Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2017

 

Раздвоението и самотата в „Черна песен”
(План-конспект)

  1. Дебеляновата поезия – израз на съзнанието на модерния творец, на търсещия, непримиримия с реалността човек.
    2. „Черна песен” – символен образ на скръбния глас на Дебеляновата душа; поглед към богатия вътрешен свят на индивида.
    3. Драмата на лирическия Аз, невъзможността в неговия свят да бъдат постигнати покой и хармония.
    4. Контрастните състояния в света на човека и на природата – израз на вечна неудовлетвореност, на несбъднати желания и несподелени страсти, на невъзможното успокоение и в живота, и в смъртта.
    5. Идеята за трагичната обреченост и за безсмислието на човешките усилия във втора строфа.
    6. Тъгата на човека, болката от невъзможността да намериш себе си в света на другите – непрестанен стремеж към възвишен свят, към хармония и успокоение, непрестанно възраждане и разочарование.
    7. Съзнанието за пълна безперспективност и безнадеждност в последната строфа.
    А своя автобиографично духовен портрет Димчо Дебелянов озаглавява „Черна песен”.Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност.Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия.Неразказваемо се преплитат психологическите рефлекси на ненадмогнатата искрена болка,романтични повеи и водещите за времето постулати.

В писмо до Николай Лилиев от същия период (1910г.)четем:”Николай,Николай,защо ние,всичките,се оплитаме във въпроси-за други най-лесно разрешими,а за нас страшни като смърт?Да не знаеш къде си,всеки ден да се изправяш пред конфликти със самия себе си и вместо гордостта,да живееш малко по-висш духовен живот,да изпитваш самопрезрението на безволния?…”

Тук поетът сам очертава периметрите на личната си драма,но не строго индивидуална,а на „ ние,всичките”.Той търси корените и в индивидуалната духовна нагласа,битката вътре в самата личност („конфликти със самия себе си’),в противоречието между порив и необяснимите прегради,издигнати от самия „аз”

–  Цялата творба е изградена върху полюсни контрасти.Отчетливо се открояват противопоставените понятия:

  • ”ден-нощ”;
  • ”умирам-раждам”;
  • ”изграждам-руша”;
  • ”пролет-есен”;
  • ”крея-цъфтя”…Лирическият самоанализ на поета е изповедно вглъбен:

Аз умирам и светло се раждам-

разнолика настройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Най-често контрастите са разгърнати в картина;психологическото състояние е проектирано върху природни образи.Особено се открояват двойните контрасти в поетически фрази с еднотипен синтаксис:”в пролетта като в есен аз края,/в есента като в пролет цъфтя.”

Неразрешимите духовни конфликти,вътрешната противоречивост  на личността създават постоянен лиричен драматизъм в стиховете на Дебелянов.

чувство за самота и обреченост,копнежната  неутолимост сродява поезията на Дебелянов със стихове на Яворов.При Дебелянов обаче навсякъде побеждава кроткото смирение с пред заника на живота;надеждите са миражни илюзии,”скрити вопли”,отекнали „под сурдинка”.Точно нежната,неагресивна,изповедно искрена болка,която струи от цялата поезия на Дебелянов между най-отличителните щрихи от неговия поетичен портрет.При Яворов в стиховете,свързани със символизма бушува непримирението.

