Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2010

ГРАМАТИКА

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ СЛОЖНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Простите изречения в състава на сложно съчинено са свързани със следните съчинителни съюзи: и, та, па, че, а, но, обаче, ала, ама, пък, или, или-или, и-и, ту-ту, нито-нито, дали-или, ли-или, не само ­ но и и др.

2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между простите изречения:

Майката стисна очи и заплака. (Й. Йовков)

Огнянов се блъскаше на всеки миг с тия изплашени купове или се спъваше в нападали и примрели жени. (Ив. Вазов)

3. Запетая се поставя пред съюзите та, па, че (съчинителен съюз, използван вместо съединителния съюз “и”), а, но, ала, ама, пък и др.:

Отиде право при него,/ че се на юнак похвали. (Народна песен)

Стрелна юнак стрела белоперка,/ та прострели гиздава девойка. (Народна песен)

Нощният вятър брулеше лицето му, но той не чувстваше. (Ив. Вазов)

Дъската изпращя остро и пронизително, а в същия миг вратата на колибата се отвори. (Ив. Вазов)

Стихна боят, мили мой,/ ала ти не се завръщаш. (Н. Вапцаров)

Какво не ми се е случвало в живота, ама съм търпял… (Елин Пелин)

4. Пред съюза обаче се пише запетая, когато свързва простите изречения в състава на сложно съчинено:

Потърсих своите приятели, обаче не намерих никого.

Забележка:
Пред съюза обаче не се пише запетая, когато е употребен след друг съюз или като вметната дума в простото изречение:

Това не стана, но стана обаче друго нещо. (Ив. Вазов)

5. Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните повторителни съюзи: и-и, или-или, нито-нито, ту-ту, хем-хем, я-я и др.:

И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…

(П. Яворов)

Нито съм чувал, нито съм виждал. (Й. Йовков)

Воденицата ту спираше, ту тръгваше и пред нея дъгата или се изгубваше, или се явяваше отново. (Й. Йовков)

Забележка:
Не се пише запетая при повторна употреба на “и”, когато двата съюза свързват различни в синтактично отношение единици:

В това време изгърмя пушка от кошарата и планинските екове повториха и продължиха гърмежа. (Ив. Вазов)

Първият съюз “и” свързва първото просто изречение със синтактичната цялост, образувана от второто и третото просто изречение. Вторият съюз “и” е връзка между сказуемите “повториха” и “продължиха”, съгласувани по число с подлога “екове”.

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. (Ив. Вазов)

Първият съюз “и” свързва еднородните части “влажна” и “мрачна”, а вторият съюз “и” е връзка между двете прости изречения в състава на сложното съчинено.

От нейните черни очи се сипват сълзи като градушка и мълком и неспирно текат. (Елин Пелин)

Първият съюз “и” свързва двете прости изречения в състава на сложното съчинено, а вторият съюз е връзката между еднородните части “мълком” и “неспирно”.

6. Запетая се пише пред втория съюз на съотносителните съчинителни съюзи с различни съставни части: дали-или, ли-или, не само-но и, не само-а и, не само-ами, не че-а и др.

дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря страшна?

(Хр. Ботев)

Байряк ли се не развява,
или нямаш сърце младо?

(Хр. Ботев)

Бре, човече, ти луд ли си, или ще полудееш? (Елин Пелин)

Не само ще отидеш, но и хоро ще играеш. (К. Петканов)

7. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложно съчинено се отделят със запетая или тире:

Ръцете му вече не треперят, езикът се развързва. (Елин Пелин)

Посях любов ­ пожънах срам, вражди. (Стоян Михайловски)

8. В елиптични прости изречения в състава на сложно съчинено се поставя тире на мястото на изпуснатата и подразбираща се част на изречението (най-често сказуемо):

Белчо пристъпи еднаж, тя ­ два пъти. (Елин Пелин)

Всяко дърво меч е, всякой камък ­ бомба,
всяко нещо ­ удар, всяка душа ­ плам.


СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Подчиненото определително изречение се въвежда с относителните местоимения който, чийто, какъвто, относителните местоименни наречия където, когато, подчинителните съюзи че, да, въпросителните местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия кога, къде, как, защо, частицата дали и др.

2. Когато подчиненото определително изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред подчинителния съюз или съюзна дума:

Късните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам. (Ив. Вазов)

Всички се обърнаха в момента, когато Бай Ганьо спря един келнер, носещ поднос с кафета… (Ал. Константинов)

Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва. (П. Вежинов)

Малкото є личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно. (Елин Пелин)

Враждата между двете страни достигаше размери, каквито никога не беше имала. (Й. Йовков)

3. Запетая се пише пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:

Даваха му съвети, какво да направи.

И аз неведнъж съм си задавал въпроса, защо всъщност това не става… (П. Вежинов)

4. Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише пред предлога:

Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба. (Ив. Вазов)

Забележка:
Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който (която, което, които), ако подчиненото определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя запетая пред началната дума в подчиненото изречение:

Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен… (П. Вежинов)

5. Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка между подчиненото определително изречение и главното:

А естествено аз нямам правото да бъда и виновен. (П. Вежинов)

Забележка:
Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от показателно местоимение и съществително име, се поставя запетая пред да:

Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна.

6. Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи и от двете страни:

На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание… (Елин Пелин)

Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града… (Ив. Вазов)

Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна… (Ив. Вазов)

7. Запетая се пише в края на подчиненото определително изречение, когато то е пред главното:

Който се учи, той ще сполучи. (Пословица)

Който много говори, той сбърква. (Пословица)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Подчиненото допълнително изречение се въвежда с подчинителните съюзи че, да, въпросителните местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия как, кога, къде, защо, частиците дали, ли.

2. Запетая се поставя пред подчинителния съюз че:

Македонски почувства, че има работа със силен противник… (Ив. Вазов)

3. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи да, кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали, ли, служещи за връзка между главното и подчиненото допълнително изречение:

Исках да му възразя… (П. Вежинов)

Той слушаше внимателно какво разказва един от събеседниците му. (Ив. Вазов)

Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз (…) гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка… (Елин Пелин)

4. Пише се запетая пред повторно употребените подчинителни съюзни връзки:

запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица…

(Хр. Ботев)

Искаше да погледа, да изпита. (Й. Йовков)

5. Ако подчиненото допълнително изречение, въведено с въпросително местоимение, местоименно наречие или частица, стои на първо място, то се отделя със запетая от следващото главно изречение:

Колко време стоя така, тя не помнеше. (Й. Йовков)

6. Не се пише въпросителен знак в края на сложно съставно с подчинено допълнително изречение ­ косвен въпрос:

И до днес никой не знае дали те са стигнали върха на непостижимите скали. (Елин Пелин)

Аз не зная защо съм на тоз свят роден… (Хр. Смирненски)

Забележка:
Ако главното изречение е въпросително, в края на сложното изречение, включващо косвен въпрос, се пише въпросителен знак:

Знаеш ли какво ми каза за назначението ми? (Й. Йовков)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Подчиненото обстоятелствено изречение се въвежда със следните съюзи и местоименни наречия:

а) за време ­ когато, докато, щом, след като, преди да и др.;
б) за място ­ където, докъдето, откъдето и др.;
в) за начин ­ както, като, без да и др.;
г) за причина ­ защото, понеже, тъй като;
д) за цел ­ за да;
е) за условие ­ ако;
ж) за отстъпване ­ въпреки че, макар че;
з) за последица ­ затова.

