Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for февруари, 2016

ОМОНИМИТЕ възникват в езика по различни начини:

  • От първоначално различни думи, които в процеса на езиковото развитие са претърпели фонетични изменения и са съвпаднали по форма, например : мед (пчелен мед, м.р., от старобългарската медъ) и мед (метал, ж.р., от старобългарската мѣдь), син (съществително име, м.р., от старобългарската съɪнъ) и син (цвят – прилагателно име, м.р., от старобългарската синь), пръст (пръст на ръката, м.р., от старобългарската пръстъ) и пръст (пръстта в земята, ж.р., от старобългарската пръсть).
  • При съвпадение на книжовна и диалектна дума.
  • Съвпадане на заемка и домашна дума: стол (за сядане, българска дума) и стол (трапезария, руска дума), чело (част от лицето, българска дума) и чело (музикален инструмент, италианска дума)
  • Съвпадане на заемки от два различни езика, например: ангина (памучен плат, китайска дума) и ангина (болест, латинска дума), кран (за чешма, холандска дума) и кран (за повдигане, немска дума).
  • При разпадане на полисемията, т.е. тогава, когато се разкъса връзката между различните значения на една многозначна дума.

Примери

Коса – коса на човек и коса за косене

  • Вила – сечивото вила за събиране на сено или слама и постройката вила (предназначена за почивка)
  • Кола – печатна ко̀ла (също издателска, авторска), напитката ко̀ла (Pepsi, Coca-Cola) и кола – автомобил, каруца (с различно ударение от предните обикновено, но не във всички наречия и пак омоним)
  • Раничка – умалително от рана и умалително от раница.
  • син – цвят и дете от мъжки пол.
  • Лира – музикален инструмент, парична единица, съзвездие и отоплително тяло.
  • Съд – съдина и правораздавателна институция.
  • Вие – навиваване на нещо, издаване на звук, вой и лично местоимение Вие.

Други примери: „брак“, „лига“, „маса“, „мина“, „пика“, „ток“, „гребен“.

Също така можете да срещнете и град – като населено място с живот или като природното явление град(градушка)

Видове

Омонимите могат да бъдат:

  • Пълни – когато са еднакви части на речта и имат еднакви форми (коса, вила)
  • Непълни – когато са различни части на речта и имат различни форми (мед от м. род и мед от ж. род, син – прилагателно и син – съществително)

По-специфичен случай на лексикално-граматичните омоними са тези, получени като резултат от конверсия, когато една дума преминава в друга част на речта, без да променя морфологичния си състав: високо дърво – говори високо; весело прекарване – тука е весело.

АНТОНИМИ

ТИПОВЕ ПО СТРУКТУРА И СЕМНАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

  1. Що са антоними ?- думи различни по звуков състав и противоположни по значение. Пример: боленздрав, силенслаб и др.

Антонимите са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, но в същото време тези понятия са и съотносителни едно на друго, понеже едното от тях не може да се мисли без наличието на другото. Следователно определена дума се осъзнава като антоним на друга, когато нейното значение бъде съотнесено със значението на дума, която назовава противоположно понятие. Антонимите са думи, които семантично се отблъскват и едновременно с това се привличат.

За антоними говорим тогава, когато противопоставянето на думите е пълно, т.е. когато те заемат полюсно положение в границите на семантичното поле. Пример: думите ‘добър’ и ‘лош’ са антоними, но ‘добър’ и ‘недобър’ и ‘лош’ и ‘нелош’ не са антоними.

  1. Видове антоними

А) В зависимост от своята проява и контекста биват 2 вида: -речникови и контекстови

           -речникови– при тях поляризацията е заложена в основните им значения и те се осъзнават като думи с противоположно значение извън контекста, в речника на езика.

– контекстови– при тях поляризацията е заложена между основното значение на едната дума и някое от производните значения и на двете думи. При тях противоположността в значението се реализира само в контекста, а извън него те  не са антоними

Б) От словообразователно гледище антонимите се делят на 2 вида: разнокоренни и еднокоренни.

