Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА’ Category

ХРИСТО БОТЕВ

НАПРАВЛЕНИЕ –  РЕАЛИЗЪМ И ГРУБ НАТУРАЛИЗЪМ

–         Единствена стсб.”Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”;

–         2 юни 1876 на вр.Вола – героична смърт ;

–         Теми в творчеството му:

.свободата

.борбата

.робския дом

.бунтовническия път

.саможертвата в името на свободата

–         Образи :

.майката

.родината

.юнака

.робът

.врагът

.любимата

 

„МАЙЦЕ СИ”

-л.аз е ситуиран на „пътя” – сблъсква се с чуждостта

-конфликтът между човека и света

-страданието е проникнало дълбоко във вътрешния свят на човека

-л.аз е трагично сам и неразбран |”приятел нямам”|

-избира достойна алтернатива – свободата да избере смъртта пред бавното умиране на душата;

л.аз търси идеал

        „КЪМ БРАТА СИ”

идеалът е намерен;

-образи: плачът и гробът – ключ към драмата на народа;

-л.гер. е човек със свободна воля и не може да търпи примирението на роба;

 

-в основата е страдащият човек, разпъван между любовта и омразата;

л.пространство – е двойнствено, ценнностно разполовено между света вътре в човека и света отвън;

– сакрални за Ботевия л.аз категории – любов, състрадание, искреност, благородство, свобода; те се превръщат в своеобразна Голгота за човека;

робското пространство – задушава поривите към юначество на Бот.л.г.;

 

„ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ”

хронотопът- минало-настояще-бъдеще;

-миналото- л.аз е заслепен;

-настоящето- л.аз осъзнава робството и невъзможността за лично щастие;

-бъдещето- юнакът и борбата;

-л.аз призовава любимата да поеме по нег.път – само така ще е възможна любовта им;

-роля на песента– отвръща се от любв.песен, за да чуе песента на сиромасите, тя навлиза в робския свят и го обхожда;

                                   -обединява близко и далечно, минало и бъдеще;

бурята- символ 1-временно но освобождението и разрушението, на свободата и смъртта;

смъртта – е желана, жадувана, замества отхвърлената любима

-антитезни образи – смърт-усмивка

                                         -гроб –почивка

-новият идеал за любима – дух.извисена девойка, надарена с чувствителност за страданията на другите;

 

„ОБЕСВАНЕТО НА В.Л.”

пространството – негов дом е цялата майка България;

бесилото – се явява като „порта” между „отсамното” – реалността и отвълдното;

                         -образ, к. Присъства фигуративно

-образът на Апостола – отсъства като конкретна даденост, на изпълва духовно пространството;

смъртта – е трагична, но не за героя, а за народа, изгубил своя Апостол;

 

„ЕЛЕГИЯ”

-л.аз гневно отрича смирението;

-л.аз се трансформира в НИЕ – в него е събранаотговорността от неизпълнения дълг към родовия свят;

-финалът – съдържаогромен заряд на отрицание и непнримиримост – срещу световното и нац. Зло, срещу бездействието итърпението на духов. Водачи;

 

„МОЯТА МОЛИТВА”

-поетът горещо отрича институцията, обръща се към бога в сърцето и душата на човека, към бога на разума

-няма смирение в Ботев.молитва;

                                         

ИВАН ВАЗОВ

НАПРАВЛЕНИЕ –  РЕАЛИЗЪМ

-вазът- от тур.сладкодумец;

-в Браила – запознава се с хъшовете;

ТВОРЧЕСТВО

-1870   – 1-во стих.”Борба” ;

-1872   – стх.”Борът„ – носи му известност;

стихосбирки до Освобождението:

                       .”Пряпорец игусла”

                         .”Тъгите на България”                             

            .”Избавление”  

стихосбирки след Освобождението:

                       .”Майска китка”   

                .”Поля и гори”

                .”Сливница”

-повести – „Чичовци”,” Немили-недраги”, „Иван-Александър”;

-романи – „Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица”;

сбор.с разкази: „Драски и шарки”, „Утро в Банки”, „Пъстър свят”, „Видяно и чуто”

драми – „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”;

последни стихосбирки – „Не ще загине”, „Люлека ми замириса”;

-пътеписи – „Великата Рилска пустиня”, „В недрата на Родопите”;

-1 комедия – „Службогонци”;

важни стихотворения – “На майка ми”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „И мойте песни все ще се четат”…

 

Теми във В.творчество

-за родината

-за майката

-за бълг.език

-за природата

-за бълг.народ

-за националноосвободителните борби

-за Сръбско-българската война

 

1-ва стихосб. „Пряпорец и гусла” – свърз. с Април.въстание;

                                                                     вкл. 10 стих-я;

                                                                     осн.мотив – свободата;

-„Тъгите на Б-я” – посветна на погрома на Април.в-е;

                                   вкл. 22 стих-я;

                                  обр.на родината се слива с обр.на майката;

-„Избавление” – осн.теме е Русия и Освоб-ето;

 

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”

-написано по повод нападки срещу б.ез., че е неблагозвучен

-на границата м-у възторжената ода и похвалното слово

-сакралността на езика, основана на нег.древност;

-опозицията –  свое-чуждо

-азът се осмисля несамо като л.говорител в текста, но и като създател на поетич.текст;

-поетът е призван да възстанови прекъснатите връзки м-у българина и нег.език, м-у поколенията българи;

 

„ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО

-от стсб.”Поля и гори”

-в основата е полемиката за обезценените идеали на следосвоб.д-ст;

-родната природа е видяна в предметно-сетивни образи, разкриващи красотата

-патетична възхвала провокира патриотич. Гордост;

-чрез множество ретор.въпроси, ярки метафор.епитети, сравнителни степени,широки съпоставки, аргумантиращи преклонението на л.говорител,отечествените красоти са обожествени;

-епистрофата „Отечество любезно, как хубаво си ти!” и др. Задава и затваря основ.идея на всяка отделна строфа в своеобразна рамка;

ключови думи рай, свята – е Вазов.укор към современниците му, които не познават и не оценяват родните прир. красоти;

„ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ”

-горчива констатация, а и страстен призив в духа на Възраждането, да осъзнаеотговорността, която носи пред бъд.поколения и историята

-в сатиричен план В. Рисува героите на новото време;

„ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!”