(Съюзът се пише слято.)

През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел. (Елин Пелин)

2. Когато подчиненото обстоятелствено изречение е пред главното, запетая се поставя в края на подчиненото изречение:

Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи… (Ал. Константинов)

Като чу гласа му, момчето се обърна. (Й. Йовков)

Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си… (Ив. Вазов)

Въпреки че беше седемдесет и пет годишен, Токмакчията избърза няколко крачки пред всички. (Й. Йовков)

Забележка:
Запетаята, маркираща края на подчиненото изречение, може да се намира пред съюза “и”:

Щом вие сте по-съвършена цивилизация от нашата, и нравственото ви чувство трябва да бъде много по-съвършено. (П. Вежинов)

3. Когато подчиненото обстоятелствено изречение е след главното, запетая се пише пред подчинителния съюз или съюзна дума:

Селянката му целуна ръка, като остави в нея два гроша. (Ив. Вазов)

Той я позна, понеже беше му готвила баница в Челопек. (Ив. Вазов)

Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. (Ив. Вазов)

Македонски изчезна нанякъде, без да се обади. (Ив. Вазов)

Забележка:
Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая:

Бий го по краката, да не се бие по главата. (Пословица)

4. Не се пише запетая между съставките на сложните съюзи макар че, въпреки че, освен че и др.:

Макар че ходеха тихо, подът кънтеше цял под нозете им. (Й. Йовков)

Той не можеше да си представи Калина инак, освен че яде и спи. (Й. Йовков)

5. Ако подчиненото обстоятелствено изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи и от двете страни:

Но Македонски, без да го слуша, продължаваше да мъкне дъската… (Ив. Вазов)

6. Ако пред съюзите в подчинените обстоятелствени изречения се намират уточняващите наречия само, едва, чак, даже, единствено, именно, тъкмо, много, малко и отрицателната частица не, не се пише запетая между главното и следващото подчинено изречение:

Захария се разприказва чак когато сложиха софрата… (Й. Йовков)

Кара Имам (…) придружаваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си. (Й. Йовков)

Аз дойдох при вас не за да спорим.

7. Когато подчиненото обстоятелствено изречение, въведено чрез уточняващо наречие и съюзна дума, стои на първо място, то се отделя от следващото главно изречение със запетая:

Едва когато оздравея, ще мога да се включа в реализацията на проекта.

8. Не се пише запетая между два съюза, които са един след друг, когато първият от тях е едносричен и няма собствено ударение:

Но тъй като бързаха, завързаха торбите си. (Й. Йовков)

9. Не се пише запетая между относителните наречия както и когато:

О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! (Ив. Вазов)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Подчиненото подложно изречение изпълнява синтактичната роля на подлог спрямо главното изречение, в което липсва подлог.

2. Когато подчиненото подложно изречение е пред главното, най-често започва с относителното местоимение който. В този случай между главното и подчиненото изречение се пише запетая:

Който може, нека опише тази картина… (Ал. Константинов)

И който дойдеше, най-напред питаше за Индже. (Й. Йовков)

3. Когато подчиненото подложно изречение е след безлично главно изречение, се използват подчинителните съюзи че, да и въпросителните местоимения и наречия кой, какъв, как и др. Главното изречение съдържа следните безлични глаголи и изрази: ясно е, приятно е, необходимо е, важно е, мъчно е, струва ми се и др.:

Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов)

Приятно е човеку да живее с подобни личности!… (Хр. Ботев)

4. Запетая се поставя пред подчинителния съюз че:

По червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. (Й. Йовков)

Мен все ми се чини, че работите ще се променят… (Ив. Вазов)

5. Не се отделят със запетая подчинени подложни изречения, въведени със съюза да или въпросителните местоимения и наречия

кой как какъв защо и др.:

Все пак ми е приятно да беседвам с вас. (Ал. Константинов)

Ясно е защо не дойде приятелят ми.

Забележка:

Ако подчиненото подложно изречение, въведено със съюза да, е пред главното, между двете изречения се пише запетая:

Да не губиш надежда, е най-важното.

Да отидем всички, беше невъзможно.

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. В сложното смесено изречение се използват съчинителни съюзи (и, а, но, обаче и др.) и подчинителни съюзи и съюзни думи ( че, да, защото, когато, който и др.).

2. Препинателните знаци се поставят според пунктуационните норми, характерни за сложните съчинени и сложните съставни изречения:

Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. (Й. Йовков)

и ­ съчинителен съюз
без да ­ подчинителен съюз

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите си, които правеше от нещавена конска кожа. (Й. Йовков)

и ­ съчинителен съюз
които ­ подчинителна съюзна дума

Усещах как в моето сирашко сърце се събраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми. (Елин Пелин)

как ­ подчинителна съюзна дума
и ­ съчинителен съюз

Той бръкна в джеба на жилетката си, дето имаше само четири франка, но извади само няколко дребни пари. (Ив. Вазов)

дето ­ подчинителна съюзна дума
но ­ съчинителен съюз

3. Между подчинените допълнителни изречения, въведени с “че” и свързани със съюза “и”, не се пише запетая:

Като се увери и калугерът, доколкото позволяваше това мрачината, че вън е жена и че е сама, той поръча Ивану да отключи. (Ив. Вазов)

като ­ подчинителен съюз
доколкото ­ подчинителна съюзна дума
че ­ подчинителен съюз
и ­ съчинителен съюз
да ­ подчинителен съюз

4. Втората ограждаща запетая при подчинено изречение в състава на сложно смесено може да се намира пред съюза “и”:

Поспря се там, за да си отдъхне, усети, че краката му се постоплиха, и се озърна изпитателно, за да узнае посоката си. (Ив. Вазов)

Учителят се озърна наоколо, погледна през прозореца, през който проникваше плътната сутрешна дрезгавина, и се засмя на себе си. (Елин Пелин)

Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. (Елин Пелин)

5. Не се пише запетая между съчинителен и подчинителен съюз, които са един след друг:

Само Крайналията остана буден и без да снеме нищо от оръжието си, полегна до огъня. (Й. Йовков)

Той не умря, защото, както сам казваше, смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко се надяваме. (Й. Йовков)

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ

1. Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци ­ запетая, тире, скоби.