– разнокоренни- образувани от различни корени или основи. Пример: паля-гася, покупка- продажба, дълбок-плитък, черен-бял.

         -еднокоренни-които имат един и същи корен, а противопоствянето се постиога чрез афиксите.

Еднокоренните антоними се образуват по няколко начина:

  • с помощта на приставка, която изразява противоположност:

*а – симетрия-асиметрия, морален-аморален

*антитеза-антитеза, народен-антинароден

         *безвкусен-безвкусен, грешен-безгрешен

 *раз убедяразубедя

  • с помощта на отрицателната частица НЕ с функция на представка : щастие-нещастие, сигурен-несигурен
  • с помощта на представки, които имат противоположно значение

*в-/из- вдишвам-издишвам

*до-/от- донеса-отнеса

  *над-/поднадземен-подземен

  *о-/съоблека-съблека

*об-/разобвия-развия

  1. Използване на антонимите в речта- като средство за създаване на антитези за постигане на по-голяма изразителност и емоционалност при предаване на мисълта.

при създаването на пословици– „Черни пари за бели дни”

Оксиморон– в едно словосъчетание се съединяват думи, които логически се изключват. Пример; жив мъртвец

  1. Семантично поле и семантична парадигма.

А) семантично поле- съвкупност от думи, които със значенията си покриват определен отрязък от действителността и между които съществува семантична връзка.

Б) семантична парадигма-

Парадигма- съвкупността от формите на словоизменение на дадена лексикална единица, съвкупност от словоформи, съставящи дадена лексема.

Семантична парадигмасъвкупност от съществени  (диференциални) признаци, по част от които две или повече лексикални единици проявяват сходство, а по друга част се разграничават.

  1. ЯВЛЕНИЕТО ПАРОНИМИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
  2. Що са пароними?- думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Пример: книжовен- книжен

Паронимията се разглежда в два аспекта: според единия, паронимите са всички думи, между чийто звуков състав съществува сходство, близост, а според другия към паронимите се отнасят само сродни думи, разликата между които е в някои от словообразователните морфеми.

Паронимията се съдържа във всички онези думи от лексиката на даден език, които по външната си форма имат прилика, сходство с други думи от същата лексико-граматична категория. Като пароними се разглеждат само думите, които не само си приличат по звуков състав, но се грешат в речта, като едната дума неуместно се употребява вместо другата.

Паронимията се различава както от омонимията, така и от близките до нея явления-омофонията и омографията. Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. Пример: плодплот. Омографите пък са думи, които се пишат еднакво, но в зависимост от мястото на ударението се произнасят различно- вълна и вълна, пара и пара. За разлика от тях паронимите са близки, но все пак различни думи, както по изговор, така също и по  графическо изображение.

Паронимите, които имат обща коренова морфема или обща основа са същевременно и синоними. Пример: артистичен и артистически. Поради смисловата връзка, която съществува между двойката думи, възможността за грешки при тях е най-голяма.

Паронимията може да се дължи и на народна етимология. Пример: думата „шунка” от немски  се преосмисля и се свързва с нашата дума, тъй като шунката се реже на тънки листове , които приличат на лист от дърво и ова става причина думата  да се произнася от някои като ‘шумка’.

Паронимията обикновено има индивидуален характер, понеже зависи както от общата, така и от езиковата култура на говорещото лице. По-често паронимията се реализира между народната (диалектна) и книжовна дума, между домашна и чужда дума, между по-стара заемка и по-нова заемка.

Понякога индивидуалната паронимия може да получи по-широко разпространение и при определени думи да се превърне в характерно явление за даден говор. Пример: употребява се думата ‘бактерия’ вместо ‘батерия’, ‘възможен’ вм. ‘заможен’.

Паронимите са двойки от думи, които имат приблизително еднакъв звуков състав. Различието в звуковия им състав е най-често в началото или  в края на думите, но може да бъде и в средата. От словообразувателно гледище то може да засяга представките. Пример: ‘отживелица’ и ‘преживелица’.