заглавието-цитат слива в едно гласа на поета и стона на страдащите;

-позицията на хуманиста и обществената ангажираност на твореца;

-ритмизиращ рефрен – и гняв, и укор, и недоволство, и съчувствие,  и болка;

-познание за соц.драма и и пътуване –изпитание за човечността и нарвствеността

-ритъмът е тежък, тоновете –мрачни;

времето – написана в сег.време;

-алитерацията – с, з , ш, ж, р – подсилва чувството за потискаща безнадеждност

-внушението – човекът, лишен от изконните си същност;

образът-метафора на света – „тържище” става антитеза на на образа-метафора на света – „гноище”;

-прякото обръщение на л.гов. звучи като молитвен стон, но и като възмущение и гневна провокация към съвестта на равнодушните;

-поетът е потиснат от моралната поквара и дух.пустота на следосвобожд. Епоха;

 

„ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”

12 ОДИ

– цикъл от кратки оди – различават се по съдържание, но имат сходна форма и стурктура;

времето – минало – време на геройство и срам;

                        Настояще – време на забрава и незабравимост;

                        Историческо – събитията от народния живот;

                       Митологично – то е чудотворно

пространството – се изразява в опозицията „вътре-вън”

                                                                                            „горе-долу”

героите – историч. лица – будители, апостоли, пророци;

Най-важно за всички тях е люб.към родината

-одите са изградени като жития на светци;

образите – са идеализирани, показани в изключителен момент;

основни опозиции : робство -свобода                                      

                                       Мрак – светлина

                                        Позор – слава

„ЛЕВСКИ”

-първата ода

-започва с монолог – роля на увод и на „Л”, и на цялата „Е”;

-словото – най-мощното оръжие на героя;

-обр.на Л. – 2-планов – един от народа

                                          -Извисен, недостижим, сакрализиран;

-бесилото – не е позорно място тук, а свещен символ;

-използвани са хиперболи – „не знае ни отдих, ни мир,нито сън”,образни  метафори – „железен нрав”, оценъчни епитети – „безстрашлив, вездесъщ”;

„КОЧО”

жанрово отношение стои на границата между одата и поемата;

-изобразена жестокостта на погрома на Апр.в-е;

-драматич.д-ие се развива в храма – сакрално простр-во;на него се противопос-

тавя територията около храма, където са враговете;

завръзка – „изведнъж…………”

кулминация – „Изведнъж видяха там зидът съборен…”

-използва емфазата – повишена, подчертана, напрегната фраза в ораторската реч, която се характеризира с реторич.въпроси, възклицания, обръщения;

-представена е колективната жертвеготовност;

-Кочо – величав,трагичен, не позволява инстинктът на роба да го завладее;

-ярки хиперболи – „Картаген надмина, Спарта засрами”

„ПАИСИЙ”

композиция – 2 части: -портретът на П.  и описание на обстановката, в която създава своята История

                                             –монологът на П.,в който представя разбиранията си и съчинението си;

„ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

композиция – 1 част – полемика с хулителите на бълг.народ

                             2 част– описание на битката между опълченците и турската войска:                          -експозиция – „Три деня младите…”

                                        -завръзка – думите на ген.Столетов

                                        -кулминация –решителният момент на битката; последното 4-стишие  -кулмин.на цикъла;

 

„ЧИЧОВЦИ”

подзаглавие на повестта  „ГАЛЕРИЯ ОТ ТИПОВЕ И НРАВИ БЪЛГАРСКИ В ТУРСКО ВРЕМЕ“

СЮЖЕТЪТ–незначителен; представя в комична светлина факти от предосвобожденската д-ст

-чичовщината – с-л на изостаналост, наивност, простотия;

ВРЕМЕТО  – обхваща няколко дни, сякаш е спряло; нац.съпротива –най-важна за чичовците, но тя е далеч в бъдещето, сега, в настоящето – те решават дребните си битови проблеми;

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕ – в Сопот – Джаковото кафене и черквата;

ТЕМАТИКА – изобразява малкия живот на малките хора;

ОБРАЗИТЕ – жизнени и весели; ч.са необразовани, обсъждат световни проблеми, но го правят в рамките на стеснения си кръгозор

РЕЧТАим – изобилства от прякори и възклицания, мимики и жестове

-ОБЛЕКЛОТО им – пъстрота и безстилие – не е нито национално, нито европейско, нито турско;

ГЕРОИ – Иван Чушков, Иван Бухалът, Ганчо Заекът, Иванчо Йотата, Коно Крилатия, г-н Фратю, Мунчо, Иван Селямсъза, Варлаам Копринарката Тарильома;

ТОПОСИ – църква, училище, кафене

 

„ПОД ИГОТО”

ЦЕЛ – да изобрази живота на б-рите в навечерието на Апр.в-е

ЖАНР– роман-епопея

СЮЖЕТ – подготовката на Апр.в-е и нег. Отражение;

Преплитат се семейно-битова, обществена, историческа, авантюрно-приключ. Линия

ВРЕМЕ – от май 1875 – до май 1876; предвечерието на Освобождението;

ПРОСТРАНСТВО – в Сопот – Бяла черква – тук – дух. преобразяване на б-рите;

                              -извън Сопот – в Клисура, Веригово, Алтъново – осъщ-ва се самото въстание;

ТОПОСИ – църквата, женския метох, училището, кафенето, манастира,

ГЕРОИ – тогавашни сопотненци; Ив.Йотата, Мунчо, г-н Фратю, поп Ставри, хаджи Смион, ч.Марко, К.Стефчов, Б.Огнянов, Рада Госпожина, Кондов, д-р Соколов

-преобръщане на християнските ценности

                 

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

НАПРАВЛЕНИЕ – СОЦИАЛЕН  И КРИТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ

„РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ”

СТРУКТУРА –  цикъл от 4 фейлетона

ГЕРОИ– обобщителни образи на деградиращата чов.л-ст;

              -чрез речта си се саморазобличават;

              -показани са само в 1 ситуация, която х-ра тяхната същ-ст;

              -липсва изразена авторова позиция;                 

ФОРМА – монологична

1-ви ф. помощник-регистратора; образа на „малкия човек”;

2-ри ф.  – образ на чистото зло, повод за написване – решението на 9-то Обикновено народно събрание за амнистия на всички политич.затворници; героят се подиграва с борците за нац.идеали;

3-ти ф. – образа на лъжепатриота

4-ти ф.чичото-еснаф и племенникът-политик; диалогина форма;

 

„БАЙ ГАНЬО”