2. Обособени определения ­ изразяват се с прилагателни имена, минали свършени деятелни причастия, сегашни деятелни и минали страдателни причастия:

Всяко кафене, държано от българин, имаше своя девиза… (Ив. Вазов)

държано от българин ­ разширено обособено определение
държано ­ минало страдателно причастие

Една дружина от шестима души, насядали на одърчето в дъното на избата, допълняше изгледа. (Ив. Вазов)

насядали на одърчето в дъното на избата ­ разширено обособено определение
насядали ­ минало свършено деятелно причастие

А думите на Странджата, силни и трогателни, още ехтяха на ушите му. (Ив. Вазов)

силни и трогателни ­ обособени определения
силни, трогателни ­ прилагателни имена

3. Обособени обстоятелствени пояснения ­ изразяват се чрез съществителни имена и деепричастия:

На една страна, въз една висока усамотена и измокрена полица, стоеха йерархически наредени чашите и шулците. (Ив. Вазов)

въз една висока усамотена и измокрена полица ­ разширено обособено обстоятелствено пояснение

“Не може, синко, не може!” ­ каза му тя, гледайки милостиво измъченото му лице… (Ив. Вазов)

гледайки милостиво измъченото му лице ­ разширено обособено обстоятелствено пояснение
гледайки ­ деепричастие

Но и реката течеше спокойно, вярвайки в непресъхващите си извори. (Й. Радичков)

вярвайки в непресъхващите си извори ­ разширено обособено обстоятелствено пояснение
вярвайки ­ деепричастие

Забележка:
Сравнения, въведени с предлога като, могат да се обособяват, ако е необходимо да се изтъкне тяхното значение. Обособеното сравнение се разграничава чрез запетаи от останалите части на изречението:

Близо край черковата, като мрачни великани монаси, стърчаха ред високи тополи. (Елин Пелин)

4. Обособени приложения ­ изразяват се със съществително име:

Тя намери убит до дънера на един дъб само един бунтовник, мъж трийсетгодишен… (Ив. Вазов)

мъж трийсетгодишен ­ разширено обособено приложение
мъж ­ съществително име

5. Пунктуация при обособените части:

а) Запетая се поставя след обособена част, която е в началото на изречението:

Син на един богат свищовски търговец, той беше зарязал тайно магазията на баща си… (Ив. Вазов)

Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот. (Елин Пелин)

б) Запетая се поставя пред обособена част, която е в края на изречението:

На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже. (Ив. Вазов)

Странджата му хвърли няколко погледа, пълни с чувство. (Ив. Вазов)

Йоцо беше издъхнал, поздравявайки нова България. (Ив. Вазов)

в) Обособена част се огражда със запетаи от двете страни, когато е в средата на изречението:

Тука Искърът, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко… (Ив. Вазов)

Забележка:

Втората ограждаща запетая при обособена част може да бъде поставена пред съюза “и”:

От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. (Елин Пелин)

Тя усещаше тяхното бликане тук, по цялата си дължина, и си играеше в яза… (Й. Радичков)

Тогава аз пристъпих треперящ, примрял от срам, и сложих в скута е като на жертвеник всичката иглика. (Елин Пелин)

г) Обособената част се отделя с тире, когато трябва да се открои идейното є внушение:

Откъм отсрещната гора се чу писък ­ жален, тревожен зов. (Елин Пелин)

Тя ­ пролетта ­ дойде прекрасна. (Н. Вапцаров)

д) Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и обособена част, изразена чрез причастие или деепричастие:

Машината направи още един кръг и засилвайки бученето, се понесе над полето. (Й. Радичков)

И неразбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.

(Н. Вапцаров)

е) Пише се запетая между съюз, който не е едносричен, и следваща обособена част, съдържаща причастие или деепричастие:

Момчето не отговори, защото, мислейки за случилото се, не чу въпроса.

ж) Обособеното приложение се поставя в скоби, когато представлява друго название на поясняваната дума:

По западната полегата наклонност на бърдото три реда шанцове (окопи), напреки прострени, пресичаха достъпа към батареята. (Ив. Вазов)

ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ

1. Еднородните части поясняват по еднакъв начин определяемото, отговарят на един и същ въпрос и изпълняват една и съща синтактична служба в изречението. Свързват се безсъюзно или чрез следните съчинителни съюзи: и, а, ала, но, или, и-и, или-или, нито-нито, (ни-ни), ту-ту, както-така и, не само-но и и др.

2. Безсъюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая:

Завървя пак тихо, предпазливо из долчето… (Ив. Вазов)

тихо, предпазливо ­ еднородни обстоятелствени пояснения

Къси, нервни вихрушки танцуваха по циментовия двор… (П. Вежинов)

къси, нервни ­ еднородни определения

Забележка:
Не се пише запетая между нееднородни определения, поясняващи по различен начин определяемото:

тясна планинска пътека

планинска ­ относително прилагателно име, което пояснява съществителното име пътека

тясна ­ качествено прилагателно име, което пояснява цялото словосъчетание планинска пътека

През малкото открито прозорче на покрива над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди. (Елин Пелин)

3. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между еднородни части:

Празнините и дупките в каменните основи клокочеха… (Й. Радичков)

Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. (Ив. Вазов)

Моят клиент лежи сред двора си или там нейде на хармана си… (Елин Пелин)

4. Запетая се поставя пред съюзите а, ала, но, свързващи еднородни части:

пътят е страшен, но славен …

(Хр. Ботев)

От ранните си младини живях
за мен си не, а за народа…

(Ив. Вазов)

5. Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните повторителни съюзи: и-и, или-или, нито-нито (ни-ни), ту-ту и др.:

и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

(Ив. Вазов)

Генералът (…) гледаше ту момчето, ту тълпата, ту млъкналите танкове… (Й. Радичков)

Забележка:
При повторно употребен съюз “и” не се пише запетая, ако той свързва еднородни части, образуващи двойки:

И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени. (Елин Пелин)

6. Пише се запетая пред втория от съотносителните съюзи както-така и, колкото-толкова, не само-но и:

… говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можла да направи, но искала от сърце да направи. (Ив. Вазов)

Както децата, така и родителите им се включиха в подготовката на тържеството.

На терена имаше не само футболисти, но и запалянковци.

7. Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове… (Ив. Вазов)

Българийо, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни… (Ив. Вазов)

И долове, и рътлини, и пътища, и поля ­ всичко засипаха веявиците. (Ив. Вазов)

ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

1. Вметнатите думи и изрази означават увереност, предположение, последователност в излагането на мислите, лично или чуждо мнение, обръщение, различни чувства, заключение. Вметнатите думи не са свързани граматически с частите на изречението и при синтактичен разбор не се подчертават.

