводнявам приводняване привременен привременно привържа привърженик привърженица привърженичка привързан привързаност привързвам привързване привърша привършвам привършване пригаждам пригаждане пригладен пригладнея пригладнявам пригладняване пригладя приглаждам приглаждане приглася пригласям пригласяне приглашение приглуша приглушавам приглушаване пригоден пригодимост пригодлив пригодливост пригодност пригодя пригодявам пригодяване приготвеност приготвя приготвям приготвяне приготовление приготовлявам приготовляване приградя приграждам приграждане пригрея придавам придаване придаден придаденост придадъчен придам придан придатък придатъчен придвижа придвижвам придвижване придворен придирвам придирване придирчив придирчиво придирчивост придирям придиряне придихание придихателен придобивам придобиване придобивка придобия придобрявам придобряване придойда придохождам придохождане придремвам придремване придремя придружа придружавам придружаване придружител придружителка придръпвам придръпване придрямвам придрямване придумам придумане придумвам придумване придунавски придържа придържам придържане придърпам придърпане придърпвам придърпване придъх прием приема приемам приемане приемател приемателен приемен приемлив приемливост приемна приемник приемница приемничество приемственост приживе прижумявам прижумяване приз призван призвание призвезден приземен приземие приземя приземявам приземяване призив призивен призлея призлявам призляване призма призматичен признавам признаване признак признание признат признателен признателно признателност призная призова призовавам призоваване призовка призори призрак призрачен призрачно призрачност прииждам прииждане приискам приискане приисквам приискване прийом прикадя прикадявам прикадяване приказ приказвам приказване приказен приказка приказлив приказливост приказно приказност приканвам приканване приканя прикапвам прикапване прикапя прикарам прикаране прикарвам прикарване прикача прикачам прикачане прикачвам прикачване прикипя прикипявам прикипяване приклад приклада приклаждам приклаждане приклекна приклещвам приклещя приклещям приклещяне приключа приключвам приключване приключение приключенски приклякам прикляквам приклякване прикова приковавам приковаване прикомандировам прикомандироване прикосновение прикоткам прикоткане прикотквам прикоткване прикрепвам прикрепване прикрепен прикрепя прикрепявам прикрепяване прикрепям прикрепяне прикрехнат прикривам прикриване прикритие прикрито прикритост прикрия прикупувам прикупуване прикупя прикършвам прикършване прикътам прикътане прикътвам прикътване прилагам прилагане прилагателен прилагателно прилазвам приласкавам приласкаване прилаская прилая прилегна прилежание прилежащ прилежен прилежно прилежност прилеп прилепвам прилепване прилепна прилепче прилепчив прилепчиво прилепчивост прилепя прилепям прилепяне прилетя прилетявам прилетяване прилея прилив приливам приливане приливен прилизан прилика прилистник прилитам прилитане приличам приличане приличен приличие прилично приличност приложа приложен приложение приложим приложимост приложник приложница приложност прилошавам прилошаване прилошея прилуня прилунявам прилуняване прилъгвам прилъгване прилъжа прилютея прилютявам прилютяване прилягам прилягане прим прима примадона примажа примазвам примазване прималея прималявам прималяване примамвам примамване примамен примамка примамлив примамливо примамливост примамно примамя пример примервам примерване примерен примерно примеря примес примесвам примесване примеся примигам примигане примигвам примигване примигна примижа примижавам примижаване примирам примиране примирен примиренец примирение примирено примиреност примиренчески примиренчество примирие примирим примиримост примирител примирителен примирително примирителност примиря примирявам примиряване примитив примитивен примитивизъм примитивист примитивно примитивност примка Примов примокрея примокря примокрявам примокряване примолвам примолване примоля приморие приморски Приморско примра примрача примрачавам примрачаване примула примус примъквам примъкване примъкна примърдвам примърдване принаден принадлежа принадлежност принадя принаждам принаждане принасям принасяне принеса принижавам принижаване принизен принизено принизителен принизя принизявам принизяване принос приносител приносителка приносящ приношение Принсипи Принстън принтер принуда принуден принуденост принудителен принудително принудя принуждавам принуждаване принуждение принц принцеса принцип принципен принципиален принципиално принципиалност принципно принципност приоблачен приобщавам приобщаване приобщеност приобщя приоритет приоритетен припадам припадане припадна припадничав припадък припадъчен припалвам припалване припаля припарвам припарване припаря припас припвам припване припев припевен припек припека припечелвам припечелване припечелен припечеля припея припивам припиване припирам припиране приписвам приписване припискам припискане припичам припичане припиша припищявам припищяване припия припкам припкане приплаквам приплакване припламвам припламване припламна приплача приплескам приплескане приплесквам приплескване приплета приплитам приплод приплъзвам приплъзване приплъзна припна приповдигам приповдигане приповдигна приповдигнат приповдигнатост приповтарям приповтаряне приповторя припознавам припознаване припозная припокривам припокриване припомня припомням припомняне припотя припра приправя приправям приправяне припръскам припръскане припръсквам припръскване припрян припряно припряност припуша припушвам припушване припълзя припълзявам припълзяване припъплям припъпляне припявам припяване приравнение приравня приравнявам приравняване прираждам прираждане прирасна прираст прираста прираствам прирастване прирастък приритам приритане приритвам приритване природа природен природозащитник природознание природоизпитател природолечение природонаучен природосъобразен природя прирося приросявам приросяване приръст присад присадка присадя присаждам присаждане присветна присвивам присвиване присвия присвоя присвоявам присвояване присегна приседна присипвам присипване присипя прискърбен прискърбие присламча присламчвам присламчване присламчен присланям присланяне прислон прислоня прислонявам прислоняване прислуга прислугвам прислугване прислужа прислужвам прислужване прислужник прислужница прислужничка прислушам прислушане прислушвам прислушване присмех присмехулен присмехулка присмехулко присмехулник присмехулница присмехулно присмехулство присмея присмивам присмиване приснопаметен присоен приспадам приспадане приспадна приспан приспивам приспиване приспивателен приспивателно приспивен приспивно присплесквам присплескване приспособен приспособенец приспособенчески приспособенчество приспособим приспособимост приспособленец приспособление приспособленчески приспособленчество приспособя приспособявам приспособяване приспя пристав приставам приставане приставка приставски приставя приставяне пристан пристана пристанище пристанищен пристегна пристигам пристигане пристигна пристискам пристискане пристисна пристоен пристойно пристойност присторвам присторване присторен присторя пристрастен пристрастеност пристрастие пристрастно пристрастност пристрастя пристрастявам пристрастяване пристройвам пристройване пристройка пристроя пристроявам пристрояване пристъп пристъпвам пристъпване пристъпя пристъпям пристъпяне пристягам пристягане присъда присъдя присъединение присъединителен присъединя присъединявам присъединяване присъждам присъждане присънвам присънване присъня присърце присъствам присъстване присъстващ присъствен присъствие присъствувам присъствуване присъствуващ присъщ присягам присягане присядам присядане притаен притаено притайвам притайване притая притаявам притаяване притварям притваряне притвор притворен притворно притворство притворя притегателен притегателност притегля притеглям притегляне притегна притежавам притежаван притежаване притежание притежател притежателен притежателка притека притеснение притеснено притесненост притеснител притеснителен притеснителка притеснително притесня притеснявам притесняван притесняване притискам притискане притискач притисквам притисна притихвам притихване притихна притичам притичане притичвам притичване приток притома притрябвам притрябване притулвам притулване притуля притулям притуляне притупам притупане притупвам притупване притурвам притурване притурка притуря притурям притуряне притча притъквам притъкване притъкмя притъкмявам притъкмяване притъмнея притъмнявам притъмняване притъпча притъпя притъпявам притъпяване притърча притърчавам притърчаване притътрям притътряне притягам притягане приумица приуча приучавам приучаване приучвам приучване приучен прихвам прихвана прихване прихватлив прихватливост прихватничав прихващам прихващане прихвръквам прихвръкване прихлупвам прихлупване прихлупя прихлупям прихлупяне прихна приход приходен приходоносен приходоразходен приходящ прихождам прихождане прицветник прицел прицелвам прицелване прицелен прицеля причакам причакане причаквам причакване причастен причастие причервя причервявам причервяване причернея причернявам причерняване причесвам причесване прическа причестя причестявам причестяване причеша причина причинен причинител причинителка причинноследствен причинност причиня причинявам причиняване причисление причисля причислявам причисляване причувам причуване причудлив причудливо причудливост причукам причукане причуквам причукване причуя пришелец пришелка пришепвам пришепване пришепна пришествие пришивам пришиване пришия пришка пришпорвам пришпорване пришпоря пришълец пришълка прища прищипвам прищипване прищипна прищипя прищраквам прищракване прищъпвам прищъпване прищъпна прищявам прищяване прищявка приют приютя приютявам приютяване приям приятел приятелка приятелски приятелствам приятелстване приятелство приятелче приятен приятие приятничък приятно приятност

Read Full Post »

