Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2016

 

ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчинено изречение, което пояснява съществителни или прилагателни имена (и местоименията, които ги заместват) в главното изречение, се нарича подчинено определително изречение.

Подчинено определително изречение
Примери
Особе- ности          
Подчиненото определително изречение е поясняваща част в именно словосъчетание.
Съществителното от главното изречение, към което се отнася подчиненото определително изречение, е явно изразено.
[Къщата, [която построих]], се намира в планината. Ще дойде [този, [когото очакваш]].
[Песента, [която ти си чувал толкова пъти]], съвсем не беше тъжна.
Форми на свърз- ване                    
Относителни местоимения: който, чийто, какъвто, дето, що, щото и относителни место именни наречия: когато, където, откъдето, докъдето, откогато, докогато и др.
Подчинителните съюзи [че] и [да].
Въпросителни местоимения и местоименни наречия: кой, какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, дали, де, що и др.
Не видях [човека, [който те поздрави]]. Ще отида в [парка, [където играят децата]]. Ела [сутринта, [когато отварят магазина]].
[Мисълта, [че утре той си отива], я спря на вратата.
[Въпросът, [кой да влезе последен, е много важен. [Решението, [кого да поканим]], се оказа трудно.
Пунк- туация                                            
Подчинените определителни изречения, въведени с относителни местоимения, въпросителни местоимения, относителни и въпросителни местоименни наречия и подчинителния съюз [че], се отделят със запетая, ако стоят пред или след главното изречение, или се ограждат от двете страни със запетаи, ако са вмъкнати в сложното изречение.
Запетаята се поставя пред въвеждащата дума освен в случаите, когато тя не е в началото на подчиненото изречение. Тогава запетаята се поставя на границата пред подчиненото изречение.
Подчинените определителни изречения, въведени с подчинителния съюз [да], не се отделят със запетая.
Мъжете, които бяха останали, мълчаха. Мълчаха мъжете, които бяха останали. Който се учи, той ще сполучи. Че той е по-добър, това го заеха всички. Това, че той е по-добър, го заеха всички. Всички заеха това, че той е по-добър.
Той докосна леко кърпата, краищата на която допираха пода. Студентката, с бащата на която се познавах отдавна, отново закъсня.
Не се изключва възможността да останем в града. Решението да заминем беше неочаквано.
Изклю- чения Когато подчиненото определително изречение, въведено с подчинителния съюз [да], пояснява показателно местоимение или словосъчетание с него, тогава се отделя със запетаи като останалите подчинени определителни изречения.
Не се изключва тази възможност, да останем в града. Не се изключва това, да останем в града. Неочаквано беше това решение, да заминем за Пловдив. Неочаквано беше това, да заминем за Пловдив.
ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчинено изречение, което пояснява глагола на главното изречение като негово задължително пояснение, се нарича подчинено допълнително изречение.

Подчинено допълнително изречение
Примери
Особе- ности            
Подчиненото допълнително изречение е поясняваща част в глаголното словосъчетание.
Подчиненото допълнително изречение е задължителна част към главното изречение, която се изисква от значението на главния глагол.
[Не зная [кой ще дойде]]. [Видях, [че Стефан влезе в стаята]].
Стефан [каза, [че ще замине]]. Стефан [попита [кой ще остане]].
Форми на свър-зване            
Относителни местоимения – който, когото, каквото.
Подчинителните съюзи [че] и [да].
Въпросителни местоимения и местоименни наречия: кой, какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, дали, де, що и др.
Той [прави [каквото може]]. [Обичам [когото си искам]].
[Зная, [че мога да направя това]. [Искам [да остана сама]].
Стефан [пита [кой ще дойде]]. Стефан ни [показа [какво да правим]].
Пунк- туация                                                
Подчинените допълнителни изречения, въведени с подчинителния съюз [че], се отделят със запетая, ако стоят пред или след главното изречение, или се ограждат от двете страни със запетаи, ако са вмъкнати в сложното изречение.
Подчинените допълнителни изречения, въведени с подчинителния съюз [да], не се отделят със запетая.
Пред подчинените допълнителни изречения, въведени с въпросително местоимение или место именно наречие, не се поставя запетая.
Ако подчиненото допълнително изречение, въведено с въпросително местоимение, относително местоимение, местоименно наречие или подчинителния съюз [да], се намира пред главното изречение, след него се поставя запетая.
Зная със сигурност, че ще ми помогне. Че ще ми помогне, зная със сигурност. Зная със сигурност, че ще ми помогне, и не ме е страх.        
Чакам го да дойде. Чакам го да дойде и обмислям въпросите си. Видях го да влиза.  
Попитах го кой ще дойде. Попитах го дали ще дойде. Попитах го кога ще дойде. Попитах го с кого ще дойде. Попитах го защо ще дойде. Попитах го как ще дойде.  
Кой ще дойде, го попитах. Дали ще дойде, го попитах. Кога ще дойде, го попитах. С кого ще дойде, го попитах. Защо ще дойде, го попитах. Как ще дойде, го попитах. Да дойде, чакам го. На когото трябва, ще кажа.    
Изклю- чения            