2. Със запетая се отделят следните вметнати думи и изрази:

а) напротив, разбира се, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето и др.:

Напротив, от тях той почувства в душата си нещо пепеляво. (Елин Пелин)

Работех, разбира се… (П. Вежинов)

Но, от друга страна, кога сравним положението на работното население в американските градове с това в Лондон, изведнъж се хвърля в очи благоденствието на първите и мизерията на вторите. (Ал. Константинов)

А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек, второ ­ главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето, защото той е народен представител. (Елин Пелин)

б) наистина:

Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов)

Забележка:

В някои случаи “наистина” се възприема като обстоятелствено пояснение, не се обособява и не изисква запетая:

Генералът наистина бе яздил биволи… (Й. Радичков)

От нея наистина може да се направи всичко… (П. Вежинов)

Наистина като че ли нямаше смисъл да стоя повече. (П. Вежинов)

в) обръщения:

Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело… (Хр. Ботев)

Дядо попе, хвърли брадвата настрана… (Елин Пелин)

3. Запетая не се пише при следните вметнати думи и изрази:

например, всъщност, според мене, може би, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно и др.:

Всъщност това е единствената посока. (Й. Радичков)

Според мен това е съвсем абсурдно. (П. Вежинов)

Може би няма да повярват на случката… (П. Вежинов)

За съжаление тъй е ­ казах аз. (П. Вежинов)

Вероятно солдатинът се връщаше нататъка… (Ив. Вазов)

4. Вметнатият израз може да бъде ограден със скоби, когато е с разширен състав и внася странично пояснение:

Речта се свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането). (Ив. Вазов)

Всяко занятие (освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните) е почтено. (Ал. Констнантинов)

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ЦИТИРАНЕ

1. Цитиране на откъс от лирическо произведение:

а) При цитиране на дума или кратко словосъчетание не се използва нов ред. Цитатът се разграничава от разсъжденията в съчинението чрез кавички, а в някои случаи и чрез тире:

Определението “юнашка” може да се приеме и като характеристика на жената, която има сила да застане редом със своите чеда.

С любов определя родната граница бунтовникът чрез името на реката, а епитетите “тиха бяла” внушават представа за светлата победа.

Либето във всеки момент живее със страх в сърцето, разкрит чрез оригиналното по звучене определение “тиха усмивка”.

Сражението е описано във вселенски мащаби ­ “пред цяла вселена”.

б) При цитиране на един стих може да се използва нов ред. В този случай в края на разсъждението се поставя двоеточие, а цитатът не се огражда в кавички:

Любовта към родината ги прави физически и духовно несломими:
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

в) Възможно е цитираният стих да не се обособи на нов ред, а да се разграничи чрез кавички, както и чрез двоеточие или тире:

В унисон с окрупняването на образа на онези, които се нуждаят от закрилата му ­ целия народ, се явява и обобщението, назоваващо противника ­ “срещу врагът си безверни”.

Горчивината от “срама” и “теглото” достига своята най-силна изява при най-жестокото за народа ни обвинение, което лирическият говорител отново приема с достойнство, с привидно смирение: “нека таз свобода да ни бъде дар!”

г) При цитиране на два или повече стиха се предпочита използването на нов ред. Цитатът е след двоеточие и без кавички:

Във втората смислова част на встъплението доводите на лирическия говорител са градирани във възходяща посока и достигат своя емоционален изблик в категоричната оценка:

едно име ново, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично…

В заръката до тях бунтовникът отново повтаря един от основните мотиви:

затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!

д) Ако в стихотворението има израз в кавички, те се запазват при цитиране:

Единствено хиперболата може да служи като похват, когато трябва да се изрази възторг пред героизма:

“Грабвайте телата!” ­ някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска…

е) Цитираните стихове може и да не се разграничават чрез нов ред от разсъжденията. В този случай цитатът се записва след двоеточие, огражда се в кавички и стиховете се отделят чрез наклонени черти. Необходимо е да се прилага единен принцип на цитиране: или само чрез обособяване на нов ред, или само чрез наклонени черти без използване на нов ред.

2. Цитиране на откъс от белетристично произведение (разказ, повест, роман):

а) Цитатът се огражда в кавички и не се отделя на нов ред. При цитиране на отделни думи или кратки изрази обикновено не се пише двоеточие:

Тя гальовно ще го нарече “синко”.

За нея той е едно момче, тръгнало “курбан да става”, беззащитно.

б) Когато се цитират реплики на героите, изречения от вътрешен монолог или от авторовата реч, се пише двоеточие. Цитатът не е на нов ред и е в кавички:

Трудно можем да забравим искреността, с която звучат думите на героя, приковал вниманието на другарите си с прочувствената си реч: “Ние трябва пак да сме готови ­ аз със старите си кости пак ще взема байрака…”

Майчиното є сърце се свива, прилив на нежност и любов я обзема, когато наблюдава отдалечаващия се младеж: “И тя го видя как той се изгуби в гората, като куцаше. Очите є се наляха със сълзи.”

Възрастната жена спонтанно откликва на душевната му тревога с думите: “Как къде? Ами у дома!”

3. Мото не се огражда в кавички.

ПРАВОПИСНИ НОРМИ СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

СЛЯТО ПИСАНЕ

Слято се пишат сложни думи, чиито основи са в неравноправно смислово отношение помежду си. Главната основа е пояснена от подчинена.

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Слято се пишат сложни съществителни имена, които съдържат главна основа и подчинена (поясняваща) основа. Разграничават се следните случаи:

1. Подчинената основа е съществително име, свързано с главната основа чрез съединителна гласна:

местоположение, законопроект, водоизточник, хлебозавод; пътеводител.

2. Подчинената основа е лично или фамилно име:

Йордановден, Ивановден, Ботевград, Свиленград.

3. Подчинената основа е съществително име от чужд произход, свързано с главната основа без съединителна гласна:

джазпевец, пресконференция, рокмузикант, фолкмузика.

4. Подчинената основа е съкратено прилагателно име от чужд произход:

биосфера, дискомузика, екосистема, електроуред, микроклимат, психотерапия.

5. Подчинената основа е числително бройно име, свързано с главната основа без съединителна гласна:

тригодишнина, стогодишнина.

Забележка 1:

Съставно числително бройно име се пише отделно от поясняваното съществително име:

двадесет и пет годишнина, сто и петдесет годишнина.

Забележка 2:

Полуслято се пишат сложни съществителни, чиято първа съставна част е числително име, означено с цифра:

10-годишнина, 100-годишнина.

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

1. Слято се пишат сложни прилагателни имена, чиято подчинена основа е наречие:

вечнозелен, висококачествен, високообразован, високохудожествен, жизненоважен, световноизвестен, средноаритметичен, яркочервен и др.

Забележка:
Разделно се пишат синтактични съчетания, които не се възприемат като сложни прилагателни:

вътрешно противоречив, особено опасен.

2. Слято се пишат сложни прилагателни имена, образувани от подчинително словосъчетание на прилагателно и съществително име:

външнополитически (външна политика)

западноевропейски (Западна Европа)

литературноисторически (литературна история)

литературнонаучен (литературна наука)

литературнохудожествен (художествена литература)

научнопопулярен (популярна наука)

националноосвободителен (национално освобождение)

световноисторически (световна история)

социалнополитически (социална политика)

социалнопсихологически, социалнопсихологичен (социална психология).

3. Слято и с малка буква се пишат относителни прилагателни имена с наставка -ски (-ска, -ско), образувани от лично и фамилно име:

иванвазовски, елинпелиновски, алекоконстантиновски.

4. Слято се пишат прилагателни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име:

 

двадесетметров (двадесет метра)

десетдневен (десет дни)

петвековен (пет века)

стогодишен (сто години)

шестетажен (шест етажа)

 

Забележка 1:

Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, чиято първа съставна част е числително име, означено с цифра:

20-годишен, 10-етажен.

Забележка 2:

Съставно числително име се пише отделно от прилагателното име:

тридесет и пет метров, сто и двадесет годишен.