абсида + апсида */

/* абсидата + апсидата */

/* абсиди + апсиди */

/* абсидите + апсидите */

/* аквадукт + акведукт */

/* активноста + активността */

/* акустира + акостира */

/* анимаций + анимации */

/* античноста + античността */

/* анцунг + анцуг */

/* аператив + аперитив */

/* артифакт + артефакт */

/* артифакти + артефакти */

/* архиелогически + археологически */

/* баталион + батальон */

/* баталиона + батальона */

/* баталйон + батальон */

/* баталйона + батальона */

/* батерий + батерии */

/* бедноста + бедността */

/* безкрайноста + безкрайността */

/* безмислен + безсмислен */

/* безмислена + безсмислена */

/* безмислената + безсмислената */

/* безмислено + безсмислено */

/* безопастно + безопасно */

/* безопастност + безопасност */

/* безрасъден + безразсъден */

/* безрасъдни + безразсъдни */

/* безрасъдно + безразсъдно */

/* белоруси + беларуси */

/* белорусин + беларусин */

/* белоруски + беларуски */

/* близоста + близостта */

/* богаство + богатство */

/* болеста + болестта */

/* бомбандировка + бомбардировка */

/* бомбандировки + бомбардировки */

/* бомбандировките + бомбардировките */

/* брадство + братство */

/* бременноста + бременността */

/* бременост + бременност */

/* бременоста + бременността */

/* бремеността + бременността */

/* в последствие + впоследствие */

/* важноста + важността */

/* вариянт + вариант */

/* вариянта + варианта */

/* вариянти + варианти */

/* венесуела + Венецуела */

/* верно + вярно */

/* вероятноста + вероятността */

/* весник + вестник */

/* вешества + вещества */

/* вешество + вещество */

/* вешеството + веществото */

/* взаймодействие + взаимодействие */

/* взаймоотношение + взаимоотношение */

/* взаймоотношения + взаимоотношения */

/* видимоста + видимостта */

/* влажноста + влажността */

/* власта + властта */

/* влиае + влияе */

/* влиание + влияние */

/* влианието + влиянието */

/* влиателна + влиятелна */

/* влиаят + влияят */

/* воевода + войвода */

/* воеводата + войводата */

/* воеводи + войводи */

/* воеводите + войводите */

/* воеводства + войводства */

/* воеводство + войводство */

/* воеводството + войводството */

/* военнен + военен */

/* военнопленик + военнопленник */

/* военнопленици + военнопленници */

/* военноплениците + военнопленниците */

/* военоисторически + военноисторически */

/* военоморски + военноморски */

/* военоначалник + военачалник */

/* военоначалникът + военачалникът */

/* военоначалници + военачалници */

/* военопленик + военнопленник */

/* военопленици + военнопленници */

/* военоплениците + военнопленниците */

/* военопленник + военнопленник */

/* военопленници + военнопленници */

/* военопрестъпник + военнопрестъпник */

/* военослужещ + военнослужещ */

/* военослужещи + военнослужещи */

/* впечетление + впечатление */

/* времено + временно */

/* временото + временното */

/* възвращаемост + възвръщаемост */

/* възможнос + възможност */

/* възможноста + възможността */

/* възрасни + възрастни */

/* възраста + възрастта */

/* възръст + възраст */

/* възръстни + възрастни */

/* възръстните + възрастните */

/* възръстта + възрастта */

/* възтановен + възстановен */

/* възтановена + възстановена */

/* възтановени + възстановени */

/* възтановените + възстановените */

/* възтановено + възстановено */

/* възтановява + възстановява */

/* възтановяват + възстановяват */

/* външноста + външността */

/* външно-търговска + външнотърговска */

/* външно-търговски + външнотърговски */

/* външно-търговско + външнотърговско */

/* въоражен + въоръжен */

/* въоражена + въоръжена */

/* въоражени + въоръжени */

/* въоражение + въоръжение */

/* въоражението + въоръжението */

/* въоражените + въоръжените */

/* въоражено + въоръжено */

/* въплащава + въплъщава */

/* въплащение + въплъщение */

/* въстановява + възстановява */

/* въстановяват + възстановяват */

/* вътрешноста + вътрешността */

/* геогравско + географско */

/* геройте + героите */

/* гластност + гласност */

/* говорящ + говорещ */

/* говоряща + говореща */

/* говорящи + говорещи */

/* говорящо + говорещо */

/* голями + големи */

/* гордоста + гордостта */

/* готовноста + готовността */

/* двадесете + двадесетте */

/* двайсе + двайсет */

/* дванадесете + дванадесетте */

/* дванайсе + дванайсет */

/* дванайсете + дванайсетте */

/* двойнствен + двойствен */

/* двойнствена + двойствена */

/* двойнствената + двойствената */

/* деведесет + деветдесет */

/* деведесете + деветдесетте */

/* деведесетте + деветдесетте */

/* девете + деветте */

/* девизии + дивизии */

/* девизия + дивизия */

/* девятка + деветка */

/* дейноста + дейността */

/* действителноста + действителността */

/* десертация + дисертация */

/* десете + десетте */

/* десидент + дисидент */

/* десятка + десетка */

/* децка + детска */

/* дивизий + дивизии */

/* дивизийте + дивизиите */

/* длъжнос + длъжност */

/* длъжноста + длъжността */

/* днеска + днес */

/* дозини + дузини */

/* доходноста + доходността */

/* древноста + древността */

/* дръво + дърво */

/* дървестни + дървесни */

/* дървестните + дървесните */

/* единственна + единствена */

/* единственната + единствената */

/* единственния + единствения */

/* единственният + единственият */

/* единственно + единствено */

/* единственното + единственото */

/* едноимената + едноименната */

/* елеминира + елиминира */

/* елеминирал + елиминирал */

/* елеминират + елиминират */

/* еничер + еничар */

/* еничери + еничари */

/* еничерския + еничарския */

/* живопистта + живописта */

/* живяли + живели */

/* зависимоста + зависимостта */

/* завладяни + завладени */

/* завръша + завръща */

/* заетоста + заетостта */

/* заинтересуван + заинтересован */

/* заинтересувана + заинтересована */

/* заинтересувани + заинтересовани */

/* заинтересуваните + заинтересованите */

/* заинтересувано + заинтересовано */

/* законноста + законността */

/* закопува + закупува */

/* заловява + залава */

/* заловяват + залавят */

/* замесник + заместник */

/* замесничка + заместничка */

/* защищава + защитава */

/* защищават + защитават */

/* згради + сгради */

/* Зенландия + Зеландия */

/* идентичноста + идентичността */

/* избранник + избраник */

/* избранници + избраници */

/* извесна + известна */

/* извесната + известната */

/* извесни + известни */

/* извесните + известните */

/* извесния + известния */

/* извесният + известният */

/* извесно + известно */

/* извесност + известност */

/* извесното + известното */

/* изгнанници + изгнаници */

/* изгнанниците + изгнаниците */

/* издържлив + издръжлив */

/* издържлива + издръжлива */

/* издържливи + издръжливи */

/* издържливост + издръжливост */

/* издържливостта + издръжливостта */

/* изледване + изследване */

/* изледването + изследването */

/* изледвания + изследвания */

/* изледванията + изследванията */

/* изледовател + изследовател */

/* изпозлва + използва */

/* изпозлване + използване */

/* изпозлването + използването */

/* изпозлват + използват */

/* използува + използва */

/* израсва + израства */

/* изстребител + изтребител */

/* изстребители + изтребители */

/* изстребителите + изтребители */

/* изстребителя + изтребителя */

/* изтрел + изстрел */

/* изтрела + изстрела */

/* изтрели + изстрели */

/* изтрелян + изстрелян */

/* изтреляна + изстреляна */

/* изтреляни + изстреляни */

/* изтреляните + изстреляните */

/* имено + именно */

/* именова + именува */

/* именоване + именуване */

/* инжинер + инженер */

/* интелегентност + интелигентност */

/* интрепретация + интерпретация */

/* инциатива + инициатива */

/* исконна + изконна */

/* исконни + изконни */

/* исконните + изконните */

/* исконно + изконно */

/* искренна + искрена */

/* искренната + искрената */

/* искренно + искрено */

/* иследване + изследване */

/* иследването + изследването */

/* иследвания + изследвания */

/* иследванията + изследванията */

/* иследовател + изследовател */

/* исползва + използва */

/* истинноста + истинността */

/* истиност + истинност */

/* исток + изток */

/* источна + източна */

/* источната + източната */

/* источник + източник */

/* источника + източника */

/* источници + източници */

/* источно + източно */

/* истребител + изтребител */

/* истрел + изстрел */

/* италиянската + италианската */

/* италиянски + италиански */

/* италиянския + италианския */

/* италиянският + италианският */

/* италиянците + италианците */

/* италянската + италианската */

/* италянски + италиански */

/* италянския + италианския */

/* италянският + италианският */

/* италянците + италианците */

/* й + ѝ */

/* кадето + където */

/* кармилити + кармелити */

/* книжовноста + книжовността */

/* коефицент + коефициент */

/* коефицента + коефициента */

/* коефиценти + коефициенти */

/* колоний + колонии */

/* колонийте + колониите */

/* комерсиялен + комерсиален */

/* комисионна + комисиона */

/* комисионни + комисиони */

/* компилаций + компилации */

/* компроментира + компрометира */

/* комулативен + кумулативен */

/* комулативни + кумулативни */

/* комулативния + кумулативния */

/* комунизъма + комунизма */

/* конвеир + конвейер */

/* конвейр + конвейер */

/* конкурентноспособен + конкурентоспособен */

/* конкурентноспособна + конкурентоспособна */

/* конкурентноспособни + конкурентоспособни */

/* конкурентноспособно + конкурентоспособно */

/* конкурентноспособност + конкурентоспособност */

/* конпрометира + компрометира */

/* конференций + конференции */

/* конфорт + комфорт */

/* конфортно + комфортно */

/* кординати + координати */

/* кординатите + координатите */

/* кординация + координация */

/* кординира + координира */

/* корегира + коригира */

/* корегирани + коригирани */

/* коята + която */

/* кремвирш + кренвирш */

/* кремвриш + кренвирш */

/* кренвриш + кренвирш */

/* крепоста + крепостта */

/* крутон + кротон */

/* крутони + кротони */

/* лауреят + лауреат */

/* левкимия + левкемия */

/* ленност + леност */

/* летописта + летописа */

/* линий + линии */

/* линийте + линиите */

/* личноста + личността */

/* лудоста + лудостта */

/* материй + материи */

/* материял + материал */

/* материялен + материален */

/* материяли + материали */

/* медецински + медицински */

/* месност + местност */

/* месноста + местността */

/* месности + местности */

/* местноста + местността */

/* мигновенна + мигновена */

/* мигновенни + мигновени */

/* мигновенно + мигновено */

/* милярди + милиарди */

/* младоста + младостта */

/* моща + мощта */

/* мърсотия + мръсотия */

/* мюзикъли + мюзикли */

/* мюсолмани + мюсюлмани */

/* мюсулмани + мюсюлмани */

/* мюсулманите + мюсюлманите */

/* на всякъде + навсякъде */

/* наименова + наименува */

/* наименоват + наименуват */

/* наименувание + наименование */

/* наименуванието + наименованието */

/* намесничество + наместничество */

/* нататъка + нататък */

/* научно-изследователска + научноизследователска */

/* научно-изследователската + научноизследователската */

/* научно-изследователски + научноизследователски */

/* научно-изследователските + научноизследователските */

/* научно-изследователския + научноизследователския */

/* научно-изследователският + научноизследователският */

/* научно-изследователско + научноизследователско */

/* научно-изследователското + научноизследователското */

/* научнотехнически + научно-технически */

/* неверна + невярна */

/* неверно + невярно */

/* невинноста + невинността */

/* невярни + неверни */

/* независимоста + независимостта */

/* неизвесна + неизвестна */

/* неизвесната + неизвестната */

/* неизвесни + неизвестни */

/* неизвесните + неизвестните */

/* неизвесния + неизвестния */

/* неизвесният + неизвестният */

/* неизвесно + неизвестно */

/* неизвесност + неизвестност */

/* неизвесното + неизвестното */

/* нейн + неин */

/* немогат + не могат */

/* неможе + не може */

/* необикновенна + необикновена */

/* необикновенната + необикновената */

/* необикновенни + необикновени */

/* необикновенните + необикновените */

/* необикновенно + необикновено */

/* несъмненно + несъмнено */

/* норвежска + норвежка */

/* норвежската + норвежката */

/* норвежски + норвежки */

/* норвежските + норвежките */

/* норвежско + норвежко */

/* норвежското + норвежкото */

/* ноща + нощта */

/* обещетение + обезщетение */

/* обикновенна + обикновена */

/* обикновенната + обикновената */

/* обикновенни + обикновени */

/* обикновенните + обикновените */

/* обикновенния + обикновения */

/* обикновенният + обикновеният */

/* обикновенно + обикновено */

/* обикновенното + обикновеното */

/* областа + областта */

/* облегчен + облекчен */

/* облегчената + облекчената */

/* облегчения + облекчения */

/* обряд + обред */

/* обряди + обреди */

/* обрядите + обредите */

/* обурудване + оборудване */

/* общественоста + обществеността */

/* общноста + общността */

/* одавна + отдавна */

/* одеала + одеяла */

/* одеало + одеяло */

/* одиало + одеяло */

/* одияло + одеяло */

/* околноста + околността */

/* окръжноста + окръжността */

/* опастност + опасност */

/* опастноста + опасността */

/* опастности + опасности */

/* опастността + опасността */

/* оправление + управление */

/* оправлява + управлява */

/* оправляват + управляват */

/* осемдесете + осемдесетте */