ИДЕЯ –  в кръга „Весела България”

ПРОТОТИПИ – Ганьо Сомов и Ганьо Чолаков;

ЖАНР  книга с разкази, фейлетони или хумористични р-зи; централният герой ги споява и произведението има единно звучене;

СТРУКТУРА И КОМПОЗИЦИЯ2 части

1-ва – 9 самостоятелни р-за, пътуването из Европа, историите се р-ват от очевидци, свидетели на случилото се – Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко;

Отворена стр-тура;

2-ра – БГ се връща от Европа и застава в центъра на политическите борби;

Повествователя оставя персонажа сам да разкрие св. същност чрез словото си;

ОБРАЗА   универсален тип на простака, некултурния човек и политически демагог

В 1-ва ч-т – колоритно обрисувана външност – едра фигура, червендалесто лице, калпак, антерияйка, пояс, ботуши; говори високо, безцеремонно, прямо, с груби обръщения и много възклицания;

Във 2-ра ч-т – е същият, само дето е сложил вратовръзка и има по-импозантна външност;

-проявява изключителна невъзприемчивост към чуждата к-ра;

-пътуването не го обогатява

-своето и чуждото се разминават;

-колкото повече гледа през призмата на парите, толкова повече губи чов.си облик;

КЛЮЧОВИ ДУМИ  в речника на БГ – „кьоравото” е всеобщият ориентир,” келепир”, „всички са маскари „;

ДВОЙНИЦИ на БГ – Бодков и бълг.студенти в Швейцария

АНТИПОДИ на БГ – разказвачите, Иван Граматиков

-опозицията –  байганьовско антибайганьовско

 

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

НАПРАВЛЕНИЕ -МОДЕРНИЗЪМ И  ЕСТЕТИЧЕСКИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ

х-ки на  кр.”Мисъл”:

-отказ от пряка връзка на л-рата със соц.проблеми;

-синтез на модерното с нар.песенния фолклор;  той не се имитира, а се претворява;

-европеизиране на б.л-ра;

-налагане на естетически индивидуалистичната проблематика; индивидът е център на света; филос.на Ницше;

-категориите „високо” – „ниско” в оценката на литр.произведения;

-кр.”М” – 1-ви етап на модернизма;

-природата е символ на душата – сред нея творецът намира себе си;

членове –д-р Кръстев, Пенчо Сл., П.Яворов, Петко Тодоров;

 

-познава немската к-ра и л-ра – Хайне, Гьоте

ТВОРЧЕСТВО

–         1-ва стсб.„Момини сълзи„

–         „Сън за щастие” – книга с лирически миниатюри;

–         „Епически песни” – стсб.с поеми;

–         „Кървава песен” – недовършена поема, сврз.с националноосв.борби;

–         „На Острова на блажените” – излиза като антология от произведения, „преведени” от Сл., но създадени от „поетите и писателите на Острова на блажените”\ всеки от тези творци е въведен в книгата с биограф.очерк\

–         „Олаф ван Гелдерн” – автобиографичен очерк

-създава 4 книги, които са взаимно изключващи се в жанрово отношение;

-основоположник  на бълг.символизъм;

-слага начало на б.интимна л-ка

-изтъква чрез творч.си значимостта на филосф.идеи от екзистенциален х-р;

псевдоними: Олаф ван Гелдерн, Ферхад Меддахи, Иво Доля

 

„ОЛАФ ВАН ГЕЛДЕРН”

-автобиограф.очерк;

-първи опит за мистификация – измислица;

-ОВГ – име на холандска фирма за хартия; става псевдоним.му;

-основно – вяра в живота след смъртта – животът е мащеха, смъртта е безсмъртие;

                  – Страданието не е смърт за душата, а неин истнски живот;

 

            „ЕПИЧЕСКИ ПЕСНИ”

-най-знч.тв-ба на ПСл. – 1896

-„Блянове” – 2-рото заглавие;

-осн.проблематика – смисъла на чов.съществуване;

                                        – смисъла на изкуството;

                                        – ролята на страданието;

-2 групи тв-би: – философските поеми – „Сърце на сърцата”, „Фрина”, „Микел                               Анжело”,„Cis moll”;

                   – „битови” поеми – „Неразделни”, „Коледари”, „Ралица”, „Бойко”;   

        

 

Cis moll”    

-Мото: „Така съдбата чука на вратата”;

-представя въвеждаща тема в Петат симф.на Бетховен;

-изрз.величието на композитора, нег.дух.сила, когато изгубва слуха си;

автобиогрф.пласт – сходство – авторът като композитора ще успее със силата на духа да преодолее физич.страдание;

темата за смъртта – спасение;

-в страданието личността преоткрива свободата на личността;

-надмогването на страданието ражда съвършенството;

-н-лото – л.г.съзерцава вечността, търсейки хармония в безкрайността;

-ясната нощ сгъстява мрака в душ. пространство; само възвисяващата сила на страданието е тази, която ще възвърне силата на духа и равновесието на човека;

-думите на Б.зазвучават със силата на парадокса, обединяващ противоречиви същности:

                                 Де гордото съзнание – че грей

                                 Величие в човешката неволя?!

Аргументите на това твърдение, въдедено чрез пъпросително-императивно, също   търсят парадокса:

                                 …И Омир бил сляп…

Те водят съзнанието към прозрение – един слепец може да вижда по-ясно от хилядите зрящи, защото душата е, която вижда.Един глух може да твори божеств.музика, защото онова, което има връзка с „Висший слух”, е пак в душата, в нейната Светая Светих. Така чрез св.герой ПСл утвърждава страданието като стожер, основа на живота.