Димчо Дебелянов – живот и творчество

  1. Поетическият му свят – свят на съкровеното, силен по въздействие със своята вглъбеност, с драматичността и с мъдростта, с копнежността и вечната неудовлетвореност.
  2.   Влияние върху творчеството и личността на Дебелянов на: социално несправедливата действителност; на модерната поезия; на кръга „Звено” (Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов, Николай Райнов); на Пенчо Славейков и Яворов; на българските и френските символисти (Бодлер, Верлен, Метерлинг)
  3.  Творчески път, основни мотиви в поезията му:
    – 1906г. – първи стихове;
    – влияние на социалистическите идеи – „Кръстопът на бъдещето”, „Светла вяра”;
    – самотност, раздвоеност, душевен драматизъм – „Черна песен” и другите елегии;
    – поет символист – „Легенда за разблудната царкиня”, „Гора”, „Миг”
    – стихове от фронта – предметно-психологическа образност; изпълнени с човечност, с тиха примиреност, с мъдро просветление.                  Особености на Дебеляновата лирика
  4. Димчо Дебелянов в поезията си отразява тайните, съкровеността, интимността на преживяванията.
    – „Поезията на Димчо Дебелянов е чиста песен, чийто лиризъм никога не се нарушава от патос или риторика.” – Владимир Василев
    2. Лириката на Дебелянов е изповедна, психологическа лирика. Отличава се с общ елегичен тон.
    3. Д. Дебелянов в поезията си отразява силата на рицар и слабостта на жертва. Поетът осъзнава силата, но и метежността на своята душа.
    4. Много от стиховете му са сякаш израз на мисълта: „Плачем през сълзи за всички, които са велико самотни, безбрежно самотни.” В тъжния тих тон на песните му се долавя и много сила, воля.
    5. У Дебелянов настоящето като че ли изчезва, остават миналото и бъдещето, споменът и мечтата, които се превръщат в своеобразно настояще. Духът лети към спомена блян и живее чрез него в настоящия миг.
    6. Вечното търсене на хармония, светлина, успокоение и на жизнена пълнота съпътства поета и неговия лирически герой.– Дълбокият психологизъм на Дебеляновите елегии

(„Спи градът”, „Черна песен”, „Пловдив”, „Да се завърнеш…”, „Помниш ли, помниш ли…”, „Аз искам да те помня всие така”)
1. Мотивът за самотата – разкрит с нежно, тъжно, приглушено елегично чувство, като дълбоко изстрадано лично преживяване.
2. Самотата – изпълнена с мечти и спомени; реалистично–предметна зримост на спомените – образите на майката, на белоцветните вишни, на бащината къща, на детските дни.
3. Носталгията по детството, по идеализираното минало. Мечтите са предизвикани от несретническата съдба на лирическия герой, от разрива му с действителността.
4. Желанието за забрава, за успокоение и постигане на хармонията в смъртта, спомена, мечтата, за избава от метежността и на живота, и на собствената душа.

  1. Копнежът по родното в „Да се завърнеш в бащината къща…”
    (План-конспект)
    1. Копнежът по родното – изразен чрез душевни преживявания, образни представи и болезнен размисъл.
    2. Поетичната атмосфера в стихотворението – изпълнена с притаеност, приглушеност, смиреност, със здрач и тишина.
    3. Драмата, породена от отдалечаването от бащиното огнище, съхраняващо родовите ценности.
    4. Прошката – изразена и внушена чрез символния образ на всеопрощаващата майчина прегръдка.
    5. Светлият блян по бащината къща храм.
    А) Образът на прага – гранично място между студенината на чуждото и топлината на родното пространство; мястото на срещата на майка и син.
    Б) Символният смисъл на образа на старата икона, утвърждаващ сакралността на родното пространство.
    В) Миражният романтичен копнеж по родното – израз на елегична носталгия по бащиния дом и по святата майчина закрила и подкрепа.
    6. Духовното пречистване пред смъртта.
    7. Нежеланата пробуда, изразена чрез елегичната поанта в последните два стиха.
    Драматизмът във финалните два стиха, породен от сблъсъка между мечта и реалност и от усещането за тъжна и тежка загуба – на родната майка и на родината майка.

    Творби

Димчо Дебелянов – бездомникът в нощта

(1887-1916)

1.Епоха – твори началото на ХХв.

2. Направление – Символизъм.

3.Биографични данни:

– роден е на 28.03.1887 в Копривщица;

– през 1896г семейството се премества в Пловдив;

–през 1904 се преселва в София;

– загива на 2.10.1916г. близо до Демир Хисар.

4.Творчество:

– поезия – „Черна песен”, „Сиротна песен”, „Един убит”, „Миг”, „Тиха победа”, „Скрити вопли”, „Помниш ли…”,

„Пловдив”, „Спи градът”.

„Черна песен”(1910г.):

1.Творческа история: Публикувано през 1910 г. в сп. „Съвременник”.

2.Жанр: елегия

3.Основна тема: 

– Страданието на младия човек, породено от неизживения живот.