       

Не се пише запетая пред относителните местоимения, въвеждащи подчинено допълнително изречение(подчинените изречения се възприемат като синоними на отделни думи).
Ако няколко подчинени допълнителни изречения са съчинително свързани помежду си, пред втория и следващите съюзи [да] се пише запетая. Правилото се отнася и за въпросителните местоимения.
Купих каквото искаше, (нещо) Ще взема каквото мога. (нещо) Ще повикам когото искам, (някого) Правя каквото трябва, (нещо)
Видях го да влиза, да отваря вратата на гардероба, да рови продължително в него и после да се промъква към коридора. Не съм се замисляла как е успял да се справи, как е оцелял в града и как е отгледал децата си.
 

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчинено изречение, което пояснява глагола на главното изречение негово незадължително пояснение и посочва при какви обстоятелства извършва действието, се нарича подчинено обстоятелствено изречение.

Подчинено обстоятелствено изречение
Примери
Особе- ности         
Подчиненото обстоятелствено изречение е поясняваща част в глаголното словосъчетание.
Подчиненото обстоятелствено изречение е незадължителна част към главното изречение.
[Ще остана, [ако мога] [Опитай, [без да гледаш [Излез от водата, [защото е студена].
Стефан[ще остане, [като иска]]. Стефан ще ми я [даде, ако го помоля]].
Форми на свърз- ване                        
Относителни местоименни наречия: когато, където, откъдето, докъдето, откогато, докогато и др.
Прости подчинителни съюзи: че, да, ако, като и др. [Че] и [да] въвеждат обстоятелствени изречения, ако могат да бъдат заменени с някой типичен обстоятелствен съюз – за да, така че.
Сложни подчинителни обстоятелствени съюзи: въпреки че, така че, макар и да, освен че и др.
[Ще ти кажа, [когато дойдеш]]. [Може да отидем, [където си пожелаем]].
[Ще ти кажа, [като дойдеш]]. [Ела, [ако свършите по-рано]]. [Отиде, [(за) да купи хляб [Извикай силно, [(така) че да те чуят]].
[Ще говоря с него, [тъй то той иска това]]. [Останах, [въпреки че бързах]].
Пунк- туация                        
Подчинените обстоятелствени изречения се отделят със запетая, ако стоят пред или след главното изречение, или се ограждат от двете страни със запетаи, ако са вмъкнати в сложното изречение.
Запетая се пише пред въвеждащата дума освен в случаите, когато тя не е в началото на подчиненото изречение. Тогава запетаята се поставя на границата пред подчиненото изречение.
Отпусна се на леглото, без да се съблече. Без да се съблече, се отпусна на леглото. Отпусна се на леглото, без да се съблече, и се замисли дълбоко.      
Ще има много хора, докато времето е хубаво. Ще има много хора, времето докато е хубаво. Летовниците ще излязат, когато слънцето напече силно. Летовниците ще излязат, слънцето когато напече силно.  
Изклю- чения                      
Не се пише запетая между частите на съставните съюзи.
Подчинените обстоятелствени изречения, въведени с подчинителния съюз [да], се отделят със запетая. [Да] е със значение на [за да] или [ако].
Изречение, въведено със сложния подчинителен съюз [и да], винаги се отделя със запетая.
Иван тръгна, макар че никак не му се ходеше. *Иван тръгна, макар, че никак не му се ходеше1.
Стефан излезе от къщата, да прибере кошниците. Трябва да се върнеш бързо, да вземеш книгите от съседите.
Ще дойда, и да не искаш. И да не искаш, ще дойда.