„СЪРЦЕ НА СЪРЦАТА”

-мото: „О, любов,аз не съм нищо друго, освен любов”;

темата за дух.безсмъртие на твореца;

-образ – Пърси Биш Шели;

 

„МИКЕЛ АНЖЕЛО

-образ – велик.ренесансов художник;

-отчуждава се от всички, самоизолира се в храма на изкуството;

тема – смисълът на чов.съществуване

 

„ФРИНА”

-красотата е идеал, к.свързва човешкото с божественото и прави света по-хармоничен;

-хубостта е отвъден знак за смъртните;

-поемата интерпретира тези мотиви чрез гордата красота на Фрина – изяществото и пластиката на движенията, чрез мощното слово, к.се възприема като сакрално, когато обожествява Хубостта – Хиперид, или като профанно, когато й отмъщава –Ефтий.;

-Ф.е видяна като жива богиня – тази, която не само се е домогнала до божественото, но и която ч-з красотата си може да направи човека „богоравен”;

-поантата на худ.текст – откроява идеята за тържеството на естетическото и етическото;

 

„РАЛИЦА

-заглавието поставя образа като центр.в текста;

-пространна експозиция;

-силата на волята и несломимия чов.дух;

-ключов израз: „сърцето силом се не зема”;

-поверието – прекалената красота не не на добро;

– Р и Стоичко – среща м-у доброто и злото, душата на любовта и душата на мрака;

структура – класически люб.триъгълник; ясни имена на героите – Ралица, Иво и Стоичко;

„ПСАЛОМ НА ПОЕТА”

–         Мотивът  за гроба – прозорец към всемира

                                              -Безсмъртието на душата;

– Човекът е смъртен като лишен от любов и безсмъртен като обичащ;

 

„СЪН ЗА ЩАСТИЕ

-сборник с  93 лирич.миниатюри; подредени от ПСл, за да изградят пътя на човека през живота, всяка отделна т-ба е къс от живота – миг на покой или тревога, радост или тъга, на любов или копнеж по любовта;

-л.аз съзерцава света – поезия на настроението и съзерцанито;

-миниатюра – специф.жанр, изразяващ класическо равновесие м-у настроение, картина, ритъм и смисъл;

образи – пътя, деня, нощта, извора, гроба, род.кът;

– мотиви – за вечната красота, за природата като огледало на чов.душа, за самотата, за отчуждението, за завръщането като път към родината;

позицията на л.аз – пряко присъствие на аза

                                       -Скрит зад природната картина

                                       -Третоличен герой в душ.прелом 

-любовта е потребност на душата, неосъществима е, не премахва самотата;

„НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ”

-1-во стх от „Сън за щ.”

2 тенденции – покой и движение

словото – съдържателност, точност, мелодичност;

-авт.е освободен от разсъждения;

-изразява просто и изразително мислите и настроението си;

-пътят – осн.категория;

1-ва строфа – л.г.се обръща към света и изследва битието; натрупване на сонорни съгласни – Л и Н; грамат.ф-ма „дървеса” говори за застиналост;глаголното д-ие е отречено с ч-ца НЕ и съюза НИ;л.аз отсъства чрез директно назоваване;

-2-ра строфа – л.аз е определен ч-з действието си – „аз дишам”

 „СПИ ЕЗЕРОТО

-изградено в-у 2 предмета – езерни води и буки;

-2 цвята – бял и тъмен, 2 състояния – трепета на буките и замрелостта на езерните води;

-2-цветна графика

„САМОТЕН ГРОБ В САМОТЕН КЪТ”

-главен образ – гроба

-характеристика – самотата;

-чуждост, тъга и смърт – родният кът е обезсмислен;

-л.гов-л изхожда от знанито, от познанието на себе си ина  самотата

– 8 пъти в 12 стиха „самотен”;

-типична за Сл е употребата нагроба, в к.не е погребан мъртвец, а живот

ПЕЙО ЯВОРОВ

НАПРАВЛЕНИЕ – СИМВОЛИЗЪМ

ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – „МИСЪЛ“

Пейо Тотев Крачолов

 СИМВОЛИЗЪМ –  за основател се смята Яворов със стсб.”Безсъници”, манифест е стх.”Песен на песента ми”; след него и Теодор Траянов с „Новий ден”;

Бълг.символисти – Д.Дебелянов, Н.Лилиев, Д.Бояджиев, Т.Траянов, Людмил Стоянов, Гео Милев (до 1920) , а в прозата – Николай Райнов;

Символът – е троп, чрез който името на предмет се замества с име на знак, избран да го обозначава в езика; символът приканда да разпознаем скрит смисъл в текст;

Душата е представяна като струна, лира, пчела, пеперуда, птица;

Вярата – семе, жътвар, жътва, сърп, хляб, кръст, котва;

Знанието – слово, огледало, книга;

Забравата – було, завеса, маска;

 

ТВОРЧЕСТВО

1-ва публик.тв-ба – „Напред”;

1-ва стсб.„Стихотворения” ;

-поемата,с която влиза в кр.”Мисъл” – „Калиопа”;

-стсб, к.поставя н-ло на б.символизъм – „Безсъници

последна стсб.”Подир сенките на облаците”;

-ранна поезия – поглед, обърнат навън;

-късна поезия – поглед, обърнат навътре;

-Яв.едновременно бяга от самотата и я търси;

-2 жени – Лора – демоничното, страстта;

                   Мина – ефирното, ангелското, чистото;              

 

„ГРАДУШКА”

-безсмислието на труда;

-поема за чов.нещастие, причинено от прир.стихия;

композиция – 6 части, обособени смислово и емоционално;

1 част – предств.трагична изповед на селянина; усещане за повтаряемост и безкрайност на злото; природата властва над човека, безмилостно помита нег.труд;

2 част – противоп.на 1 ч-т; появява се надеждата; представена е пролетна картина, к.стопля сърцето на селянина и го кара да вярва, че този път ще прибере плодовете на труда си;

3 част – представя битова картина, к.разкрива напрежението в селския дом при подготовката на жътвата – най-важният период от селския труд; настроението е ведро, но в последните два стиха има предчувствие за беда:

                          И ето вече слънце грее

                         И на земята огън праща.

4 част – природата се променя и отново се кани да отнеме хляба на селянина; чов.е безпомощени може само да се моли;

5 част – тя е кулминацията ; картината на прир.стихия е наситена със зрителни извукови ефекти; те внушават нейната непобедимост ититанични размери;

6 част – финалът е трагичен; темпото се сменя рязко; стихват чувствата и заглъхват молбите, навред е страшното мълчание и безнадеждността; хората се отправят към ниовата, където ги чака страшната картина на унищожения им труд;

„АРМЕНЦИ”

-Тв.е изградена на принципа на антитезата „те пият и пеят” и звучи по ботевски;

-в пиянството е съсредоточена мъката на болния дух по загубената родина;

песента – с нея се израз.болката;с нея е сврз.образът на разразилата се буря;

-драматиз и трагизъм от невъзможносттта да се осъществи патриот.мисия;

2 мотива –за съкрушеността, слабостта и покрусата

                        За тяхнатата храброст, гордост и сила

-споменът за поробената истрадаща родина изгааря сърцата им и не позволява на забравата да приглуши болката;