/* особенна + особена */

/* особенната + особената */

/* особенни + особени */

/* особенните + особените */

/* особенния + особения */

/* особенно + особено */

/* особенност + особеност */

/* особенности + особености */

/* особенното + особеното */

/* остаряли + остарели */

/* остранен + отстранен */

/* остраняват + отстраняват */

/* остта + оста */

/* отам + оттам */

/* отатък + оттатък */

/* отверка + отвертка */

/* отговорноста + отговорността */

/* отегля + оттегля */

/* отеглят + оттеглят */

/* отенък + оттенък */

/* отенъци + оттенъци */

/* откровенната + откровената */

/* откровенни + откровени */

/* откровенност + откровеност */

/* отнеопорни + огнеупорни */

/* относителноста + относителността */

/* отностно + относно */

/* отстой + отстои */

/* отук + оттук */

/* офицялен + официален */

/* офицялните + официалните */

/* офицялния + официалния */

/* ошаф + ошав */

/* панахида + панихида */

/* панахиди + панихиди */

/* пастърва + пъстърва */

/* педесет + петдесет */

/* педесетте + петдесетте */

/* пеизаж + пейзаж */

/* пеизажи + пейзажи */

/* переспектива + перспектива */

/* переспективен + перспективен */

/* переспективи + перспективи */

/* переспективни + перспективни */

/* печелат + печелят */

/* Пиринеи + Пиренеи */

/* Пиринеите + Пиренеите */

/* Пиринейски + Пиренейски */

/* Пиринейския + Пиренейския */

/* Пиринейският + Пиренейският */

/* писменна + писмена */

/* писменната + писмената */

/* писменния + писмения */

/* писменният + писменият */

/* писменно + писмено */

/* писменност + писменост */

/* писменността + писмеността */

/* писменното + писменото */

/* писменоста + писмеността */

/* пласмаса + пластмаса */

/* пласмасов + пластмасов */

/* пласмасови + пластмасови */

/* пласмасово + пластмасово */

/* плеада + плеяда */

/* племеник + племенник */

/* племеници + племенници */

/* площа + площта */

/* плътноста + плътността */

/* по настоящем + понастоящем */

/* побликуван + публикуван */

/* побликувани + публикувани */

/* повеста + повестта */

/* повиност + повинност */

/* повреме + по време */

/* повремето + по времето */

/* повръхност + повърхност */

/* повръхности + повърхности */

/* повръхността + повърхността */

/* повърхноста + повърхността */

/* повърхностти + повърхности */

/* подръжка + поддръжка */

/* подръжката + поддръжката */

/* подтиска + потиска */

/* подтисна + потисна */

/* поминак + поминък */

/* помоща + помощта */

/* попринцип + по принцип */

/* популярноста + популярността */

/* порастнал + пораснал */

/* порастнала + пораснала */

/* порастнали + пораснали */

/* порастналите + порасналите */

/* порастнало + пораснало */

/* порядак + порядък */

/* порядака + порядъка */

/* посланник + посланик */

/* посланникът + посланикът */

/* посланници + посланици */

/* постепен + постепенен */

/* постепена + постепенна */

/* постепено + постепенно */

/* постепеното + постепенното */

/* почитен + почетен */

/* почуствал + почувствал */

/* почуствала + почувствала */

/* правителсво + правителство */

/* правителсвото + правителството */

/* преданност + преданост */

/* предверие + преддверие */

/* предверието + преддверието */

/* предверия + преддвериа */

/* предодврати + предотврати */

/* предодвратят + предотвратят */

/* предрасъдък + предразсъдък */

/* предрасъдъци + предразсъдъци */

/* предтекст + претекст */

/* предтекста + претекста */

/* предчуствие + предчувствие */

/* президенска + президентска */

/* президенските + президентските */

/* президенският + президентският */

/* президенско + президентско */

/* президенство + президентство */

/* препрадки + препратки */

/* прерастнал + прераснал */

/* прерастнала + прераснала */

/* прерастнали + прераснали */

/* прерастнало + прераснало */

/* преспектива + перспектива */

/* преставител + представител */

/* преставители + представители */

/* преставителите + представителите */

/* преставителство + представителство */

/* преставлява + представлява */

/* преставляват + представляват */

/* преставя + представя */

/* преставяне + представяне */

/* преставянето + представянето */

/* преставят + представят */

/* престъпноста + престъпността */

/* претенций + претенции */

/* претседател + председател */

/* претседатели + председатели */

/* прецедатели + председател */

/* привилигирован + привилегирован */

/* привилигирована + привилегирована */

/* привилигировани + привилегировани */

/* привилигированите + привилегированите */

/* присъствува + присъства */

/* прищявки + прищевки */

/* пролета + пролетта */

/* промишленна + промишлена */

/* промишленни + промишлени */

/* промишленно + промишлено */

/* пропаста + пропастта */

/* пропусквателен + пропускателен */

/* пропусквателна + пропускателна */

/* пропусквателната + пропускателната */

/* пропусквателни + пропускателни */

/* пропусквателните + пропускателните */

/* пропусквателния + пропускателния */

/* профисионален + професионален */

/* профисионална + професионална */

/* прочие + прочее */

/* радоста + радостта */

/* раета + райета */

/* разнобразието + разнообразието */

/* разнобразни + разнообразни */

/* разпръстнати + разпръснати */

/* разстителната + растителната */

/* разстителност + растителност */

/* разстителността + растителността */

/* разтеж + растеж */

/* разтояние + разстояние */

/* разтоянието + разстоянието */

/* разтояния + разстояния */

/* ранклиста + ранглиста */

/* ранк-листа + ранглиста */

/* раследване + разследване */

/* раследването + разследването */

/* распределение + разпределение */

/* распространение + разпространение */

/* растояние + разстояние */

/* растоянието + разстоянието */

/* растрел + разстрел */

/* растрели + разстрели */

/* растройства + разстройства */

/* регенство + регентство */

/* регенството + регентството */

/* рожденна + рождена */

/* рожденната + рождената */

/* рожденни + рождени */

/* рожденните + рождените */

/* рожденно + рождено */

/* рожденното + рожденото */

/* сажаление + съжаление */

/* Сакскобурготски + Сакскобургготски */

/* свадба + сватба */

/* свадбата + сватбата */

/* свадби + сватби */

/* свадбите + сватбите */

/* свежеста + свежестта */

/* светлейши + светейши */

/* световно известен + световноизвестен */

/* световно известна + световноизвестна */

/* световно известни + световноизвестни */

/* световно известно + световноизвестно */

/* свеща + свещта */

/* свещенна + свещена */

/* свещенни + свещени */

/* свещенник + свещеник */

/* свещенници + свещеници */

/* свещенно + свещено */

/* своебразен + своеобразен */

/* седемдесете + седемдесетте */

/* секи + всеки */

/* серий + серии */

/* серийте + сериите */

/* сериял + сериал */

/* серияла + сериала */

/* серияли + сериали */

/* сигурноста + сигурността */

/* сингъли + сингли */

/* сички + всички */

/* склонноста + склонността */

/* склоност + склонност */

/* склуптор + скулптор */

/* склупторен + скулпторен */

/* склуптура + скулптура */

/* склуптури + скулптури */

/* скороста + скоростта */

/* скулптур + скулптор */

/* сложноста + сложността */

/* служащ + служещ */

/* случеи + случаи */

/* случей + случай */

/* смелоста + смелостта */

/* смърта + смъртта */

/* собсвени + собствени */

/* собсвените + собствените */

/* собсвения + собствения */

/* собсвено + собствено */

/* собсвеност + собственост */

/* собсвеното + собственото */

/* собственоста + собствеността */

/* софтуеър + софтуер */

/* специалноста + специалността */

/* специялни + специални */

/* спецялни + специални */

/* способноста + способността */

/* срешу + срещу */

/* сръвнение + сравнение */

/* стабилноста + стабилността */

/* староста + старостта */

/* стереопор + стиропор */

/* стериопор + стиропор */

/* стеропор + стиропор */

/* стоденство + студентство */

/* стодентство + студентство */

/* стойноста + стойността */

/* страноприемница + странноприемница */

/* страноприемницата + странноприемницата */

/* страноприемници + странноприемници */

/* страноприемниците + странноприемниците */

/* страста + страстта */

/* структора + структура */

/* структори + структури */

/* студенство + студентство */

/* студентсво + студентство */

/* студиини + студийни */

/* съвкупноста + съвкупността */

/* съвремена + съвременна */

/* съвремената + съвременната */

/* съвремени + съвременни */

/* съвременик + съвременник */

/* съвремените + съвременните */

/* съвременици + съвременници */

/* съвремения + съвременния */

/* съвременият + съвременният */

/* съвременноста + съвременността */

/* съвремено + съвременно */

/* съвремеността + съвременността */

/* съвременото + съвременното */

/* съвършенно + съвършено */

/* съдаржание + съдържание */

/* съжеление + съжаление */

/* съзтезание + състезание */

/* съзтезанието + състезанието */

/* съзтезания + състезания */

/* съзтезаният + състезанията */

/* съзтезател + състезател */

/* съзтезателен + състезателен */

/* съзтезатели + състезатели */

/* съзтезателка + състезателка */

/* съзтезателки + състезателки */

/* съзтезателна + състезателна */

/* съзтезателната + състезателната */

/* съзтезателни + състезателни */

/* съзтезателя + състезателя */

/* съндък + сандък */

/* съндъка + сандъка */

/* съндъци + сандъци */

/* съоражение + съоръжение */

/* съоражението + съоръжението */

/* съоражения + съоръжения */

/* съораженията + съоръженията */

/* съотвествие + съответствие */

/* съотвествия + съответствия */

/* сърми + сарми */

/* сърмите + сармите */

/* състой + състои */

/* съчма + сачма */

/* съчми + сачми */

/* съшност + същност */

/* съшността + същността */

/* същноста + същността */

/* тежеста + тежестта */

/* тениситка + тенисистка */

/* теоритик + теоретик */

/* теоритици + теоретици */

/* теоритичен + теоретичен */

/* теоритически + теоретически */

/* теоритична + теоретична */

/* теоритичната + теоретичната */

/* теоритични + теоретични */

/* теоритичните + теоретичните */

/* течноста + течността */

/* тинейджър + тийнейджър */

/* тинейджъри + тийнейджъри */

/* тинейджърка + тийнейджърка */

/* толко + толкова */

/* точноста + точността */

/* транскрибция + транскрипция */

/* транскрибцията + транскрипцията */

/* трансцедентен + трансцендентен */

/* трансцедентна + трансцендентна */

/* трансцедентни + трансцендентни */

/* трансцедентните + трансцендентните */

/* трансцедентно + трансцендентно */

/* трансцедентното + трансцендентното */

/* тридесете + тридесетте */

/* трийсете + трийсетте */

/* тринайсете + тринайсетте */

/* тяхни + техни */

/* тяхните + техните */

/* тяхния + техния */

/* тяхният + техният */

/* убииства + убийства */

/* убииство + убийство */

/* умряли + умрели */

/* упора + опора */

/* усигурява + осигурява */

/* успяли + успели */

/* устой + устои */

/* учавства + участва */

/* учавствал + участвал */

/* учавствали + участвали */

/* учавстват + участват */

/* учасва + участва */

/* участа + участта */

/* участвува + участва */

/* участвувал + участвал */

/* участвуват + участват */

/* участвуващ + участващ */

/* учереждение + учреждение */

/* учереждения + учреждения */

/* фармацефтика + фармацевтика */

/* фармацефтичен + фармацевтичен */

/* фармацефтична + фармацевтична */

/* фармацефтични + фармацевтични */

/* фелшер + фелдшер */

/* фелшери + фелдшери */

/* финна + фина */

/* финни + фини */

/* финно + фино */

/* функций + функции */

/* харектерен + характерен */

/* харектеристика + характеристика */

/* харектеристики + характеристики */

/* харектеристиките + характеристиките */

/* харектерната + характерната */

/* харектерни + характерни */

/* харектерните + характерните */

/* харектерно + характерно */

/* хонорован + хоноруван */

/* храброста + храбростта */

/* христианска + християнска */

/* христианската + християнската */

/* христиански + християнски */

/* христианските + християнските */

/* христианския + християнския */

/* христианско + християнско */

/* христианското + християнското */

/* христианскя + християнския */

/* христианство + християнство */

/* христянска + християнска */

/* христянската + християнската */

/* христянски + християнски */

/* христянските + християнските */

/* христянско + християнско */

/* христянското + християнското */

/* христянство + християнство */

/* христянството + християнството */

/* цъвтеж + цъфтеж */

/* цялостта + целостта */

/* часта + частта */

/* четирдесет + четиридесет */

/* четиридесете + четиридесетте */

/* чехска + чешка */

/* чехски + чешки */

/* чехско + чешко */

/* чуства + чувства */

/* чустват + чувстват */

/* чуствата + чувствата */

/* чуствителни + чувствителни */

/* чуствително + чувствително */

/* чуствителност + чувствителност */

/* чуство + чувство */

/* чуството + чувството */

/* шейсете + шейсетте */

/* шеснайсет + шестнайсет */

/* шесте + шестте */

/* шестотин + шестстотин */

/* шестотинте + шестстотинте */

/* юго-запад + югозапад */

/* юго-западен + югозападен */

/* юго-западна + югозападна */

/* юго-западната + югозападната */

/* юго-западните + югозападните */

/* юго-западно + югозападно */

/* юго-изток + югоизток */

/* яица + яйца */

/* яице + яйце */

/* яркоста + яркостта */

буржоазия
2. анклав
3. жожоба
4. сиамка
5. изтребител
6. конвейер
7. шумоля
8. буботя
9. унаследен
10. сияние
11. двоякостта
12. двоеточие
13. двоумя се
14. фасонка
15. риванол