В традиционната граматика главно по семантични причини са определени десет вида подчинени обстоятелствени изречения.

Видове Въвеждащи думи Примери
За време когато, докогато, откогато, като, докато, след като, откак, откакто, щом, преди да и др. Ще ти кажа, след като дойдеш. Ще ти кажа, когато дойдеш.
За място  където, докъдето, откъдето, накъдето, закъдето, дето, додето, отдето, къде, накъде, докъде, где, де, догде и др. Той ще отиде, където го пратят. Той ще отиде, дето го пратят.
За начин и сравнение като, като че, като да, безда, както, като че ли, като че да и др. Той вървеше към нея, като се усмихваше. Той вървеше към нея, без да се усмихва.
За цел да, за да, та да, че да, щото да, да не би да, дано да и др. Тя излезе веднага, за да не закъснее. Тя излезе веднага, да не би да закъснее.
За причина защото, понеже, тъй като, затуй че, дето, задето и др. Ще говоря с него, защото той иска това.
За количество и степен колкото, доколкото, отколкото, колкото да, отколкото да и др. Ще остана, колкото трябва. По-добре да остана, отколкото да си тръгна.
За условие ако, да, ако да, в случай че, само да, при условие че и др. Бих ти казал, ако знаех. Бих ти казал, при условие че знаех.
За отстъпка въпреки че, макар че, ако и да, при все че, макар и да, макар да, ако ще би и да, ако и да, дори и да, даже и да, който и да, какъвто и да, както и да, когато и да, където и дан др. Той излезе, въпреки че валеше. Той излезе, макар че валеше. Той излезе, макар и да валеше.
За изключване вместо да, освен че, наместо да, освен да, освен когато, освен като, освен дето, освен ако и др. Той излезе, вместо да го почака. Той излезе, наместо да го почака.
За последица така че, тъй че, че, затова, затуй, така щото, тъй щото, ето защо, поради това, поради което, вследствие на което, благодарение на което и др. Стани прав, така че да те виждат. Стани прав, че да те виждат отдалеч.
 

 

 

 

 

 

 

ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчинени изречения, които изпълняват функцията на подлог в главното изречение, се наричат подчинени подложни изречения.

Подчинено подложно изречение
Примери
Особе- ности                                                                        
Подчинените подложни изречения заемат подложната позиция на главното изречение.
В главното изречение липсва съществително, с което подчиненото подложно изречение да образува подчинително словосъчетание.
Подчиненото подложно изречение може да се разглежда като подчинено определително изречение, което е поело функцията на липсващия подлог в главното изречение. Подчинените подложни изречения винаги могат да се трансформират в подчинени определителни изречения към показателно местоимение, което е подлог в главното изречение.
Когато подчиненото подложно изречение се въвежда с относително местоимение, няма ограничения към вида на сказуемото в главното изречение, а когато се въвежда с подчинителен съюз, въпросително местоимение или въпросително местоименно наречие, сказуемото в главното изречение е или съставно именно сказуемо (хубаво е, ясно е, трудно е), или глагол, който има форми само за трето лице единствено или множествено число (хрумна ми, знае се, вижда се).
[[Който пее], зло не мисли]. [[Който иска], ще остане]. [[Който се учи], ще сполучи].
[[Човекът, [който вярва], винаги успява].[[Който вярва], винаги успява].
[Който вярва], винаги успява. [Този, [който вярва]], винаги успява. [Който иска], може да остане. [Този, [който иска]], може да остане. [Който е умен], се смее последен. [Този, [който е умен]], се смее последен.
Който захваща много работи, ни една не свършва. Добре известно е, че новините се разпространяват бързо. Не е важно, че ще го получи вместо мене. Вижда се, че никой няма да спечели наградата. Иска ми се да замина утре. Хубаво е, че никой яма да ни пречи. Хрумна ми да остана. Трудно е да бъдеш винаги първи.          
Форми на свърз- ване            
Относително местоимение – който.
Въпросителни местоимения и въпросителни местоименни на речия: кой, какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, какво, дали, де, що и др.
Подчинителните съюзи [че] и [да].
[[Който иска], да дойде].
[Не е важно [кой е той]]. [Ясно е [защо си тук]]. [Очевидно е [какъв е той]].
[Хубаво е, [че времето е ясно]].
Пунк- туация                
Подчиненото подложно изречение винаги се отделя със запетая, когато се намира пред главното изречение.
Когато подчиненото подложно изречение е след главното изречение, запетая се поставя само пред [че] и [който].
Който вярва, ще успее. Че той ще го получи вместо мене, не е вярно. Да си първи, е важно. Кой ще бъде първи, още не е ясно.
Ще успее, който вярва. Не е важно, че ще го получи вместо мене. Важно е как ще решиш задачата. скаше му се да направи нещо добро. *Важно е, как ще решиш задачата1. *Искаше му се, да направи нещо добро.

