Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘СТИЛИСТИЧНИ ТЕРМИНИ И ПОХВАТИ’ Category

I. Стилистични фигури. Същност – събирателно название за тропи и риторични фигури, обикновено се разглеждат като „украса“ на речта, необичаен начин да се наричат нещата, отклонения от представите за норма.
II. Тропи – фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно.
1. Метафорични тропи:
    а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях. Пример: Златните лъчи на слънцето.
    б) антономация (преименуване) – физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на: литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф – лицемерие, Бай Ганьо); митологичен герой (Херкулес – сила); историческо лице (Рокфелер – богатство).
    в) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят.
    г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.
    д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.
    е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: Очи като звезди.
    ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: Гробно мълчание.
2. Метонимични тропи.
    а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях. Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша.
    б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример: Родна стряха.
    в) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример: Черноморска столица (Варна).
    г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие. Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).
3. Тропи от групата на количеството.
    а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах.
    б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват. Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.
    в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.
III. Фигури на съвместването (реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.
1. Фигури на тъждеството – обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.
2. Фигури на неравенството.
    а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример: Тя е хубава, изключителна.
    б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.
3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.
    а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия. Пример: В близката далечина.
    б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.
• инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят.

  • реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.

Стилистичните фигури са езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие върху читателя в художествената, публицистичната и разговорната реч. Те се изграждат въз основа смисловото съдържание на думите, словосъчетанията, изреченията и текстовете. Затова в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология”. Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят на две основни групи:

I. Фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно. Това са ТРОПИТЕ. Според начина на превръщане на прякото значение в преносно, чрез пренасяне на названието на предмет или негов признак върху друг предмет или негов признак се делят на:

1. Метафорични тропи
1.1. метафора – преносът на названието се извършва въз основа на някакво сходство
1.2. антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества
* на литературен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота)
* на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила)
* на историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари)
1.3. олицетворение – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата.
* одухотворяване
* персонификация
1.4. алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Тя може да се създаде само в завършен текст за разлика от олицетворението, което може да бъде в отделно изречение или в част от текст.
1.5. ирония – при този троп към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък. Пресечната точка между привидно положителната оценка и действителната отрицателна е същността на иронията като троп. Вложеният противоположен смисъл се възприема и осъзнава като практическо значение. Ироничното значение не е вътрешно присъщо на езиковите единици, а се реализира в контекста на дума, изречение или текст.
1.6.
сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н.
1.7. епитет – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта.

2. Метонимични тропи
2.1. метонимия
2.2. синекдоха
2.3. перифраза
2.4. евфемизъм – буквално означава „говоря вежливо”; разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя.

3. Тропи от групата на количеството
3.1. хипербола – предмет или предназначението му преднамерено се преувеличава, с цел да се усили изразителността
3.2. мейозис – чрез този троп предмет или предназначението му преднамерено се намалява
3.3. литота – чрез отрицание преднамерено се намалява, опростява признак на предмета, с цел да се отслаби положителната му оценка. Задължителна употреба на „не” и „няма”.

II. Фигури на съвместване – в контекста на речта се съчетават или комбинират по особен начин (по-кратко название е само ФИГУРИ). Делят се на три основни групи според това как се съотнасят значенията на техните компоненти едно спрямо друго при конкретизиране обекта на речта.

1. Фигури на съвместване – обектът на речта се характеризира чрез съвместване на тъждествени значения („Народът се радва, тържествува, ликува”). Всеки един от тези синоними изразява изблика на народните чувства, но нито един не разкрива достатъчно същността на обекта на речта. Затова тази фигура се определя като синонимна фигура за уточняване.

2. Фигури на неравенството
2.1. климакс (градация) – от гръцки „стълба”. При тази фигура началното значение се степенува възходящо. Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение синонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи.
2.2. антиклимакс – първоначалното значение се степенува низходящо.

3. Фигури на противоположността, могат да се нарекат и фигури на контраста. Обектът на речта се характеризира чрез съвместяване на противоположни значения в словосъчетания и изречения.
3.1. оксиморон – обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта.
3.2. антитеза – съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Антитезата по правило е синтактична конструкция с паралелно разполагане на частите на изречението и еднакъв словоред. Най-често се използват антоними или смисловото съдържание е противопоставено на антонимна основа.

Задачи за СТИЛИСТИЧНИ ТРОПИ И ФИГУРИ

Това са последните задачи от ДЗИ, при които от учениците се изисква разпознаване на стилистичните изразни средства в откъси от художествен текст. Задачите могат да бъдат затворен тип/ когато трябва да се посочи един от изброените отговорие/, но могат да бъдат и отворен тип/ когато от ученика се изисква да запише използваните фигури и тропи/.

Тропите – единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл – напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.

Стилистични (или още реторични) фигури – художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на единична или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)

Тропи:

Епитет – определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.

Сравнение – съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.),
Например
– застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин),
– полите й широки, като на кукла (Йордан Йовков),
– бих ревнал от болка/ като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).

Метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект (предмет, признак, действие) въз основа на някакво сходство (по цвят, форма, размер, функция и др.) между двата обекта (от гр. метафора-пренасяне, преносен израз).
Например:
– сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин),
– сходство между два признака: Сребърни облачета … се рееха тихо по синьото небе (Ив. Вазов);
– сходство между действия: Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето й пламна от срам (Елин Пелин).
Метафоричният образ се изгражда чрез съпоставяне, чрез сравняване на два предмета, два признака, две действия, затова метафората се възприема като скрито сравнение – думите за сравнение (като, сякаш) се изпускат, но се подразбират

Олицетворение – при този вид метафора признаци на човека (на живо същество) се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.). Така те сякаш оживяват – превръщат се в одушевени същества. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи:
– На предмет се приписва отделен човешки признак:
През прозореца гледат меките. (Д. Габе)
– Предметът се уподобява на човек:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй .жално, тъй милно плачеш (Хр. Ботев)

Отвлечено понятие се уподобява на човек:
– частично: По този въпрос истината ще проговори рано или късно.
– напълно (използва се главна буква): Веднъж- Лъжата казала на Истината:

Алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека- лъв – смелост, заек – страх, лисица хитрост, вълк – алчност, змия – коварство, магаре – упорство, мечка груба сила, мравка – трудолюбие, щурец – безгрижие и др.

Метонимията – свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях.
Метонимиите биват например по:
– общност на мястото – Върхът отговори с други вик: ура! (Иван Вазов) – вместо „опълченците, които са на върха“;
– общност на действието – Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) – вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“;
– принадлежност на обекта – Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) – вместо „идеите, творчеството на Ботев“;
– съотношение между материал и продукт – желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) – вместо „железните оръжия“;
– съотношение съд и съдържание – тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) – вместо „количеството вино в чашките“ и др.

Синекдохата е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото
Например
хляб вместо храна;
член на класа представя целия клас – Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…
Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев);
частта представя цялото – при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) – вместо „бащин дом“,

Хиперболата се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
срв.: Далече,/ цял век далече са от мен/ миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).

Литотата е противоположна на хиперболата – чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,
напр. имам си мъжленце – нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).

ФИГУРИ

Антитеза – съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта
Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти:
I. Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога (е смее. Тук се разкрива сложната и противоречива сьщност на предмета на речта
2 Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив
3. Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики

Контрастът е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости – картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.

Оксиморон – чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче, смеейки се

Градация– при тази фигура началното значение се степенува възходящо –
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Вьв всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира

Инверсия буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,
срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев);
И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов)
.

Реторичният въпрос е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем – Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).

Паралелизъм е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам – мяра според мяра,/ с благ благувам – вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст

Advertisements

Read Full Post »