4.Основни мотиви:

– неудовлетворението от живота;

– липсата на хармония у човека и в света;

– страданието и самотата, отчуждението;

– сблъсъкът между видимия и вътрешния свят;

– абсурдът на съществуването;

– обречения порив;

– взривената хармония между човека и душата му.

5.Основно чувство: трагизмът на неспокойната, търсеща утеха душа.

6.Композиционен похват: Теза- антитеза и тристепенна градация.

7.Идейни внушения: 

– вътрешните духовни пространства на човека са арена на вечната битка между доброто и злото;

– взривената хармония между човека и душата му, между човека и действителността го обрича на вечно безпокойство, на самота и метафизична безприютност;

– безстрастният ход на времето затваря в гибелната си спирала човека и той губи ежедневно част от себе си, гасне и изтлява, копнеейки за хармония и успокоение.

8.Образи:

– песента и душата;

– тъмното море;

– денят и нощта;

– зората, лъчите, пролетта;

–есента, пустинята.

9.Изразни средства:

– оксиморон – Аз умирам и светло се раждам;

– инверсия – зора огнеструйна;

– плачът ми за пристан умира;

– сравнение – в пролетта като в еден аз крея.

10.Лирическият говорител – изгубилият както вътрешната си духовна хармония, така и хармонията със света човек.

Раздвоението и самотата в „Черна песен”
(План-конспект)

  1. Дебеляновата поезия – израз на съзнанието на модерния творец, на търсещия, непримиримия с реалността човек.
    2. „Черна песен” – символен образ на скръбния глас на Дебеляновата душа; поглед към богатия вътрешен свят на индивида.
    3. Драмата на лирическия Аз, невъзможността в неговия свят да бъдат постигнати покой и хармония.
    4. Контрастните състояния в света на човека и на природата – израз на вечна неудовлетвореност, на несбъднати желания и несподелени страсти, на невъзможното успокоение и в живота, и в смъртта.
    5. Идеята за трагичната обреченост и за безсмислието на човешките усилия във втора строфа.
    6. Тъгата на човека, болката от невъзможността да намериш себе си в света на другите – непрестанен стремеж към възвишен свят, към хармония и успокоение, непрестанно възраждане и разочарование.
    7. Съзнанието за пълна безперспективност и безнадеждност в последната строфа.

СОНЕТА „Пловдив”

1.Творческа история: Първата публикация е през 1919г. в сп.„Изкуство”

2.Жанр: сонет (стихотворение от 14 стиха).

3.Основно чувство: движи се в емоционалния диапазон от носталгията и копнежа по завръщане в уюта на родния дом до желанието за забрава; меланхолия и скръб.

4.Тема – човешката съдба, проектирана върху мрачната територия на града.

5.Образи:

– образът на града – топос на рухналите екзистенциални опори, на разпадналите се универсални стойности, на страданието и отчаянието.

– бурята – символ на недружелюбното, враждебно настроено общество; тя е знак на екзистенциален апокалипсис, отнел на човека най-съкровените му духовни опори – вярата, любовта и мечтите.

6. Основни мотиви:

– неосъществимият копнеж по щастие;

– скиталчеството, страдалческата участ на човека в големия град;

– трагичната самота и отчуждението;

– забравата, страшната присъда на времето;

– крушението на мечтите;

– затварянето в тъмница.

7.Лирическият говорител – скитащият самотник, безприютният и уморен от неразрешими дилеми урбанистичен човек.

8.Идейни внушения –човекът в големия град е лишен от светлина, от радост и от утеха и е обречен на самота и безприютност, на вечно лутане в хаоса и мрака на скръбта.

9.Проблеми:

– градът и човекът;

– духовната пустота.

10.Художествени средства:

– метафори – и толкоз черни мисли ми тежат;

– инверсия – скръб бездомна;

– оксиморон – едничък дом на мойта скръб бездомна;

– сравнение – и кат загубен в пустошта огромна.

Скръбните спомени в сонета „Пловдив”
(План-конспект)

1. Единството на биографичното и обобщението в стихотворението.

2. Отказът от спомена – мъчителен, непоносим, тревожен; предизвикващ тих, болезнен вопъл.