1 Със знака * се отбелязват неправилните примери.

ПОДЧИНЕНО СКАЗУЕМНООПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ


Подчинените сказуемно определителни изречения заемат позицията на именната част от съставното именно сказуемо в главното изречение.

Подчинено сказуемноопределително изречение
Примери
Особе- ности                                                  
При сложното съставно изречение с подчинено сказуемноопределително изречение, главното изречение винаги има подлог, в някои случаи неявно изразен.
Сказуемото е съставно именно сказуемо (изразено с глагола [съм] и някакво име), от което именната част е представена с цяло изречение – подчиненото сказуемноопределително изречение.
В главното изречение липсва съществително, с което подчиненото сказуемноопределително изречение да образува подчинително словосъчетание.
Подчиненото сказуемноопределително изречение може да се разглежда като подчинено определително изречение, което е поело функцията на липсващата именна част от съставното именно сказуемо в главното изречение. Затова подчинените сказуемноопределителни изречения винаги могат да се трансформират в подчинени определителни изречения към показателно местоимение, което е част от сказуемото в главното изречение.
[Ще бъдем, [каквито сме били]]. [Ние сме, [които ще пристигнем последни]]. [Те са, [които ще дойдат навреме]].
Те [са, [които ще успеят]]. Вие [сте, [които му вярвате]]. Той [е, [който не се страхува от нищо]]. Те [бяха, [които запяха песента]].
Стефан [е [човекът, [който ни трябва]]]. Стефан [е, [който ни трябва]].
Стефан е, [който ни трябва]. Стефан е [този, [който ни трябва]]. Студентите са, [които ще останат]. Студентите са [тези, [които ще останат]]. Те са, [които не се предават]. Те са [тези, [които не се предават]].
Форми на свърз- ване            
Относителни местоимения – който, дето.
Въпросителни местоимения и въпросителни местоименни наречия: кой, какъв, чий, колко, кого, къде, защо, кога, как, какво, дали, де, що и др.
Подчинителните съюзи [че] и [да].
Ние [сме, [които пристигнахме последни]].
Въпросът на учителката [беше [кой иска да остане след часовете]]. Уточнението беше [кого да потърсим]].
Последната му задача [беше [да си подреди учебниците]].
Пунк- туация Подчиненото сказуемноопределително изречение се отделя от главното изречение със запетая само когато се въвежда с подчинителния съюз [че] или относителните местоимения [дето] и [който].
Той е, който иска да остане. Той е, дето иска да остане. Първото ми впечатление е, че сякаш всичко ще се срути всеки момент. Въпросът е как ще се справиш с този проблем. Неговата работа бе да подрязва лози. *Въпросът е, как ще се справиш с този проблем.1 грешно  *Неговата работа бе, да подрязва лози.
СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

 

 

 

ДОПЪЛНЕНИЕ

Видове Характеристика Примери Проверка
Пряко допълнение Съществително или именна група, което е задължително пояснение на глагола и се свързва с глагола в глаголно словосъчетание, се нарича пряко допълнение. Съставните именни сказуеми не се разширяват с пряко допълнение. чета нов роман, пиша телеграма, ям бисквити, пие вода, купих два килограма домати, срещнах Мария, обичаше математиката, написаха две съчинения Прякото допълнение се замества с кратките винителни форми на личното местоимение: чета го, пиша я, ям ги, пие я.
Непряко допълнение Предложна група, която е задължително пояснение на глагола и се свързва с глагола в глаголно словосъчетание, се нарича непряко допълнение. казах на Стефан, благодарих на Емилия, отговориха на въпроси попитахме за тях. мислеше за,нея Непрякото допълнение, въведено с предлога [на], се замества с кратките дателни форми на личното местоимение: казах му, благодарих й,отговорих им.
 