-чрез песента героите доказват на другите и на себе си изпепеляващия огън на свооята сила;

-жаждата за борба и зимната буря са в синхрон     

 

„ЗАТОЧЕНИЦИ”

-първото заглавие насочва към повода „Към подрумкале” – 40 борци за свободата са изпратени на заточение;

осн.чувство – елегично;

– борбата е представена като неосъществен копнеж, а раздялата с родината е трудно преодолима;

-идеалният образ на родната земя е единствената опора в бъдещите тежки дни;

изповедно-монологична форма;

„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО”

-одухотворяваща и спасителна любов;

-паратекстът синтезира в себе си най-общата представа за л.героиня;

-заглавието – своеобразно реторич.обръщение и гради очакване за диалог;

-изповед, в която адресатът на посланието е любимата;

-първите 2 стиха обогатяват смисловите послания;

маслинената клонка е знак на надеждата, на новото начало; жената със своята красота и нежност, с невинността си помага на мъжа да изживее св.душ.катарзис, да изплува от мрачните сенки на нощта и жадно пие от светлината на деня, от вълшебната сила на любовта;

символите на страданието, сложили мрачния си отпечатък върху повечето Яворови стих., отстъпват място на обичта икрасотата, на светлия оптимизъм; нощта, мракът, здрачът, ледената пустота се отдръпват пред силата на светлината, пред яркостта на деня и топлите лъчи на обичта;

-образът на любимата е ефирен и безплътен, обобщен и идеаализиран; тя обитава 1-временно два свята – и божественото, и грешното земно пространство, което облагородява с присъствието си; образът е максимално естетизиран; л.аз е покорен от нейната невинност;любимата е видяна като духовно убежище, като безплътен ангел;

-финалната строфа експлицира посланието за съзидателната сила на любовта, за любовта храм; тя е, к.ще хармонира битието;

„МАСКА”

-светът е карнавал;

-азът е ситуиран сред празничната, маскирана тълпа; но не изживява битието си като празнично сливане с другите, а като перманентна самоизолация от света и хората в търсене на истината зад мнимите очевидности;

-знаците на живота са подвеждащи, лъжливи; онова, което е вечно, е е ревниво пазена тайна, маската на живота; а и прозрението , че зад маската на деня се крие нощта, зад мига живот – вечното лице на смъртта,което е абсолютна и неизбежна онтологична същност;

-свалянето на маската трансформира битието в небитие;

„ДВЕ ДУШИ”

-прозренията на неосъществимостта на познанието не сковават дух.активност на Яв.л.г., не са в състояние да угасят  пламъка на нег.вечни терзания, питания и търсения;

-л.г.е разкрит в драмат.ситуации на питанеи очакване,изгаря в огъня на противоречията; в душата му се борят доброто и злото, ѝбога и дявола;

духов.пространство на л.г. е раздвоено, сетивата му усещат битието в нег.изначална разколебаност и двойнственост;

Други произведения – „Нощ”, „Хайдушки песни”, „Когато гръм удвари, как ехото заглъхва”, „В полите на Витоша”, „Копнение”, „Песен на песента ми”, „На нивата”, „Май”, „На един песимист”, „Арменци”, „Родина”, „Желание”, „Дни в нощта”, „Аз страдам”,”Песента на човека”, „В часа на синята мъгла ”,„Благовещение”, „Теменуги”, „демон”, „Сфинкс”, „Слова”, „Ще бъдеш в бяло”„Павлета делия и павлетица млада”, „Луди-млади”,”Калиопа”, „Овчарска песен”,Царици на нощта”, „Чудовище”, „Не си виновна ти”

 

ЕЛИН ПЕЛИН

-истинското му име – ДИМИТЪР ИВАНОВ

НАПРАВЛЕНИЕ – СОЦИАЛЕН РЕАЛИЗЪМ

-1-ви творби – „Мило е отечеството, „На майчин гроб” ;

-1904 сб.”Разкази”;

-сб.”Пепел от цигарата ми”;

-сб .”От прозореца”;

-сб.”Разкази„, „Китка за юнак“;

-сб.”Пижо и Пендо”;

-сб.Черни рози”;

-цикъл р-зи„Под манастирската лоза”;

-повести – „Земя” и „Гераци”;

-творби за деца – „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на луната”;

-сп.”Селска разговорка” -4 броя;

              

ОСОБЕНОСТИ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ РАЗКАЗ

  1. 1.     Разказът е кратък;
  2. 2.     Построен е едносъбитияйно, тоест действието е около една случка, която не епроследена подробно;
  3. 3.     Героят е важен, погледнат отвън – с това, което ще направи и ще каже;
  4. 4.     Често кулминацията е в края на р-за;
  5. 5.     Авторът в разказите е анонимен;
  6. 6.     Пейзажът и диалогът играят важна роля;

 

ГЕРОИТЕ земеделец, ратай, бедняк, скитник, крадец, учител, стражар, чорбаджия;

Потисник и потиснати

Грабител и ограбени

 

ДУМА  най-често използвана – сиромах – сиромахът се труди неуморно, но съдбата му е тежка;

ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

-темата за българското село;

-за човешкото страдание;

-за смисъла на човешкия живот;

-за бита и битието на селския отруден човек;

-самотата, любовта, вярата, волята, честта, немотията, протестът;

-незтощимо оцеляващата енергия и вътрешни сили на б.селянин;

  Характеристики:

-случката  – нещо чуто, видяно или преживяно;

– спокойно, просто, цветисто се движи фабулата;

-светът на ЕП е противоречив – на идейно равнище

                                                               – на естетическо равнище;

-сюжет – ражда се в сблъсъка на два свята;

-страданията и беднотията често озлобяват селяните на ЕП и ги тласка към саморазправа; героите търсят изход в кръчмата, бунтуват се и протестират;

плачът и песента се емоционални знаци, чрез които са представ.героите;

„ЗАДУШНИЦА”

-худ.внушение на пейзажа в експозицията;

-сблъсък на комичното и трагичното;

-ролята на диалога за разкриване душевността на героите;

-оптимизмът и жизнелюбието на бедния селянин и в най-голямото му страдание

 

 

 

„КОСАЧИ”

-Лазо от р-за извървява пътя от самотата си на гурбетчия към хармоничната битност на дома, където го чака неговата Пенка; в мъчителната част от нощта ,поставен пред избор от предизвикателството на Благолаж – сладкодумния разказвач на приказки, Лазо търси пътза себе си;