16. умърлушвам се
17. ужилвам
18. убождам
19. странноприемница
20. мекушав
21. папийонка
22. усмърдявам
23. пластилин
24. подплатявам
25. луминесценция
26. уголемявам
27. отънял
28. отеснял/утеснял – дублети
29. бърлога
30. умивалник
31. утрепвам
32. отрепка
33. оредели
34. удвоен
35. немарлив
36. утаечен
37. мотолевя/мутолевя – дублети
38. смотолевя
39. ечане/ечене – дублети
40. паеве/пайове – дублети
41. лакът
42. басмен
43. пембен
44. подкокоросвам
45. вдетинеността
46. придирчив
47. удебелявам
48. скудоумие
49. куртоазия
50. глухонемота
51. сапунер, сапуниер, сапуниерка – дублети
52. какофония
53. небетшекер
54. байганьовец, байганьовски, но Бай-Ганьов (уточнение: прилагателните имена, произлизащи от същ. лични имена, се подчиняват на правописни и пунктуационни правила, които са базирани на наставката, на която завършват. Вероятно ще пуснем статия по тази тема по някое време.)
55. отвертка
56. щурмовак
57. уякчавам
58. одеяло
59. оронвам, уронвам – според значението
60. претекст
61. наслов
62. уплътнявам
63. логотет
64. благоуханност
65. няколко, неколко – дублети
66. папирос, папирус – според значението
67. сиромахкиня
68. безогледен
69. неугледен
70. щурмувам
71. поплавък
72. бръмбар
73. фейлетон
74. рядкост, НО редкостта
75. тафтен

76. растеж, порастване, раста, растем, НО пораснах
77. уебстраница, уеб страница – дублети (първият вариант обаче е по-разпространен и се предпочита)
78. саксофон
79. гранатомет
80. десятка, десетка – дублети; десятък – според значението
81. тирбушон
82. пневматичен
83. самосвал
84. небрежност
85. буботя, боботя – дублети (бел. авт.: аз лично предпочитам първия вариант )
86. кълдъръм (значение, словоформи)
87. вървя, НО вървели
88. двусмислен
89. двойственост (БЕЗ „н“ между „й“ и „с“!)
90. археология
91. пъдпъдък
92. безскрупулен
93. будка
94. лавка
95. алфа-лъчи (полуслятото изписване идва от практиката да се пише тире след гръцките букви в съставни съществителни, когато става въпрос за научни термини, а  оттам се възприема навсякъде: α-лъчи; по аналогичен път: бета-лъчи (β-лъчи), гама-лъчи (γ-лъчи) и т. н. …)
96. бета-версия, бета версия – дублети (станаха дублети заради прекомерната употреба на второто поради директното заимстване на думата от англ. език)
97. войн, воин – дублети; НО войни
98. коригирам, корекция
99. впоследствие
100. заимствам, (словоформи на заимстване); взаимствам (словоформи на взаимстване) – отделни думи, синонимни двойки.
101. фланела (словоформи, речниково значение: плетена вълнена дреха?), фланелка
102. разтакаване
103. скилидка
104. анцуг
105. безпокоя, безпокойство (БЕЗ „с“ между „з“ и „п“!)
106. булка, булчински
107. аксесоар
108. парадигма
109. статукво (от лат.: status quo)
110. кюмюр
111. уеднаквявам
112. обръщение (публично изявление, анонс…), обращение (парично) – според значението, т. е. са две отделни различни думи
113. инкасатор
114. касая се, касае се
115. селекция (набор, избрана група), селектирам (избирам)
116. списък
117. въоръжен, въоръжение
118. военен, военни, НО военачалник
119. одобрявам, одобрение, одобрителен
120. напреднал
121. грамотност, грамотен
122. омбудсман
123. пуловер, НО поло
124. блуза
125. удава ми се (имам възможност, способен съм да направя нещо), отдава (отдавам под наем) – според значението
126. утъпкан
127. учудвам
128. прищипан
129. пунктуация
130. трансцендентен, трансцендентна, трансцендентален (от лат.: transcend)
131. вкъщи, НО у дома
132. от само себе си
133. по моему, по твоему, по нашему, по вашему (за тези не съм сигурен, нужна е проверка в правописен речник!!!)
134. фъстъци
135. фелдфебел
136. цървул
137. юрисконсулт
138. безсмислие, безсмислен
139. безсъвестен
140. възсилен
141. изпотен, потен, изпотяване
143. изстискам (словоформи)

 

  

украса            удремвам
украсен               осмивам
украсявам             усмивка
украшение           присмех
украшения           присмех
укрепвам                прекатурвам
укрепване             притури
укрепителен      
укрепление       катарзис
укрепления          енигма
укрепна            меркантилен
укрепнал        емпиричен
укрепявам    единофронтовски
укрепяване         паралелепипед
укривам                  ламтежът
укриване             дистрибутор
укривател         овошки
укривателство    овощарски
укрия                 рикошет
укротим          

 идейно-възпитателен

машиноекспорт

козунак

галаконцерт

инкрустации

заместник-секретарят

карфица

чучулига

калимавка

калдъръм кокона

калдъръмче

перостия

ене     еничар

 бушон

лудория

крясък

кресна

пристрастие

пристрастеност

неустановим

източнохристиянски

източно православен

източноевропейски

християнин

христианка

медико консултативен 

балнеокомплекс

учебно консултативен

учебно възпитателна работа

заместник министър                                            кмет

                      председател

                      директор

                      управител

акумулатор

некадърност

амплуа

йезуитщина

ямурлук

омърлушен

тефтерче

опустошените

балканджийска

обрасъл

неколкомилионно

киселиноустойчив

лакътят

овъглен

овъгляване

хфръква

сфера

 Българийо

Овехтял

Овехтели

Увехнал

Увехнали

Анцунг

Анцузи

Християнски

Мишци

Неустановимо

Инженерно-технически

Инженерно строителна фирма

Инженерно геоложки проучвания

Инженер химик/проектант

Инженер строител/геолог…

Пъртина

Мукава

Мокет

Овъглен

Гълъбарник

Дезертира

Дезертьор

Черноборсаджия

Терапевт/ичен

Софиянци

Софианка

Изстинка

Есенции

Мозъчен

Прахоляк

Пропагандистка

металолеярни – металолеярните – металолеярница – металолеярницата – металолеярници – металолеярниците – металолеярът – металоносен

кабърче

камъче – а не камънче

калдъръмче

огризка

угризение/я

скилидка

оборудване/м

уплътнителят

Букурещки договор

Вманиачавам се

Фасунка

Превъплъщение

Въплътява

Ориентировъчно

Подтик – подтиквам

Потискам – потисничество

Умивалник

материален

байрактарят

байрактар

гаечен

батальон

усмивка

осмива/м/не

издръжливост

издържливост

изгнанниците  изгнаниците

издържлив > издръжлив издържлива

издръжлива

издържливи >издръжливи  издържливост>издръжливост

Read Full Post »

Значение на думата плеоназъм

мн. плеоназми, (два) плеоназъма, м. Речева конструкция, в която излишно се повтарят близки или еднакви по значение думи.
прил. плеонастичен, плеонастична, плеонастично, мн. плеонастични. Плеонастичен израз.

Плеоназъм е стилистична фигура в литературата. Тя означава използването на много думи или части от думи за описване на даден герой, предмет, явление или идея. Характерно за плеоназма е използването на множество епитети.

Думата идва от гръцкото πλεονασμός, плеонасмос, в превод излишък.

СИНЕКДОХА – Литературен похват, изразяващ цяло чрез част или част чрез цяло. Пример: „бащино огнище“

ХРОНОТОП – историко-литературно отношение; времеви и пространствени отношения

Read Full Post »

Тест №1  Матура      


Прочетете текста и посочете верния отговор на въпросите, свързани с него: 1-7 

Легендите са фолклорни митове и повечето от тях са от епохата на езичеството.  Старобългарската дума език означава още и народ, което ще рече, че езичеството е религия, боговете на която се почитат от един народ. Езическите богове покровителствали отделни съставки на подредения свят, винаги са много и тяхната съвкупност (всички богове) се нарича пантеон.
В пантеона на българското езичество начело е Перун, който подобно на Зевс е вселенски господар и бог мълниеносец, а името му се е тълкувало като перящ (удрящ, блъскащ) своите противници или прегрешилите. До Перун се нареждал бог Хърс, свързан със Слънцето и с Месеца. На трето място идвал Велес, който властвал над Земята и Водата. Тримата били обединени във фигурата на бог Троян, чиято троичност съответствала на триглавото чудовище, противник (у-бог) на установения от тях ред в трите дяла на Вселената. По външен вид чудовището изглеждало като крилат зверогущер и в народните песни се нарича Хала Троеглава, Сура Ламя, Люта Змейна.
Отделно от троицата бил бог Сварог. Първоначално името му означавало небе, но бил свързан и с огъня и за негов син смятали бога слънце Дажьбог. С техните две имена старобългарските книжовници „превели“ имената на старогръцките богове Хефест и Хелиос. Дажьбог пък идва от „Дай Боже!” и за разлика от наказващия с мълнията Перун богът слънце дарявал своите с небесната топлина.
В пантеона е имало и богини – Дива, Коруна, и вили. Самостоятелно място заемали бог Род и рождениците. Вярвали, че Род седи във въздуха и оттам мята на земята буци, от които се раждали децата, а рождениците били почитани със специални трапези. Очевидно те са били божества на съдбата.
Из Предговор към „ Български предания и  легенди, гатанки, пословици и благословии”                                           

1. Темата на текста е:
а. Произход на българските легенди
б. Главният бог Перун
в. Троичността на бог Троян
г. Бог Род и рождениците

2. Според текста кое твърдение е вярно:
а. Бог Сварог е син на Перун.
б. Според древните Сварог е богът слънце.
в. Бог  Велес е свързан със  Слънцето и с Месеца.
г. Според вярванията Дажьбог е син на бог Сварог.

3. В образа на бог Троян са обединени:
а. Перун, Род, Сварог
б. Перун, Дажьбог, Велес
в. Перун, Хърс, Велес
г. Зевс, Перун, Сварог

 4. Според текста думата „пантеон” означава:
а. място, на което се извършват жертвоприношения
б. съвкупността от всички езически богове по нашите земи
в. специално място за изказване на почит към боговете
г. мястото, на което живеят боговете

5. Кое твърдение не е вярно според текста:
а. Същността на бог Троян е троична.
б. Според древните вярвания бог Перун наказва с мълния прегрешилите.
в. Децата се раждали от буци, които бог Род мята на земята.
г. Всички езически богове са от мъжки пол.

6. С кое изречение може да се довърши текстът:
а. От Дива, вилите и рождениците водят началото си образите на самодивите – самовили и орисниците-наречници във фолклора.
б. Бог Дажьбог се грижел за хората.
в. Бог Перун бил справедлив.
г. Чудовището Хала Троеглава е отрицателен образ не само в легендите, а и в народните приказки.

7. Как е осъществена връзката между първи и втори абзац на текста:
а. смислово
б. с лексикално повторение
в. с употреба на лично местоимение
г. с контекстов синоним

8. В кое изречение е допусната грешка:
а. Момчето недочуло точно какво му обясняват и не изпълнило правилно поставената задача.
б. Недовиждащият човек бавно се придвижваше между срутените сгради.
в. Стария човек не мислел, че ще е толкова трудно да се справи с документацията, която му изисквали в канцеларията.
г. Без да коментираш повече, почни да си вършиш работата, която е твърде сложна, както сам разбираш.

9. В кое изречение е допусната грешка:
а. Момчето е най-известния спортист в града.
б. Ураганът развиваше все по-голяма скорост и горският пазач се страхуваше за животните в гората.
в. Асфалтът беше положен навреме от пътния екип, който се грижеше магистралата да бъде в отлично състояние.
г. Обикновено не коментираме работата на майсторите на събрания, засягащи дисциплината на работниците, но този път се налага, тъй като по вина на майстора е станала авария в цеха.