5. Слято се пишат сложни прилагателни имена, чиято главна основа е причастие:

властимащ, военнослужещ, главнокомандващ, дългосвирещ, дългоочакван, новодошъл, новооткрит.

НАРЕЧИЯ

1. Слято се пишат наречия, образувани от съчетанието на предлог и наречие:

 

 

oткога, докога

откъде, докъде

отсега, досега

отскоро, доскоро

оттам, дотам

оттук, дотук

оттогава, дотогава

отвсякъде, навсякъде

 

завинаги, навън, нагоре, откакто, отрано, понякога, поотделно и др.

2

. Слято се пишат наречия, образувани от съчетанието на предлог и съществително име:

вследствие, всъщност, докрай, навреме, наистина, налице, наред, насила, насреща, настрана, насън, начело, предвид и др.

ПРЕДЛОЗИ И СЪЮЗИ

1. Слято се пишат предлози, образувани от предлог и наречие:

въпреки, наоколо, извън, оттатък.

2. Слято се пишат сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост:

всред, насред, допреди, измежду, накрай, откъм, покрай.

3. Слято се пишат предлози, образувани от предлог и съществително име:

вдън, навръх, наместо.

4. Слято се пишат съюзите докогато, доколкото, затова, накъдето, откогато, отколкото, откъдето.

Отрицателна частица “не”

1. Отрицателната частица “не” се пише слято с наречията, съществителните и прилагателните имена:

ненапразно, невинаги, неведнъж ­ наречия

невъзможност, неподкупност, незнание ­ съществителни имена

неискрен, непочтен, неточен ­ прилагателни имена

2. Отрицателната частица “не” се пише слято с причастията ­ сегашно деятелно, минало страдателно. Слято се пише съчетанието на отрицателната частица “не” и форми на минало свършено деятелно причастие, употребени като прилагателни имена или самостоятелно (със значение на съществително име):

нетърсещ, неправещ, невиждащ ­ сегашни деятелни причастия

невиждан, ненаписан, неоткрит ­ минали страдателни причастия

неиграл, неявил се, нерешил ­ минали свършени деятелни причастия, изпълняващи синтактичната служба на определение, подлог или допълнение в изречението:

Футболистите, неиграли в мача, бяха лишени от премии.

неиграли ­ обособено определение

Неявилите се на тренировката спортисти бяха наказани.

неявилите се ­ определение

Нерешилите задачите получиха слаби оценки.

нерешилите ­ самостоятелно употребено минало свършено деятелно причастие в ролята на подлог.

3. В някои глаголи отрицателната частица е в състава на представката недо-:

недоглеждам, недочувам, недооценявам.

4. Някои глаголи не се употребяват без отрицателната частица, която е съставна част на тези думи:

негодувам, ненавиждам, нехая, недовиждам.

Забележка:

Отрицателната частица се пише отделно от деепричастия, глаголи и минали деятелни причастия, употребени с функцията на сказуемо в изречението:

не зная, не мога, не искам ­ глаголи

не вярвайки, не искайки, не мислейки ­ деепричастия

не успял ­ минало свършено деятелно причастие в ролята на сказуемо:

Трети лъжец се явил в царския дворец, ала и той не успял да излъже царя. (Нар. приказка).

ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

1. Полуслято се пишат сложни съществителни имена, в които има две главни основи:

плод-зеленчук, покупко-продажба, старт-финал и др.

2. Полуслято се пишат сложни съществителни имена, при които се членува втората основа:

заместник-директор (заместник-директорът)

кандидат-студент (кандидат-студентът)

министър-председател (министър-председателят)

Забележка:

Прилагателните имена, образувани от тези сложни съществителни, се пишат слято:

кандидатстудентски

министърпредседателски

Прилагателни имена

1. Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две основи в равноправно смислово отношение:

аудио-визуален, морално-етичен, немско-български, причинно-следствен, социално-битов, социално-икономически, учебно-възпитателен, черно-бял.

2. Полуслято се пишат притежателни прилагателни имена с наставка -ов, -ев, образувани от лично и фамилно име. Всяка съставка започва с главна буква:

Иван-Вазовата ода

Елин-Пелиновият разказ

Алеко-Константиновият пътепис

Любен-Каравеловата повест

3. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена един-единствен, немили-недраги и др.

Наречия

1. Полуслято се пишат сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно смислово отношение помежду си:

горе-долу, лека-полека, напред-назад, насам-натам, тук-там и др.

2. Полуслято се пишат сложните наречия току-виж, току-така, току-що.

Частици

При образуване на форми за сравнителна и превъзходна степен се поставя съединителна чертица между частиците по и най и прилагателните имена и наречията:

по-хубав, по-силно, най-добър, най-вече.

Забележка:

Формите на сравнителна и превъзходна степен на глаголи и съществителни имена са без съединителна чертица. При частицата по се поставя ударение:

пт харесвам, пт обичам, пт юнак, най харесвам, най обичам.

Ах, бедни мой Странджа, пт бих желал да те видя всред Стара планина… (Ив. Вазов)

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА

Полуслято се пишат сложни числителни имена, чиито основи са числителни, означаващи приблизително количество:

три-четири, десет-петнадесет и др.

РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

Разделно се пишат съставни думи и синтактични словосъчетания.

1. Разделно се пишат съчетания от две съществителни, при които се членува първото име:

художник модернист (художникът модернист)

човек звяр (човекът звяр)

човек планина (човекът планина)

мач реванш (мачът реванш)

2. Разделно се пишат синтактичните съчетания завеждащ отдел, старши треньор и др.

3. Разделно се пишат съставните числителни бройни и редни имена:

петдесет и пет, сто тридесет и осем, двадесет и втори, осемдесет и шести.

4. Разделно се пишат възвратното лично местоимение себе си и наречието за логическо уточняване като че ли.

УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

1. С главна буква се пишат притежателни прилагателни имена с наставка -ов, -ев, образувани от фамилно име:

Вазовата повест, Каравеловата творба, Ботевата поезия, Йовковото творчество.

2. Сложни прилагателни имена, образувани от лично и фамилно име, се пишат с начална главна буква на всяка от двете части:

Любен-Каравелови герои, Елин-Пелинова повест.

Забележка 1:

С малка буква се пишат притежателни прилагателни, образувани от собствено име, когато са в състава на терминологични или фразеологични словосъчетания:

питагорова теорема, ахилесова пета, сизифов труд.

Забележка 2:

С малка буква се пишат относителни прилагателни имена с наставка -ски (-ска, -ско), образувани от фамилно име:

ботевски, вазовски, йовковска.

Забележка 3:

С малка буква и без съгласна “с” в наставката се пишат относителни прилагателни имена, които са образувани от съществителни собствени, завършващи на -ж, -ш, -щ и др.:

Букурещ ­ букурещки

Париж ­ парижки

Мургаш ­ мургашки

Забележка 4:

С малка буква се пишат съществителните, получени от собствени имена, използвани преносно за назоваване на лица с определени нравствени качества:

донжуан (от Дон Жуан), донкихот (от Дон Кихот), юда (от Юда).