3. Драматично представеният мотив за проклятието и за изкуплението на греха във втора строфа; Божията забрана на любовта, вярата и надеждата.

4. Лирическият Аз – самотен и отчужден от всичко и от всички.
Смисълът на оксиморона „едничък дом на мойта скръб бездомна”. (Лирическият герой е бездомен, скръбен, безутешен, но следва своя единствено възможен избор.)

5. Поантата на стихотворението – силна и неочаквана.
Отказът от спомена. (Мъчително тревожно и непоносимо тежат многото „черни мисли”.)

„Да се завърнеш в бащината къща…”

1.Творческа история:Публикувано във в „Смях” през 1912г. Творбата е позната и със заглавието „Скрити вопли”.

2.Жанр:  елегия.

3.Тема : мечтаното завръщане в родния дом е невъзможно.

4.Мотиви:

– библейският мотив за завръщането на блудния син;

– скръбният блян за щастие;

– копнежите и реалността;

– непостижимата хармония;

– разочарованието, породено от нпразния спомен.

5.Основно чувство: носталгия по родния дом, копнеж по топлината и уюта му, печал.

6.Образи:

– пътуването към родния дом – пътуване към копнежите, към мечтаното щастие и хармония;

– майката– духовната опора;

– стаята – пристана;

– прагът – граница между големия и враждебен свят, носещ печал и отнемащ смисъла на живота и дома, символ на утеха;

– нощта и вечерта са символ на топла ласка, утеха и споделеност.

– иконата – знак на божественото, на отвъдната хармония.

7. Идейни внушения – човекът е обречен да страда сред отломките на разглобеното си земно битие, сред хаоса на отнемащите живот „тук” и „сега”; но му остават мечтанието и копнежът, своеобразното пътуване на Душата към реконструирания от спомена свят на Светлината, Хармонията и Спасението.

8.Лирическият Аз – печалният странник, който мислено пътува чрез спомена и копнежа към миналото.

9.Художествени средства:

– олицетворение – вечерта смирено гасне;

– инверсия – усмивка блага;

– епитети – скръбни и нещастни;

– метафори – плахи стъпки.


„Помниш ли, помниш ли…”

1.Творческа история: Публикувано е в сп. „Родно изкуство” през 1914г.

2.Жанр: елегия.

3.Тема – драматичният сблъсък между минало и настояще, спомен и реалност.

4. Мотиви:

– скръбното примирение с предопределената съдба;

– болезненият спомен;

– неосъществения порив към промяна;

– сънят и пробуждането – двойка мотиви, показващи илюзията на спомнянето и болезненото отърсване от нея.

– ненужността на спомена.

5.Образи:

– белоцветните вишни  са детайл от детските спомени, символ на завинаги изгубената свежест, на радостта от живота;

– хорът на ангели – образ, символизиращ сакралността, сияйността, духовната чистота на спомена;

– домът – знак за покоя и уюта на родното;

– затворът – пространството се свива и приклещва човека в една съдбовна метафизическа безизходица;

– сънят – символ на невъзможното в реалния живот щастие.

6.Проблеми:

– разривът между блян и действителност.
– споменът като израз на невъзможността да се постигне битийна хармония.
– битието като затвор, духовното пленничество на човека, абсурдността на човешкото съществуване.
– грехът, наказанието и изкуплението.

7.Композиция:

– посредством принципа на контраста се структурира кръгова композиция.

8.Идейни внушения:

– разминаването между блян и действителност определя безперспективността на човешкото съществуване в един духовно несвободен свят;

– споменът не се оказва решение, не е изход от безнадеждността и безприютното битие на индивида. Затова споменът е изпразнен от същност и от послания за вяра, надежда и любов – липсват ценностни основания за смислено съществуване в сегашността и упования за бъдещето. Споменът вече е нежелан от човека, той е само засилва болката от съществуването;

– модерният човек е пленник не само в “битието-затвор”, но и на собственото си психологическо състояние, на наказващата власт на спомена – той е пленник на “душата-затвор”;

– човешката природа се определя като изначално греховна, несъвършена. Индивидът обаче не може чрез спомена за изгубеното духовно блаженство да постигне изкупление и да се сдобие с висока битийна мисия.