10. Колко запетаи са пропуснати в изречението: Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше когато някой от къщата отиваше по работа в нея то Божан подозря че там крие парите си и почна да го следи. („Гераците”, Ел. Пелин)
а. три
б. четири
в. две
г. пет

11. В кое изречение няма пунктуационна грешка:
а. Въпреки че тръгнахме рано, не пристигнахме преди концертът да започне, защото автобусът не дойде в точния час, а беше неудобно да влезем със закъснение.
б. Въпреки че тръгнахме рано,  не пристигнахме, преди концертът да започне защото автобусът не дойде в точния час, а беше неудобно да влезем със закъснение.
в. Въпреки че тръгнахме рано, не пристигнахме, преди концертът да започне, защото автобусът не дойде в точния час, а беше неудобно да влезем със закъснение.
г. Въпреки че тръгнахме рано не пристигнахме, преди концертът да започне, защото автобусът не дойде в точния час, а беше неудобно да влезем със закъснение.

12. Коя от думите е антоним на сантиментален:
а. арогантен     б. невъзпитан
в. безчувствен
                     г. нахален

13. Коя от думите е синоним на субективен:
а. обективен
      б. незаинтересуван
в. непредубеден
            г. предубеден

14. Коя от думите ще поставите на празното място в изречението: Много добре си спомням, че дадох………книгата, но нямам точен спомен за лицето му.
а. някои
      б. някой    в. на някой       г. на някого

15. При коя от двойките отношението между думите е кат при двойката: разбирателство – недоразумение
а. почит – уважение
б. гордост – горделив
в. симпатия – антипатия
г. радост – веселие

16. Какво означава изразът „на конски Великден”:
а. веднага            б. следващата година
в. никога
                г. утре

17. С кой фразеологизъм бихте заменили подчертания израз в изречението: Не му се доверявай много, защото той е потаен и опасен човек и може да те измами.
а. Марко Тотев
                        б. тиха вода
в. кротко агънце
                  г. мехлем на рана

18. Коя дума ще поставите на празното място в изречението: Картините, които творецът създава в своята поетична творба, носят белезите на неговия………натюрел.
а. лиричен
б. лирически
в. реален
г. лиричностен

19. Какво отделят запетаите в изречението: Те с голям интерес разглеждаха платната, създадени в ранната младост на художника, и скулпторите от бронз.
а. подчинено определително изречение
б. обособени части
в. еднородни части
г. прости изречения в състава на сложното


20. Какво отделят запетаите в изречението: Тази сутрин старецът се запъти рано към обора, за да нагледа овцете, които бяха нещо неспокойни нощес.
а. обособени части
б. подчинено обстоятелствено и подчинено определително изречение
в. еднородни части
г. подчинено определително и подчинено допълнително изречение

21. Коя е излишната дума:
а. балада     б. поема     в. сонет      г. повест

22. Кой е излишният ред:
а. хипербола           б. метафора
в. метонимия
       г. кулминация

23. В творчеството на кой поет са изразени индивидуалистични идеи:
а. Христо Ботев         б. Пенчо Славейков
в. Христо Смирненски
         г. Никола Вапцаров

24. Студентът Кандов е герой от:
а. „Чичовци” – Иван Вазов
б. „Немили-недраги” – Иван Вазов
в. „Под игото” – Иван Вазов
г. „Травиата” – Иван Вазов

25. Автор на творбата „Тъмен герой” е:
а. Иван Вазов           б. Елин Пелин
в. Йордан Йовков
       г. Алеко Константинов

26. От коя творба на Иван Вазов е строфата:
Българйо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха,
и твойто име само кат мълвя
умираха без страх.
а. „Кочо”
         б. „Елате ни вижте”
в. „Новото гробище над Сливница”
г. „Само ти, солдатино чудесни”

27. Кой е авторът на стиховете:
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
а. Пейо Яворов
              б. Пенчо Славейков
в. Димчо Дебелянов
       г. Христо Смирненски

28.  Кой е авторът на стиховете:
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
а. Пенчо Славейков
         б. Елисавета Багряна
в. Иван Вазов
       г. Петко Славейков

29. От коя творба е откъсът:
„Горе, на черковното кафене, до разтворения прозорец, седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.”
а. „Най-вярната стража” на Йордан Йовков
б. „Чичовци” на Иван Вазов
в. „Шибил” на Йордан Йовков
г.  „Индже”на Йордан Йовков

30. Нягул е герой от разказа на Йовков:
а. „Индже”    б. „Шибил”  в. „Кошута”     г. „Албена”

31. Автор на „Во стаичката пръска аромат” е:
а. Пейо Яворов   б. Пенчо Славейков  в. Д. Дебелянов   г. Ат. Далчев

32. Кое стихотворене не е написано от Христо Ботев:
а.  „Хаджи Димитър”   б.  „Левски”
в.  „Елегия”
             г.  „До моето първо либе”

33.  От кое стихотворение на Христо Ботев са стиховете:
Кажи ми, кажи, бедни народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
а.  „Елегия”
          б.  „Хаджи Димитър”
в.  „На прощаване”
         г.  „Към брата си”

34.  Кой от разказите не е на Йовков:
а. „Кошута”           б. „Серафим”
в. „На оня свят”
          г. „Другоселец”

35. От кое произведение на Алеко Константинов е откъсът:
„ Много минути се изминаха, додето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудване, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички. Всички лица бяха сериозни, излеко бледни и като че изтръпнали! Като че не пред творението божие, а пред самия бог те бяха изправени!…”
а. „През марта на Чепино’
б. „В българска Швейцария”
в. „Какво? Швейцария ли?!”
г. „До Чикаго и назад”

36. Матей Маргалака е герой на:
а. Елин Пелин             б. Иван Вазов
в. Петко Славейков
        г. Николай Хайтов

37. Кириак Стефчов, герой от „Под игото”, е:
а. пламенен родолюбец
б. безразличен към ставащите събития
в. симпатизант на бунтовниците
г. родоотстъпник и предател

38. Посочете невярното твърдение:
а. „До Чикаго и назад” е пътепис от Алеко Константинов.
б. „Вечери в Антимовския хан” е сборник от разкази от Елин Пелин.
в. „Ралица” е поема от Пенчо Славейков.
г. „Шибил” е разказ от Йордан Йовков.

39. Посочете вярното твърдение:
а. Елка е героиня от повестта „Гераците” на Йордан Йовков.
б. Дядо Корчан е герой от разказа „Последна радост” на Елин Пелин.
в. Павел е най-малкият син на Йордан Герака и баба Марга от повестта „Гераците”.
г. Серафим е герой от разказа „На оня свят” от Елин Пелин.

40. В стиха на Ботев:„Тя мойта младост, мале, зелена,/ съхне и вехне люто язвена… “ е използвано:
а. метафора
б. метонимия
в. сравнение
г. хипербола                                                                                                                                                                                                             


 

Тест №4 – 3. Познавате ли българската литература?      

 


1. „Старопланински легенди” е:
a. сборник новели от Ив. Вазов
б. сборник новели от Й. Йовков
в. сборник разкази от Ив. Вазов
г. сборник разкази от Й. Йовков

2. „Епопея на забравените” е:
a. сборник сонети
б. цикъл поеми
в. цикъл оди
г. сборник поеми

3.  „Хайдушки копнения” на Яворов е:
a. стихотворение
б. сборник биографии
в. сборник стихове
г. спомени

4. „Хаджи Ничо” е произведение на:
a. Любен Каравелов
б. Елин Пелин
в. Йордан Йовков
г. Иван Вазов

5.   „Милионерът” е:
a. комедия от Стефан Костов
б. комедия от Йордан Йовков
в. комедия от Иван Вазов
г. пиеса от Пейо Яворов

 

6. „На Черни Връх” е:
a. стихотворение от Ив. Вазов
б. пътепис от Ал. Константинов
в. пътепис от Иван Вазов
г. сборник пътеписи от Ив. Вазов

7.  „Сеятели на робски чувства” е:
a. фейлетон от Хр. Ботев
б. стихотворение от Иван Вазов
в. разказ от Елин Пелин
г. фейлетон от Ал. Константинов

8. „Край воденицата” е:
a. разказ от Елин Пелин
б. разказ от Иван Вазов
в. разказ от П. Тодоров
г. разказ от Йордан Йовков

9. Лазо е герой от:
a. разказ от Й. Йовков
б. герой на Иван Вазов
в. разказ от Антон Страшимиров
г. герой на Елин Пелин

10. Баба Цена е героиня на:
a. Иван Вазов
б. Елин Пелин
в. Йордан Йовков
г. Любен Каравелов

11.  Дядо Корчан е герой на:
a. Йордан Йовков
б. Иван Вазов
в. Елин Пелин
г. Пенчо Славейков

12. Мичо Бейзадето е герой на Вазов от:
a. „Немили-недраги”
б. „Под игото”
в. „Епопея на забравените”
г. „Хъшове”

13. Сарандовица е героиня на:
a. Елин Пелин
б. Йордан Йовков
в. Антон Страшимиров
г. Пенчо Славейков

14.  Рачо Самсарът е герой на:
a. Йордан Йовков
б. Иван Вазов
в. Елин Пелин
г. Димитър Талев

15. Женда е героиня на:
a. Иван Вазов
б. Йордан Йовков
в. Пенчо Славейков
г. Петко Славейков

16. От чие произведение е откъсът:
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
и киска се вихър над жребий сиротен,
и плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве –
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
а. Н. Лилиев
б. Хр. Смирненски
в. Д. Дебелянов
г. П. Яворов

17. От чие произведение е откъсът:
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека –
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
a. Димчо Дебелянов
б. Дора Габе
в. Елисавета Багряна
г. Теодор Траянов

18. От чие произведение е откъсът:
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
a. Христо Смирненски    б. Николай Лилиев
в. Пейо Яворов
               г. Димчо Дебелянов

19.  От кое произведение на Иван Вазов е откъсът:
„Няколко дни след това произшествие Ганковото кафене отрано, както винаги, пълно с посетители, гърмеше и димеше. То беше сборният пункт и на стари, и на млади и там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа…”
a. „Немили-недраги”
          б. „Хаджи Ахил”
в. „Под игото”
                       г. „Чичовци”

20. От кое произведение на Иван Вазов е откъсът:
„Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал оная есен във Ветрен! Влажно, мокро; ситен дъжд пръска, небето се разтопило на студена пара примазало ниските къщици на селото.”
a. „Вълко на война”
           б. „Пейзаж”
в. „Иде ли?”
              г. „Хаджи Ахил”

21. От кое произведение на Иван Вазов е откъсът:
„Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попържня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.”
а. „Епоха – кърмачка на велики хора”
   б. „Обикновена история”        в. „Едно злодейство”  г. „Под игото”

22. От кое произведение на Алеко Константинов е откъсът: 
„Думат ми някои диванета, че можеш…, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш…, кай, подлец. Бош лаф! Подлец ли? архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет?”
a. „Разни хора, разни идеали”
  б. „Бай Ганьо”
г. „Миш-маш”
          д. „Херострат П”

23. Коя творба не е на Димитър Димов:
а. „Осъдени души”
     б. „Тютюн”
в. „Ахилесова пета”
    г. „Гласовете ви чувам”

24. Коя творба не е на Димитър Талев:
а. „Самуил”
         б. „Железният светилник”
в. „Илинден”
       г. „Поручик Бенц”

25. Елин Пелин не е автор на:
а. „Под манастирската лоза”   б. „Пепел от цигарата ми”
в. „Гераците”
   г. „Митрофан и Дормидолски”


 

 

Тест №2 – 1. Познавате ли българската литература?      