НАКЛОНЕНИЕ

Морфологичната категория наклонение изразява отношението на говорещото лице към глаголното действие. Значенията на категорията са изявително наклонение (изразява обективно отношение на говорещото лице към действието), повелително наклонение (действието е предстоящо да се извърши по волята на говорещото лице), условно наклонение (действието се представя като възможно при определени условия) и умозаключително наклонение (говорещото лице представя действието като умозаключение, предположение или обобщение). Категорията наклонение се проявява при глаголите. Повелително наклонение се образува от сегашната основа на глаголите и морфемите -и/-й за единствено число или -ете/-йте за множествено число. Има форми за второ лице единствено и множествено число: чети, четете, играй, играйте. Условно наклонение се образува от особена форма на глагола бъда и минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол.

Лице и число Условно наклонение Повелително наклонение
1 л. ед. ч. бих играл
2 л. ед. ч. би играл пиши, играй
3 л. ед. ч. би играл
1 л. мн. ч. бихме играли
2 л. мн. ч. бихте играли пишете, играйте
3 л. мн. ч. биха играли
Време Изявително наклонение Умозаключително наклонение
Сегашно играя, играе
Минало несвършено играех, играеше играЕЛ съм, играЕЛ е
Минало свършено играх, игра играл съм, играл е
Минало неопределено играл съм, играл е
Минало предварително бях играл, беше играл бИЛ съм игрАЛ, бИЛ е игрАЛ
Бъдеще ще играя, ще играе
Бъдеще в миналото щях да играя, щеше да играе ЩЯЛ съм да играя, ЩЯЛ е да играе
Бъдеще предварително ще съм играл, ще е играл
Бъдеще предварително в миналото щях да съм играл щеше да е играл ЩЯЛ съм да съм игрАЛ ЩЯЛе да е игрАЛ

 

ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ
Еднородни части се наричат частите на съчинително словосъчетание, които заемат една синтактична позиция в изречението и следователно имат еднаква синтактична функция. В следните примери позициите на подлога и на допълнението се запълват съответно от съчинителни словосъчетания, от отделна дума и от подчинително словосъчетание: [[Мария и Стефан] ядат [ябълки и портокали]]; [[Те] ядат [плодове]]; [[Моите приятели] ядат [много плодове]]. Еднородни могат да бъдат всички части на изречението (подлог, определение – съгласувано, несъгласувано, приложение, допълнение – пряко и непряко, обстоятелствено пояснение, сказуемно определение) с изключение на сказуемото – тогава се образуват сложни съчинени изречения. Може да има части в изречението, които са с еднаква синтактична функция, но ако тези части не са свързани съчинително помежду си, не са еднородни части. Например в изречението [Казах [на Стефан] [за Емилия]] – [на Стефан] и [за Емилия] са две непреки допълнения към глагола [казах], но не са еднородни части. Разнородните съгласувани определения не могат да разменят местата си и да се свързват със съюза [и]: известна оперна певица, ?оперна известна певица, *известна и оперна певица1, тихи селски улици,?селски тихи улици, *тихи и селски улици.
 

 

 

ПРЕИЗКАЗВАНЕ

Преизказването изразява вторично изказване по чужди думи, т. е. препредаване на изказване. Категорията преизказване е причислявана към наклоненията, но в съвременното езикознание се отделя като морфологичната категория вид на изказването. По-долу са представени преизказните форми в изявително наклонение. Трябва да се обърне внимание, че в трето лице единствено число глаголът ‘съм‘ се изпуска.

 

ПРЕИЗКАЗВАНЕ

Време Преизказни форми
Сегашно играеЛ съм, играеЛ
Минало несвършено играеЛ съм, играеЛ
Минало свършено играЛ съм, играЛ
Минало неопределено биЛ съм игрАЛ, биЛ игрАЛ
Минало предварително биЛ съм игрАЛ, биЛ игрАЛ
Бъдеще ЩяЛ съм да играя, ЩяЛ да играе
Бъдеще в миналото ЩяЛ съм да играя, ЩяЛ да играе
Бъдеще предварително ЩяЛ съм да съм игрАЛ, ЩяЛ да е игрАЛ
Бъдеще предварително в миналото ЩяЛ съм да съм игрАЛ, ЩяЛ да е игрАЛ

 

ЗАЛОГ
Морфологичната категория залог показва дали вършителят на действи¬ето е активен. Значенията на категорията са активен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е активен и съвпада с подлога в изречението) и пасивен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е пасивен и не съвпада с подлога в изречението). Категорията се проявява при глаголите. В активен (деятелен) залог са всички глаголни форми, които не включват в състава си страдателно причастие: чета, ще чета, бих чел. Пасивният (страдателният) залог се образува само от преходни глаголи по два начина: от спомагателния глагол ‘съм’ и минало страдателно причастие на спрегаемия глагол: четен е, ще бъде четена, беше четен; от ‘се’ и глаголната форма в трето лице на спрегаемия глагол: чете се, четат се, четяха се, ще се четат.