-земята, водата и огънят очертават основните силина човешкия и вечния космос;

-земята дава на морния косач своята уютна прегръдка, водата го отвежда чрезпостепенно просветляваката здрачност в тайнството на избора, а огънят му разкрива спасението  – в страстта, в любовта, у дома;

-за намиране на верния път към хармонията ва живота има значение и Словото; неговото функциониране отъждествява фикционално и действително; приказката за невярната царкиня и за изпепеляващата й любов зазвучава в Лазовото сърце като възможна негова история; приказната ситуация „на ужким” с фантазното си слово светоотнася младия човек в неговото село; изборът му да  преодолее социално принудителната различност („Какво правя аз тук?”)е откритие на собственото хармонично битие;

-ЕП умее дискретно и простичко да озвучи това решение с песента на щурците, които мелодично църкат: „Пенка, Пенка,Пенка…”

„НА ОНЯ СВЯТ”

-сроден с фолклорните традиции,фантастичната приказка и апокрифа, писателят пренася сюжета от земното към небесното;

-водоразделът  е смъртта на дядо Матейко от Подуене – краен сиромах, живял недостатъчно благочестиво, защото по се смятал вписан в „дяволския тефтер”;

-първата фраза – отнася с почти безгрижен тон читателя към  нещо много сериозно и трагично: смъртта на един самотен човечец; фразата съответства на едно първично съзнание, което възприема смъртта, особено на самотен сиромах, като облекчение, освобождение от теглото;

-от забавното към същностното и значимото няма резки преходи;

социално-етичната проблематика се прониква от хумористично-тъжна светлина; движението е от забавното към сериозното;

художествената идея избликва в развръзката на тв-бата;

представата на дядо Матейко за „оня свят” е предположена от земния живот;

вътрешният монолог на стареца разкрива гл.т. на бедния човек, че и в задгробния свят „Раят е направен за големците и богатите. С тия дрипи и попукани ръце кой ще ме пусне там!”;

-познанието за „пъклото” постепеннно се разширява чрез диалога на д.М.с небесните хора и неговите похождения в горния свят;

– горчиво-греховна алтернатива :  в занимателно апокрифна форма са изразени социалните идеи на твореца –( в р-за „На оня свят” ) критичната ансоченост е  в комедиен план, но тя очертава драматичното настояще на обезправения и незащитен в държавата беден селянин; остават му разтухата на кръчмата и навикът да си попийва и да побийва – я бабичката, я магаричката си; (и в р-за “Андрешко” – отраканият Андрешко, който кара раздрънканата си каруца, смят , че „владее положението”, също ще каже: „Че пиянстват – пиянстват, всички пиянстват.За добро, а не от добро.”)

теглото и пиянството са взаимносвързани елементи в екзистенциалнатадрама на самотния, незащитен човек; горчив е подтекстът на писателя, когато пародира библейския светец, свети Петър, държащ ключа към Рая: „Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено.” Навикът към теглото също е горчиваистина за убития от мизерията, който знае своето: „В пъклото, истина, е зло, ама аз съмнаучен: ще тегля, на добър час ще си пийна и то ще ми олекне.”

профанирането на божествеността – в  разказа е в съзвучие с апокрифното светоусещане и с практичния усет на човек от народа; задгробният живот и неговите обитатели са представени като в сън;

-свети Петър и ангелчето, умилително наречено „хвъркатичкото” , са пародирани чрез възприятията на простичкия старец и чрез бюрократичния език, с който се обясняват правилата в Божиите селения;

необичайната развръзка насочва авт.идея към мечтата на човека да живеее достойнов социален порядък с висшите човешки права според нравствените норми на обществото, изградено по законите на правдата и съобщността от равни Божии чада;

 

„ВЕТРЕНАТА  МЕЛНИЦА”

-ролята на ретроспекцията(връщането назад във времето);

-образите на дядо Корчан и Лазар Дъбака – в търсене на духовната радост от труда;

-образът на Христина – символ на младостта и неугасващата жизненост;

-бялото облаче – символ на върнатата надежда;

-облогът и надиграването между Христина и Лазар – израз на любовтамежду младите;

-сватбата – символ на хармонията;

-встъпителната част –  представя картина на смърт и запустение, причинениот сушата;

-сушата – олицетворение чрез фолклорния образ на „триглава хала”;според  традицията на нар.тв-во, щом има хала, трябва да се появи „юнакът”, който ще я победи; естествен завършек на тази история трябва да бъде сватбата, която е символ на ново начало;

-„юнакът” – е представен в образа на творч.начинание; негови носители са дядоК. и ЛазарД.; между тях има сходство – Лазар е по-младият двойник на д.К.; двамата се интересуват от насладата в самата работа,а не от завършека й; тяхната стихия е самият процес на съзидание, който пропъжда злите сили и подрежда света;

завръзката – е появяването на бялото облаче, к.ще доведе до празника на доброто;

кулминацията – е ръченицата; танцът надиграване обединява любов, страст, изкуство;

-приставането на Христина е висш израз на свободен избор по зова на сърцето;

 

„ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА”

-цикъл от р-зи, к.карат читателя да се наслаждава на сържателността;

-2 групи р-зи:

А. Р-зи за герои – светци(„Светите застъпници”, „Очите на свети Спиридон”, „Огледалото на св.Христофор”, „Една обиколка на св.Георги”);

Б. Р-зи за герои – монаси („Изповед”, „Занемелите камбани”, „Веселият монах”, „Чорба от греховете на отец Никодим”);

темата за неурбанизирания човек, у който е близък до селото и природата и затова по-близо до архаичния образ на човека, градящ своя живот според устойчивата ценностна система: ред и традиция;

стилистично диалогизиране с традицията на старобългарската и християнско-религиозната л-ра;

-ЕП се обръща към легендите на богомилството и техния космогоничен светоглед;(Николай Райнов 1912 „Богомилски легенди” – възкресява богомилските представи за света и отделни сцени от  евангелските тексстове; 10 г.преди ЕП да напише „Под м.л.” Й.Йовков издава „Старопланински легенди”);