 


1. С кой български автор свързвате годините (1848 -1876):
а. Ив. Вазов
б. Хр. Ботев
в. Елин Пелин
г. Паисий Хилендарски

2. С кой български автор свързвате гр. Чирпан:
а. Ив. Вазов
б. Пейо Яворов
в. Й. Йовков
г. Н. Хайтов

3. Кое е родното място на Ив. Вазов:
а. Калофер
б. Сопот
в. Пловдив
г. Добрич

4. Кой е авторът на цикъла „Драски и шарки“:
а. Л. Каравелов
б. П. К. Яворов
в. Хр. Ботев
г. Ив. Вазов

5.  „Петрушан“ е:
а. фейлетон от Хр. Ботев
б. стихотворение от П. Р. Славейков
в. разказ от Ел. Пелин
г. роман от Ив. Вазов

6. Кой е авторът на разказа „Българка“:
а. Ив. Вазов
б. П. Р. Славейков
в. Елин Пелин
г. Й. Йовков

7.  „Cis moll“ е произведение на:
а. Николай Лилиев
б. Д. Дебелянов
в. Пенчо Славейков
г. Пейо Яворов

8. Кой е авторът на стихотворението „Жестокостта ми се сломи“:
а. Пенчо Славейков
б. Христо Ботев
в. П. Р. Славейков
г. Хр.Смирненски

9. Автор на произведението „На Острова на блажените“ е:
а. Ив. Вазов
б. П. К. Яворов
в. П. П. Славейков
г. Н. Лилиев

10.  „Сливница“ е:
а. стихотворение от Ив. Вазов
б. сборник стихове от Ив. Вазов
в. сборник разкази от Й. Йовков
г. цикъл стихове от Ив. Вазов

11.  „На браздата“ е:
а. стихотворение от П. К. Яворов
б. стихотворение от Ив. Вазов
в. разказ от Й. Йовков
г. разказ от Елин Пелин

12. „Старият вол“ е:
а. разказ от Й. Йовков
б. разказ от Ив. Вазов
в. стихотворение от Ив. Вазов
г. разказ от Елин Пелин

13. „Тъмен герой“ е:
а. фейлетон от Ал. Константинов
б. разказ от Й. Йовков
в. разказ от Елин Пелин
г. разказ от Ив. Вазов

14.  „Те победиха“ е:
а. сборник стихове от Ив. Вазов
б. сборник разкази от Й. Йовков
в. сборник разкази от Ив. Вазов
г. сборник стихове от Д. Дебелянов

15.  „Женско сърце“ е:
а. сборник разкази от Ив. Вазов
б. сборник разкази от Й. Йовков
в. сборник разкази от Елин Пелин
г. сборник стихове от П. К. Яворов

16.  „Шибил“ е:
а. разказ от Елин Пелин
б. разказ от Й. Йовков
в. разказ от Иван Вазов
г. разказ от Хр. Смирненски

17.  „Жълтата гостенка“ е:
а. стихотворение от П. К. Яворов
б. сборник стихове от Ив. Вазов
в. стихотворение от Хр. Смирненски
г. разказ от Йордан Йовков

18.  Строфата е от стихотворението на Иван Вазов:
Българйо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха,
и твойто име само кат мълвя
умираха без страх.
а. „Левски“
б. „Новото гробище над Сливница“
в. „Само ти, солдатино чудесни“
г. „Не, не ще се радвам кръвожадно“

19. От чие стихотворение е строфата:
Мене ми е странно – ето те пред мен,
мене ми е жадно – гледам те пленен,
мене ми е странно – дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно – тъмно в ясен ден.
а. Пенчо Славейков
б. Пейо Яворов
в. Димчо Дебелянов
г. Кирил Христов

20.  От чие стихотворение е строфата:
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
а. Пейо Яворов
б. Димчо Дебелянов
в. Николай Лилиев
г. Пенчо Славейков

21.  От чие стихотворение е строфата:
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърдите ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
а. Димчо Дебелянов
б. Николай Лилиев
в. Пейо Яворов
г. Кирил Христов

22. От чие стихотворение е строфата:
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
а. Пенчо Славейков
б. Блага Димитрова
в. Теодор Траянов
г. Иван Вазов

23. От чие стихотворение е строфата:
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач –
стареца немощно става.
а. Христо Смирненски
б. Теодор Траянов
в. Николай Лилиев
г. Димчо Дебелянов

24. Кой от посочените автори не е представител на реализма:
а. Христо Ботев
б. Иван Вазов
в. Димчо Дебелянов
г. Никола Вапцаров

25. Коя творба не е роман:
а. „Тютюн”
б. „До Чикаго и назад”
в. „Железният светилник”
г. „Осъдени души”


 

 

 

Тест №3 – 2. Познавате ли българската литература?

     

 


1. Литературно списание „Мисъл” излиза:
а. 1892 г. – 1907 г.
б. 1895 г. – 1907 г.
в. 1890 г. – 1910 г.
г. 1892 г. – 1910 г.

2. Кой български поет е роден в гр. Солун:
а. Христо Смирненски
б. Кирил Христов
в. Атанас Далчев
г. Теодор Траянов

3. Кой е авторът на „Изворът на Белоногата”:
а. Пенчо Славейков
б. Петко Славейков
в. Иван Вазов
г. Иван Богоров

4. Жанрът на творбата „Хаджи Димитър” е:
а. ода
б. балада
в. поема
г. новела

5. Творбата „Гераците” е:
а. повест
б. роман
в. разказ
г. новела

6.  Захаринчо е герой от творба на:
а. Елин Пелин
б. Йордан Йовков
в. Пенчо Славейков
г. Алеко Константинов

7. Дивисил е герой от:
а. „Немили-недраги” на Ив. Вазов
б. „Под игото” на Ив. Вазов
в. „Кървава песен” на Пенчо Славейков
г. „Старопланински легенди” на Йордан Йовков

8.  Михалаки Алафрангата е герой от:
а. „Под игото” на Ив. Вазов
б. „Чичовци” на Ив. Вазов
в. „Немили-недраги” на Ив. Вазов
г. „Българи от старо време” на Л. Каравелов

9. Xaджи  Смион е герой от:
а. „Българи от старо време”
б. „Под игото” и „Чичовци”
в. „Под игото” и „Немили-недраги”
г. „Една българка”

10. Варлаам Копринарката и Иван Селямсъза са литературни герои от:
а. „Под игото”
б. „Чичовци”
в. „Немили-недраги”
г. „Българи от старо Време”

11. Дядо Матей Маргалака е герой от творба на:
а. Йордан Йовков
б. Ел. Пелин
в. Ив. Вазов
г. Л. Каравелов

12. Ралица е героиня от творба на:
а. Пенчо Славейков
б. П. К. Яворов
в. Йордан Йовков
г. Елин Пелин
 
13. Иван Белин е:
а. разказ от Йордан Йовков
б. герой на Йордан Йовков
в. разказ от Елин Пелин
г. герой на Елин Пелин

14.  Калмука е герой от творба на:
а. Елин Пелин
б. Йордан Йовков
в. Пенчо Славейков
г. Антон Страшимиров

15.  Кой е авторът на строфата:
И ето в оня час на синята мъгла,
когато млъква шум и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ,
спомнете си, деца, спомнете си за мене
и прошепнете – лека нощ!
а. Пейо Яворов
б. Кирил Христов
в. Никола Вапцаров
г. Пенчо Славейков

 

16. Кой е авторът на строфата:
Дохождат дни, такива мрачни дни,
че иде ти да виеш от ненавист.
Боли в гърдите, в мутрата горчи,
а в гърлото ръжда се наслоява.
а. Христо Смирненски
б. Гео Милев
в. Никола Вапцаров
г. Кирил Христов

17. Кой е авторът на строфата:
Когато в ранна утрин изток се топи
в море от пламък златоален –
върви той редом с бледоликите тълпи
и сам пламти от гняв запален.
а. Никола Вапцаров
б. Гео Милев
в. Христо Смирненски
г. Кирил Христов

18. Кой е авторът на строфата:
Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

а. Иван Вазов
б. Димчо Дебелянов
в. Кирил Христов
г. Гео Милев

19.  Кой е авторът на строфата:
Грешите –
аз страдам за свойта Родина.
Аз страдам за вас,
и за себе си страдам…
а. Никола Вапцаров
б. Христо Смирненски
в. Гео Милев
г. Димчо Дебелянов

20. Кой е авторът на стиховете:
Но в ваклите очи на свойта рожба,
когато тя се вгледа и познай
в тях Ива – до сърце си го притисне,
и пак оная хубава усмивка
на устните й цъфва от живота
ненадломена – с несломено сърце…
а. Петко Славейков
б. Пенчо Славейков
в. народна песен
г. Кирил Христов

21. Кой е авторът на стиховете:
Линее нашто поколенье,
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенъе
не пада Върху нас.
а. Пенчо Славейков
б. Теодор Траянов
в. Пейо Яворов
г. Иван Вазов

22. Кой от авторите не е представител на символизма:
а. Атанас Далчев
б. Димчо Дебелянов
в. Теодор Траянов
г. Николай Лилиев

23. Кой от авторите изразява идеи на индивидуализма в творчеството си:
а. Иван Вазов
б. Христо Ботев
в. Пенчо Славейков
г. Христо Смирненски

24. Идеята за свръхчовекът е развита в творчеството на:
а. Христо Ботев
б. Пенчо Славейков
в. Атанас Далчев
г. Христо Смирненски

25. Кога възниква в Европа литературното направление символизъм:
а. в края на 19 век и началото на 20 век
б. преди Първата световна война
в. след Първата световна война
г. между Първата световна война и Втората световна война

 

Read Full Post »

ТЕСТ ЗА МАТУРА А8

ТЕСТ А8

Тест по български език и литература за зрелостници

 

 

 

 

1.В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?

А) ограждам, одържам, убождам

Б) искреност, съвършеност, ценност

В) патриархален, социялен, сияние

Г) прекрасна, прелесна, безкористна

2.В кой от редовете всички думи са написани правилно?

А) подпалвам, подскачам, потикна

Б) възстановя, въспирам, въплътя

В) сбъднат, згряване, сграда

Г) сблъсък, свитък, бакалавър

3.При коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка?

Окървавеният (А) мъж  излязал (Б) от сградата (В), като едва се държал (Г)  на краката си.

4.В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

А) Твърде активна роля в трансформационните процеси играе Ботевата поезия.

Б)  Посоченият механизъм цели да отрече една нравствена ценностна система в нейния популяризиран вариант.

В) Нейни основни прояви са изповедното начало, защитената собствена гледна точка, сатиричноизобличителната интерпретация.

Г) Характерно е, че в пейзажа на зимното опустошение творецът се опира на вещното, предметното.

5.В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?

А) Отдавна е обърнато внимание върху цялостността, монолитността на Ботевото творчество.

Б) Много по-ярко се разгръщат лирикът и художникът у младия Вазов в стиховете му за разгрома на Априлското въстание.

В) Вазов е възмутен от Западноевропейските сили, които толерират Османската империя.

Г) Единствено руската външна политика подкрепя национално-освободителните стремежи на българския народ.

6.В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

В поетичното виждане на авторът(А) са ясноочертани(Б) разликите между няколкото отделни етапи (В) на дългия изторически(Г) процес.

7.В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

А) Петима професора изнесоха лекции, свързани с екологичните проблеми.

Б) Директорът извика няколко ученика.

В) Трима романиста представиха новите си книги.

Г) Няколко войници обикаляха селото.

8.В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Тя му прощава, тя, която няма никого на света.

Б) Ничий интереси не са по –важни от народните.

В) Не казвам на никой за тревогите си

Г) Не искаше никаква милост от никой.

9.В кое от изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Дядо Йордан прекарваше повече от времето си в затворената кръчма, ключа на която държеше сам той.

Б) Момчето се страхуваше да влиза в църквата, по стените, на която бяха изписани сцени от второто пришествие.

В) Тая летяща конница се издигаше над върховете в подножието, на които се намираше чудният град.

Г) В тая работа той видя изгода към, която се стремеше.

10. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

А) Тя полежа още малко, гледайки гълъбите, които летяха като малки бели ангели.

Б) Тупайки с тояжката си, старецът бавно се отдалечи.

В) Заранта синът му отиде да го дири при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.

Г) Марийка обиколи ливадата, търсейки сянка и най –сетне намери удобно място.

11. При коя двойка отношението между думите е различно от отношението между думите в другите двойки?

А) самолет – пилот

Б) кораб – пасажер

В) трамвай – ватман

Г) автобус – шофьор

12.В кой ред всички думи са синоними?