                                 ДЕЯТЕЛЕН                         СТРАДАТЕЛЕН
чета, ще чета, бих чел четен е, ще бъде четена, беше четен

чете се, четат се, четяха се, ще се четат

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
За да се подчертае дадена второстепенна част, тя се обособява – разграничава се от останалите думи в простото изречение чрез кратки паузи (интонационно отделяне), което може да се съчетава и с промяна в словореда. Обособяването винаги се отразява чрез пунктуацията. Задължителните съставни части на изречението – подлог, сказуемо и допълнение, не се обособяват. С изключение на обстоятелствените пояснения, всички останали обособени части се отнасят към някое съществително в изречението като негово пояснение: [Поляната, [обрасла с храсти], изглеждаше още свежа и зелена]; [[Обраслата с храсти поляна] изглеждаше още свежа и зелена]]; [Един ден Мария, [новата учителка], влезе замислена]; [Един ден [новата учителка Мария] влезе замислена]. Обстоятелствените пояснения задължително се обособяват, когато са няколко от един и същи вид – за време, за място и т. н.: [Оттатък, [през реката], се издигаха високите бели сипеи]. Обособяването обикновено е свързано със словоредни движения – изключения може да има при обособеното несъгласувано определение и обособеното сказуемно определение (тогава обособяването и графичното отделяне не са задължителни): [Песни, [като медни звънчета], се чуваха нейде]; [Песни като медни звънчета се чуваха нейде]; [Те влязоха в училищния двор, [весели и засмени]]; [Те влязоха в училищния двор весели и засмени]. Обособеното обстоятелствено пояснение никога не се съпътства със словоредни променя: [Утре, [точно в пет часа], ще се срещнем на гарата].

 

НАРЕЧИЕ
Наречието означава признак на друг признак: добре, съвсем, весело, бодро. По състав (от словообразувателно гледище) наречията се делят на прости и, сложни (образувани от два различни корена) и съставни (образувани от две или повече думи). По произход наречията се класифицират в зависи мост от това, от коя част на речта са образувани. Семантична класификация дели наречията според тяхното значение на: наречия за време, за място, за начин, за количество и степен, за причина и цел и за логическо уточняване. Наречията са неизменяеми думи – не притежават форми за изразяване на граматични значения. Изключения правят наречията, образувани от качествени прилагателни, които могат да се степенуват: по-добре, най-бързо. Виж също 1.3. Правопис на наречия от раздел III Графично оформяне на думите и изреченията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАРЕЧИЕ

ПРЕДЛОЗИ – ПРАВОПИС

НАРЕЧИЯ – ПРАВОПИС

Слято се пишат наречията, образувани от предлог и дума (наречие или съществително). Полуслято се пишат наречията с повторени съставни части.

ЧАСТИЦИ   –   ПРАВОПИС

 

 

 

СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ – ПРАВОПИС

 

 

СЛОЖНИ ПРИЛАГАТАЛНИ ИМЕНА   –   ПРАВОПИС

 

 

 

 