-хуманистичната традиция – движението навътре в човек, към душата, където лежи основанието за неговото съществуване; това означава загърбване на житейската  суета и безусловно отване на Бога; адекватното християнско поведение е презрение към житейските наслади и култивиране на духа чрез божествено съзерцание и молитви; през епохата на Ренесанса приоритетите в жизненото поведение на човека се променят – пренареждат се акцентите в общата картина на христ.световъзприемане;човек се осъзнаваи със своето земно предназначение; чов.природа се възприема с очакванията забезсмъртност и телесност в земните си дни; като единство на душа и тяло, човек се възприема и с някои отрицателни битийни х-ки – възможност за прегрешения и заблуди;

-„лозата” – ключ към „разчитането” на полифоничността в нравств.проблематика, заложена още в заглавието на цикъла;

-Ел-Пелиновата „библия”, която за разлика от каноничната, разгръща идеята за нов тип житейска философия; изгражда се ясна екзистенциална с-ма и единна худ.концепция за човека чрез основния мотив – греха, злото;

старозаветният мит за греха на първите хора, Адам и Ева, протичав различни вариации, за да стигне кулминацията в принципа на веселото отрицание до утвърждаването на езически жизнелюбива философия,която непротиворечиво се вписва в ренесан.представи за човека;

под  манаст.лоза е мястото, където отец Сисой разказва своите истории на слушателя – разказвач;

повествователната функция на „разказ в разказа” се преосмисля на друго равнище – определението „манастирската” се възприема в сферата на духовното и аскетичното,а  „лозата” потегля към виното, но и към мъдростта;

-външният вид на героя носи подтекстови библейски послания: „с посивяла брада, …кичури, бели като вечните преспи по планините. Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и се разлистваха гъсто”;

-ЕП възприема и осмисля човека като конфликтна хармония от противоречиви постъпки, които доказват идеята за движението между дух и плът, т.е.наличието на природна двойственост; човекът носи и доброто и злото;

човекът прави своя избор и ако равновесието се наруши, без значение към коя посока ще потегли – към доброто или към злото, прекомерността му се проявява като грях;

-развръзката е притчово находчива: така както чорбата не може да се соли без сол, зачатието не може да става само с „невинен поглед” и без „телесно побесняване”; препоръката на първия оратор подготвя мъдростта на решението, че радостите и насладите трябва да се редуват със „стремлениет на душата към Бога чрез красота и истина”;

-в полемиката с евангелските завети авторът учи, че праведността е праведност само когато не се стига до крайност;

-авторът не се задоволява с епикурейския тон, той подсилва екзистенциалните колебания, човешката слабост и несигурност; свръхстремежът към добротата извежда героите извън човешките им измерения; ако са загубили телесността и съблазанта, губат своята половина: св.Спиридон избожда очите си, св.Никифор губи човеш.си облик, а старият изповедник отец Никодм лесно става пленник на гнева, защото е забравил кое е естественото предназначение на мъжа;

-чрез постигнатото равновесие се отдава възхвала и на Божието творение; Бог е снизходителен към чов.слабости, заложени в самата природа на човека;

-Бог бди над  добрите и злите, показвайки си в природата многото лица;

-пренебрегването на любовта между мъжа и жената, изобщо между харата, загърбването на простата радост от природата води до нарушаване на диалектическата цялост на света, до тежки изпитания на съвестта и до грях;

доброто и злото като същностни прояви на чов.индив-ст са осн.х-ки в Ел-Пелинавия сборник; взаимно прониквайки се в чов.същност, те я хармонизират и позволяват да изпита красотата на житейските сладости на чов.битие, за да се докосне до божественото начало;

 

„ГЕРАЦИТЕ”

тема разрухата на патриархалния дом и свят,къдет се настаняват отчуждението и раздялата, в резултат на човешката алчност, безморалност и урбанизацията;

замисъл – ЕП пътува от Байлово за София и среща селянин, който води момче сираче, за да му търси работа в града

3 етапа в сюжетното действие:

А. В подреденот пространство на Гераците се усеща разпадането на хармоничността след смъртта на баба Марга;

Б. идването  на Павел от града, който взривява семейната общност;

В.смъртта на Герака и пълното разрушаване на патриархалния свят;

символика в повестта – християнска и фолклорна:

А. Птиците – представляват основен елемент в символиката на тв-бата; „герак” – озн.ястреб, от една страна, отвежда към хищническата природа у стария Герак, а от друга страна, геракът е царствена птица, която владее небесното пространство;

ЕЛКА – „приличаше на гугутка”, „поглед на подплашена гугутка”, „краищата на бялата й пребрадка се развявала като крилата на гълъб”;

Захаринчо и другите внучета имат хвъркати бели душици;

Петър – „сърцето му е леко птиче сърце”, а „мислите му се носеха черни инерадостни като орляк врани”;

Б. Змиите – хармоничният свят се трансформира в род на змиии

Петровица и Божаница фучат като змиии;

Самият Йордан Герака придобива облика на „стара змия”;

В. парите и кръчмата – общите пари са символ на семейната чест, те са сигурността на рода;

кръчмата е мястото, където се крият парите; до смъртта на баба Марга се чуват песни, а след това кръчмата е „тъмна”, „пуста”, „глуха”, като „гроб”;

 

митът за световното дърво

божествената птица – символ на доброто и хармонията;

змията – символ на хаоса и злото;

митът представя космоса като гигантско дърво; в неговите клони е свила гнездо божеств.птица, а корените са прегризвани от змия;

-борът – „семейнот знаме” – донесен от светите рилски гори,символизира съдбата на Гераците в дните на ред и хармония и в дните на падение и разруха; в началото борът е знаме на любовта и разбирателството, а в края е отсечен и повален в калта; птичите души са превърнати в змийски;

ОБРАЗИТЕ – ГЕРОИ

Йордан Герака –трудолюбив и честен човек, който иска да укрепи дома си и да научи децата си на добро; опитва се да задържи старото, но не успява; единствен негов помощник са парите; и тримата му синове запазват външно уважение, защото знаят, че баща им има скрити пари; старият Герак се оказва двигател на разрушението в собствения си дом и това е неговата трагична вина;

Божан – той е най-работният от тримата синове; негова страст е да трупа богатство; извършва грях, като ограбва баща си; мрази братята си, не отива на погребението на Елка и постепенно изгубва чов.си облик;

Петър –той е с меко сърце, но е слабохарактерен;  не изпитва привързаност към нищо; затъва в безволието, когато разбира, че готовите пари на баща му няма да дойдат в ръцете му; заместител на всичко несбъднато става пиенето;

