Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2012

СТИЛОВЕ И СФЕРИ

Научен стил

1. Общи характеристики на научния стил

2. Лексикални особености

а) Термини.

в) Проблеми около използването и дефинирането на термини, лични имена,

специфични понятия в научния текст.

с) Проблеми около изписването на термини, имена, думи и словосъчетания от

чужд произход.

d) Бележки за подбора на лексика.

3. Синтактични особености

а) Употреба на изреченията, класифицирани според целта на изказване.

в) Употреба на изреченията, класифицирани според синтактичната им структура.

4. Избор на комуникативен модел

а) Проблемът за публиката на текста.

в) За структурата и сегментацията.

с) Избор на начин, по който авторът говори от свое име или за себе си.

d) Други начини за изразяване на академична скромност.

е) Незадължителни катализатори на комуникативната ефективност.

f) Отношението между обем и стил.

1. Общи характеристики на научния стил

• Комуникативен: ясен, стегнат, разбираем.

• Различен от художествения, публицистичния,

разговорния стил.

• Не допуска емоционални и оценъчни изрази,

които представят субективно отношение към

излаганите факти и аргументи.

Избягваме:

• реторични въпроси или възклицания (удивителни знаци и

многоточия);

• общи разсъждения, които нямат пряко отношение към

разглеждания проблем;

• епитети, метафори, описателни изрази;

• поетични, приповдигнати и патетични фрази;

• разговорни изрази, диалектизми, жаргонни думи;

• паразитни фрази и съкращения като “и т.н.”

Изразяване на предпазливост или скромност

 

2. Лексикални особености

а) Термини.

в) Проблеми около използването и дефинирането на

термини, лични имена, специфични понятия в научния

текст.

с) Проблеми около изписването на термини, имена, думи

и словосъчетания от чужд произход.

d) Бележки за подбора на лексика.

Отклонения от обичайния синтаксис – оформяне

на рубрики

• С тирета, точки, звездички обикновено се бележат по-

кратки рубрики с по-несамостойни елементи. Тогава

отделните редове започват с малка буква, а в края на всеки

ред има точка и запетая. В края на последния ред – точка.

• Ако сме избрали да бележим рубриките с цифри или

букви, след знака поставяме точка или дясна скоба. Ако сме

сложили точка, текстът на рубриката започва с главна буква.

Ако сме сложили скоба, може и с главна, и с малка. В случай

че започва с главна, накрая има точка.

• Ако рубриките включват цели изречения, а не отделни

думи или словосъчетания, те започват с главна буква и

завършват с точка.

Избор на начин, по който авторът говори от свое име

или за себе си

pluralis modestiae

може да се предположи аз предполагам/ние предполагаме

приведеният пример примерът, който приведохме

както стана ясно както изяснихме

цитираният по-горе пасаж пасажът, който цитирахме по-горе

Други начини за изразяване на академична скромност

• изрази на предпазливост, вкл. модални глаголи;

• условно наклонение;

• избягваме да се самоопределяме с твърде силни и натрапливи

квалификации (стигнахме до съществения извод, че; този

резултат е изключително ценен; това важно наблюдение),

освен ако веднага не ги обосновем логично (това наблюдение

е важно, защото);

• избягваме да демонстрираме разностранна ерудиция и

назидателност (силни и натрапливи квалификации за някой

друг; ексцентрични аналогии, мото, цитати).

Избягваме и прекомерна скромност: не се оправдаме и

извиняваме (по технически причини не можем да представим;

времето не ни позволи да; това е само едно скромно начало;

тези идеи биха могли да се приложат и върху/ да се

развият…)

Текстът е по-комуникативен, когато:

– всички съкращения и символи, дори тривиалните за професионалните среди,

са надлежно дешифрирани;

– има графично маркиране на структурата, на отделни елементи (различни

шрифтове и размери на буквите, курсив, болд, подчертаване и пр.);

– има визуални елементи – схеми, карти, графики, илюстрации;

– има индекси (ако е подходящо);

– трудните за разбиране абстрактни идеи са илюстрирани с подходящи

примери и аналогии;

– логическите връзки, планът, структурата са подчертани, напр. като се

антиципира следващото (в следващите редове/ глава/ част ще бъде

изяснено/ показано/ развито…/ ще се спрем на…) и съответно отвреме

навреме се прави преговор (дотук бяха разгледани въпросите …).

 

Публицистичен стил

 

Публицистичен стил – стилът на средствата за масова информация (преса, радио, телевизия).

Обслужва обществено-политическите и социалните отношения (общество, икономика, политика, бит, морал, спорт, наука, мода).