9.Лирическият Аз е „заключеник в мрачен затвор”, който се опитва чрез спомена да се спаси от ада на модерните времена и да се завърне в изгубения рай на детството и красотата, на светлината, смеха и „белоцветните вишни”.

10.Преобладаващи чувства – носталгия, меланхолия и печал.

11.Художествени средства:

– анафора  – сън……..

                      сън…….;

– метафори –Ах, не проблясвайте в моя затвор,

– спираловидно повторение –

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? –

Идейно-естетически анализ на елегията „Помниш ли, помниш ли…”
(План-конспект)
1. Спомените, представени нежно и лирично.
2. Драмата, породена от неприветливото настояще, от грубия и неосмислен живот, от липсата на перспектива, от носталгия по миналото и дома.
3. Лирическият герой в диалог със себе си – белег за самотност, но и за вглъбеност в мъката и спомените. Смисълът на „ти – формата”.
4. Домът – представен като сакрално пространство.
Миналото – източник на хармония и светлина, на жизнерадост, вяра, щастие, красота, но и на чувство за вина.
5. Ангелите – символен образ на вечния покой, на душевна извисеност, на чистота и красота.
6. Настоящето – свързано с представата за затвор, с тежка самоприсъда, неосъществени мечти, с липса на вдъхновение, перспектива, с несвобода и мрак.
7. Трикратно повтореното обръщение „жалби далечни и спомени лишни” – израз на осъзната невъзможност да се повтори времето на безгрижното щастие.
8. Самоприсъдата – израз на силна нравствена и психологическа чувствителност. Застрашената духовна свобода.

9. Разкаянието – белег на дълбоко вътрешно пречистване и на преодоляване на егоцентризма.
10. Творбата – израз на нежната чувствителност на поета Димчо Дебелянов, търсещ в спомена прекрасното и нравствените добродетели – нежността, обичта, закрилата между хората.


„Спи градът”

1.Творческа история:публикувано в 1911г. в сп.„Съвременна мисъл”

2.Жанр: елегия.

3.Тема: самотата на човека в града.

4.Основни мотиви:

 бездомничеството, самотата и споменът;

– себепознанието и самоопределеността;

– физическата и духовна промяна;

– скиталчеството на душата.

5.Образи:

–градът – заспал, притихнал,опустял;

– любимата;

– нощта – символизираща хаоса в душата на Аз-ът,;

– дъждът – символизира монотонността в живота;

– дете .

6.Композиция: кръгова – изразява се в повторението на първата и последната строфа.

7.Преобладаващи чувства – тъга и меланхолия.

8.Идейни внушения – човекът е обречен на самота и страдание сред мрачното и сковаващо пространство на града. Разкрита е драмата на модерния човек, стремящ се към прозрения за вечното и непреходното в живота и така пропуснал реалните изживявания на щастието.Човекът е част от града, мъката му се слива с мрака и е в унисон с монотонното ръмене на дъжда.

9. Лирически говорител, лирически герои:

– Лирическият Аз е бездомният странник;

– Лирически герои – нощният град; непрестанно ръмящият дъжд – образен еквивалент на плачещата човешка душа.

10.Художествени средства:

– олицетворение

Мотивът за самотата в елегията „Спи градът”
(План-конспект)
1. Творбата – израз на неосъществим порив към прекрасното и идеализирано минало.
2. Бездомност и самота в настоящето – внушени чрез образа на дъжда, на скръбта, на черните стени и на кънтящите стъпки.
Смисълът на оксиморона: „На нощта неверна верен син”.
3. Миналото – изпълнено с любов, успокоение, светлина;
мечтано и непостижимо;
носталгията, спомените – драматично изживени, свързани и с болка.
4. Болезненото чувство за грях – спомените за „милото дете”, за чистата любов и жаждата за вечна красота.
5. Внушенията, постигнати чрез повторението на стиховете от първата и последната строфа.

„Миг”

1.Творческа история: отпечатано в 1915г.

2.Тема: споменът за мига на духовно прозрение; на възтановената връзка между Бога и човека.