Най-много паронимни думи се срещат между съществителните имена, след тях идват прилагателните, а сред глаголите техният брой е сравнително по-малък. Между останалите части на речта паронимията е рядко явлние.

  1. Видове пароними от сематично и словообразувателно гледище

А) В семантично отношение:

1) пароними, при които две двойки се употребяват в една и съща област на живота– ‘дивизия’ и ‘дивизион’. Най-често те означават: а) имена на лица- собствени и нарицателни. Пример: Стамболов и Стамболийски, боцман и лоцман; б) имена на племена, народности, държави- славяни’ и ‘словени’, ‘индиец’ и ‘индианец’, ‘Австрия’ и ‘Австралия’; в) названия на животни- ‘видра’ и ‘хидра’; г) названия на химически елементи и вещества- етан’ и ‘метан’, ‘етил’ и ‘метил’; д) имена на други предмети- въздействие’ и ‘взаимодействие’. Понякога паронимите от тази група могат да са съотносителни думи, например: ‘сталагмит’ (издатина от дъното на пещера) и ‘сталактит’ (висулка от тавана на пещера), ‘адресант’ (лицето, което изпраща, адресира) и ‘адресат’– (лицето, което получава), ‘експонат’ (предмет, изложен в музей) и ‘експонент’ (лице, предприятие или учреждение, което излага предмети в изложба).

2) Пароними, при които отделните думи, образуващи паронимни двойки се употребяват в различни области на живота– ‘шампион и шампоан, инфекция и инфлация, ректор и лектор

Б) В зависимост от своя произход и словообразователен строеж паронимите биват:

1) пароними, между които не съществува етимологическа и семантична връзка, т. е близостта в звуковия им строеж се дължи на формални, външни причини- лектор и колектор, летаргия и литургия

2) пароними, между които съществува  етимологически и семантична връзка- реален и реалистичен.

В речта по-често се срещат грешки с пароними от втората група, понеже те са близки не само по звуков състав, но и по значение.

  1. Преодоляване на грешките от паронимен характер

Паронимната замяна на една дума с друга дума в речта е отрицателно явление, тъй като води до неяснота на мисълта, до създаване на двусмислици.

Грешки от паронимен характер се срещат и при механическо заемане на думи от руски език.

В художествената литература паронимията се използва за речева характеристика на някои литературни герои.

     ПАРОНОМАЗИЯ– за разлика от паронимията, е стилна фигура, при  която съзнателно се употребяват близки по звуков състав думи, но различни по значение, за да се създаде антитеза. Пример: „Помакама не ахмак- смее се глух старчески глас”.  Докато при паронимите се осъществява несъзнателна замяна на една дума с друга, поради близост в техния звуков състав, парономазията се употребява съзнателно в речта и спомага за по- изразително предаване на мисълта. Паронимията е отрицателно качество в речта, а парономазията, употребена уместно, е качество на стила.

Оксиморон

Направо към: навигация, търсене

Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средствотроп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.

Някои парадоксални на пръв поглед изрази като виртуална реалност“, „духовна храна, както и поговорките „бързай бавно“, „всяко зло за добро“ са се превърнали в смислени, въпреки, че по същество са оксиморони.

Примери за оксиморони

  • Авангардна класика
  • Безкраен миг
  • Ведра безнадеждност
  • Висок дол
  • Жив труп
  • Млад старец
  • Умен глупак
  • Външна вътрешност
  • Горещ студ
  • Далечна близост
  • Дървено желязо
  • Жив умрял
  • Лява десница
  • Млада старост
  • Мокра суша
  • Напредък назад
  • Обсидианова пеперуда
  • Обществена тайна
  • Предишно бъдеще
  • Приблизителна точност
  • Силна слабост
  • Сладка сол
  • Смешен плач
  • Спокойно вълнение
  • Студена топлина
  • Суха вода
  • Тих крясък
  • Тъпо острие
  • Чист боклук
  • Ярка тъмнина
  • Честен измамник 