3. С главна буква се пишат съществителни нарицателни, които като приложения са неразделна част от собственото име на известна личност или литературен герой:

Баба Тонка, Бай Ганьо, Крали Марко, Патриарх Евтимий, Хитър Петър.

4. С главна буква и непълен член -а са прозвища от мъжки род, придобили значение на собствени имена:

Апостола, Дякона (Васил Левски), Щастливеца (Алеко Константинов), Моканина.

5. С главна буква започват названията на важни исторически събития и християнски празници:

Априлско въстание, Възраждане (Но: Българско възраждане, възрожденската епоха), Освобождението, Първата (Втората) световна война, Съединението; Възнесение, Коледа, Преображение, Рождество Христово.

6. С главна буква се пишат названията на свещени книги с християнско религиозно съдържание:

Библия, Светото писание, Новият завет, Старият завет.

7. Главна буква се използва при названията на християнския бог:

Бог, Господ, Света Троица, Спасителят.

8. С главна буква започват съставни географски названия. Собствени имена, включени в тези названия, се пишат също с главна буква:

Велико Търново, Стара Загора, Българско Черноморие.

Забележка 1:

Нарицателни имена, включени в съставни географски названия, се пишат с малка буква:

Балкански полуостров, Новият свят, Старият свят.

9. С главна буква се пишат съставни названия, които включват думите дом, дворец, ден, обозначаващи индивидуален обект или понятие:

Дворец на децата, Ден на жената, Ден на детето, Студентски дом.

10. С главна буква се пишат наименования на институции, учреждения, институти, учебни заведения:

Народно събрание, Министерски съвет, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Българска национална телевизия.

11. Имената на небесните тела се пишат с главна буква, когато се възприемат като термини за астрономически понятия:

Вселена, Космос, Луна, Земя, Слънце.

Забележка:

Когато са употребени като съществителни нарицателни имена, думите земя, космос, луна, слънце се пишат с малка буква:

Най-после един бързей я откара наблизо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята. (Ив. Вазов)

Над голите им глави пече адско слънце. (Елин Пелин)

12. С главна буква и без кавички се пишат названия на улици, квартали и жилищни комплекси в адреси на писма, формуляри и др.:

ул. Раковски, кв. Княжево, жк Младост ­ 2.

13. С главна буква се пишат названия на вестници, списания, заглавия на книги, произведения на изкуството, закони, документи и др.:

в. “Труд”, “Немили-недраги”, опера “Риголето”, Наказателен кодекс.

СТИЛИСТИЧНА УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ

1. За израз на учтивост и уважение формите на личните и притежателните местоимения за 2 л. мн.ч. се пишат с главна буква:

Вие, Ви, Ваш, Вас.

2. С главна буква се пишат титли на държавни ръководители, административни и научни титли при обръщение в официални документи. След господин съществителното се поставя в звателна форма:

Г-н Директоре, Г-н Председателю, Г-н Професоре, Уважаеми г-н Директоре.

ПРОМЕНЛИВО „Я“

РЕДУВАНЕ НА [Я] ­ [Е]

1. Променливото “я” се изговаря и пише като “я”, когато е под ударение пред твърда сричка, съдържаща а, о, ъ:

вяра, място, пясък и др.

2. Променливото “я” се изговаря и пише като “я”, когато е под ударение в крайната сричка на думите:

вървял, голям и др.

3.

Променливото “я” се изговаря и пише като “е”, когато не е под ударение или е пред мека сричка, съдържаща е, и, ьо, я:

а) Променливо “я” пред мека сричка:

 

живял ­ живели

пял ­ пели

успял ­ успели

четял ­ четели

бял ­ белият, бели

вярно ­ верни

голям ­ големият, големи

облян ­ обленият, облени

огрян ­ огреният, огрени

прясна ­ пресен, пресният, пресни

тясна ­ тесен, тесният, тесни

цял ­ целият, цели

смях се ­ смея се

дрямка ­ дремя

крясък ­ кресльо

 

Забележка:

Няма преглас на променливо “я” в “е” във форми за мн. ч. на сегашни деятелни причастия (вървящи, четящи) и във формите за минало свършено време 1 и 2 л. мн. ч. на глаголи от I и II спрежение (живяхме, живяхте).

б) Променливо “я” в някои форми на съществителни имена от мъжки и женски род ед. ч. с подвижно ударение при членуване:

 

бяс ­ бесът

дял ­ делът

цяр ­ цярът

вярност ­ верността

зрялост ­ зрелостта

цялост ­ целостта

 

в) Променливо “я” в някои форми на съществителни имена от м. р., при които в мн. ч. ударението се премества от корена върху окончанието:

 

вятър ­ ветрове

звяр ­ зверове

коляно ­ колене

място ­ места

тяло ­ тела

цвят ­ цветове

 

г) Преглас на “я” в “е” при образуване на производни думи с променливо ударение:

мляко ­ млекар

хляб ­ хлебарница

4. Променливо “я” се изговаря и пише като “е” в някои глаголни форми с наставка -н-:

 

бляска ­ блесна

впрягам ­ впрегна

кряскам ­ кресна

стряскам ­ стресна

увяхвам ­ увехна

 

Но:

бялна се, мярна се и др.

5. Пред съгласните ж, ч, ш, щ, й променливото “я” се изговаря и пише като “е”:

грях ­ грешна

изгрява ­ грейна

мляко ­ млечна

някой ­ нещо

смях ­ смешна

сняг ­ снежна

6. Редуване на “я”­“е” в морфемите вся-/все­ и ня-/не-, служещи за образуване на обобщителни и неопределителни местоимения и техни производни:

всякакъв ­ всеки

няколко ­ неколцина, неколкократен

ПРАВОПИС НА ШИРОКИ И ТЕСНИ ГЛАСНИ ПРАВОПИС НА ДУМИ С НАЧАЛНА БУКВА “О” ИЛИ “У”

1

. С начално “о” се пишат думите:

 

обезпокоявам

обезсмислям

обезсмъртявам

обиждам

овладявам

огорчавам

одухотворявам

окрилям

окуражавам

олицетворение

омаловажавам

омраза

опустошавам

опустошение

осигурявам

осмелявам

осмивам

оспорвам

осъждам

осъществявам

отвращение

отвращавам се

отегчавам

отстоявам

отчаяние

отчуждение

оценявам и др.

2.

С начално “у” се пишат думите:

убеждавам

убивам

увековечавам

увеличавам

угасвам

угнетявам

угощавам

удивлявам, удивявам

удивявам се

удивление

удовлетворение

удоволстивие

удостоявам

удържам

узаконявам

узнавам

узрявам

укорявам

украсявам

украса

укрепвам

укривам

улучвам

умислям се

умолявам

умълчавам се

умърлушвам се

умъртвявам

унаследявам

унищожавам

уплашвам

употребявам

упование

упълномощавам

уреждам

уронвам (престиж)

усамотявам се

усвоявам

усещам

ускорявам

усложнявам

усмихвам се

успокоение

устоявам

устремявам се

усъвършенствам

усъмнявам се

утвърждавам

утешавам

учудвам се

учудване и др.