А) автентичен, истински, оригинален

Б) активен, енергичен, пъргав

В) беда, неволя, бедност

Г) безсърдечен, жесток, строг

13. Кой от посочените фразеологизми е синоним на словосъчетанието непредвидено и неочаквано стечение на обстоятелствата?

А) изграждам въздушни кули

Б) ирония на съдбата

В) дърво без корен

Г) вятър и мъгла

 

14. Кой от посочените фразеологизми НЕ е синоним на останалите?

А) бие го парата

Б)  мери парите си с кантар

В) не струва пукната пара

Г) текат му парите из ръкавите

15. Коя от посочените творби НЕ е елегия?

А) “ Да се завърнеш в бащината къща”

Б) “ Обесването на Васил Левски

В) “Заточеници”

Г)  “Българският език”

16. От кое стихотворение са стиховете?

Аз умирам и светло се раждам-

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

А) “Черна песен”

Б)  “Две души”

В) „Сърце на сърцата”

Г) “Сиротна песен“

17. Коя е водещата тема в българската литература през 80-години на ХІХ в.?

А) животът в българското село

Б)  героичното минало

В)  вълненията на индивида

Г)  социалните пороци

18. Кой от изброените мотиви НЕ е обвързан със смисъла на стихотворението” Майце си” от Христо Ботев?

А) за скиталчеството

Б) за синовния дълг

В) за героичната саможертва

Г) за клетвата

19. Кое от следните твърдения е НЕВЯРНО за стихотворението “До моето първо либе”?

А) Любовта към жената е невъзможна в света на страданието.

Б) Гласът на народната мъка заглушава любовната песен.

В) Творбата е насочена към универсалните проблеми за свободата на човешкия избор.

Г) Лирическият говорител осмисля любовното чувство като висша ценност.

20. Коя от изброените особености НЕ е присъща на Вазовите разкази?

А) Бързо протичащо, целеустремено действие.

Б) Имат по-голям повествователен обем и се структурират чрез разчленяване на епизоди.

В) Наблюдава се стремеж към постигане на историческа достоверност.

Г) Наличие на пряка авторова намеса.

21. Коя от посочените творби НЯМА борческо-патриотична тематика?

А) “ Борба” от Христо Ботев

Б) “Един убит” от Димчо Дебелянов

В) “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов

Г)  “Заточеници” от П. К. Яворов

22. Кои опозиции са характерни за цикъла “Епопея на забравените” от Иван Вазов?

А) героизъм – предателство, народ – поробител, светлина – мрак

Б) срам – слава, родолюбец – родоотстъпник, минало – бъдеще

В) робство – свобода, срам – слава, мрак – светлина

Г) високо – ниско, народ – водач, род – безродие

23. В коя глава от романа “Под игото” Иван Вазов НЕ изобразява, че обикновеният човек е завладян от свободолюбивата идея и загърбва традиционното си живеене?

А) “Силистра йолу”

Б) “Тлъка в Алтъново”

В) “Новата молитва на Марка”

Г) “Една безпокойна почивка”

24. С кой проблем е свързана третата част от фейлетоните “Разни хора, разни идеали” от Алеко Константинов?

А) политическият произвол, свързан с фалшифицирането на изборните резултати

Б) недостойното поведение на героя, спекулиращ с националните интереси

В) амнистирането на престъпни политици

Г) предимството да се живее с чиста съвест

25. Героите от “Разни хора, разни идеали” НЕ се характеризират с:

А) патриотизъм и жертвоготовност

Б) низост и нагаждачество

В) кариеризъм и патриотарство

Г) цинизъм и душевна пустота

26. В творчеството на кого от посочените автори лирическият герой изживява страдание, болезнено раздвоение, отчаяние и драматични преживявания?

А) на Христо Ботев

Б) на Иван Вазов

В) на П.К. Яворов

Г) на Пенчо Славейков

27. Какво изразно средство НЯМА в стиховете?

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

А) метафора

Б) анафора

В) алитерация

Г) алегория

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (28. до 34. включително):

Александър започва своя азиатски поход през пролетта на 334 г. пр. Хр. Той тръгва от Пела с 30 000 пехотинци и 5000 конници. За завоюването на един континент това е твърде малка войска, но пълководецът й разчита на нейната бързина и смелост. При Хелеспонт Александър оставя генералите си да осъществят преминаването на другия бряг, а сам той се отправя с една галера към Троя, за да поднесе венец пред гроба на Ахил. Освен това взема един древен омиров щит, който ще носи в битките като талисман.

Първата истинска битка срещу равностойна персийска войска при р. Граник е спечелена благодарение на мощната атака на конницата. През следващите седмици Александър минава йонийското крайбрежие като Освободителя, за когото Гърция е молела боговете. Град след град отварят вратите си. В Сарди той възстановява древните закони на града и построява храм на Зевс. Царицата на Кария го осиновява като почетен син. В няколко града, където има по-големи персийски гарнизони, се налага да използва сила. С изненадваща атака Александър превзема Милет, главна база на персийската  флота. След кратка обсада се предава Халикарнас, друго важно персийско пристанище.

Сега голяма част от Йония е освободена от персийското военно присъствие. Походът с основание може да бъде обявен за успешен и войските да се върнат у дома. Но за да затвърди победите си, Алескандър трябва да се справи с двата кита на персийската мощ – флота и главната армия на персите.

Той се отправя на изток през Мала Азия, надолу през тесен проход в Тарските планини, за да излезе на равнинното средиземноморско крайбрежие северно от Сирия. Персийският цар Дарий, обезпокоен от заплахата на запад, събира войска, за да й се противопостави. Битката се разгръща при Иса: 35 000 македонци срещу армия от може би 300 000 души, сред които и гръцки наемници, водени от самия Дарий.

Докато първата битка в Азия е спечелена благодарение на бързината и смелостта, то тази при Иса е триумф на тактиката. Персите организират защитата си между планините и морето. Пространството е тясно и не им позволява да използват численото си предимство. Александър разгръща войските си по най-резултатния начин – фланговете са покрити от светкавично бързата конница, центърът е подсигурен от силните македонски фаланги. В хода на битката Александър вижда слабото място във фронта на противника и атакува точна там.

28.Видът на текста е:

А) институционален

Б) научнопопулярен

В) художествен

Г) разговорен

29.Коя е темата на текста?

А) Походът на Александър в Азия

Б) Построяването на храм на Зевс

В) Победата над персийския цар Дарий

Г) Освобождаването на Йония

30.Кои са ключовите думи в текста?

А) пълководец, малка войска

Б) Александър, азиатски поход

В) битка, конница

Г) генерали, йонийско крайбрежие

31.Кое от твърдение НЕ е вярно според текста?

А) Пълководецът на македонците взема един древен ахилов щит  като талисман.

Б) Александър спечелва първата истинска битка срещу персийската войска при р. Граник.

В) Пълководецът на македонците преминава през йонийското крайбрежие като Освободителя.

Г) В Сарди Александър построява храм на Зевс.

32.Кое от твърдение е вярно според текста?

А) Битката при Иса Александър печели благодарение на бързината и смелостта на войската си.

Б) Александър подсигурява центъра на войската си, като използва силните македонски флангове.

В) Македонските войски достигат средиземноморското крайбрежие през Тарските планини.

Г) Милет, главната база на персийската флота, е превзет след кратка обсада.

33. Как е осъществена връзката между първо и второ изречение в първи абзац на текста?

А) чрез контекстови синоними

Б) чрез лексикално повторение

В) чрез притежателно местоимение

Г) чрез лично местоимение

34. Думата наемник в текста означава:

А) прислужник

Б)  войник, който се бие срещу заплащане

В) адютант

Г) ратай

35. За подусловия А и Б работете с текста за Александър Македонски.

А) Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка  една от тях и я запишете.

Б) Запишете сбито и кратко (в резуме) основното в съдържанието на текста.

36. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите и го запишете срещу съответната буква.

            Всяка година илотите предавали определеното от закона количество зърно, брашно, вино на спартанеца,……………….(А) на земята. …………….(Б) оставало за тях и с него можели да се разпореждат, както пожелаят. Броят на илотите надвишавал многократно този на спартанците и това криело………………….(В). Не били редки случаите на надигания и бунтове. За да осигурят безопасността и спокойствието си, спартанците периодично……………….(Г) така наречените “скрити войни“.

А) собственик, притежател, държател

Б) непотребното, излишното, ненужното

В) заплаха, риск, опасност

Г) предприемали, започвали, пристъпвали

37. Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

А) съществително име

 Няколко млади (фермер) изкараха десетте тъмночервени (кон) от конюшните.

Б) местоимение, форма за учтивост

Така и не разбрах на (кой) от новопристигналите сте се ( обадил), госпожо Стефанова.

В) членувана форма

(Сключен) мир през 1904 година дал възможност на (български) народ да тръгне по нов път.

  38. В текста са пропуснати пет  запетаи. Поставете ги.

             С такива мисли веднага след като изпи кафето си Сотиров тръгна по пътя за Рахманларе където трябваше да се срещне със Стефан Калчев млад учител от Пловдив и да го убеди да се върне в големия град за да съдейства на организацията.

  39. Срещу съответната буква попълнете местата така, че в двойките да се запази отношението:

А) усмихвам се- смея се

…………………….- приказвам

вървя – ………………………….

Б) акробат – цирк

……………….- театър

уредник -…………….

  40. Открийте какви тропи и фигури на езика са подчертаните изрази и ги напишете срещу съответната буква.

  Грабете го, (А)неразбрани! / Грабете го(А)! Кой ви бърка?

Балканът пее (Б)хайдушка песен…

…когато този цар, безгрижен, глупав…(В)

Отговори:

1-б;

2-г;

3-б;

4-в;

5-б;

6-в;

7-г;

8-а;

9-а;

10-г;

11-б;

12-а;

13-б;

14-в;

15-г;

16-а;

17-б;

18-в;

19-г;

20-а;

21-б;

22-в;

23-г;

24-б;

25-а;

26-в;

27-г;

28-б;

29-а;

30-б;

31-а;

32-в;

33-г;

34-б;

35 а- І-Александър предприема поход в Азия,

         ІІ- Освобождаването на Йония

         ІІІ- Решението за продължаване на похода

         ІV – Дарий събира войска

         V – Победа над персийската армия при Иса

36- а-собственик

      б- излишното

      в – опасност

      г – предприемали

37- а – фермери, коня

      б- кого, обадили

      в- сключеният, българския

38 – С такива мисли, веднага след като изпи кафето си, Сотиров тръгна по пътя за Рахманларе, където трябваше да се срещне със Стефан Калчев, млад учител от Пловдив, и да го убеди да се върне в големия град, за да съдейства на организацията.

39- а-говоря, крача

       б- актьор, музей

40 а- анафора, б- олицетворение, в- инверсия

Read Full Post »

ТЕСТ ЗА МАТУРА А7

ТЕСТ А7

 

1. В кой ред е допусната правописна грешка?

А) изплесквам  Б) заувъртал

В) препядствие  Г) тренировъчен

  2. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?

А) пребледняли, престъпвам, въглещарят

Б) желъд, разред, гостба

В) напръсник, вазелин, сумрак

Г) немарливост, стърнища, обезоръжавам

  3. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната правописна грешка?

Иванвазовото (А) творчество от първото десетилетие след Освобождението е преплело героичната пътетика (Б) и социалния критицизъм в едно непрекъснато възправяне на два исторически отрязъка (В) един срещу друг при едно непрестранно идейно емоционално (Г) напрежение.

4. В кое изречение е допусната правописна грешка?

А) Избухва освободителната война и Петко Славейков застава начело на населението.

Б) Най-силно е поразено детското му съзнание от едно голямо бедствие – отстъпването пред Сюлеймановите войски.

В) Прокуденото население търси спасение на север.

Г) Разпръснато е и семейството на Славейков.

5. В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?

А) Шестте яребици се прибраха в рядкото и транливо храстче.

Б) Тази година пролета бе закъсняла и храстчето още не бе цъфнало.

В) Възторгът и пламенното желание да се върнат по родните земи бяха заменени от отчаяние и несигурност.

Г) Слабите гръбчета на птиците потрепваха, сърчицата им бяха испълнени със страх.