ГЛАВНИТЕ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Правила при членуването – пълен член Примери Проверка
С пълен член се членуват съществителните от мъжки род (или техните пояснения), които са в позицията на подлога на изречението. [Новият роман] се продава бързо. [Върхът на планината] не се виждаше. [Въпросът] ми се стори неясен. [Прозорецът] не се отваря. Подлогът в изречението се открива, като се замести с личното местоимение [той]: Той се продава бързо. Той не се виждаше. Той ми се стори неясен. Той не се отваря. Подлогът се съгласува със сказуемото: Сърби ме кракът. Сърбят ме краката.
С пълен член се членува именната част на съставното именно сказуемо, ако е в мъжки род. Стефан е [най-добрият ми приятел]. Това ще бъде [нашият път]. Той беше [най-взискателният преподавател]. Този е бил [петият]. Имената от мъжки род (или техните пояснения) се членуват с пълен член, ако се намират след глагола [съм] и неговите форми. Стефан е [най-добрият …]. Това ще бъде [нашият …]. Той беше [най-взискателният …]. Този е бил [петият].
Всички части на съчинителното словосъчетание, което е в подложна позиция, се членуват с пълен член, ако са в мъжки род. [Вятърът и дъждът] се усилиха. [Гръмотевиците и дъждът] постепенно затихнаха. Присъствахме само [аз и учителят ми по биология]. Подлогът в изречението, ако е в множествено число, се открива, като се замести с личното местоимение [те] или с местоименията [ние], [вие]. Те се усилиха. Те постепенно затихнаха. Присъствахме само ние.
Обособените части към подлога (или техните пояснения) винаги се членуват с пълен член, ако са в мъжки род. [Той, [най-малкият син]], почиташе баща си. [Докторът, [най-старият сред нас]], обясни историята. [Стефан, [синът на бай Петър]], пак закъсня. Подлогът в изречението и всички негови пояснения, включително обособените части, се заместват с личното местоимение [той]. Той почиташе баща си. Той обясни историята. Той пак закъсня.
С кратък член се членуват съществителните от мъжки род (или техните пояснения), които не са в позицията на подлога на изречението. Прочетели новия вестник? Доктора го няма. Директора го е яд. Цитата го има на няколко mместа. Това го кажи на професора! Стефан застана пред прозореца. Провери в тълковния речник! Съществителните, които не са в позиция на подлог, могат да се заместят с лични местоимения във винителен или дателен падеж: него, го, (на, за, …) него, му: Прочете ли го? Него го няма. Него го е яд. Него го има на няколко места. Това му го кажи! Думите в позиция след предлог винаги се членуват с кратък член: пред прозореца, в речника.

 

 

 

 

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ

ПАДЕЖ

ВИД НА ГЛАГОЛА
Лексикално-граматичната категория вид изразява начина, по който протича действието. Значенията на категорията са свършен вид и несвършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол.

1.    Свършеният вид представя действието в неговата цялост: бодна, клъвна, дам, зашия, заблестя, издебна, ида, заспя, купя, явя се, проплача, прочета, напиша.

2.     Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане: бода, кълва, давам, зашивам, заблестявам, дебна, отивам, спя, купувам, явявам се, плача, чета, пиша.

3.    Глаголите от свършен вид не могат да се свързват с думи, които означават начало, продължение или край: *започвам да прочета1, *продължавам да поиграя, *спирам да заплача. От глаголите от свършен вид не се образуват сегашно деятелно причастие, деепричастие, отглаголни съществителни и сегашно време без частицата ‘да’: *прочетящ,*прочетейки, *прочетене, *Аз прочета книгата, но Иван да прочете книгата.

ВИД НА ГЛАГОЛА

                                   СВЪРШЕН ВИД                                   НЕСВЪРШЕН ВИД
*започвам да прочета1, *продължавам да поиграя, *спирам да заплача. бодна, клъвна, дам, зашия, заблестя, издебна, ида, заспя, купя, явя се, проплача, прочета, напиша Бода, кълва, давам, зашивам, заблестявам, дебна, отивам, спя, купувам, явявам се, плача, чета, пиша

ГРАФИЧНО ОФОРМЯНЕ НА СЪКРАЩЕНИЯ

Съкращенията са стандартно утвърдени: и т. н. (и така нататък), и др. (и други), и свободни. В официални текстове се допускат само стандартни съкращения.

 

 

 

 

 

 

 

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ

ВМЕТНАТИ ЧАСТИ

 

 

 

 

 

 

 

СЪЧИНИТЕЛНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

ПОДЧИНИТЕЛНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

         чрез  СЪГЛАСУВАНЕ                 чрез ПРЕДЛОГ             чрез ПРИЛАГАНЕ
Хубава жена

Хубаво дете

Хубав мъж

Хубави хора

Вярвам в успеха

Книгата на ученика

чаша кафе

чичо Стефан

чета книга

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОДЧИНЕНО СКАЗУЕМНООПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ

ПОДЧИНЕНО  ПОДЛОЖНО  ИЗРЕЧЕНИЕ

 

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

 

 

Реклами

Read Full Post »