Хумор и сатира

Оксиморонът се използва понякога и да бъде постигнат комичен ефект. В хумора и сатирата, съчетанието на невъзможни образи и ситуации има ролята на най-кратък виц: „честен политик“, „изгоден кредит“, „митничар в тролей“, „жена шофьор“, „мутра мисли“, „блондинка интелектуалец“, „бивш агент“, „учтив полицай“, „циганин си плаща тока“, „трезвен финландец“, „Социализмът е секси“, „Windows върши работа“. В този смисъл, на оксиморон са основани и не чак толкова кратки вицове като: „Иван Славков минал покрай една кръчма“, „Евреин върви и хвърля пари, а зад него арменец, който ги събира и му ги връща“.

География

За описване на средностатистическото (обикновено българско) село се употребява оксиморона Горно Нанадолнище, което е фиктивно съществуващо селище. Наименованията на някои реални местности и населени места също представляват оксиморони:

Не-оксиморони

Понякога употребата на противоречащи си понятия като „горе-долу“, „иде-дойде“ не представлява оксиморон, а по-скоро литота, но горе-долу  е и антонимна двойка.

Изрази като „Никога не казвай никога“, „Мразя да мразя“, „Колкото повече, толкова повече“, „Днес баници със сирене няма, защото свърши изварата“ не са оксиморони, а просто абсурди.

Вицове като „Две патки се карали коя да е по средата“ не са оксиморони, а тъпизми.

ПАРОНИМИ – БЛИЗКО ЗВУЧЕНЕ, РАЗЛИЧЕН СМИСЪЛ

Примери

  • индиец — индианец
  • нотариален — натурален
  • стенография — сценография
  • финансови — фаянсови
  • Австралия — Австрия
  • Швейцария — Швеция
  • батерия — бактерия
  • пица — птица
  • компания — кампания
  • инфектиран — афектиран
  • призрак — признак
  • шампоан — шампион
  • фирма — ферма
  • фон — фонд
  • сос — сок
  • комплект — комплекс
  • взаимодействие — въздействие
  • еволюция — революция
  • компактен — контактен
  • превързан — привързан
  • пренасям — принасям
  • ларви — лаври
  • жираф – жерав
  • драматичен – драматически
  • дипломатичен – дипломатически
  • комплимент – континент
  • славянски – словенски – словашки – словенски
  • часовник – чиновник
  • оглеждам – отглеждам
  • лекувам – ликувам
  • колона – колония
  • месен – местен
  • боксува – боксира
  • незаличим – неизличим
  • фрактура – фактура
  • юни – юли
  • скален – кален

Литотата е стилистична фигура, троп, която по своето въздействие е противоположна на хипербола. Чрез литотата обектът привидно се омаловажава, отрича или принизява, за да се постигне обратният ефект на утвърждаването. Изказът при литотата е сдържан, скромен. Похватът често се използва в хумористичните и сатирични творби.

Примери за литота са:

  • Той не е безизвестен.
  • Не му липсва съобразителност.
  • — Искаш ли да отидем на театър? — Нямам нищо против.
  • — Хубав ли е филмът?— Не е лош.
  • Животът му виси на косъм.
  • Книгите не са безполезни.

МЕТОНИМИЯ – ПРЕИМЕНУВАНЕ

Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.

Примери

Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ („Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).

  1. Качеството замества неговия носител.

Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).

  1. Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.

Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).

Например „Злато “ вместо „пари“

Например „Върхът отговори с други вик: ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на върха) / „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов.

  1. ,,едно име ново, голямо, антично

като Термопили славно, безгранично…“ (върхът Шипка е заместен с ново, голямо, антично)

Други примери

  1. Облечи се прилично, че целият град ще те гледа!“ – думата „град“ замества „всички жители“ на града.
  2. Върхът отговори с други вик: Ура!“ – „връх“ замества думата „опълченци“
  3. Изпих чашата – под „чаша“ се разбира съдържанието, а не предметът.

ПАМФЛЕТ – БРОШУРА – Памфлетът е кратко публицистично съчинение с голяма изобличителност.

 

Реклами

Read Full Post »