3. Дублетни форми са омилостивявам ­ умилостивявам.

Правопис на думи, в които “о” и “у” не са в начална позиция

1. С “о” се пишат думите:

 

двоеточие

подозрение

порочност

предопределение

проповядвам

разобличение

разочарование и др.

 

2. С “у” се пишат думите: 

акумулатор

безскрупулен

внушавам

двудневен

двуетажен

двусмислица

ерудиция

пунктуация

скулптура

структура и др.

 

3. Гласните “о” и “у” са в буквения състав на думите:

 

башибозук

буржоазия

двоумение

документ

негодувание

недоумение

скулптор и др.

 

4. Някои думи имат дублетни форми:

повествование ­ повествувание

повествовател ­ повествувател

самопожертвование ­ самопожертвувание

Правопис на думи с гласните “е” и “и”

1. Гласните “е” и “и” са в буквения състав на думите:

 

еликсир

eмигрант (изселник)

епитрахил

инженер

интелигенция

пиедестал

полилей

рикошет

теоретичен и др.

2.

Гласната “и” се пише в думите:

 

 

имигрант (заселник)

коригирам

пристъпвам (напред) и др.

Но:

престъпвам (норма)

 

3. Дублетни форми има при следните думи:

вземам ­ взимам

възпоминание ­ възпоменание

мелеш ­ мелиш (2 л. ед. ч. сег. вр.)

обеца ­ обица

постелка ­ постилка

реторика ­ риторика

трепереш ­ трепериш (2 л. ед. ч. сег. вр.)

чемшир ­ чимшир

4. Няколко съществителни имена имат дублетни форми за множествено число, образувани с окончанията -е, -и:

овце ­ овци

свине ­ свини

Правопис на думи с гласните “а” и “ъ”

1.

Гласните “а” и “ъ” са в буквения състав на думите:

въображение

предразсъдък

развълнувам

сандък

съкращение

съобразителен и др.

2.

С “а” се пишат думите:

калимавка

кокал, кокалест

отвращение

отражение

превращение

преображение и др.

3. С “ъ” се пишат думите:

бърлога

веднъж

въоръжение

въплъщение

къпина

момък

мънисто

неприязън

обръщение (но: кръвообращение)

отмъщение

пъртина

съвършенство

съоръжение и др.

 

НЕПОСТОЯННО “Ъ”

1. На -ъл в м. р. ед. ч. завършват причастията, които губят гласната “ъ” във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч.:

рекъл ­ рекла, рекло, рекли

донесъл ­ донесла, донесло, донесли

Забележка:
На -ал в м. р. ед. ч. завършват причастията, при които гласната “а” се запазва във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч.:

казал ­ казала, казало, казали

писал ­ писала, писало, писали

2

. С наставки -ъв, -ък, -ъл, -ър в м. р. ед. ч. се пишат прилагателни имена, при които гласната “ъ” изпада във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч.:

мъртъв ­ мъртва

малък ­ малка

подъл ­ подла

мокър ­ мокра

Забележка:
С наставка -ав в м. р. ед. ч. се пишат прилагателни имена, при които гласната “а” се запазва във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч.:

кървав ­ кървава

лъскав ­ лъскава

пъргав ­ пъргава

3. Някои съществителни имена са образувани с наставките -изъм, -азъм. Във формите за мн. ч. и членуваните форми изпада -ъ­ от наставките:

организъм ­ организмът, организми

феодализъм ­ феодализмът

сарказъм ­ сарказмът

4. При съществителни имена от чужд произход -ъ­ изпада във формата за мн. ч.:

метър ­ метри

театър ­ театри

семестър ­ семестри

Но:

чадър ­ чадъри

ПОДВИЖНО “Ъ”

1

. Пише се -ър-, -ъл -, когато следва една съгласна:

бързо, държа, дързък и др.

мълча, дължа и др.

Но:

гръмоотвод, кръвожаден.


2. Пише се -ръ-, -лъ-, когато следват две или повече съгласни:

дръзки, издръжливост, скръбни и др.

млъквам, длъжник и др.

Но:

повърхност, сълзлив.

3

. В едносрични думи обикновено се пише -ръ-, -лъ-:

връх, гръб, грък, пръв, скръб и др.

глъч, плът, тлъст и др.

Но:

смърт, търг, вълк, дълг и др.

4.

Дублетни форми, които се пишат с -ръ­ и с -ър-:

бърз ­ бръз, щърк ­ щрък и др.

ПРАВОПИС НА БУКВЕНИТЕ СЪЧЕТАНИЯ -иа-, -ия­ в думи от чужд произход

1. –

иа­ се пише в думите:

гениален

материален

провинциален

пролетариат

социален

специален и др.

2. -ия­ се пише в думите:

софиянец

християнин

християнство и др.

правопис на буквеното съчетание -ея-

Буквеното съчетание -ея­ се пише в следните думи:

одеял одеяние плеяда

Правопис на думи, съдържащи “и” или “й”

1. С “й” се пишат формите за м. р. ед. ч. на следните местоимения:

всякой, който, мой, нейният, никой, някой, той, чийто и др.

2

. С “и” се пишат формите за мн. ч. на следните местоимения:

които, мои, моите, никои, някои, чиито и др.

Забележка:


Относителното местоимение за притежание се съгласува по род и число със съществителното име, което е след него в подчиненото изречение:

Хай, дяволи да им вземат душите! ­ казваше чичо Марин, като сваляше полека Огнянова, чиито болежки са бяха усилили от тръскането. (Ив. Вазов)

3.

Нечленуваната форма за 3 л. ед. ч. м. р. на притежателното местоимение неин се пише с “и”.

Но:

нейният, нейна, нейно.

4.

Формите за мн. ч. на съществителните имена не завършват на -й. Окончанието при повечето многосрични съществителни имена от м. р. мн. ч. е -и:

герои, злодеи, порои, славеи, сценарии ­ мн. ч.

(герой, злодей, порой, славей, сценарий ­ ед. ч.)

идеи ­ ж. р. мн. ч.

5.

Думите йерархия, йезуит, детайл, конвейер се пишат с “й”. Дублетни форми са войн ­ воин, войнски ­ воински.

Забележка:

В думата двойствен не се пише “н” след “й”.

6. Надреден знак с вид на ударение се поставя над кратката дателна форма на личното местоимение за 3 л. ед. ч. ж. р. -“й”, както и над кратката форма на притежателното местоимение в ж. р. ед. ч. -“й”:

Тъй й казваха и селянките. (Ив. Вазов)

На гърдите й стоеше полуживо двегодишното й унуче… (Ив. Вазов)

Бройна форма за множествено число на съществителни имена от мъжки род

1. Когато съществителните нарицателни имена от м. р., завършващи на съгласна, се намират след числително бройно, се използва бройна форма за мн. ч. с окончание -а или -я:

И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде бог, два живота. (Ив. Вазов)

Не бяха изминали още и пет километра от града, а бяха вече потънали в пот. (Й. Йовков)

Един нов файтон с три коня изгърмя зад тях из стръмнината. (Ив. Вазов)

2. Бройната форма се използва и след местоименията колко, няколко:

Колко стола има в стаята?