6. В кое изречение е допусната граматична грешка?

А) Някои смятат, че е добре да се спи в студена стая, защото било по-здравословно.

Б) Никой не отрича, че е опасно да се спи в прашна стая.

В) Парфюмите, които си слагате по една капка зад ухото преди лягане, могат да причинят алергичен ринит.

Г) Лошата поза при нощния сън е причина за пробождащи болки в гърба, от който се оплаква всеки трети човек.

7. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Всеки трябва да прецени най-напред неговите предимства и недостатъци.

Б) Родителите на победителя могат да бъдат горди от неговия успех.

В) Момчетата се бориха мъжки, за да представят достойно неговия отбор.

Г) Лирическият герой отправя неговата изповед пред най-близкия му човек – майката.

8. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

За младежа (А) тя беше най-важният (Б) човек, с който(В) съдбата го срещна по трудния (Г) му път на имигрант.

9. В кое  изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Всеки отнесе със себе си в душните крепостни стени нещо от свежия лъх на ливадите и гората.

Б) Едри, мраморни стълби подпираха сводовете.

В) Топлият мартенски вятър, кротко галеше бронзовите лица на бранниците.

Г) Беше светла, снежна нощ.

10. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

А) Лисицата, дошла отдолу, беше наредила като броеница отпечатъците от черните си крачета.

Б) Другаде катерица бе подскачала с  продълговатите си, прилични на лопатки, крака, и бе продължила своя път по дърветата.

В) Животното се беше движило ходом, дирейки храна.

Г) Пееше за пълните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани, и шарените папагали.

11. При коя двойка отношението между думите е различно от отношението между думите в другите двойки?

А) еднозначен – многозначен  Б) закостенял – консервативен

В) акуратност – небрежност  Г) творчески – каноничен

12. В кой ред думите са антоними?

А) дисхармония – неблагозвучие  Б) планина – равнина

В) пасивен – активен       Г) жесток – честен

13. В кой от редовете е употребено фразеологично словосъчетание със значение бездейно и безсмислено стоя?

А) като кон на празни ясли  Б) като конска муха

В) като кукувица Г) като вол

  14. В кой ред фразеологизмите са синоними?

А) вземам присърце – вземам си бележка

Б) показвам си рогата – оплитам си кошницата

В) намирам си майстора – насаждам на пачи яйца

Г) имам обеца на ухото – парен каша духа

15.Коя от посочените творби е лирическа миниатюра?

А) “Две души”  Б) “Спи езерото; белостволи буки…”

В) “Спи градът”          Г) “ Елегия”

  16. От коя творба е цитатът?

  О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на героите. Свещено си ти.

А) “Левски” Б) “Кочо”  В) “Обесването на Васил Левски”

Г) “Хаджи Димитър”

17. Посочете вярното твърдение за понятието балада.

А) Мемоарна литературна творба.

Б) Лирическо произведение, в което се възпява любовта.

В) Лироепическо стихотворение с легендарно–фантастичен сюжет.

Г) Лирически жанр, изграден върху трагични преживявания.

18. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно?

А) Фолклорната традиция е характерна за творчеството на Христо Ботев.

Б) В повестта “Гераците” за прототип на Йордан Герака Елин Пелин използва образа на баща си.

В) Стихотворението “Елате ни вижте” отразява следосвобожденската действителност.

Г) Романът “Под игото” е създаден преди Освобождението.

19. Кой е основният мотив в третата композиционна част на стихотворение “На прощаване” от Христо Ботев?

А) мотивът за завръщането в родния дом

Б) мотивът за завръщането в родовото пространство

В) мотивът за срещата с близките и любимата

Г) мотивът за раздялата

20. В романа “Под игото” пиянството е метафора на:

А) робското примирение на народа

Б) духовния подем на българите

В) страха на българите от поробителя

Г) мъката и отчаянието на поробените

21. Посочете реда, който НЕ съдържа само детайли от описанието на Бай Ганьо.

А) с бяла (по нашенски бяла) риза, с черно бомбе и редингот

Б) с бръсната поникнала брадица, накривено калпаче

В) чернокос и даже чернокож господин, млад човек

Г) с ботуши, без вратовръзка, със засукани мустаки

22. С какво е свързан мотивът за самотата в поезията на П. Славейков?

А) липсата на истински човешки чувства

Б) съдбата на социално отхвърления човек

В) невъзможността да срещнеш сродна душа

Г) неизбежната самота на истинския творец

  23. Характеристиките от кой ред НЕ са присъщи на лирическия герой от стихотворенията на Яворов “Сенки” и “Маска”?

А) борбен, родолюбец, жертвоготовен

Б) безнадежден, залутан, мрачен

В) страдащ, раздвоен, измъчващ се

Г) самотен, тъжен, съмняващ се  

24. В коя от посочените творби се откриват елементи, характерни за фолклора?

А) “ Ще бъдеш в бяло” от Пеой Яворов

Б) Сиротна песен” от Димчо Дебелянов

В) “Ралица” от Пенчо Славейков

Г) “Българският език” от Иван Вазов

25. Какво е подчертаното изразно средство?

…и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

А) метонимия  Б) анафора  В) метафора   Г) перифраза

26. Как се нарича изразно средство, при което има съчетаване на взаимно изключващи се понятия?

А) алегория  Б) оксиморон  В) антитеза  Г) парадокс

  27. Проза се отнася към разказ така, както поезия се отнася към:

А) кулминация  Б) повест  В) лирически герой  Г) ода

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 28. до 34. включително):

            През последните векове на Великото преселение на народите – V-VІ в., Охридската котловина била заселена със славяни и прабългари. Те проникнали тук от Белагония (Битолското поле), където едновременно с Аспарухова България се родила още една България, основана от неговия брат Кубер, пристигнал тук с 60 000 бойци и техните семейства. Изглежда, тогава се сменило и името на града от Лихнида със славянското Охрид. Държавата на Кубер просъществувала няколко десетилетия, преди да бъде подчинена на Източната Римска империя (Византия). През 837 г. хан Пресиан започнал война с Византия, за да помогне на славянското племе смоляни, обитавали Родопите и Беломорието, да се слее по свое желание с българската средновековна държава. По това време Охрид станал български град.

            През 864 г. българският цар Борис І обявил християнството за официална религия. Той се стремял в богослужението и в администрацията да бъде въведен писмено родният език на мястото на гръцкия.Владетелят предвидливо изпратил няколко свои млади държавни служители, синове на български аристократи, като ученици при св. св. Кирил и Методий. От тях св. Климент и св. Наум свързали дейността си с Охрид.

            През 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там 7 г. След това св. Наум, който бил със свещенически сан, със средствата и повелението  на Михаил-Борис и неговия син цар Симеон си построил манастир на южния бряг на Охридското езеро – най-голямото и най-дълбокото на Балканите. Заема площ 349 кв.км. Дължината му е 32 км, а ширината – 16 км. Разположено е на 965 м надморска височина. Средната му дълбочина е 286 м, а възрастта- 2 млн. години. От езерото извира река Черни Дрин, която се влива в Адриатическо море. В изградения от св. Наум манастир на Охридското езеро, наречен на името на св. Архангели, той живял 10 години. Починал на 23 декември 910 г., когато се празнува неговата памет.

  28. Текстът е:

А) научнопопулярен  Б) художествен

В) разговорен        Г) официално-делови

  29. Коя е темата на текста?

А) Създаване на българската държава

Б) Великото преселение на народите

В) Приемане на християнството и дейността на св. Климент и Св. Наум.

Г) Охрид и Охридското езеро

  30. Кое от посочените твърдения е НЕВЯРНО според текста?

А) Борис се стремил да въведе в администрацията писмено родния език.

Б) През 893 г. Симеон Велики бил провъзгласен за епископ.

В) На църковнонародния събор през 893 г. било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав.

Г) Изграденият от св. Наум манастир е наречен на името на св. Архангели. 

  31. Кое от посочените твърдения е вярно според текста?

А) През 837 г. хан Пресиан помогнал на смоляните да се присъеденят към българската държава.

Б) Река Черни Дрин се влива в Бяло море.

В) Св. Климент построил манастир на южния бряг на Охридското езеро.

Г) Аспарух пристигнал в Охридската котловина с 60 000 бойци и техните семейства.

  32. Как е осъществена връзката между 1. и 2. изречение в трети абзац от текста?

А) чрез съюз     Б) чрез лично местоимение

В) чрез лексикално повторение

Г) чрез показателно местоимение

  33. С кое от предложенията може да се довърши изречението:

 По това време Охрид станал…………………………………..

А) византийски град  Б) македонски град

В) сръбски град  Г) български град

34. За подусловия А и Б работете с текста.

А) Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка  една от тях и я запишете.

  Б) Запишете сбито и кратко (в резуме) основното в съдържанието на текста.

  35. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите.

Вестник “Монд” е успял(А)………….кога и къде ще се роди последната естествено руса дама. Това ще стане около 2200 година, и то във Финландия. Е, фактът, че последният човек на Земята с естествено златист цвят на косата ще е жена, едва ли е (Б)…………Генетици обясняват, че за да запази естествено русата коса, детето трябва да наследи две копия “блонди” гени – по едно от двамата родители. Фактът, че генът на светлата коса е рецесивен, съвсем не означава, че завинаги ще (В)…….от нашето ДНК, твърдят учените. Еволюционният произход на блондините и блондинките е (Г)………..

А) да установи, да констатира, да открие

Б) истинен,сигурен,безспорен

В) изчезне, не ще присъства, се изгуби

Г) загадка, истина, хипотеза

36. Срещу съответната буква запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

  А) съществително име

Младежът имаше да решава стотици (проблем).

  Б) членувана форма

Маламир бил (трити), (най-малък) син на Омуртаг.

  В) учтива форма

Господине, Вие сте ( пожелал) да присъствате на срещата.

37. В текста са пропуснати шест запетаи. Препишете текста, като поставите пропуснатите запетаи.

            Златката стъпи на клона в чиито вейки към неговия край висеше гнездото и като пазеше да не го разклати бавно запълзя по него. Женската чинка виждаше очите на зверчето които фосфоресцираха като две горящи синкавозелени бездни но продължаваше да лежи над пиленцата защото майчината любов е по-силна от смъртта.

38. Попълнете празните места така, че в двойките да се запази отношението:

А) портфейл – пари

     бутилка – …………..

            …………..- цигулка

  Б) майстор – чирак

            режисьор – …….

            …………… – ученик

  39. Свържете името с литературната творба, от която е всеки от героите.

А) Лазар Дъбака                                           “Задушница”

Б) Рада                                                           “Ветрената мелница”

В) Стоилка                                                    “Гераците”

Г) Петър                                                        “Под игото”

  40. Какво изразно средство НЯМА в стиховете?

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

А) алитерация  Б) анафора В) анжамбман  Г) метафора

Отговори:

1-в;

2-г;

3-в;

4-а;

5-в;

6-г;

7-б;

8-в;

9-а;

10-г;

11-б;

12-в;

13-а;

14-г;

15-б;

16-а;

17-в;

18-г;

19-б;

20-б;

21-а;

22-г;

23-а;

24-в;

25-в;

26-б;

27-г;

28-а;

29-в;

30-б;

31-а;

32-в;

33-г;

 

34: І-Процеси, свързани със създаването на българската държава, ІІ- Усилията на Борис да утвърди българския език, ІІІ- Дейността на св. Климент и св. Наум;

35: а- да установи, б- безспорен, в-изчезне, г- загадка;

36: а-проблеми, б-третият,най-малкият, в-пожелали;

37- Златката стъпи на клона, в чиито вейки към неговия край висеше гнездото, и като пазеше да не го разклати, бавно запълзя по него. Женската чинка виждаше очите на зверчето, които фосфоресцираха като две горящи синкавозелени бездни, но продължаваше да лежи над пиленцата, защото майчината любов е по-силна от смъртта.  38: а-течност, калъф, б-актьор, учител;  39: а-“Ветрената мелница”, б-“Под игото”, в-“Задушница”,

г- “Гераците”;   40-в

Read Full Post »

Older Posts »