Павел – той е с гъвкав ум и търговски способности, но бързо деградира; връщайки се от града, изпитва само скука, досада, умора; в него нещо необратимо се е променило – отчуждението се е настанило в сърцето му; той не изпитва нищо към Елка и Захаринчо;

Елка, Захаринчо, Йовка, Матей Маргалака – избират смирението и се уповават на вярата, надеждата и любовта; те са представени с х-ки за святост и чистота;

Елка – „светица е станала”, „свято видение”;

Йовка – „лицето й приличаше на светица”;

Матей Маргалака –  „брада на светец”; „ангел пазител”;

Захаринчо – „дете незлобливо, мило”;

-повестта – обърнатият модел на вълшебната приказка :

Най-малкият син, Павел, има библейско име, но тук е обладан от разрушителна сила; женен за най-красивата девойка  и слабост на баща си, той носи от града само злото и покварата; напълно се отчуждава от дома, семейството, съпругата и детето;

Бащата  във фолклорната приказка  не е слаб персонаж; поделянето на имота става по негова воля; той поставя на синовете си изпитание и този, който се справи най-добре, получава награда; у ЕП фолкл.р-з е преобърнат; Герака поделя имото не по собствена воля, а по принуда; тук печели не най-добрият, а този, който има най-голяма разрушителна сила; в повестта наследството е отнето чрез кражба; бащата проклина крадеца;

 

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

НАПРАВЛЕНИЕ – СИМВОЛИЗЪМ

ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – „ЗВЕНО“

-участва в Балканската война като редник; през Първата световна е доброволец;

Намира смъртта си на 2 окт.1916 близо до Демир Хисар;

-посмъртно получава признание като поет

ОСОБЕНОСТИ НА ДЕБЕЛЯНОВАТА ПОЕЗИЯ

-в основата си е автобиографична;

-усеща се бездна между действителния и мечтания свят;

-основни теми: смъртта – тя е покой, очаквано щастие, идеал;(„Черна песен”)

Пленничеството – лир.гер.е пленник на предопределеността(„В тъмница”);          светът е затвор;

Споменът и миналото – това е изгубеният рай, завръщането е невъзможно; („Да се завърнеш…”)

Любовта – любимата жена е изцяло потопена в миналото („Аз искам да те помня…”);

Основни състояния в поезията му и х-ни за л.герой:

-тъгата

-споменът

-смирението

-примирението

Времето в поезията му- ден и нощ, мрак и светлина

„СПИ ГРАДЪТ”      

-л.аз е скитащ, бездомен в спящия град

-образът  на дъжда символизира страдащата, плачещата душа;

-азът е самотен и се връща чрез спомена в миналото към една прексна, нереална любов;

„ПЛОВДИВ”

-сонет

-споменът връща л.аз в детството, когато за първи път се сблъскват вярата с неверието, идеалът с реалността

-спомен – реалност – блян

-любимата е милото дете, чистото създание, но взаимното щастие е невъзможно;

-докато за бълг.модернизъм е характерен светогледа за града кото място на тълпите, събор на греха, за ДД градът е място на човешката самота, на спомена;

Стихове, свързани с войната:

„Старият бивак”, „Нощ над Солун”, „Прииждат, връщат се”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”

„ТИХА ПОБЕДА”

-л.г.е самотен отново, покорен, примирен пред жестокия свят;

-войната е безсмислената и разрушителна стихия;

-примирението е тих протест и проклятие срещу напразно унищожените душевни богатства;

-предчувствието се превръща в реалност; Дебелянов загива на фронта, за да отпразнува „тихата победа” на човешкат нравственост, за да открие хармонията на света чрез мъдростта на смирението;

СИРОТНА ПЕСЕН”

-това стх.е предчувствие за собствената съдба на поета,тое е неговата „лебедова песен” – житейска равносметка на жизнения му и творчески път;

-в последните два стиха л.гер налага отново реалността; за него само тя е истинска, всичко друго е непостижим идеал;

-войната изправя човека пред съдбовни въпроси и сред битките той опознава най-добре себе си и дава израз на своето смирение пред прага на другия живот; така душата му намира вътрешното си дух.единство;

„ЧЕРНА ПЕСЕН”

-раздвоението на л.аз;

-всяко негово желание среща противоположно сбюдване;

-в душата на л.г.се борят денят и нощта, съзидателното и разрушителното начало;

-азът е изгубилвътрешното си единство, загубил е и единението с външния свят; тази разрушена хармония между човека и душата, между човека и действителността го обрича на безпокойство и самота;

-животът загубва смисъла си исе превръща в мъчение зачовека, който търси спасение и копнее за друг свят – и го намира;

„ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ…”

реалността за л.аз е потискаща и мрачна, тя е „мрачен затвор”;

бягството от дествител.се осъществява чрез спомена, но той е болка, защото миналото не може да се върне;

-белотата на цъфналите вишни, „хорът на ангели в дните предишни” отвеждат към представата за идеалното, за божественото, за рая;

-настоящето е мрачно, демонично; истинският живот на л.г.е в спомена мечта, който се оказва невъзможен – той е един прекрасен сън;

„ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА”

-в началото стих.се е казвало „Скрити вопли”;

-азът изповядва сам на себе си свидния спомен, жадува за покой и щастие;

-в интимното пространство на дома странникъттърси спасени от „черната” умора, иска да избяга от самотата;

-майката ще утеши своя син, ще го върне към живота;

 ЛЮБОВНАТА ЛИРИКА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Елена Петрунова – дъщеря на запасен офицер;

Мария Василева – Звънчето – учителка, тя умира от туберкулоза;

-за да избяга от самотата, л.гер. и поетът търсят опора в любовта; тя е откраднатото щастие, застинал миг, едно чов.чувство;

-лир.герой обича топло и истински, но любовта не му носи успокоение – нито в поезията, нито в живота;

„АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА”     

-Представя една от най-трагичните сцени на любовта в бълг.люб.лирика;

-човекът е безпомощен пред смъртта – тя ще отнеме най-скъпото на лир.герой;

-в мига на раздялата любимата е най-красива, най-чиста; тя ще се превърне в спомен;

пролетта – е символ на чистота, свежест и младост; рязко контрастира на сгъстяващия се мрак ;

-нощта настъпва и в нея чезне всичко красиво, нежно, скъпо;

-и за най-страшната раздяла гласът на лир.гер.звучи примирено, спокойно;

-друга негова творба – „Легенда за разблудната царкиня”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

             

Advertisements

Read Full Post »