няколко ножа

3. Когато съществителните нарицателни имена за лица са след числително бройно или местоименията колко, няколко, се използват форми за мн. ч. с окончание “-и”:

десет ученици, трима студенти, двама учители

Двама войници се зададоха от завоя, цели засипани със сняг. (Ив. Вазов)

ПРАВОПИС НА ПРЕДСТАВКИ

1

. Основните представки в българския език са без-, раз-, из-, над-, под-, пред-, от-, с­ и др. Представките не променят буквения си състав независимо от обеззвучаването или озвучаването на крайната съгласна:

 

без­

безпомощен

безпокоен

безпокойство и др.

раз­

разкривам

разпространение

разходка и др.

из-

изказвам

изкачвам

изскачам

изтривам и др.

въз-

възклицание

възпрепятствам

(препятствие)

възприемам

възстановявам и др.

над-

надпис

надскачам

надценявам и др.

под-

подписвам

подслонявам

подхождам и др.

пред-

предпазливост

предразсъдък

предчувствие и др.
от-

отговор

отделям

отглас и др.

с­

сбор

сговор

сграда и др.

2. Някои представки, завършващи на “з”, се намират пред представка “с-” или корен, чиято начална съгласна е “с”. Правилната форма на тези думи включва съчетанието “зс”: 

безсилие

безскрупулен

безсмислен

безсмъртие

безспорен

безстрашен

безсърдечен

разсъждение

разсичам

разстояние

изстрелвам

изстрадвам

изсмивам се

изсъхвам и др.

 

3.

Двойно “з” се пише в думи, чиято представка завършва на “з”, а коренът започва със “з”:

беззаконие

беззащитен

беззлобен

изземвам

раззеленявам се и др.

4.

Двойно “д” се пише в думи, чиято представка завършва на “д”, а коренът започва с “д”:

наддавам

надделявам

поддържам

поддавам се и др.

5.

Двойно “т” се пише в думи, чиято представка завършва на “т”, а коренът започва с “т”:

оттеглям

оттенък

оттласквам

оттичам се и др.

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА С “НН” И С ”Н”

1. С двойно “н” се пишат прилагателни имена, образувани от основната форма за мъжки род с наставка -нен. Във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч. изпада -е- от наставката -нен:

военен ­ военна, военно, военни

(военнопленник)

временен ­ временна, временно, временни

именен ­ именна, именно, именни

каменен ­ каменна, каменно, каменни

постоянен ­ постоянна, постоянно, постоянни

съвременен ­ съвременна, съвременно, съвременни

странен ­ странна, странно, странни

(странноприемница)

2

. С единично “н” са прилагателни имена, образувани от форми за мъжки род с наставка -ен:

свещен ­ свещена, свещено, свещени

обикновен ­ обикновена, обикновено, обикновени

съвършен ­ съвършена, съвършено, съвършени

рожден ­ рождена, рождено, рождени

Забележка:


С единично “н” се пишат прилагателното име фин (фина, фино, фини) и съществителните имена въстаник, изгнаник, леност, посланик.


ПРАВОПИС НА ДУМИ СЪС СЪЧЕТАНИЕ ОТ ДВЕ И ПОВЕЧЕ СЪГЛАСНИ

1. Не се изпускат съгласните “д” или “т” в някои прилагателни имена от ж. р., ср. р. ­ ед. и мн. ч.:

безнадеждна, безнадеждно, безнадеждни (безнадежден)

звездна, звездно, звездни (звезден)

жизнерадостна, жизнерадостно, жизнерадостни (жизнерадостен)

местна, местно, местни (местен)

Но:

месна (месен)

опасна (опасен)

словесна (словесен)

2. Съгласната “т” се пише пред наставката -ва­ в някои глаголни форми:

израствам, надраствам, пораствам.

3. Съгласната “т” изпада пред наставката -н­ в някои глаголни форми:

израсна, надрасна, порасна.

ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛНИ ОКОНЧАНИЯ

1.

Глаголното окончание за 1 л. мн. ч. сегашно време (I и II спрежение) е -м:

четем, пишем, говорим, мислим.

2. Глаголното окончание за 3 л. мн. ч. сегашно време (I и II спрежение) е -ат:

четат, донесат, дадат, създадат, държат

(четох, донесох, дадох, създадох ­ основна гласна “о” в 1 л. ед. ч. минало свършено време).

Пренасяне на части от думи на нов ред

1

. Една съгласна между две гласни се пренася на долния ред с втората гласна:

при ­ до ­ шъл, ка ­ на ­ ри.

2

. Две съгласни между две гласни се разделят, като първата съгласна остава на горния ред, а втората съгласна се пренася на долния ред:

слав ­ ни, пос ­ лед ­ ни.

Забележка:

Буквосъчетанието -дж-, когато е знак за един звук, не се разделя при пренасяне и се записва на долния ред:

Добру ­ джа, Кара ­ джата, чорба ­ джия.

Но:

над ­ живявам

3

. Три и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане на горния ред или на долния ред:

самодивски ­ са ­ мо ­ див ­ ски

са ­ мо ­ дивс ­ ки

щастливо ­ щаст ­ ли ­ во

щас ­ тли ­ во

4

. Когато “й” е след гласна и пред няколко съгласни, остава на горния ред с поне една от съгласните:

майс ­ ки

дос ­ тойн-ство

Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:

Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците… (Ив. Вазов)

Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)

Нашите славни битки в отечество България ги помни народът… (Ив. Вазов)

Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят… (Ив. Вазов)

Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)

б)

При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:

Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи… (Ив. Вазов)

Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение… (Ал. Константинов)

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):

Събудената река ­ това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)

Аз бях нейният юначен покровител… (Елин Пелин)

2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов)

Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. (Й.Йовков)

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

вратар ­ вратарят

огняр ­ огнярят

създател ­ създателят и др.

Забележка:

Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:

 

буквар ­ букварът

катинар ­ катинарът

коментар ­ коментарът

олтар ­ олтарът

пазар ­ пазарът

 

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край ­ краят, герой ­ героят), както и следните съществителни:

зет ­ зетят, лакът ­ лакътят, нокът ­ нокътят и др.

5. Практически правила за проверка:

а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Селянинът поздрави… (Й. Йовков)

(Той)

б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я:

Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. (Ив. Вазов) (него)

в) След предлог се пише непълен член:

Гледаше майката с черния є чумбер… (Й. Йовков)

В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)

Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. (Ив. Вазов)

6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:

Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества… (Ив. Вазов)

Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)

Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)

7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:

Нощта беше влажна и мрачна… (Ив. Вазов)
Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)
Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)
Думи, при които се допускат най-често грешки:
кенгуру буболечка биберон тенекеджия боздуган рикошет кудкудякам топуркам фотьойл акумулатор тебешир буржоазия фъстък пъдпъдък парашут анцуг полилей балдъза двоеточие термос магданоз аленочервен лайкучка пинг-понг вестник въстаник военнопленник леген фоайе подстрижка бретон.

 

 

Advertisements

Read Full Post »