3.Основни мотиви:

– скръбното, нерадостно съществуване;

– страданието в душата на самотника;

– отчуждението от тълпата;

– страшната присъда;

– библейският мотив за Содом и Гомор;

– библейският мит за свещените скрижали;

– пирът и светът като пропаст;

– предопределението на съдбата.

4.Образи:

–градът е арена на греха, позора и изкуплението;

– небето- Божиите селения;

– мигът;

– сънят;

– тълпата – бездуховна, безразлична към чуждото страдание;

– човешката душа.

5.Осн. чувство – тъга.

6.Идейни внушения – уморен от земните страсти, човешкият дух жадува за успокоение и блаженство. Но съществуването му отново се връща към безверието и ежедневното Разпятие на Душата.

7.Лирическият герой е човекът, настойчиво търсещ познание, но самотен, различен от тълпата, неизкушена да проникне в божествените тайни и открие Смисъла.

8.Жанр – стихотворение.

„Един убит”

1.Творческа история:публикувано в 1920г.

2.Основно чувство: жал и почит към загиналия враг. 3.Тема: смъртта, която провокира човешкото по време на война.

4.Образи:

– слогът – границата между доброто и злото; между човека и Бога.

– майката – образ на вечнта, неизтляваща и неизмерима скръб по загубеното чедо;

– писмата – знак за предишния живот на човека, за връзката му с мирния свят;

– мъртвият – обикновен войник, доскорошен враг.

5.Основни мотиви:

– унищожителната стихия, наречена война;

– равенството пред смъртта;

– смисълът на човешкото съществуване;

– скръбта на майката;

– променената същност на човека по време на война;

– състраданието.

6.Жанр – стихотворение.

7.Композиция – изградено е от седем четиристишни строфи, рамкирани в началото и в края от идеята за смъртта.

8.Идейни внушения – внушава мисълта за повече човечност, тъй като войната превръща хората във врагове.

9.Художествени средства:

– инверсия – „любов безмерна”

– оксиморон – „смешна жал”

– синекдоха – „клета майчина ръка”.

–  В   „Един убит”  Дебелянов   за   първи   път   напълно   се отказва от първото лице на поетическия изказ. Тук той разказва   за   другия   (в    трето   лице)   от   скромната   и дискретно заявена позиция на Ние: „мъртвият не ни е враг”. Човекът като герой на стихотворението става важен по един нов  начин —  чрез житейската си съдба, а  не  чрез пътищата  на  душата  си.  Това именно  е  предметното, събитийното описание, което измества символното изразяване. 

„Сиротна песен”

1.Творческа история:публикувано в 1920г.  

2.Основно чувство: светла скръб, осъзнатост, в резултат на житейската равносметка, и готовност за приемане на смъртта.

3.Тема: сбогуването с живота.

4.Основни мотиви:

– обреченост, самотност, изоставеност;

– примирение и успокоение пред смъртта;

– ненужният спомен;

– екзистенциалната самота на човека във време на война.

5.Жанр – елегия.

6.Проблеми:

– свързани с житейската равносметка и раздялата с живота.

7.Образи:

– сиракът;

– пътят;

– песента.

8.Идейни внушения – внушена е тъжната равносметка на човек лишен от опорите в живота.

9. Художествени средства:

– инверсия –„път нерад”;

– сравнение – „спокоен като песента”.


„Тиха победа”

1.Творческа история:публикувано в 1916г.

2.Жанр: стихотворение.

3.Основно чувство: примирение, тиха тъга.

4.Основна тема – неосъществената мечта.

5.Основни мотиви:

– вечният кръговрат на живота и смъртта;

– изнаничеството на човека;

– жадуваната хармония.

6.Образи:

– човекът, човешкият дух;

– земята;

– майката;

– родният бряг.

7.Идейни внушения – човекът приема изпълнението на дълга като друга реалност, отнемаща пъстротата на живота и обричаща човека на смърт.

8.Проблеми – за цената на победата и цената на воинския дълг.

9. Художествени средства:

– инверсия –„живота пъстролик”;

– метафора – „вървим под тежки крила”.

 

 

Advertisements

Read Full Post »