Има широк жанров диапазон: статия, информационна бележка, репортаж, съобщение, очерк, фейлетон, есе, кореспонденция и др.

Функцията му е информативно-въздействаща, затова използва както стандартност, официалност, логичност и точност в подбора на изразните средства, така и емоционално-експресивна лексика. В него е застъпена цялата книжовна лексика.

 Разговорен стил.

Обслужва всекидневното неофициално общуване. На разговорния стил са присъщи следните особености: активност на разговорните средства, използване на оценъчни и емоционално-експресивни елементи; непълна структурна оформеност на езиковите единици; отслабване на синтактичните връзки между частите на изречението, активизиране на фразеологизми с разговорен характер.

Основа на разговорния стил е общостиловата и разговорната книжовна лексика. Тя осигурява прост и естествен разговор между хората. В разговорната реч съзнателно се избягва употребата на заети думи и специални термини. Но с повишаване на образователното и културното равнище на хората в разговорната реч навлизат заемки и думи, принадлежащи на другите книжовни стилове – главно об-ществено-политически, научни и номенклатурни названия. Конкретната ситуация и приетите правила за речев етикет обикновено определят дали стилът при общуването ще бъде чисто разговорен, или професионален. При професионалното общуване е невъзможно да се мине без употреба на специализирана терминология, без която не може обективно да се опише дадено явление, процес или предмет.

С устната реализация на разговорната реч са свързани особености като: неподготвеност, спонтанност, елиптич-ност, известна фамилиарност. Основа на разговорната реч е общостиловата и разговорната книжовна лексика, позната на всички, които говорят езика. Използват се паралелно синонимни изрази от рода на: ще се засечем = ще се срещнем, пискам викам, измъквам се отивам си, дрънкам, дърдоря = говоря, портя – издавам, домъквам се – идвам и др. Важна роля в разговорната реч играе емоционално-оценъчният момент. Той се постига чрез употреба на суб-стандартни, диалектни и жаргонни думи: плещя, зъбя се, насвяткам се, артисвам, курдисвам, мазня се, баламосвам, докарвам се и др., които по принцип са извън системата на книжовния език.

5. Официално-делови стил. За официално-деловия стил са характерни строго нормативни езикови предписания. В документите се избягват съзнателно индивидуалите стилизации и езиковата оригиналност. Кореспонденцията между автора на документа и неговия адресат се намират в официални отношения, затова езиковите средства се определят от гледище на законовите уредби, а не от субективна гледна точка. Това намира израз в регистъра на названията на лицата според характера на документа: лицето, декларатора, ищеца, ответника, инвеститора, изпълнителя, наемателя, арендатора, данъкоплатеца, потребителя, поку-пателя, свидетеля, долуподписания, гореспоменатия и т.н. Официално-деловият стил е тясно свързан с общест-вено-политическите промени, които дават отражение в използваните в него езикови и лексикални средства. Същевременно с това в сравнение с другите функционални разновидности на книжовния език официално-деловият стил се характеризира със стабилност, традиционност, затвореност и стандартизация на езиковите средства. (По-подробна характеристика на официално-деловия стил вж. в темата Езикови и стилистични особености на деловите текстове“).

ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА

От колко стила е изграден българският книжовен език? Кои са те?

Посочете накратко най-характерните особености на всеки стил на българския книжовен език.

Терминологичната лексика за кой (кои) стилове е характерна?

Оценъчните и експресивните компоненти за кой стил са типични?

Кои са специфичните елементи, отличаващи официално-деловия стил?

Официално-деловият стил до кои стилове стои най-близо?

В кои сфери на общуването се използва разговорният стил?

 Теория за текста, преподавана в училище

  1. Основни      функции на текста. Основните функции на един текст са:
    • съобщителна       (информативна),
    • въздействаща       (експресивна) и
    • подтикваща       (апелативна).
  2. Сфери      на общуване. Сферите на общуване на един текст могат да бъдат:

НАУЧНА СФЕРА  – социални науки, природоматематически науки, хуманитарни

ЕСТЕТИЧЕСКА СФЕРА – Как точно да се определи термина „изкуство” е тема на много спорове. Издадени са много книги и статии, които участват в дебата върху основите на това, което имаме предвид под термина „изкуство”. Художници, философи, антрополози, физици и програмисти използват понятието за изкуството по свой начин и му дават различни дефиниции, които не са много подобни

МЕДИЙНА СФЕРА- Основните видове средства за масова информация са:

БИТОВА СФЕРА – Битът означава начина на всекидневен живот, съвкупността от жизнени условия, порядки, навици, традиции и обичаи, които са присъщи на един народ, класа или социална група.

 

 

Advertisements

Read Full Post »